ПРОБУЖДАНЕ

ГОРДОСТТА ЗА САМОКОВСКАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Доклад пред тържественото събрание в Самоков, посветено на 100-годишнината от рождението на Борис Хаджисотиров, проведено на 19 януари 1972 година

Другарки и другари, Скъпи гости,

Навършиха се сто години от рождението на един от най-изтъкнатите марксисти в нашата страна, виден строител и организатор на Българската комунистическа партия, звезда от първа величина на нашия революционен небосклон, активен деец от първото поколение български комунисти, посветили целия си борчески живот на великото освободително дело на работническата класа, гордостта на Самоковската партийна организация — Борис Хаджисотиров. Той е роден на 19 януари 1872 година в Самоков, комуто е съдено да стане орлово гнездо, люлка на първата българска комуна.

Детството и юношеството на Борис Хаджисотиров носят отпечатъка на нищетата и трудностите, съдбата на всички пролетарски чеда. Воден от непримиримото желание за повече знания и просвета, след завършване на III клас в родния си град, при крайно тежки условия той успява през 1891 година да постъпи като редовен ученик в Казанлъшкото педагогическо училище и го завършва успешно. Но любознателният и буден самоковски младеж не се задоволява само с това. Подпомогнат от свои близки и роднини, той заминава през 1894 година за Швейцария, където завършва с отличие Юридическия факултет на Лозанския университет.

Запознат със социалистическите идеи още от България, Борис Хаджисотиров попада под идейното влияние на руските емигранти марксисти и придобива задълбочени познания по марксизма. Той се завръща в родината си като убеден привърженик и агитатор на социалистическите идеи. С идването си в България става член на Българската работническа социалдемократическа партия, решително взема страната на революционните марксисти начело с патриарха на партията Димитър Благоев и води борба срещу опортюнистическото течение — общоделството.

Времето, когато се ражда, възмъжава и оформя като марксист Борис Хаджисотиров, се характеризира с упадъка на домашната и занаятчийската промишленост в процъфтяващите преди това занаятчийски градове.

Освобождението от османско робство разчиства пътя за развитието на капитализма в България. Това дава дълбоко отражение върху положението на дребните стокопроизводители, които съставляват по онова време огромна част от населението. Редица занаяти замират, а разорените занаятчии стават наемни работници в големите занаятчийски работилници или във фабриките. Селяните изпадат под икономическа зависимост от лихварите. За посрещане на най-насъщните си нужди или за закупуване на сечива и добитък те са принудени да сключват заеми с лихва от 20 до 300 на сто. Когато не са в състояние да се издължат, местните лихвари им вземат земите на изполица. Много селяни търсят прехрана в градовете.

Част от самоковските работници и разорени занаятчии намират работа в току-що създаващата се фабрична промишленост в Самоков и околията. Те са принудени да работят при извънредно тежки трудови условия. Фабричните помещния са ниски, тесни и влажни, потънали в нечистотия и прах. Трудовите злополуки са чести, обноските към работниците — груби и безчовечни. Тежката експлоатация, безправието и обедняването на трудещите се в Самоков засилват недоволството сред работниците, които се вдигат неколкократно на енергичен протест срещу капиталистическото потисничество.

През този период в България започват да проникват социалистическите идеи. Димитър Благоев слага началото на организираното пропагандиране на марксизма и на социалистическото движение у нас. Под негово ръководство през 1891 година се полагат основите на Българската социалдемократическа партия като революционна марксистка партия на работническата класа.

Първите опити за пропаганда на научния социализъм в Самоков започват през 90-те години на XIX век. В началото социалистическата пропаганда е слаба и неорганизирана. Тя се води от отделни лица, привърженици на Българската социалдемократическа партия. През 1895—1896 година в Самоков се открива железарско училище. В него идват да се учат младежи от различни краища на страната. Тези младежи, както и занаятчийските и фабричните работници организират и първите социалистически кръжоци в града.

До създаването на партийната организация кръжоците представляват отделни, несвързани помежду си просветни групи с непостоянен състав и непостоянно ръководство. Те още не стоят напълно на позициите на научния социализъм.

Има обаче документи, които говорят, че още в онези години дейността на някои от кръжоците е излизала извън рамките на обикновената пропаганда на марксизма. В окръжно на министъра на народното просвещение до директорите на училищата в България от 5 юни 1892 година се казва, че изключените петима ученици от Духовното училище в град Самоков са членували в социалистическо дружество, което освен пропагандата на социализма сред учениците и гражданите си поставило и за задача да работи против обществения ред, както и против религията и нравствеността.

