Търсене в този блог

понеделник, 28 март 2022 г.

Отношението към руснаците днес е същото като към евреите при Гьобелс – Яков Кедми

"Европа и САЩ просто решиха, че с Русия и руснаците могат да се държат както с "туземци", “низша раса”, но подцениха Путин. Терористи, религиозни фанатици, нацисти - главното днес е да бъдат против Русия." – Яков Кедми

 

Интервю на проф. Дарина Григорова с Яков Кедми, аналитик и коментатор, бивш израелски дипломат и военен,  в периода 1992-1999 г. е ръководител на израелската специална служба "НАТИВ", заемал е ръководни постове в „руския отдел“ на израелското външно министерство.

 

- Добър ден! Благодаря Ви за съгласието да дадете интервю за “Гласове”. Моят първи въпрос към Вас е: Вие казвахте, че се води война за унищожение на Русия. Кога Русия разбра това – дали след 1999 г., след бомбардировките над Югославия, когато Примаков обърна самолета си обратно за Русия, или имаше друг тласък? Кога се появи това разбиране, че тя няма друг път освен да се защити от всичко това? Как е според Вас?

- Тази война се води през цялата история. Последният стадий на тази война започна през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз.

-  Но кога самите руснаци разбраха това – след бомбардировките над Югославия, или те винаги са знаели това?

-  Самите руснаци разбраха това някъде в началото на 2000-те години, когато Съединените щати започваха да придвижват НАТО на Изток, вече към страните от Източна Европа, от бившия социалистически лагер, и от бившия Съветски съюз, и когато в САЩ беше приета военната стратегия на глобалния бърз удар, според която се планираше нанасянето на удар с около 6 хиляди крилати ракети по територията на Русия, като около 3 и половина хиляди от тях трябваше да бъдат с морско базиране – върху кораби и подводници. Ставаше дума преди всичко за ракети “Томахоук”. Смяташе се, че такова количество ракети, руската система за противоракетна отбрана не е в състояние да издържи и с това по-голямата ѝ част трябваше да бъде унищожена, както и по-голямата част от стратегическите балистични и други ракети. Когато тази концепция беше приета в САЩ, а Русия по това време почти нямаше армия, тя беше с много ниска боеспособност и практически не беше заплаха за никого, тогава руското правителство разбра това напълно ясно. Първата публична крачка към това стана излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. Казват, че това е била последната крачка, която е показала на тогавашния руски президент, че дългосрочната цел на САЩ е унищожението на Русия като съвременна държава, преформатиране на руската власт, следвано от разчленяване на Русия на няколко държави. 

-  Въпреки ядреното оръжие на Русия, такава е била целта...

-  Американците планираха, че излизайки от Договора за противоракетна отбрана, ще си осигурят преимущество в стратегическите ядрени сили и въз основа на тяхната оценка за изоставането на Русия във въоръженията ще могат много бързо да неутрализират с този удар руската ядрена мощ и системата за противоракетна отбрана и тогава Русия няма да има с какво да отговори, защото тя няма да бъде способна да отговори с достоен ядрен удар. За това в Русия започнаха да говорят, Путин започна да говори за това от 2002 г. Той предупреди за това в своята Мюнхенска реч, мисля през 2007 г. Той каза: “Вие не разбирате какво правите”. А след като Буш през 2008 г. предложи Украйна и Грузия да бъдат приети в НАТО и след като Грузия се опита да завладее отново Южна Осетия, това стана напълно ясно. И тогава Русия взе курс към рязко усилване, укрепване и развитие преди всичко на своите стратегически въоръжения. Последния опит, който се извърши през 2014 г. в Украйна с Майдана, Русия разглеждаше преди всичко като опит на американците да завладеят базите на руския флот в Крим, ликвидирайки по този начин  руския Черноморски флот, защото без Севастопол той не можеше да съществува, и с това да излязат на опасни позиции, от които да могат да заплашват Русия. През 2004 г., когато САЩ излязоха с инициатива за създаване на бази за противоракетна отбрана в Румъния и Полша, Русия предупреждаваше: “Те не са насочени, както вие твърдите, срещу Иран, а срещу Русия”. Когато стана ясно, че стартовите площадки на тези ракети в течение на 10 минути могат да се преоборудват от пускане на противоракетни ракети към пускане на ракети “земя – земя” и “Томахоук”, тогава на руснаците им стана съвсем ясно, че тези бази заплашват руската територия с много силен ядрен или неядрен удар. Във връзка с развитието на хиперзвуковото оръжие, въпреки че Русия изпреварва в него САЩ, е напълно ясно, че САЩ рано или късно ще се сдобият с хиперзвуково оръжие. И тогава, както руските военни грамотно определиха, времето на полет на ракетите от територията на Украйна или от територията на Прибалтика, или от територията на Румъния до жизненоважните центрове на Русия или до нейните центрове за стратегическо оръжие ще се изчислява с минути и нито една система за противоракетна отбрана няма да може да предотврати това. И Русия започна да се готви за момента, когато тя ще има достатъчно сили, за да промени това положение. Този момент настъпи по преценка на руснаците към 2020 г., когато Русия се сдоби с пълно стратегическо превъзходство над САЩ в сферата на ядреното оръжие, проведе реформи в икономиката, за да я направи възможно най-устойчива към всякави санкции и видове натиск, и проведе действия за укрепване на вътрешната власт, за не могат САЩ и техните западни съюзници да използват вътрешната опозиция за промяна на вътрешния държавен строй. Когато руснаците прецениха, че имат достатъчно сили, те излязоха с тази инициатива през миналата година.

-  Яков Йосифович, а какво ще кажете за тази трескава русофобия в Европа – тя съпоставима ли е с антисемитизма през ХХ век в Западна Европа?

-  Не само е съпоставима, тя се гради по същите образци. Днешната русофобска истерия на Запад ми напомня антисемитската истерия в Съветския съюз по време на “делото на лекарите”. Тя също толкова тотална, всеобща и всичко, което е свързано с Русия – косвено или пряко, с руската култура, се квалифицира като вражеско, като отрова, която трови атмосферата и умовете на честните граждани. Ако сравним отношението към руснаците, към руската култура с отношението към евреите по време на Гьобелсовата антисемитска пропаганда, то те са почти еднакви.

