Търсене в този блог

петък, 26 юли 2019 г.

Обръщение на Националния инициативен комитет за отбелязване 75-тата годишнината от 9 септември 1944 г.

Да защитим историческата истина за 9 септември 1944 година и за социалистическа България

 

Уважаеми граждани на Република България,

 

На 9 септември 2019 г. се навършват 75 години от един важен повратен момент в историята на нашето Отечество. На този ден отговорността за съдбата на България мина в ръцете на Отечествения фронт. Правителството на ОФ с подкрепата на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) и на Трети украински фронт на Червената армия отстрани от власт в нашата древна, славна, изстрадала земя, напоена с кръвта на хиляди свои безсмъртни синове и дъщери, виновниците за обвързването на България с хитлеристка Германия.

Настъпи нов период в живота на българския народ. На 9 септември той фактически, а не само на думи, пое управлението на Родината в свои ръце. Премиерът Кимон Георгиев оповести състава на новото коалиционно правителство на ОФ. Политическите затворници бяха освободени. Партизанските отряди слязоха от планините в селата и градовете на Родината. Българската армия мина на страната на новата власт. Бойците на Червената армия бяха посрещнати с цветя, хляб и сол. Българската армия се включи във войната срещу Третия райх и заедно с Червената армия участва в освобождаването на Югославия, Унгария и Австрия. По този начин България даде своя принос в победата над хитлеризма.

Кръвта на убитите хилядите партизани, членове на бойни групи, ятаци, концлагеристи, на обесените в затворите борци през 1941-1944 г., на зверски убитите десетки деца и на загиналите 11 000 войни във войната срещу Третия райх изми срама от позорното присъединяване на Родината ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. България запази своята цялост и благодарение на подвига на героите, които знаеха, че саможертвата в името на Родината е проява на съвест и морал. Защото Родината е по-силна от смъртта.

Само 9 месеца след 9 септември – на 9 май 1945 г. червеноармейците Егоров и Кантария развяха знамето на Победата над Райхстага. Втората световна война в Европа завърши. Започна мирът, извоюван от Антихитлеристката коалиция начело със СССР, САЩ, Великобритания. За този мир само СССР даде в жертва 27 милиона бойци, партизани, мирни граждани и деца в тила – работници, специалисти, жени и мъже в необятната страна от железопътната станция Унгени до Японско море.

Уважаеми граждани на Република България, ние, членовете на Националния обществен комитет, се обръщаме към вас с това Възвание, за да не забравяме в днешното сложно и противоречиво време двете съдбовни дати – 9 септември 1944 г. и 9 май 1945 г. Те са святи за нас. Добре знаем, че за някои хора историята върви след победителите. Но има дати, които светят с подвига на участниците и дадените жертви. Те не бива да се забравят, не трябва да се преиначава и подменя тяхната истинска същност. Днес на българските антифашисти им е отнето признанието, че са били участници във Втората световна война и се отрича тяхната саможертва в името на Човека. Поругават се паметници, братски могили, паметни плочи.

Ние гледаме на тази голяма несправедливост като опит за подмяна на паметта на народа.

Днес нашият комитет се обръща и към Народното събрание с настояване българските антифашисти (1941-1944 г.) да се признаят за участници във Втората световна война. Това е повеля на историята! На истината!

Крайно време е тази несправедливост да се поправи, уважаеми сънародници! Антифашистката съпротива в България има висока историческа цена. Тя изведе нашата страна от хитлеристкия военен блок в редиците на световната Антихитлеристка коалиция. Девети септември стана начало на нова епоха в живота на народа.

Социализмът доведе до материален и духовен възход и нареди Отечеството ни на едно от първите места по развитие в света. Из средите на нашия богат на таланти и духовни ценности народ израснаха промишленици, изобретатели, строители, учени, художници, писатели, музиканти, архитекти, космонавти, които прославиха България в Европа и света. Всички тези постижения са следствие от промените, настъпили след 9 септември 1944 г.

Ние настояваме учебниците по история да представят обективно и достойно участието на българите в Европейската антифашистка съпротива.

Обръщаме се към вас, достойни граждани на Република България, да подкрепите нашето Възвание. Нека се научим да живеем в мир, разбирателство, съгласие и единство в Родината и да извличаме поуки от историята си.

Нека предадем на децата и внуците си идеалите на участниците в антифашистката съпротива, които и днес са съзвучни с усилията на прогресивното човечество за защита на демократичните ценности и правата на човека в борбата му срещу проявите на неофашизма, ксенофобията, антисемитизма, тероризма и насилието.

Уважаеми граждани на Република България,

Ние, членовете на Националния обществен комитет, ви призоваваме заедно да се противопоставим на неофашизма във всичките му форми и прояви. Нека защитим историческата истина за 9 септември 1944 г., ден, който промени нашата Родина!