Вестник „Социалист“ отпечатва дописка, в която се посочва, че на 7 април 1892 година била създадена и местна партийна група, наречена „19 април“ на името на всемирния празник на труда, в състав 12 работници и 7 интелигенти. В дописката се подчертава, че социалдемократическата група в Самоков си поставя като главна цел разпръскването между тукашното работно население на освободителното слово на социализма и решителната борба против мракобесието, експлоатацията и обезчовечаването. Всичко това говори, че още в началото на 90-те години на миналия век социализмът намира своите апостоли в Самоков и сред работническите среди е хвърлена искрата на класовото съзнание.

Пропагандата на марксизма в Самоков става още по-системна и организирана след пристигането в града през 1898 година на бъдещия виден ръководител на партията на тесните социалисти Борис Хаджисотиров. Той поема ръководството на кръжоците, заздравява ги и ги поставя на марксистка основа. Със своята активна агитационна и пропагандистка дейност Борис Хаджисотиров подготвя почвата за създаването на един от най-силните отряди на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).

На 5 септември 1899 година с още десетина свои верни съмишленици Борис Хаджисотиров основава Самоковската организация на БРСДП. Занапред тук ще расте сила, която ще обедини цялата беднота и само след единадесет години ще я вдигне на крак, за да развее гордо червеното знаме върху двуетажната сграда на Самоковската община, за да провъзгласи първата комуна в България и на Балканите. Под ръководството на Борис Хаджисотиров и на най-близките му съратници Михаил Дашин, Георги Зуйбаров и други в Самоков е изградена такава здрава, бойка и дисциплинирана партийна организация, с която, както пише д-р Иван Пашов, партията действително се гордеела.

Още от своето създаване Самоковската партийна организация застава изцяло на страната на революционния марксизъм. В своята резолюция от 3 април 1903 година тя заявява, че силата на пролетариата се определя от неговото класово съзнание, че партията трябва да бъде партия на класовоосъзнати работници.

Борис Хаджисотиров е основателят и ръководителят на организираното социалистическо движение не само в Самоков, но и в цялата тогавашна Самоковска околия. Благодарение на неговите неуморни усилия са създадени още в 1904 година огнища на партията в Ихтиман, Долна баня, Костенец, Гара Костенец, Радуил, Живково и други и са възпитани в цялата Самоковска околия всеотдайни на комунистическото дело кадри като Димитър Милчев, Михаил Дашин, Димитър Христов и други. Едни от тях през 1923 година отдадоха най-скъпото — живота си, за победата на социализма и достойно изпълниха своя дълг пред партията и народа, а други и днес продължават да работят за благото на социалистическата родина като Йордан Катранджиев, Кирил Лазаров, Рубен Аврамов и други.

Смел и неуморим организатор на борбите на масите, пламенен народен трибун, оратор и публицист, Борис Хаджисотиров за кратко време укрепва идейно-политически и организационно Самоковската партийна организация. Под негово непосредствено ръководство през 1903 година (когато става разцеплението) тя преминава изцяло на страната на революционното марксистко мнозинство в ЦК на БРСДП, на страната на Димитър Благоев.

По това време изпод перото на Борис Хаджисотиров излизат няколко остри статии в „Работнически вестник“ и списание „Ново време“ против общоделския опортюнизъм. Активната му работа за изграждане на партийни организации на класови основи в Самоковска околия и Софийски окръг и публицистичната му дейност за разобличаване на опортюнизма са ценен принос в борбата за създаване на марксистка революционна партия на работническата класа в България.

Упоритата и смела борба, която партийната организация под ръководството на Борис Хаджисотиров води в защита на интересите на трудещите се, допринася твърде много за изграждането на революционни профсъюзи. В Самоков се създават седем профсъюзни секции: на кожаро-обущарите, текстилците, шивачите, дърводелците, печатарите, тютюноработническата секция, секцията на фабричните и други работници, съществува просветително дружество, а също и младежко гимнастическо дружество.

Общият подем на революционното работническо движение в България дава отглас и в Самоков: политическите и икономическите борби на пролетариата се засилват. От 1903 до 1910 година партийната и профсъюзните организации ръководят около 15 стачки в тогавашната Самоковска околия — стачката на шивашките работници, на текстилните работници през 1903 година; стачката в Кибритената фабрика на Гара Костенец, а също така и най-значителната по своята продължителност, организираност и въздействие върху самоковския пролетариат стачка на обущарските работници в Самоков през 1909 година. След четиримесечна изключително упорита и напрегната борба тази стачка завършва с пълен успех. Това оказва силно политическо и възпитателно въздействие върху работниците.