-  А не е ли това всъщност ренацификация на Европа по някакъв начин?

-  Това е естествено развитие на онова, което погрешно се наричаше “европейска цивилизация и култура”. Нацизмът е роден в Европа. Нацизмът се разви в Европа. Всички страни на Европа – всички! – бяха съюзници на Хитлер по време на войната с Русия. Официално към нея не се присъедини Швеция, но и тя доставяше всички необходими компоненти за германското оръжие. Официално това не вършеше Швейцария, но и тя не само че произвеждаше компоненти за германската армия, но и позволяваше провеждане на всякакви финансови операции, включително и с парите на унищожаваното еврейско население в Германия и Европа. Ще ви дам такъв пример: много хора познават известната марка швейцарски часовници “Шафхаузен”. Добри часовници! Те са наречени по името на града Шафхаузен. В края на 1944 г. американците се обърнаха към швейцарците и им казаха: “Вашите заводи в Шафхаузен доставят електронни оптически прибори за насочване на нацистките самолети към целта. Прекратете това, ако обичате”. Швейцарците казаха “не” и тогава американските самолети “по погрешка” бомбардираха тези заводи. Те казаха: “О, ние просто сгрешихме, ние си мислехме, че това е Германия”. И такива неща имаше. Цяла Европа воюваше на страната на Германия, а Райхстагът освен от германците, от нацистите, беше защитаван и от френско есесовско поделение...

-  “Шарлеман”.

-  “Шарлеман”, да. А сред пленниците, взети от Червената армия, германците бяха 50 процента. Останалите бяха всякакви – французи, шведи, ирландци... каквито щете. Цяла Европа беше с нацистите, защото това беше против Русия.

-  Яков Йосифович, а как може да това се обясни на един интелигентен човек – не на обикновения човек, който всичко разбира, а на интелигентния човек, който ще каже, че Зеленски е евреин, че в Израел има проукраинско лоби и, значи, в Украйна няма нацизъм и “денацификацията” е нещо измислено от руската пропаганда? Как да му се обясни това и доколко в Израел има проукраинско лоби, доколко то е рускоезично, и как това е свързано със загуба на паметта за това, което бандеровците вършеха с евреите – и не само с евреите, но и с поляците и с всички други в Украйна?

-  Първо, не трябва да се идеализират евреите. Това е народ като всички други. И ние си имаме свои собствени отрепки и собствени предатели. И в България имаше както български партизани, така и български фашисти, така и българи, които искаха война с нацистите. И при евреите е същото – и у нас имаше “Юденрат”, имаше евреи, които служеха на нацистите, една част от тях от страх, друга част за пари, трета част – за да спасят семействата си. Един милион руски войници бяха мобилизирани във Вермахта, макар и не в бойните редици – в бойните редици беше само армията на Власов. Сред всички народи го имаше това. Второ, нацизмът не е само антисемитизъм. Нацистите унищожаваха и циганите. Нацизъм е – когато някой народ, някоя група бива обявена за “извън закона” и за подлежаща на унищожение. Вие питате какво се случва в Израел? Вчера имаше демонстрация пред американското посолство на израелци за Русия, с руски и съветски знамена. Ние сме страна, в която има всякакви хора. Това, че Зеленски е с еврейски произход, не променя нищо. Ще ви кажа, че Розенберг – един от нацистките престъпници, автор на расовата теория, е завършил Висшето техническото училище в Москва. Той произхожда от прибалтийските немци. Тоест такива неща има, има ги сред другите народи, и ние също не сме изключение. Да се прикриваш с това, че Зеленски е евреин и да твърдиш, че те не са нацисти не е интелигентно, защото когато за национален герой се обявява Шухевич, който ръководеше погрома в Лвов, когато тези “герои”, които извършиха клането във Волин, се обявяват за национални герои и примери за подражание, то това, разбира се, е нацизъм. Бащата и братът на Бандера бяха затворници в лагер и там ги убиха. Кой ги уби? Поляци, полски лагеристи, заради клането във Волин. В Полша Бандера се смята за престъпник и изчадие на ада. Това не пречи на полското правителство да приема неговите последователи като нещастни бежанци.

-  А това не е ли опасно за самата Полша?

-    ...така че ако в Израел се чуват гласове на хора, които не познават и не искат да познават историята, то какво да се прави. А къде най-много намериха убежище нацистките престъпници? Избягалите нацисти?

-  В Канада?

-  В Съединените американски щати.

-  Да, и в Канада също.

-  А след това и в Канада. В двата стълба на западната уж “демокрация”... Там правят показни процеси срещу старци, наскоро имаше процес срещу някакъв повече от 90-годишен немец за това, че той на младини е бил мобилизиран в армията и е бил писар в концлагер; а къде е комендантът на този концлагер? Колко години затвор е получил той? Дванайсет, след шест години е излязъл на свобода и е получавал държавна пенсия! Човекът, под чието началство е служел Айхман, началникът на виенската полиция, почина през 80-те, с благодарност от ЦРУ за дългата му служба в германското разузнаване BND. Веднага са го взели там! Човекът, под чието ръководство е бил Айхман! Така че това, че на Запад са забравили тези престъпления, че ги поощряват, е очевидно. Условието е едно: ако тези неща са против Русия, всичко се прощава. Ето така те възпитаха, въоръжиха Ал Кайда, така подкрепяха в началото ИДИЛ, така подкрепяха терористите в Сирия. Главното беше, че всичко това е против Русия. Така и когато започна войната в Югославия, още през 90-те, аз тогава бях на работа в спецслужбите и казах: “Това не е против сърбите, това не е против Югославия, това е против Русия”. Защото те знаеха, че сърбите и руснаците са близки народи и че Сърбия е близка на Русия. Затова те разбиха Югославия и изчадие адово тогава за целия свят беше Сърбия. Виждах какви ужасни расистки филми се излъчваха тогава по американската телевизия и навсякъде: за изчадие адово бяха нарочени сърбите, които никога не са били заплаха за никого. Но при това американците подкрепяха косовските терористи – албанците; подкрепяха хърватите – една нацистка държава, унищожила навремето милион сърби, без да смятаме евреите и циганите.

