Целта е оневиняване на фашизма и обругаване на социализма
Най-после им удрят ножа на историческата истина и на историческата памет на българския народ. Соросоидите еничари нямат умора. Най-напред обругаха освободителните борби на българите срещу турското владичество чрез замяната на истината за робството с т.нар. османско присъствие, след това преминаха към принизяване и въобще отричане на фашизма в България. Сега вече е обругаването на целия социалистически период. Има груби манипулации и подменяне на истината с псевдоистини за: "масовите жертви" на комунизма, "комунистическия терор", "Народния съд", концлагерите, трите фалита на България и т.н. Това се прави от грантови български журналисти, псевдоисторици и политици. Манипулацията на истината е предназначена за младото поколение. То е обект на промиване на мозъците за фашизма (оневиняване) и за социалистическия период (обругаване), внасяни в учебниците по История и цивилизация. За соросоидите историческата истина не значи нищо.
Този отречен подход се осъществява чрез изкривяващи истината способи:
1. Произволни твърдения или твърдения, основаващи се на
манипулирани "факти"
като тези за убитите след Девети без съд и присъда, голословно ги изкарват около 30 000!
2. Осъждане на смърт от Народния съд на редица интелектуалци и офицери от българската армия, като не се казва, че те са съдени не за интелектуалната и военнопрофесионалната си дейност, а за престъпления против мира и човечеството. Никой не съди Б. Филов за археологическите му изследвания, а за това, че направи България съдружник на Хитлер, че "доведе" над София американските и английските бомбардировки, натрапи антиеврейските закони и пр.
3. Вкарване на факти в контекста на политиката, като например "убийствата на работници" - средно по двама на ден. Това са жертви на трудови злополуки и техногенни катастрофи, каквито се случват в цял свят и нямат никакъв политически мирис. В същото време се мълчи, че сега при неолибералната "демокрация" средно на ден се самоубиват по двама души, предимно поради бедност и глад, че сега в страната има множество просяци и хора, ровещи в кофите за боклук...
Вероятно министърът на образованието и науката много се блазни от ролята на Херострат, събарящ храма - този път храма на историческата истина. Да вземем Народния съд. Той е международно утвърдена форма за съдене на фашистите в цяла Европа. Съдилища има навсякъде. Няколко примера. В Германия американски, британски и френски съдилища осъждат 4729 германски престъпници, от които 668 на смърт. Този брой е без осъдените в съветската зона, както и без осъдените от немските съдилища в ГФР, в ГДР и осъдените в Полша (5352 немски военни). Във Франция извънредните съдилища осъждат 97 000, от които 7037 със смъртни присъди и интернирани около 49 000 души. В Нидерландия 127 000 души са лишени от граждански права и на смърт са осъдени около 200 души. В Белгия са образувани 346 283 дела, военните съдилища обявяват 4170 смъртни присъди, осъждат 48 835 на затвор. В Гърция за колаборация са осъдени трима министър-председатели и 33 министри. В Норвегия са издадени 45 смъртни присъди за колаборация, а почти 30 000 души са санкционирани, осъдени на глоби или лишени от граждански права, включително правото на самостоятелна стопанска дейност. Осъден е и носителят на Нобелова награда за литература (1920 г.) Кнут Хамсун. В Люксембург има 4 смъртни присъди, около 4000 души са осъдени на затвор. Тези данни нагледно показват, че в Западна Европа "жертвите на комунизма" са доста повече от тези в България.
Съденето на виновниците за престъпленията
през Втората световна война е всеобща европейска практика. Това най-после трябва да разбере министърът на образованието.
Дадените указания от министър Вълчев са в крещящо противоречие с решенията на Европейския парламент (2018 г.). В резолюцията на ЕП се изразява "дълбока загриженост по повод на зачестяващото превръщане в нормално явление на фашизма, расизма, ксенофобията..." и се "припомня, че фашистката идеология и нетърпимостта винаги са свързани с посегателство срещу самата демокрация". ЕП "подкрепя, приветства и призовава за защита на общностните групи и организациите на гражданското общество, които се борят с фашизма...". В тази резолюция се подчертава още, че "познаването на историята е едно от необходимите условия за предотвратяването на такива престъпления (неофашисткото насилие - бел. авт.) и в бъдеще играе важна роля за възпитанието на по-младите поколения" (т. 28). Възлагането от МОН на изготвянето на учебната програма по История и цивилизация за X клас на хора, разглеждащи едностранно историята и пренебрегващи историческата истина, е нарушение на тази резолюция. Нещо повече, министърът се поддава на допълните внушения, чрез които под маската на антикомунизъм се реваншира фашизмът и се оправдават осъдените фашисти.