Самоковската партийна организация под ръководството на Борис Хаджисотиров непрекъснато воюва за създаване на закони, които да облекчат изключително тежките жизнени условия на пролетариата. Тя води смела борба против засилването на реакцията и монархизма и потъпкването на демократичните свободи.

На 14 юни 1903 година стамболовисткото правителство по незаконен начин отменя приетия от Народното събрание закон за чиновниците. На 30 юни същата година Самоковската партийна организация единствена в цялата страна свиква по този повод митинг, на който Борис Хаджисотиров, въпреки опитите на местните власти да го свалят от трибуната и да му нанесат побой, произнася смела реч срещу настъплението на буржоазията и монархизма, които подготвят почвата за засилване на реакцията. Партийната организация се опълчва с всички сили и против машинациите на стамболовисткото правителство, което постоянно отлага прилагането на приетия през 1905 година от Народното събрание закон за женския и детския труд.

Не може да се говори за Борис Хаджисотиров, без да се спомене за неговото дейно участие в изработването на партийната общинска политика. Още през 1901 година в изборите за общински съвети партийната организация излиза със самостоятелна листа от трима кандидати: Борис Хаджисотиров, Бохор Рафаилов и Иван Гаджанов. Избрани са Борис Хаджисотиров и Бохор Рафаилов. Те са първите общински съветници, представители на партията не само в Самоков, но и в страната.

На 27 септември 1901 година на общоградско събрание Борис Хаджисотиров дава отчет пред своите избиратели за дейността си като общински съветник. В този отчет той описва плачевното състояние на Самоковската община, жестоко експлоатирана и ограбвана дълги години от буржоазните общински съветници и правителствените управници. Освен това той призовава трудещите се редовно да търсят сметка от своите избраници, да бламират и да отстраняват експлоататорите на техния труд. По такъв начин пръв Борис Хаджисотиров и Самоковската партийна организация въвеждат в практиката отчитането на народните избраници пред своите избиратели, което впоследствие се утвърди и досега е закон в дейността на партията. Работата на Борис Хаджисотиров и на другите съветници тесни социалисти в общината засилва влиянието на партийната организация сред трудовите маси, които в нейно лице виждат своя единствен представител и защитник против безмилостното им ограбване от работодателите.

Голямо завоевание на партийната организация, на трудещите се в Самоков и на българската работническа класа е победата в общинските избори на 13 юни 1910 година, в резултат на която е провъзгласена комуната. Веднага след като става известен резултатът от изборите, на улиците се стичат многобройни групи от мъже, жени и деца, които с песни и възгласи: „Да живее Самоковската комуна!“, се отправят към Работническия клуб. Те бурно приветстват първите български комунари. Пред събралите се граждани Борис Хаджисотиров произнася горещо слово и ги поздравява с голямата класова победа. По този повод той по-късно отбелязва: „Трябваше да бъдете в Работническия клуб, за да можете си представи неописуемата радост, която обладаваше всички: и мъже, и жени, и деца.“

В своята брошура „Какво извърши комуната“ от 3 февруари 1912 година Борис Хаджисотиров пише: „Случаен ли бе и случаен ли е успехът на социалистите в Самоков? Да, той е случаен за онзи — чорбаджията, който има интерес да го представлява за такъв, той е случаен и за онзи, който гледа, но не вижда, но той никак не е случаен за онзи, който има очи да вижда и уши да слуша. И действително дайте си труд, обиколете целия град, влезте във всяка къща (а те са около 2100 къщи), след това кажете какво представлява нашият „царски“ град? Като изключим около 270 къщи на чорбаджиите и около 400 къщи на хора от средна ръка, в останалите къщи безпрепятствено царува мизерията с всичките си страхотии: глад, голотия, липса на подслон и всевъзможни болести и нещастия. В курортния град сърцето на непокварения от капитализма човек се скапва пред страшната гледка, която той представлява.

Вслушайте се в това, което днес приказват чорбаджиите и техните мекерета, вслушайте се в това, което се приказва и от черковните амвони от лицемерни Христови последователи: това се дължало на социализма, на социалистите и ако те продължавали да управляват общината, още по-голяма мизерия щяло да настъпи!

Ах, вие, сатани, как знаете вашите престъпления да стоварвате на чужди гърбове !“

Общинският съвет приема на своето първо заседание манифест. В него съветниците тесни социалисти призовават работниците да се сплотят още по-тясно около партията, да подкрепят първата комуна в нейната предстояща трудна борба за реализиране на партийната общинска програма.