-  Усташите.

-  Да, усташите.

-  Яков Йосифович,  професионалното разбиране на Русия в западните страни ми изглежда много слабо, дори на катастрофално ниско ниво. Останали ли са все още професионалисти, които биха могли да обяснят поведението на Русия без тази пропаганда и омраза, защото в противен случай не могат да се завържат просто никакви отношения? Разбират ли на Запад Русия или просто не искат да я разберат? Какво е Вашето мнение?

-  Те не я разбират, те и не искат да я разбират. Ето, да речем, разбират ли те българите?

-  Не, разбира се!

-  В Европа някой разбира ли какво е България? Не. Какво са славяните за тях? Нищо. Защо тогава трябва да разбират Русия? Не забравяйте, че Европа винаги е била колониална страна, тя е имала колонии и те са се отнасяли към всички други като към колониални туземци. Доколкото са могли, са го правели. По време на Руско-турската война цяла Европа е подкрепяла Турция. Защо? Дали защото Турция е била демократична страна? Интересувало ли ги е какво ще стане с българите, с вашите предци? Ами с гърците? Не! Интересувало ги е само това, че Турция е против Русия, трябва да я подкрепим! На всяка цена! И тогава мнозина са подкрепяли турците, може би ще се учудите – дори част от интелигенцията ги е подкрепяла. Кой например е подкрепял войната на Турция срещу Русия? Карл Маркс. Защото той е бил русофоб. Бил е също и антисемит, въпреки еврейския си произход, защото това, което е писал за евреите, си е чист антисемитизъм. Същите неща е писал и за руснаците...

-  Също както и Енгелс...

-  ...бидейки потомък на потомствени равини на града Трир. Така че ето как трябва да се разглежда историята. Ако някой е против Русия, значи му е разрешено всичко. Това могат да бъдат бандити, това могат да бъдат терористи, това могат да бъдат религиозни фанатици и всякакви други: главното е да бъдат против Русия. Също и нацисти.

-  Но сега вече и на ниво дипломация виждаме просташко и грубо отношение към Русия. Преди това нещо го нямаше. Кога ще свърши това? То продължава въпреки военно-техническия потенциал на Русия, който тя демонстрира. Това е просташко поведение и то на ниво правителства...

-  Това е оптическа измама. Такова просташко отношение към Русия, а Русия е европейска държава, как е възможно? Разказвал съм един такъв пример: в началото на ХХ век англичаните са изобретили разкъсващите куршуми дум-дум. И имало конференция в Европа – мисля, че някъде през 1902 г. Там станало дума за това, че това оръжие трябва да се забрани и защо британската армия го използва? И британският бригаден генерал, пристигнал от Индия, казал: “Да, съгласен съм, че това оръжие може да се забрани. Но нали ние го използваме срещу индийците? Нали става дума за тях, а не за нас?” Тоест тук имаме оптическа измама: защо изведнъж с Русия, европейска цивилизована държава, започват да говорят на такъв език, на какъвто по-рано са се обръщали към туземците? Ето това се е променило: не че те се промениха, те просто решиха, че с Русия, с руснаците могат да се държат, както са свикнали да се държат с всички “низши раси”, с всички тези славяни и останали. Е добре, можем да направим поляците почетни европейци заради тяхната омраза към Русия. Но вижте как се отнасят към поляците в Европа, как се отнасят към поляците в САЩ? Как? Европа изобщо е расистка страна. Какво са правели англичаните с ирландците? Продавали са ги като роби – в края на ХVIII век са търгували с тях като с роби, въпреки че това са бели, въпреки че са съседи, въпреки че са християни! А какво остава за Русия... Руснаците са неправилни християни, и въпреки че изглеждат като белите, са си туземци. Вие също в техните очи сте си туземци. Но полезни!

-  Яков Йосифович, а кога в такъв случай в Русия ще се извърши ментална еманципация от Европа, защото там съществува тази любов и очаровано отношение към Европа като към мит, нещо ги тегли към Европа. Кога ще свърши това, имам предвид именно на ментално ниво? И нужно ли е?

-  То вече свършва.

-  Надявам се на това...

-  Това е стар проблем на Русия. Я ми кажете, ако обичате: аз не съм расист, но след Петър Първи колко царе е имало в Русия, които да са поне наполовина руснаци по кръв? Погледнете руската аристокрация: те са говорели великолепен френски, великолепен немски, познавали са всички тънкости на европейската култура, етикет и кулинария. Кого са презирали? Своя народ. Към кого са се отнасяли скотски? Към своя народ, към своята култура. Това е проблемът! Това е проблемът на комплекса за малоценност на руската интелигенция, от който тя все още не се е освободила, но вече започва да се освобождава. Защото каква е била културата? Антична: трябвало е да се учи латински, да се учи старогръцки, да се учат европейските езици, европейската музика. Друг въпрос е, че друга култура те не са познавали. Другата е била все още далеч, а своята тепърва е започвала да се развива и то да се развива под европейско влияние. Ето защо онова, което се наричаше в Русия и то още по време на моето детство “сляпо преклонение пред Запада”, го има в руската култура. Има го в много страни, има го в полската култура, защото своето достойнство те виждат в това, че принадлежат към Европа. Не защото това е полска култура, а защото тя прилича на европейската. Шопен е наполовина французин; това им импонира. А има и народи, които не са се прехласнали толкова по европейската култура, но които малко са позабравили своята си култура. Културата на българския народ, например, се е създала не на чисто европейска почва, това не е чисто европейска култура. Затова българите могат и трябва да развиват собствената си култура, която попива всичко, което е имало в древна България и от източния дял на българската култура, и от европейския ѝ дял, но си е свое, свое си е! Защото българите се различават от сърбите, българите се различават от гърците. Аз не искам да се меся в проблемите между Македония и България, това сами трябва да си го решите...

-  Това е нашата Украйна.