 

Национален обществен комитет:

 

1. Българска социалистическа партия

2. Български антифашистки съюз

3. Отечествен съюз

4. Съюз на ветераните от войните на България

5. Международна фондация „Георги Димитров”

6. Фондация „Устойчиво развитие на България”

7. Комунистическа партия в България

8. Земеделски съюз „Александър Стамболийски”

9. Партия „Нова Зора”

10. Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

11. Съюз на българските писатели

12. Софийско сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски”

13. Съюз на воееноинвалидите и военнопострадалите

14. Съюз на българските журналисти

15. Славянско дружество в България

16. Партия на българските комунисти

17. Форум „България-Русия”

18. Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД

19. Вестник „Дума”

20. Вестник „Земя”

21. Политически клуб „Екогласност”

22. Политически клуб „Тракия”

23. Общонароден комитет за защита на националните интереси

24. Съюз на пенсионерите 2004

25. Демократичен съюз на жените

26. Партия на зелените

27. Българска земеделска партия

28. Движение за радикална промяна „Българска пролет”

29. Европейска сигурност и интеграция

30. Партия „Подем”

31. Руски културно-информационен център

32. Сдружение на руските ветерани, живеещи в България

33. Централен кооперативен съюз

34. Върховен читалищен съюз

35. Национално движение „Русофили”

36. Асоциация на училите в СССР и Русия „Найден Геров”

37. Партия Българска левица

38. Движение 23 септември

39. Съюз на патриотичните сили „Защита”

40. Национален съюз на земеделските кооперации в България

41. Обществена академия за наука, образование и култура

 

 


понеделник, 15 юли 2019 г.

Гео Милев: Българският народ днес

Публикувано в списание „Везни”, 1921 г.

 

Години наред българският народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без простор пред погледа – без творчески устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своята тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, които са поемали в ръцете си неговите съдбини. Днес това положение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсадата лежи върху нас с най-голямата си мъчителност. Днес унинието, томлението в духовете е всеобщо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подложен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломощяване. Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър. И сред всеобщото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание:

... помощ не иде,

отникъде взора надежда не види...

Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският народ, ако да не бе угаснал в духовете всеки патос, ако да не бе задавен в гърлата всеки вик.

Въздухът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очистителната буря?

Това чувства всеки. Това чака всеки.

 *

 Нещастието на българския народ произлиза от това негли, че ний започнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и върху съвестта си съдбините народни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енергия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на народа бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „управлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, които го разориха, които го превърнаха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в името на народа...

„В името на народа“ – да! – но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци“. Тяхната „политическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да организират тази енергия в творчество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг. И ето че тези „управници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморени от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикомедия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги открита: открита за измама на народа, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпокъсване на жизнената енергия на народа.

 *

 Народът чувства това; народът знае това. Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончателното помъртвяване.

И възврат към светлите завети на миналото.

Копнежът към обновление, към пречистване, към разведряване, към възкресяване на жизнената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във всяка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувствие на очакваното знамение.

Но кой ще донесе желаното обновление? Нима тия, които са управлявали България, българския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква своето обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? От сеячите на разтление? От тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието?

Не.

Всички до днес управлявали партии са вече окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на когото дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия.

Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обединяване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност.

Този нов лозунг – чужд на всички досегашни партии – означава техния разгром и изникването на една нова „партия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини народа под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият български народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: честните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или доброволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“.

Трябва – време е! – народът да изнесе из своите недра своите чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов девиз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българския народ.

Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете).

Бъдещето и спасението на българския народ е прочее в обединението на народа от селото и народа от града; а то е възможно само под принципа на труда – честния културен труд.

С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.

Това, мисля аз, е всеобщото желание днес, което спи неизразено в душата на народа: нови хора!

И само така – и само тогаз българският народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енергия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, което ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възвеличаване. Обаче едно е нужно преди всичко: пречистване на българския живот. Само тогаз пред българския народ ще се разтворят широко кръгозорите на култура и културно творчество в бъдещето – народа, който в миналото създаде едно от най-силните духовни течения в историята – богомилството.

 


 

сряда, 3 юли 2019 г.

Идеологическата подмяна на историческата истина – Анко Иванов

 

Целта е оневиняване на фашизма и обругаване на социализма


Най-после им удрят ножа на историческата истина и на историческата памет на българския народ. Соросоидите еничари нямат умора. Най-напред обругаха освободителните борби на българите срещу турското владичество чрез замяната на истината за робството с т.нар. османско присъствие, след това преминаха към принизяване и въобще отричане на фашизма в България. Сега вече е обругаването на целия социалистически период. Има груби манипулации и подменяне на истината с псевдоистини за: "масовите жертви" на комунизма, "комунистическия терор", "Народния съд", концлагерите, трите фалита на България и т.н. Това се прави от грантови български журналисти, псевдоисторици и политици. Манипулацията на истината е предназначена за младото поколение. То е обект на промиване на мозъците за фашизма (оневиняване) и за социалистическия период (обругаване), внасяни в учебниците по История и цивилизация. За соросоидите историческата истина не значи нищо. 

