Този изискан, винаги прилично облечен човек, правеше впечатление не само със стройната си фигура, но и с бистрия си и проницателен ум, с логичната си мисъл. Уважаван от гражданството, той внушаваше респект и у недоброжелателите си — врагове на Комунистическата партия.
Павел Петров Велков, или Панко, както го наричаха близките му, е роден на 12 юни 1886 година в Кюстендил. Като ученик в Педагогическото училище, под влияние главно на по-големия си брат Йордан, се увлича в социалистическото движение. Посещава сбирките на общото работническо културно-просветно дружество „Класово съзнание4“. През 1903 година влиза в редовете на БРСДП (от 1919 г. – БКП). След Русенския конгрес същата година застава на позициите на Димитър Благоев, на позициите на революционния марксизъм и се обявява против всякакво „общо дело" с буржоазните и дребнобуржоазните партии.
Завършил училището, от 1905 до 1908 година е учител в село Буново. После завършва право в Софийския университет и става адвокат в Кюстендил. Секретар на местното ръководство на БРСДП (т.с.) (1912–1913 и 1918–1919)
През Междусъюзническата и Първата световна война взема дейно участие в разобличаването на империалистическата политика на буржоазните държави. В окопите при р. Серет с възторг посреща вестта за победата на Великата октомврийска социалистическа революция. От фронта пише на съпругата си Зора Аламанчева: „Очакваме скоро мир..., а след това и общ мир...“
След Първата световна война влиза в ръководството на военната комисия при ОК на БКП.
На 27 ноември 1918 година под ръководството на Павел Петров партийната група в Кюстендил възобновява своята дейност. На първите две събрания се разглеждат организационни въпроси, прави се оценка на политическата обстановка и се уточняват произтичащите от нея задачи. За по-малко от три месеца групата нараства на 56 члена, а „Работнически вестник" се разпространява в града и околията в около 150 броя. Образуват се партийни групи и в селата Жиленци, Граница, Гърбино, Коняво, Ръждавица. . . Под ръководството на Павел Петров партийната група върши активна агитация за класовата чистота на работническото движение. В началото на 1019 година под негово ръководство се провежда околийска конференция. От Централния комитет на БРСДП (т. с,) идва Георги Димитров. Участниците посрещат с голям интерес неговата реч: „Днешният политически момент и нашите задачи“. Вечерта на другарска среща Георги Димитров препоръчва на партийния актив да се учи и разширява своето влияние сред неорганизираното работничество.
Общият подем на революционното движение се чувства силно сред младежите и жените. Основава се първото местно дружество на Комсомола, а към партийната група — секция на жените-социалистки. Заедно с учителите социалдемократи Никола Въжаров, Дино Желев и Прокопи Давидов Павел Петров е често лектор пред комсомолците. Активна дейност в секцията на жените-социалдемократки развива неговата сестра Елена Петрова.
При победата на партията в общинските избори на 7 декември 1919 година Павел Петров е издигнат за помощник-кмет на Първата кюстендилска комуна. Въпреки опозицията на буржоазните съветници и спънките на централната власт, съветниците-комунисти водят упорита борба в защита на интересите на градската беднота и малоимотното гражданство. Комуната решава да намали тежестта на данъците за пролетариата и обложи с по-високи данъци заможните и капиталистите. На Павел Петров се възлага ръководството на службата за прехраната. Удвоява се помощта за най-бедните семейства, подобрява се продоволствието на населението. Изгубили всякаква нравствена чистота, буржоазните съветници правят най-различни спънки, само и само да провалят усилията на съветниците-комунисти. В отговор на техните машинации Павел Петров заявява: „Масрафа както за войната, тъй и за издръжката и облекчаването на сираците, бедните и бедстващи кюстендилски граждани трябва да се плаща от тези, за чийто интереси се води войната – богатите….“
Павел Петров е избран за съветник и в състава на Втората кюстендилска комуна. На едно от първите заседания той е включен в учреденото бюро за прехраната на бедното население. На 24. XII. 1920 година по негово предложение общинският съвет взема решение да се отпуснат помощи на бедни, недъгави и неспособни за работа граждани.
Секретар на местното ръководство на БРСДП (т.с.) (1912–1913 и 1918–1919), член на Окръжния комитет на партията (1921- 1922) и (1924-1925), Павел Петров направлява дейността на пощенските и транспортните работници по време на общата политическа стачка през 1919 година, събирането на помощи за гладуващото население в Поволжието и др.
При военно-фашисткия преврат на 9 юни той се обявява против позицията на неутралитет на партията и за единствено верен път счита пътя на борбата с превратаджиите.
След емигрирането на Никола Грънчаров, заплашен с убийство от фашистките шайки след Септемврийското въстание, Павел Петров отново оглавява Кюстендилската партийна група. При изграждането на Кюстендилската районна военна организация през 1924 година, като офицер от запаса, той е назначен за неин ръководител. В единодействие със сдружените земеделци под негово ръководство се извършва широка военна подготовка: изграждат се бойни ядра в града и селата, набавя се оръжие, организира се военното обучение на участниците.
През пролетта па 1925 година организацията е разкрита. Много от участниците в нея минават в нелегалност или емигрират в Югославия, други попадат и ръцете на полицията. Атентатът в софийската катедрала „Св. Неделя" на 16 април 1925 година е повод за фашистките палачи да установят нечуван терор в страната. Заедно с Петър Ников, Стоян Чочов и Христо Гешев Павел Петров е арестуван и закаран в Дирекцията па полицията в София.
Тук е прекършен неговият безсмъртен устрем към свободата на 16 май1925 г.
Автор: Любомир Трайков
Източник: вестник „Звезда“, 12 юни 1986 г.