-  Но вие сте особен народ! Вие не сте нито едните, нито другите, нито третите, вие си имате свои достойнства, имате си своя религия. Много малко са народите, които си имат своя собствена религия.

-  Да, ние сме православни.

-  Вие сте дали писмеността на руския народ и не само на руския. Тази славянска писменост, откъде се е появила тя? Тоест при българите го няма това сляпо преклонение пред другите, което го има у руската интелигенция. Вие в това отношение, въпреки че почти през цялата си история сте били под чужда власт, вие сте запазили своето достойнство и при вас го няма този комплекс за малоценност, който присъстваше при руската интелигенция чак до последно време.

-  Въпреки че и нашата интелигенция...

-  Е, то това не може да мине безследно. Не може да мине безследно! Има го при всеки народ, всяка нация. И у нас също го има.  Това са естествени явления; но това, че те са естествени, не ги оправдава, не ги прави правилни. С тези явления страната, народът трябва да намери сили да се бори и ако той намери такива сили то той ще има бъдеще, а ако не намери, то той няма да има бъдеще.

-  Яков Йосифович, Вие веднъж казахте, че сте виждали Сталин по време на демонстрация, тоест като жив човек. Общували сте и с Владимир Владимирович Путин. Запомнила съм това, което казахте: че ако го нямаше Путин, днес нямаше да има Русия. Кога именно разбрахте това? Защото Путин беше различен през цялото това време от 1999 г. и до днес. Веднага ли го разбрахте или имаше някакъв специален момент?

-  Когато се запознах с него, той беше чиновник при (кмета на Петербург) Собчак и офицер от запаса на КГБ, от първо главно управление на КГБ. Тогава той ме интересуваше като ново поколение държавен чиновник и това беше едно от първите мои дълбоки общувания с офицер от разузнаването от бившия Съветски съюз, първо главно управление на КГБ. Исках да разбера: що за човек е това? Какво означава да си офицер на първо главно управление на КГБ, занимавал се с професионална работа в чужбина? В средата на 90-те години, а и преди това аз по силата на служебния си дълг се бях сблъсквал със служители на КГБ, но тогава бях в съвсем друго качество. И затова първите ми впечатления от Путин бяха като за човек изобщо, като за представител на онова време на руското офицерство, на разузнавателните служби и в по-малка степен като за държавен деец, той тогава и не беше такъв. Помня първия ни сериозен разговор – това бяха три и половина часа, ние говорихме за всичко. Това просто беше беседа на двама човека, аз съм с пет години по-възрастен от него, няма голяма разлика. Беше ми интересно, как той говори с мен; нали и аз в неговите очи, както и той в моите... Преди това вече се бях срещал с офицери, но от други подразделения – от “Алфа”, от седмо управление. С тях също имах добри отношения, но това беше друго. А тук той не беше на служба, затова не беше и скован от служебни ограничения, въпреки че възпитанието му си личеше. След това се срещах с него, когато той вече беше председател на Съвета за безопасност и директор на ФСБ. Тогава вече разговорите ни бяха по-професионални, по-дълбоки и аз вече гледах на него като на човек, който заема доста висок пост, сериозен пост, и вече се интересувах от него от тази гледна точка. Вече тогава виждах, че той има държавническо мислене, че това е човек от онзи вид, към който принадлежах и аз, и моите колеги – хора, които цял живот служат на родината си, на своята страна. Това са хора на дълга, а не такива, които се интересуват от печалба и така нататък. Те служат на своята страна. Когато той стана президент, ние също имахме много срещи, аз започнах да забелязвам у него признаци на това, че той наистина умее да управлява. Въпреки че това беше самото начало и въпреки че към част от действията му имах критика. Казвах му го открито – че действията му не съответстват на онези норми, които аз познавам от моята страна, от моя живот. После вече с удоволствие отбелязах, въпреки че от 2002 г. и до края на 2015 г. ми беше забранено да посещавам Русия, но аз следях неговите изказвания и действия – че той много бързо и правилно се учеше. Помня, че още на първата ни среща забелязах неговата любознателност, способността му да реагира бързо, да прави правилни изводи. И заедно с това средата, в която той се е развивал, също е оставила върху него своя отпечатък. От част от тези остатъци от миналото си той успя да се избави. Но пък се появиха други неща. Тоест за мен той не е идеален човек. Но като държавник той съвсем случайно се оказа в нужното време на нужното място. За това, че неговата кандидатура се разглежда вместо тази на Елцин, аз научих няколко месеца преди това. И на въпроса какво мисля за това, аз дадох своята характеристика: измежду всички алтернативи тази е най-подходящата. Но аз не очаквах, че той ще бъде толкова успешен. И никой не го очакваше! Защото ако те бяха предвидили това, те нямаше да му позволят да дойде на власт.

-  Със сигурност! Значи тази непредсказуемост е част от неговите качества, така ли?

-  Ами и той сам не го беше очаквал това от себе си! Това не е човек, който... та нали, както знаем, всеки политик си има амбиция, силна, която той не може да обуздае и именно тя го докарва на власт. Той нямаше такава амбиция. Той не желаеше властта. Той се отнасяше към това по същия начин като към службата си: “Е добре, назначават ме на този пост, аз ще си изпълнявам задълженията”. Но той никога не се е стремял към власт. И аз мога да кажа това абсолютно сигурно, защото го бях виждал още преди това и в началото на неговия път, и когато беше директор на ФСБ – той просто си вършеше задълженията професионално. За неговия пост ние тогава също разговаряхме. Той просто изпълняваше задълженията си като всеки друг офицер, който е назначен да ги изпълнява. Но има, например, един факт, който го характеризира: когато го назначиха на поста началник на ФСБ, дойдоха при него и му казаха: “Ти си началник на ФСБ, искаме да ти дадем генералски чин, това е пост за армейски генерал”, той каза: “Генералските звания се завоюват на бойното поле. Аз не искам никакви звания”. И той си остана със същото звание, с което беше излязъл в запаса. Това характеризира човека и неговия морален свят, въпреки че на пръв поглед е дреболия. Но ето че той не се интересуваше от това и беше единственият директор на ФСБ, на службата за сигурност, който не взе никакво звание. Както си беше подполковник... той всъщност беше майор, но излезе в оставка като подполковник... други звания не си присвои. Въпреки че можеше да стане армейски генерал съвсем спокойно. Това му беше чуждо, противоестествено. Това говори за неговите амбиции, за неговото отношение изобщо към държавната служба и към това как трябва да бъде оценяван човек.