Този отречен подход се осъществява чрез изкривяващи истината способи:

1. Произволни твърдения или твърдения, основаващи се на 

манипулирани "факти"

като тези за убитите след Девети без съд и присъда, голословно ги изкарват около 30 000!

2. Осъждане на смърт от Народния съд на редица интелектуалци и офицери от българската армия, като не се казва, че те са съдени не за интелектуалната и военнопрофесионалната си дейност, а за престъпления против мира и човечеството. Никой не съди Б. Филов за археологическите му изследвания, а за това, че направи България съдружник на Хитлер, че "доведе" над София американските и английските бомбардировки, натрапи антиеврейските закони и пр.

 3. Вкарване на факти в контекста на политиката, като например "убийствата на работници" - средно по двама на ден. Това са жертви на трудови злополуки и техногенни катастрофи, каквито се случват в цял свят и нямат никакъв политически мирис. В същото време се мълчи, че сега при неолибералната "демокрация" средно на ден се самоубиват по двама души, предимно поради бедност и глад, че сега в страната има множество просяци и хора, ровещи в кофите за боклук...    

Вероятно министърът на образованието и науката много се блазни от ролята на Херострат, събарящ храма - този път храма на историческата истина. Да вземем Народния съд. Той е международно утвърдена форма за съдене на фашистите в цяла Европа. Съдилища има навсякъде. Няколко примера. В Германия американски, британски и френски съдилища осъждат 4729 германски престъпници, от които 668 на смърт. Този брой е без осъдените в съветската зона, както и без осъдените от немските съдилища в ГФР, в ГДР и осъдените в Полша (5352 немски военни). Във Франция извънредните съдилища осъждат 97 000, от които 7037 със смъртни присъди и интернирани около 49 000 души. В Нидерландия 127 000 души са лишени от граждански права и на смърт са осъдени около 200 души. В Белгия са образувани 346 283 дела, военните съдилища обявяват 4170 смъртни присъди, осъждат 48 835 на затвор. В Гърция за колаборация са осъдени трима министър-председатели и 33 министри. В Норвегия са издадени 45 смъртни присъди за колаборация, а почти 30 000 души са санкционирани, осъдени на глоби или лишени от граждански права, включително правото на самостоятелна стопанска дейност. Осъден е и носителят на Нобелова награда за литература (1920 г.) Кнут Хамсун. В Люксембург има 4 смъртни присъди, около 4000 души са осъдени на затвор. Тези данни нагледно показват, че в Западна Европа "жертвите на комунизма" са доста повече от тези в България. 

Съденето на виновниците за престъпленията

през Втората световна война е всеобща европейска практика. Това най-после трябва да разбере министърът на образованието. 

Дадените указания от министър Вълчев са в крещящо противоречие с решенията на Европейския парламент (2018 г.). В резолюцията на ЕП се изразява "дълбока загриженост по повод на зачестяващото превръщане в нормално явление на фашизма, расизма, ксенофобията..." и се "припомня, че фашистката идеология и нетърпимостта винаги са свързани с посегателство срещу самата демокрация". ЕП "подкрепя, приветства и призовава за защита на общностните групи и организациите на гражданското общество, които се борят с фашизма...". В тази резолюция се подчертава още, че "познаването на историята е едно от необходимите условия за предотвратяването на такива престъпления (неофашисткото насилие - бел. авт.) и в бъдеще играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения" (т. 28). Възлагането от МОН на изготвянето на учебната програма по История и цивилизация за X клас на хора, разглеждащи едностранно историята и пренебрегващи историческата истина, е нарушение на тази резолюция. Нещо повече, министърът се поддава на допълните внушения, чрез които под маската на антикомунизъм се реваншира фашизмът и се оправдават осъдените фашисти. 

А косвено не се ли оправдава и възражда и антисемитизмът? Фашисткото правителство на Богдан Филов приема осем антиеврейски закона, най-важният от които е Законът за защита на нацията (Д.В., бр. 16 от 23.01.1941 г.), прекопиран от нацисткия Закон за защита на германската кръв и германската чест (1935 г.). Могат ли да бъдат определяни като "жертви на комунистическия терор" министри и народни представители, приели тези закони и правилници за тяхното приложение? VII състав на Народния съд съди и стоящите на по-ниско равнище български антисемити като Белев, Калицин и др., създателите на еврейските концентрационни лагери в Сомовит и Плевен, провеждащи масовите изселвания на евреи, отнемане на техните имущества, жилища и пр. Обявяването на българските антисемити за "жертви на комунистическия терор" ги оправдава и 

ги превръща от палачи в жертви

А решенията на VII състав на Народния съд са използвани като аргумент в полза на България в преговорите в Париж през 1947 г., където Световният еврейски конгрес посочва, че в България антисемитите са наказани. 