А косвено не се ли оправдава и възражда и антисемитизмът? Фашисткото правителство на Богдан Филов приема осем антиеврейски закона, най-важният от които е Законът за защита на нацията (Д.В., бр. 16 от 23.01.1941 г.), прекопиран от нацисткия Закон за защита на германската кръв и германската чест (1935 г.). Могат ли да бъдат определяни като "жертви на комунистическия терор" министри и народни представители, приели тези закони и правилници за тяхното приложение? VII състав на Народния съд съди и стоящите на по-ниско равнище български антисемити като Белев, Калицин и др., създателите на еврейските концентрационни лагери в Сомовит и Плевен, провеждащи масовите изселвания на евреи, отнемане на техните имущества, жилища и пр. Обявяването на българските антисемити за "жертви на комунистическия терор" ги оправдава и
ги превръща от палачи в жертви
А решенията на VII състав на Народния съд са използвани като аргумент в полза на България в преговорите в Париж през 1947 г., където Световният еврейски конгрес посочва, че в България антисемитите са наказани.
Друг аспект на Народния съд, премълчаван от съвременните антикомунисти, възродители на фашизма, е, че са съдени (12-и състав) българските предатели на националните интереси, сътрудниците на германското и италианското разузнаване. Това е т. нар. "Гестаповски процес", в който са съдени 176 души, подчинили българското разузнаване и контраразузнаване на Гестапо. От тях са осъдени на смърт 20 души. Да посочим и съденето на палачи, изверги и фашистки убийци. В материалите на Девети състав на Народния съд може да се прочете какви са били полицейските дознания и инквизиции и как те са били оправдавани от безсъвестни съдии и прокурори. Има описи и документи за инквизиции чрез: смазване на тела; изваждане и палене на нокти; трошене на кости; използване на електрически ток; избиване на зъби, оставяне без храна и вода много дни; бой с железни пръти; стягане на главата със специални обръчи ("корона на истината"); поставяне запалителни вещества и киселини в половите органи и ануса; палене на огън в носа и устата; изнасилване на жени и девойки; рязане на месо от телата, уши, нос и т.н.; слагане на сол в раните...
Това, което най-силно отличава фашисткия терор в България, е безсмисленото убийство на деца, малолетни и млади хора. Това са убийства без съд и присъда - чрез поправка в Закона за защита на държавата (21 юли 1943 г.), предвиждаща възможността за смъртна присъда за непълнолетни. За масовите убийства без съд и присъда, включително и на деца, са съдени и наказани със смърт редица убийци. Да си припомним някои от жертвите. Николчо Здравков Чампоев, на година и 7 месеца, убит с 12 куршума. На малкия Гроздьо Гр. Желев (14 месеца) е отказана в ареста медицинска помощ и той умира. Маловръстната Марийка А. Мъглова (на 15 г.) е убита заедно с майка си. Братовчедите Кокарешкови на 16 г. са убити и с телата им хранени жандармерийските кучетата. В тази група са и избитите деца при Ястребино: Стойне Калайджиев (7 г.), Иван Калайджиев (9 г.), Димитринка Стоичкова (11 г.), Надежда Калайджиева (12 г.) и др. Тодорка Истратиева (16 г.) е убита по време на сватбата си, понеже била булка на партизански брат. Гинчо Сл. Гинчев е убит заедно с майка си, понеже имал трима братя партизани. И още стотици маловръстни и непълнолетни. Техните убийци, осъдени на смърт от Народния съд, дали заслужават почит и ставане на крака в Народното събрание, паметни плочи и цветя? И те ли са "жертви на комунизма"?
Българските фашистки палачи са рязали глави и ги разнасяли по мегданите и в кръчмите, извършвали са ругателства над убитите. За залавяне и убийство на нелегални и партизани от държавната хазна са изплатени на главорезите 196 816 286 лева. Ето пример от Велинград. В документите на Народния съд има две разписки за платени суми: за убийството на Вела Пеева, Ст. Добрев и Ст. Калпазанов са изплатени на 4 души 150 000 лева; за убийството на 20 партизани, ятаци и нелегални край Батак са платени 1 000 000 лева. И тези убийци ли са "жертви на комунистическия терор"?
И само няколко думи за "комунистическите" концлагери. Всички ли в тях са жертви на комунизма? В широко одумвания лагер край Ловеч по изследвания в архивите е разкрито, че от 1235 въдворени лица 1142 са за тежки криминални и аморални действия и престъпления или само за 93 лица може да се приеме, че са по политически причини. Не пише в новите учебници, че концлагерите в света са измислени и за първи път практикувани от англичаните и усъвършенствани от нацистите, а в България са въведени от фашистите! Не пише за фашистките концлагери в Еникьой, Гонда вода, Кръсто поле, Св. Анастасия, за лагерите за прогресивни младежи-донаборници и млади войници край Гиген и край Белене, за еврейските лагери край Сомовит и Плевен. Не пише, че депутатите комунисти са били, независимо от волята на народа, изпратени в концлагери.
В заключение, действията на министъра на образованието и науката, вживял се в ролята на диктатор, ми припомня миналото. Знаменитите думи на Радой Ралин сега може да звучат така: "Не ме е страх от министъра на образованието, страх ме е от образованието на министъра." Да, страх ме е не само от изпълняваните от него комунистофобски поръки на Бойко Борисов. Страшно е един икономист-счетоводител с личен тоталитарен подход да поръчва на историци професори, доценти и учители какво да дописват, променят и допълват в учебниците по история.
03 юли 2019 г.