-  Яков Йосифович, един последен въпрос: в Русия много често спорят за идеологията; всеки си има своя абстракция, но някак си ги тегли към това... Има някакво чувство на недостатъчност поради това, че в Конституцията е забранено да има държавна идеология. Струва ми се, че Путин е извън всякаква идеология, той е абсолютен реалполитик, прагматик, но обществото се нуждае от нея – и левите и консерваторите, всички. Според Вас нужна ли е на Русия идеология, някакъв пореден утопичен проект?

-  Ще Ви кажа следното: всеки народ се нуждае от някаква национална идея.

-  Да, разбира се! Но това са различни неща...

-  ...в противен случай какво го прави народ?

-  Добре де, това идеология ли е – националната идея? Не винаги!

-  Тя е близка до идеологията, но не винаги е идеология.

-  Да, със сигурност.

-  Всеки народ трябва да реши това. Моят народ, въпреки че ние сме древен народ – сега намериха надписи от XII в. преди нашата ера, някакви молитви, проклятия, няма значение: това е 1200 г. до нашата ера – но и ние същото се питаме днес: какво е за нас национална база на нашия народ? Какво ни прави народ? Въпреки че си имаме собствена религия, собствена история, ние и днес се занимаваме с този въпрос. И в Русия, след това, което се случи, след краха на държавността – два пъти през ХХ в., крах на държавността и всичките ѝ основи, и краха на това, което неправилно се нарича комунизъм, комунистическа идеология – по-точно това е болшевишко-руският вариант на комунистическата идеология. Днес въпросът е: а какво собствено е Русия? Ето тези хора, които се намират на тази територия – какво ги обединява? Какво ще ги обединява за в бъдеще? Защо те трябва да бъдат в една държава? В Русия това нещо в момента го няма, защото те изхвърлиха заедно с комунистическата или псевдокомунистическата идеология, заедно с мръсната вода изхвърлиха и бебето. И сега те се оказаха в състояние, когато хората се питат: “А защо изобщо е нужна Русия?” Че тя не е нужна на Запада, това е абсолютно сигурно, но, виж, на хората, които живеят в Русия, защо им е нужна Русия? И каква Русия им е нужна? И защо Русия трябва да стига от Камчатка до западните си граници и къде трябва да минават западните ѝ граници? И какво всъщност е народът на Русия? Кого обединява той? Православна държава ли е Русия или това е империя, която обединява всякакви религии и народи? И в момента Русия се опитва сама да разбере това, да си изработи някакво решение, мятайки се от една крайност към друга. Но това е едно естествено търсене; щом и ние търсим, то защо да не го прави и Русия? И аз в това отношение бях много учуден и зарадван от казаното от Кадиров. Кадиров е президент на Чечения. Самият той казва: “Първия си руснак аз убих на 16 години”. Първия си руски войник... И той казва: “За моя народ бъдеще може да има само в рамките на държавата Русия. Защото само в рамките на Русия ние можем да си осигурим максимална безопасност и максимално развитие като чеченци, като мюсюлмани. В противен случай ще изчезнем”. Мисля, че това определение не е расово, не е религиозно, то е универсално. То е подходящо за всички народи на Русия. Историята доказва, че само в рамките на една голяма, единна, многонационална, многорелигиозна държава всеки народ може да си осигури безопасност и най-добро, най-оптимално развитие. Как ще стигнат до това разбиране народите на Русия, в това число и руският народ, аз не знам, но същия проблем го имате и вие, българите: къде и как българският народ може да си осигури най-добро развитие като народ, като цивилизация, като културна, самостоятелна и самодостатъчна общност? Върху какво ще основете вашата история, вашето бъдеще? Този проблем стои пред вас, този проблем стои пред Русия, този проблем стои пред Съединените щати, този проблем стои пред Франция, пред всеки народ. Има народи, които са самодостатъчни и могат да живеят самостоятелно, да си осигуряват всичко. А има народи, които, изхождайки от обкръжението си, от историята си, от проблемите си, разбират: ако бъдат сами, ще бъдат унищожени. Ще Ви дам такъв пример: у нас, в Близкия Изток има 40 милиона кюрди.

-  Но те са разделени.

-  Факт! 40 милиона кюрди! Техният проблем е, че няма кюрдска държава. А в какво състояние се намира кюрдският народ? Искам да напомня, че великият мюсюлмански пълководец Саладин е бил кюрд. Той не е бил арабин, той е бил кюрд! Тоест една или друга насока на развитието, на саморазвитието, може да бъде решаваща за бъдещето: ще съществува ли този народ или не? Аз не знам какво щеше да стане с българите, ако не беше войната на Русия с турците...

-  Да, това е възкресило нашия народ.

-  ...в какво състояние щяхте да бъдете сега и щяхте ли съществувате изобщо? Може би щеше да ви сполети участта на арменците или на анадолските гърци?

-  Абсолютно вярно. Яков Йосифович, това със сигурност е последният въпрос: какво е за Вас Русия – има ли някакъв образ, който да свързвате с Русия, нещо ярко, нещо ирационално, ако щете?

-  Първо, аз съм роден в Русия.

-  Да. В Съветския съюз, но това е едно и също.

-  Руският език, руската култура са част от мен, част от моето аз. Основата на всичко, което имам в живота, е заложена в Русия, сред руския народ. И ако съм постигнал нещо в моя живот, то именно благодарение на това, че съм развил тази основа, не съм я загубил. Не съм загубил всички тези качества. Москва за мен е най-близкият ми град. Познавам Москва много по-добре от мнозина нейни днешни обитатели. Аз вървя по улиците на моето детство. Помня ги, както помня – както казахте и Вие – Сталин от шестгодишен, така помня и тези улици от още по-малък. Но това не е моята страна. Когато ме питат: “Русия ли е твоята родина?”, аз казвам: “Не, това е мястото, където съм роден”. Родина е онази страна, за която си готов да воюваш, да умреш и да убиваш. За Русия аз не съм готов нито да умирам, нито да воювам, нито да убивам, и не искам и моите деца да го правят. Аз съм воювал, рискувал съм живота си и съм убивал заради моята страна – Израел. Тъкмо в това е разликата.