Друг аспект на Народния съд, премълчаван от съвременните антикомунисти, възродители на фашизма, е, че са съдени (12-и състав) българските предатели на националните интереси, сътрудниците на германското и италианското разузнаване. Това е т. нар. "Гестаповски процес", в който са съдени 176 души, подчинили българското разузнаване и контраразузнаване на Гестапо. От тях са осъдени на смърт 20 души. Да посочим и съденето на палачи, изверги и фашистки убийци. В материалите на Девети състав на Народния съд може да се прочете какви са били полицейските дознания и инквизиции и как те са били оправдавани от безсъвестни съдии и прокурори. Има описи и документи за инквизиции чрез: смазване на тела; изваждане и палене на нокти; трошене на кости; използване на електрически ток; избиване на зъби, оставяне без храна и вода много дни; бой с железни пръти; стягане на главата със специални обръчи ("корона на истината"); поставяне запалителни вещества и киселини в половите органи и ануса; палене на огън в носа и устата; изнасилване на жени и девойки; рязане на месо от телата, уши, нос и т.н.; слагане на сол в раните... 

Това, което най-силно отличава фашисткия терор в България, е безсмисленото убийство на деца, малолетни и млади хора. Това са убийства без съд и присъда - чрез поправка в Закона за защита на държавата (21 юли 1943 г.), предвиждаща възможността за смъртна присъда за непълнолетни. За масовите убийства без съд и присъда, включително и на деца, са съдени и наказани със смърт редица убийци. Да си припомним някои от жертвите. Николчо Здравков Чампоев, на година и 7 месеца, убит с 12 куршума. На малкия Гроздьо Гр. Желев (14 месеца) е отказана в ареста медицинска помощ и той умира. Маловръстната Марийка А. Мъглова (на 15 г.) е убита заедно с майка си. Братовчедите Кокарешкови на 16 г. са убити и с телата им хранени жандармерийските кучетата. В тази група са и избитите деца при Ястребино: Стойне Калайджиев (7 г.), Иван Калайджиев (9 г.), Димитринка Стоичкова (11 г.), Надежда Калайджиева (12 г.) и др. Тодорка Истратиева (16 г.) е убита по време на сватбата си, понеже била булка на партизански брат. Гинчо Сл. Гинчев е убит заедно с майка си, понеже имал трима братя партизани. И още стотици маловръстни и непълнолетни. Техните убийци, осъдени на смърт от Народния съд, дали заслужават почит и ставане на крака в Народното събрание, паметни плочи и цветя? И те ли са "жертви на комунизма"?

Българските фашистки палачи са рязали глави и ги разнасяли по мегданите и в кръчмите, извършвали са ругателства над убитите. За залавяне и убийство на нелегални и партизани от държавната хазна са изплатени на главорезите 196 816 286 лева. Ето пример от Велинград. В документите на Народния съд има две разписки за платени суми: за убийството на Вела Пеева, Ст. Добрев и Ст. Калпазанов са изплатени на 4 души 150 000 лева; за убийството на 20 партизани, ятаци и нелегални край Батак са платени 1 000 000 лева. И тези убийци ли са "жертви на комунистическия терор"?

И само няколко думи за "комунистическите" концлагери. Всички ли в тях са жертви на комунизма? В широко одумвания лагер край Ловеч по изследвания в архивите е разкрито, че от 1235 въдворени лица 1142 са за тежки криминални и аморални действия и престъпления или само за 93 лица може да се приеме, че са по политически причини. Не пише в новите учебници, че концлагерите в света са измислени и за първи път практикувани от англичаните и усъвършенствани от нацистите, а в България са въведени от фашистите! Не пише за фашистките концлагери в Еникьой, Гонда вода, Кръсто поле, Св. Анастасия, за лагерите за прогресивни младежи-донаборници и млади войници край Гиген и край Белене, за еврейските лагери край Сомовит и Плевен. Не пише, че депутатите комунисти са били, независимо от волята на народа, изпратени в концлагери.

В заключение, действията на министъра на образованието и науката, вживял се в ролята на диктатор, ми припомня миналото. Знаменитите думи на Радой Ралин сега може да звучат така: "Не ме е страх от министъра на образованието, страх ме е от образованието на министъра." Да, страх ме е не само от изпълняваните от него комунистофобски поръки на Бойко Борисов. Страшно е един икономист-счетоводител с личен тоталитарен подход да поръчва на историци професори, доценти и учители какво да дописват, променят и допълват в учебниците по история. 

 

03 юли 2019 г.