Търсене в този блог

вторник, 26 октомври 2021 г.

Див капитализъм ! - Велиана Христова


Е то бива, ама чак пък толкоз! Започна някакво вече обсъждане около бюджет 2022 и организациите на едрия индустриален капитал пак се пробват да си пробутат кяра. Може България да е последна по доходи в ЕС, да е първа по бедност, да има пандемия, може хиляди да са болни, стотици да мрат, да остават без заплати и без работа на фона на небивал ценови шок - едно си знае баба, едно си бае. Не ни карайте да плащаме - ни за болнични, ни за майчинство, оставете си ни печалбите, ликвидирайте всички досегашни социални права на работещите и бедните! Може да вземаме по 15 000 лв. на месец, но сакън - не ни ги облагайте с по-висок данък, щото времената са тежки!

Това вече е див капитализъм, какъвто в Европа просто няма. В страната с най-голямото неравенство между бедни и богати (въпрос на национална сигурност) някои искат то да е още по-голямо, а хазната да се пълни от бедните, не от богатите! Криза? Влечете си я сами! АИКБ иска: да не растат минималната пенсия и минималната работна заплата, синдикатите да се бият за тях по браншове; работодателите да не плащат първите три дни от болничните, да не плащат и за майчинство; да се махне класът за прослужено време, а максималният облагаем доход да стигне не повече от 3000 лв.! Див цинизъм!

Вече в цяла Европа богатите плащат по-висок процент от бедните, цяла Европа взима мерки за облекчаване хала на бедните и уязвимите при и след KОВИД-19, тук - не, едрият бизнес иска направо да търчим в обратна посока. Изкривяването в данъците на заможните и на мнозинството работещи българи да стане още по-голямо! Едно е, като ти приспаднат данъка, да имаш 27 000 лв. джобни, друго е да останеш с 360 лв. примерно. И искат отгоре на всичко да им работиш ненормирано, та да имат те печалбата си. А какво ще правите, господа работодатели, ако ЕС въведе обща минимална работна заплата, което активно се обсъжда? Защото цените ни станаха все европейски, че и отгоре, а заплатите ни са като на крепостните селяни в Средновековието. Затова който може, си вдига чукалата да работи дори какво да е на Запад, само да оживее.

И понеже пак идат избори - нека всички кандидати за злощастния ни парламент задължително да обявят как се отнасят към тъй наречените предложения на АИКБ за бюджетната 2022! Колеги, питайте винаги кандидатите за това, във всички медии. Няма общи приказки как ще борят бедността, има конкретика как ще затънем под дъното. Пък нека хората решават какво избират - не е време за шоу. Ножът стигна вече до кокала... нашия.


Източник: вестник ДУМА, 26.10.2021 г.



 

вторник, 5 октомври 2021 г.

Антифашизмът е безсмъртен

Гранитните герои пречистват съвестите, заставаме пред тях, за да проверим себе си

 

Злодеянията на фашистите през Втората световна война не можеше да останат ненаказани. Идеята за съдене на виновните престъпници е дадена от Рузвелт на Сталин и Чърчил и тя е приета. Трибуналът за съдене на военнопрестъпниците и техните сътрудници под името Народен съд бе създаден и в България, по подобие на Нюрнбергския и Токийския трибунали. Пред Народния съд да отговарят бяха изправени регенти, министри, народни представители и стотици местни ръководители, военни и жандармеристи - за обесените, обезглавените, за порутените домове, за масовите разстрели на участници в легендарната Съпротива.

Борбата на най-смелите припламна с драматичен блясък върху жертвените ветрове на времето. От твърдост и нежност, мъжество и романтика, от труд и мечти е излят бронебойният живот на първите, в който пулсира напрегнат ритъм на една огнена епоха. Те притежаваха сърца, способни да усетят реалните изригвания на времето.

Антифашистката съпротива бе кървава школа, училище за класова омраза. Черните страници в историята на народа ни са свидетелство за светлината на идеите и устрема на борбата. Красивото мъжество на борците срещу фашизма покорява и възхищава с гордото си мечтание и твърдата си нежност. Борците от Съпротивата са пример за висотата на духа, който обладава само хора с ясна мисъл и душевна чистота. Олицетворение на духовна самостоятелност, силен характер. Зад тяхната скромност бушува независимостта на духа, собственият път на мисълта, собствената линия на поведение. Те бяха смели характери, жизнени и стремителни в живота и в борбата. Всеки от тях беше вулканична натура, която непрекъснато клокочеше от емоционални взривове и сътресения. Всеки от тях беше съчетание на възторг и болка, възмущение и силна възторженост.

Любовта им към Отечеството, волното непокорство ги сродяваха. Те издържаха и загинаха силни, буйни, жизнени, несломими. Голяма част от тях бяха уникални личности, самоотвержени герои, будни хора с чиста съвест и гневни юмруци. Те се ръководеха от порива на сърцата, от ясен ум и силна воля.

В мрачното единство на подвига им се криеше славата и красотата на борбата. Жестокият огън на борбата превърна кръвта им в стихия, сърцата им - в барутен погреб. Тези железни хора носеха за народа-страдалец неговите надежди и неговото отмъщение. Вярата, която отнесоха в небитието, бе тяхното скъпо и всепобеждаващо оръжие. Те бяха на върха на жестоката ураганна битка срещу фашизма.

Нашата партия не трепваше пред терора и убийствата и в това беше патосът и волята на борбата. В онези жестоки дни трябваха сили, за да победиш, когато стократно я погребваха и над "гроба" й пиеха кървави наздравици...

Борците от съпротивителната борба бяха носители на нова нравственост, която е ядката на комунистическата идеология, и я превръщаха в собствена мяра за жизнено поведение...

Всички загинали се преселиха в легендите. Гранитните герои пречистват съвестите. Заставаме пред тях, за да проверим себе си. Това придава на паметниците нравствени сили и ги превръща в обществена съвест. Гранитните борци са хиляди по села и по градове, поругавани и срутвани, опръсквани с калта на безумна омраза, но съхранени от народната любов - заставаме пред тях с червени рози, с вълнение и тъга, с почести и преклонение като на среща с болката и славата на антифашистката съпротива. Непомръкващи чувства на признателност витаят пред всеки паметник, край всеки паметник на антифашисти коленичат обич, кристална обреченост - всеки паметник е школа, пример, съдба! Всеки паметник е трибунал на съвестите! И горко на онзи от живите, който сведе гузно поглед към земята и се страхува да отговори на мъртвите, застинали в гранитните паметници!

А докато звучи в сърцата ни химнът на безсмъртието "Вий жертва паднахте..." - писан с кръв и изпят като стон, ние ще стъпваме горди по благословената земя и ще търсим брод между безсмъртието и вечността, превръщайки мъката в песен, гордост и възмездие!

 

Тотьо Бакалов

Вестник ДУМА,  5 октомври 2021