-  Разбирам. Благодаря Ви много за този толкова интересен разговор. Бих искала да Ви кажа, че в България много Ви обичат, внимателно следят Вашите изказвания. Въпреки цялата тази цензура и медиите, които поразяват със своята тъпотия, българите се ориентират в ситуацията и за тях това ще бъде много важно. Още веднъж Ви благодаря за това, че се съгласихте да дадете това интервю.

-  Благодаря Ви и аз! Много съм трогнат, аз имам специално отношение към България...

-  Да, усетих това.

-  Специално отношение към българския народ! И като човек, и като евреин аз помня всичко. Службата, в която работех, и нейните основатели – те са работили в България, аз знам от тях страшно много неща за България. Освен това аз обичам българската кухня! Да, много често съм ходил в български ресторанти в Израел и много ги харесвам. Случвало ми се е да бъда няколко пъти в София, но това беше много отдавна, по силата на служебните ми задължения, така че помня този град, но много малко. Наистина съм трогнат, много Ви благодаря и Ви желая всичко най-добро! Искам да Ви кажа: и Вашият народ, и моят народ, и народът на Русия са имали по-тежки времена. Ние сме ги преживели.

-  Да.

-  Това ни дава надежда, че и в бъдеще ще преживеем всичко. Да си останем това, което сме – това е най-главното.

-  Да. Огромно благодаря! До нови срещи, надявам се!

-  Задължително!

-  Благодарим Ви!

-  Пак заповядайте! Всичко хубаво!

-  Всичко хубаво!

 

Източник: glasove.com  

 

Интервюто в Ютуб –  https://www.youtube.com/watch?v=IM328zJOZfU  

 

 

 

петък, 25 март 2022 г.

Пропагандната война на Украйна: международни ПР фирми, лобисти и връзки с разузнаването

 

Порталът Mintpressnews.com и авторът Дан Коен се потрудиха и описват достатъчно подробно как функционира системата на стратегическата украинска пропаганда на настоящия етап. Със съкращения предаваме основните моменти и изводи: 

1️. Украинската пропагандна кампания е изключително добре подготвена (https://www.washingtonpost.com/national-security/2022/03/16/ukraine-zelensky-information-war/). Ключови „партньорски медии“ в различни страни по света (главно Западна Европа и някои рускоезични медии) получават необходимите и много подробни напътствия в реално време (https://drive.google.com/drive/u/ 0/folders/1QE65-hyob6BzyFwYheQXLZjjlxnNsrrs ) за това как да отразяват различни събития в Украйна. Например блокирането на атомните електроцентрали в Запорожието и Чернобил, призиви за създаване на забранена за полети зона от НАТО над Украйна и т.н.

2️. Украйна, с помощта на чуждестранни консултанти, изгради ефективна мрежа от чуждестранни медийни агенции, които активно допринасят за популяризирането на подходящо подготвени съобщения в информационното пространство.

3️. Основният оператор на информационната кампания в подкрепа на Украйна е базираната в Лондон PR Network (https://www.thepr.network/), която действа като интегратор на мрежата от бутикови рекламни агенции и е тясно свързана с Британски регулатор в областта на комуникациите, стратегията и съвети за оценка на комуникационните услуги на правителството на Обединеното кралство, както и с международната мрежа от независими партньорски агенции ICCO Worldwide.

4️. Основният финансов оператор на украинските стратегически комуникации (психологически операции, GR, пропаганда, взаимодействие с международни медии) е Министерството на външните работи на Украйна.

 5️. Важен елемент от украинската информационна кампания е сайтът Ukraine.ua, който се ръководи от Ярослав Турбил, който според автора на материала е свързан с американското разузнаване.

6️. Важен елемент от стратегическата комуникация към западната публика от Украйна са мемовете, в които нацистките символи присъстват в изобилие.

7️. За ориентиране на журналистите от чуждестранни медии се изпращат насоки за използването на правилните термини в комуникацията и правилния ъгъл на отразяване на събитията. Съответните указания се актуализират ежедневно.

 8️. НАТО активно използва своите бот-ферми, за да разпространява пропагандни съобщения чрез ФБ. Самата кампания се финансира активно от правителствата на Великобритания, Чешката република, Отворено общество на Джордж Сорос и Националния фонд за демокрация на САЩ (NED). Подкрепата се предоставя и чрез USAID.

9️. Сред ресурсите, използвани от украинските PR агенции, авторът на статията посочва “Медуза”, “Новая газета”, “Дождь”, Би-би-си, “Настоящее время”.

10. Американските лобистки фирми като SKDKnickerbocker и Yorktown Solutions, Your Global Strategy също са силно ангажирани в кампанията. Кампанията е подкрепена и от специалисти от Edelman, най-голямата световна рекламна агенция. Общо, както се отбелязва в материала, около 150 комуникационни и лобистки структури работят по информационната кампания. За да подкрепят тази информационна операция, те отделят цели екипи в рамките на своите агенции.

 

Ето как се работи със стратегическите комуникации и информационна конфронтация. Не се пести от комуникации.  

 

Оригиналната статия от 22 март 2022 г. е тук:  https://www.mintpressnews.com/ukraine-propaganda-war-international-pr-firms-dc-lobbyists-cia-cutouts/280012/   

MintPress News е американски онлайн новинарски уебсайт с лява насоченост, основан и редактиран от Мнар Адли, който работи от януари 2012 г.

 

 

 

 

четвъртък, 24 март 2022 г.

Декларация на Международна фондация "Георги Димитров"

 

С тревога и болка следим събитията в Украйна и изразяваме съчувствие към украинския народ за страданията, които понася. Питаме се защо и как се стигна до тук и какво трябва да се направи?                                                       

Драмата в Украйна не започна на 24 февруари 2022 година, а много по-рано. В тази страна проявите на неофашизъм са не само отделни изстъпления на националистически организации, а са на ниво държавна власт, военни структури и политика на държавата.

 В Украйна не отсега проявите на национализъм и фашизъм намират благодатна почва. Само слепите не могат да видят вълните на неонацизъм в страната, насилието, изтезанията, убийствата, тормоза над невинни хора, отнемането на изконни човешки права; насаждането на омраза към руския народ, с призиви да се избиват „москалите“. Вече осем години всеки ден жителите на Донбаска и Луганска области са подложени на обстрел, загиват хиляди хора; нали не сме забравили и „живите факли“ в Одеса; прославя се  националиста Бандера, обявяват го за национален герой на Украйна, възстановяват се нацистките символи; преследват се  хора заради техния език и произход; всява се страх и се тероризират всички с различно мислене.

 И тези безобразия се извършваха при подписани Мински споразумения, при гаранции и участие в тях на Франция и Германия. И никой от западния свят, включително и България, не реагира. Обратно, с подкрепата на САЩ и НАТО безочливо и арогантно от правителството на Украйна се нарушаваха правила и договорености и се застрашаваше сигурността на Русия, а и цяла Европа.

 Какво друго е всичко това, освен проява на неонацизъм под диктата и покровителството на САЩ и пред безмълвния поглед на цивилизована Европа?

 Още при зараждането на фашизма Георги Димитров съзря опасността от него и даде най-синтезираното му определение: „Фашизмът на власт представлява открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал“. Проявите на неофашизма в съвременни условия  са резултат от безконтролната власт на световния финансов капитал. Зад съвременните неонацистки прояви  се крие озъбеното лице на финансовата олигархия, която управлява света. Докато има власт на финансовата олигархия ще има опасност от възраждане на нови форми на фашизма и национализма. Това е урок по Георги Димитров.

Военната операция в Украйна е само част от борбата срещу нацизма и е предизвикано продължение на водената от правителството на Украйна гражданска война. Денацификацията на територията на Украйна сега може да се постигне, но опасността от нацизъм и неофашизъм – там, и в други страни - ще остане, докато финансовият капитал управлява света – при властващ неолиберален капитализъм с всичките разрушителни последици от безконтролното му господство.

 Ние, членовете и съмишлениците на Международна фондация „Г. Димитров“   

 Категорично осъждаме:

 - Неонацизма и неофашизма във всичките му форми на теория, идеология и практика в Европа и света;

 - Национализма и неофашизма, издигнати в ранг на държавна политика през последните години в Украйна;

 - Лицемерието и двойните стандарти на САЩ и Европейската външна политика по отношение на разрастването на неофашизма в Украйна; пълното неглижиране на истинските причини и обективна оценка за случващото се в Украйна, както и реалното им участие в изграждането, финансирането и въоръжаването на фашизираните структури в страната;

 - Произволното разрушаване на икономически, културни, транспортни, спортни, финансови и други връзки между народите, както и възможностите за диалог и мирни преговори при преодоляване на противоречията между тях;

- Проявите на фашизъм и нацизъм в България, политическите, социалните и историческите условия за тях;

 - Изопачаването на историята и заличаването на паметта за зверствата на фашизма и историческата роля на Съветската армия за разгрома му във Втората световна война.

 Ние сме за:

 - Мир в Европа и света и за мирно сътрудничество между народите на основата на взаимно уважение и зачитане на достойнството, историята и културата им;

 - Убедени сме в необходимостта от нов по-справедлив световен ред с нормално цивилизационно, регионално и междудържавно разбирателство; в изграждането на нови международни институции с високи критерии за равноправие и справедливост между народите – като основа за постигане на нови морални принципи в международните отношения;

 - Днес ние, по повика на днешния ден и в името на бъдещето, като пазим паметта и делото на Георги Димитров, издигаме глас за солидарност на всички антифашистки сили за създаване на широк Международен антифашистки фронт  за спасяване бъдещето на човечеството и мира на планетата.


 За мирен свят без фашизъм!

 

София, 24.03.2022 г.



 

Как да говоря на хора, които обявяват Чайковски за враг? – проф. Андрей Пантев

 

Едностранчивото възприятие прави от обществото овца, казва известният историк

Интервю на Велиана Христова

 

- Професоре, какво ще кажеш за войната в Украйна, като историк виждаш ли причините и техните следствия в случващото се?

- Какво да кажа, всички са полудели. В една война няма само виновни и само невини. Какво да кажеш на човечество, което обявява Чайковски за враг на демокрацията и на Европа? Нямам какво да кажа, няма среда за това. Има смисъл да се говори, когато има елементарно усещане за разум. А такова няма.

- Но навремето ти беше един от четиримата депутати, които в парламента гласуваха против влизането ни в НАТО.

- Аз и сега твърдя, че няма основания и причини за съществуването на НАТО. Но ето, оказа се, че има.

- Причината винаги е била и е една и съща: анти Русия.

- Една и съща е, но обстоятелствата се променят. То е като мач между ЦСКА и „Левски“ – нашите са само добри и са прави, другите са само зли и са лоши.  Това е положението. Затова няма какво да се говори, няма нормално възприемане от страна на обществото. Просто всякакъв глас на разума се обявява за крайност. Какво казвам аз фактически няма никакво значение.

- А кое има значение?

- Има значение да не сме овце. Но изглежда, че човечеството се оказва овца. Едните вярват в едно, другите в точно обратното, каквото и да кажа, то си остава мое възприятие. Както казваше Вера Мутафчиева: „В края на живота ти светът трябва да се сговни, за да не ти е жал, че го напускаш“.

- Е, и преди в историята, при нас включително, у някои кръгове е имало русофобия. Има ли разлика между русофобията преди и сега?

- Днес русофилията или русофобията минават през филтъра на съветофилията и съветофобията. Което е нелепо, защото Русия днес е по-капиталистиеска страна от България и не мога да разбера какъв е този русофобски хъс. Имам чувството, че още малко и ще забранят буквата Р, за да не се споменава Русия. Реалните факти  показват, че нещата се възприемат първосигнално. Когато забраняваш едни телевизии, това буди интерес към тях, а не обратното. Специално за руснаците се знае, че когато са обкръжени с враждебност, това ги обединява, а не ги разединява. Знаеш колко много белогвардейски генерали са отказали да подкрепят Хитлер по време на Втората световна война, въпреки че са пострадали от съветската власт.

- Как трябва да се държи България при тези обстоятелства?

- Досега България се държи сравнително разумно. Но самият факт, че се експонират повече твърденията и аргументите на едната страна, кара хората да започнат да мислят обратното. Ако ме питат защо искам да гледам руска телевизия, ще кажа – защото навремето гледах Би Би Си. Мислещите хора търсят алтернативна информация. Не може да гледаш само разрушени квартали от или убити дечица от едната страна, а да не мислиш за другите разрушени сгради и за другите дечица, които също са убивани, и то от осем години насам. Не може да се иска от целия човешки род да е пристрастен към едностранчивата информация. Ние гледахме със страх онези парцаливи нещастници, които идваха от Близкия Изток, а сега виждаме джипаджии и богато облечени хора, които бягат – разбирам защо бягат и е естествено да сме състрадателни, но сравнението показва колко едностранчиво се гледа на днешната действителност.

 

Вестник "Земя", 24 март 2022 г.

 

 

 

сряда, 23 март 2022 г.

Ако считат Крим за анексиран, то Източна Румелия е много по-анексирана – проф. Андрей Пантев

 

Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления. Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.

Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.

Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна. Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия – ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза…

Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: “Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин”, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.

Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление.

Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва “вие не сте вече крепостни”, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.

Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за “агресията на Русия”, е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.

Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.

Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск.

Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.

Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.

В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.

 

22 март 2018

 

 

 

 

четвъртък, 17 март 2022 г.

Руската военна операция срещу режима на киевската хунта

 

 

                  Значение и предварителна оценка

Започналата на 24 февруари 2022 г. руска военна операция по денацификация и демилитаризация на Украйна се нуждае от своята оценка от гледна точка на съпротивата срещу американския претендент за световно господство.

Първото, което трябва да се отбележи, е, че в случая не става въпрос за война срещу украинския народ, а за военна операция срещу кървавия и нелегитимен бандеровски режим, спонсориран и инсталиран от Запада през 2014 г. Целта на този киевски режим беше не само да ограбва и тероризира местното население, но и главно да бъде насъскван срещу Русия – една от държавите, отказващи да приемат и противопоставящи се на американските претенции за глобален диктат.

Хунтата от бандити и фашистки убийци, която управлява украинската държава през последните 8 години, е отговорна за смъртта на хиляди невинни хора – украинци, руснаци и българи, включително и стотици деца. Отказващите да се подчинят на проамериканската диктатура хора от Донецка и Луганска област, и поради това самоопределили се като самостоятелни народни републики, бяха подложени на безогледен терор и бомбардировки. Специално за нас, като българи, не може да е без значение фактът, че киевският бандеровски режим, преследва българския език, поругава български паметници и избива наши сънародници. Но тази незаконна рожба на ЦРУ и НАТО, временно овладяла Киев и Украйна, е обречена, както са обречени и нейните западни господари.

След разгрома на нацистка Германия САЩ са главният претендент за световно господство – те са опасали света със стотици военни бази, за да обкръжават, тероризират и заплашват стремящите се към свобода и независимост страни и народи, чрез диктатурата на долара се стремят да налагат финансово-икономическа зависимост, а чрез холивудските филми и музика – да оглупяват и духовно подчиняват хората, особено младите. Операцията по денацификация и демилитаризация на Украйна и очертаващият се разгром на бандеровската диктатура ще бъде пореден сериозен удар срещу американския хегемонизъм, който е главен враг на човешкия род след 1945 г. Тази руска военна операция ще бъде удар и по всеки проамерикански режим в региона, включително и у нас, в България, където 30 години неоколониално западно управление доведе до безпрецедентна демографска (и всякаква друга – икономическа, социална, културна) катастрофа и стопяване на населението от 9 на 6.5 милиона души.

Още през 2018 г. ние казахме и написахме думи, зад които стоим и сега:

Днес всяка победа срещу американското влияние е победа за цялото прогресивно човечество. Всеки, който се опълчва на американския глобализъм е революционер на своето време и служи на призива на Че Гевара за единство на народите срещу главния враг на човешкия род. И колкото и невероятно да изглежда за някои, това единство на народите не е абстрактно, не е книжно, не е просто едно пожелание, а една доказана повеля на времето, която развява знамето на социалната справедливост и националната независимост – от Москва, Минск и Донбас до Ханой, Пекин и Пхенян, от Хавана, Ла Пас и Каракас до Газа, Дамаск и Техеран.

Трябва да направим всичко възможно да убедим колкото се може повече наши все още колебаещи се сънародници в никакъв случай да не се подвеждат и да не подкрепят кървавата киевска хунта.

Ръководителите на българската държава трябва да осъзнаят, че мнозинството от българския народ повече от всякога е с Русия, желае победата на Руската армия и няма да толерира каквато и да е българска държавна подкрепа за бягащите от справедливо възмездие бандеровски бандити и престъпници, слуги и платени агенти на Америка. Управляващите, които се поставят в услуга на САЩ, предават българските национални интереси и тласкат страната ни към нова национална катастрофа.

Нито един българин в помощ на киевската хунта, никакво оръжие за бандеровците, незабавна отмяна на всички санкции срещу Русия – такава трябва да е българската национална позиция днес.

 

ПС: В настоящия материал изказваме само своята предварителна оценка – следим развоя на руската военна операция и на нейното глобално отражение, и ще излезем с допълнителни и по-разширени материали по темата. Тук единствено даваме разяснение на нашата обща позиция, така както сме го правили и за руските военни операции в Южна Осетия и Абхазия (2008 г.), Крим (2014 г.) и Сирия (2015 г.), за всяка от които е било характерно, че са удар по претенциите на САЩ за световно господство.

 

Движение „23 септември“

16 март 2022 г.