През своето 18-месечно съществуване под ръководството на Борис Хаджисотиров Самоковската комуна набеляза и осъществи редица мероприятия, в които общинската политика на партията беше приложена конкретно. Съставената програма от 14 точки съдържа редица искания за подобряване работата на градските съвети на трудещите се.

В дългогодишната си политическа дейност Хаджията, както интимно го наричат самоковци, успява да откъсне от влиянието на враговете самоковските работници и пропадащите дребни собственици и да ги постави под идейното въздействие на партията. Без Борис Хаджисотиров, без изградените от него класови работнически организации в Самоков не би била възможна и Самоковската комуна.

Поради това, че Самоковската партийна организация и особено нейният ръководител са натрупали значителен опит в разработването и прилагането на общинската политика на партията, на един от партийните конгреси Борис Хаджисотиров е натоварен да участва заедно с Димитър Благоев и Васил Коларов в изработването на още по-пълна и прецизирана общинска програма. С пълно право може да се каже, че Борис Хаджисотиров е един от създателите на програмата на партията за работа в общините, окръзите и училищните настоятелства.

Самоковската комуна е разтурена, но не престава да живее в сърцата на работниците. Никой от тях, а най-вече техният вожд, Хаджията, не пада духом и не изгубва кураж. Последват нови победи една след друга.

Дейността на Борис Хаджисотиров бързо надхвърля рамките на Самоковската партийна организация. Той високо е оценен от Димитър Благоев и по негово предложение още на Дванадесетия конгрес на БРСДП (т. с.) през 1905 година е избран за член на Контролната комисия при Централния комитет.

Нашата партия още от създаването си е имала правилно отношение към контролно-ревизионната дейност и добре е разбирала нейното място и роля в партийния живот. В ранната си младост на своите конгреси тя е обсъждала и одобрявала отчетите на Контролната комисия. През различните периоди в комисията са работили видни партийни ръководители. За пръв секретар на Контролната комисия е избран Борис Хаджисотиров.

Борис Хаджисотиров израства като всепризнат народен трибун, вожд и учител на самоковския пролетариат, на трудовите маси. За това голямо и неоспоримо обаяние, с което се ползва, допринася твърде много личният пример. Няма работник, селянин, интелигент, който да не знае Хаджията. Неговата самоотвержена и безкористна служба на делото на работническата класа, голямата му скромност и топлота към хората, трудолюбието и човечността, високата партийна принципност и желязната дисциплина, пълното подчинение на личния му живот, личните интереси, личната воля на интересите и волята на народа и партията му създават обаянието на любим народен ръководител.

Тези негови качества са намерили отражение в завещанието, което оставя на 12 октомври 1915 година в Кюстендил, тръгвайки за фронта: „При заминаването си в частта след обявяване на мобилизацията на 17 септември 1912 година аз написах своето завещание, което и до днес е в сила, но тъй като милата и вярната ми съпруга Мари се помина и като сме във война, опасността ми да умра става все по-голяма, счетох за нужно да напиша настоящото завещание, което е последната ми воля.

Макар и да се трудих денонощно, богатство не спечелих, нито пък ламтях за такова, напротив, направих всичко възможно, за да не стана богат и това да бъде една пречка за моята социалистическа дейност. Моят идеал е бил социализмът. Тоя идеал е давал смисъл на моя живот от 23 години насам. Удоволствие и щастие съм намирал само когато съм работил за тържеството на тоя идеал. И младост, и сили, и средства все за него съм дал. Социалистическата ми дейност — ето моя капитал, моето богатство, което преди всичко завещавам на милите ми деца Олга, Марика и Еленчето.“

Относно партийното ръководство в същото завещание пише: „Най-важният въпрос и от гледището на партийните интереси, и от онова на моите деца е да се намери мой заместник или заместници. Тук ще има думата Централният комитет, но аз мисля, че ако другарите Михаил Дашин, Георги Зуйбаров, д-р Коста Петров образуват едно съдружие, поемат моето място в партията и като адвокат — това ще бъде най-сполучливото разрешение на въпроса.“

Благодарение на високата култура, всестранната подготовка и големия му авторитет през 1913 година и след това през 1919—1923 година Борис Хаджисотиров е избран за народен представител. През 1919 година той се установява на постоянна адвокатска практика в София и продължава да участва все така активно в живота на партийните организации в Самоковско и Ихтиманско, както и в живота на цялата партия.

В паметната историческа 1917 година Борис Хаджисотиров посреща с ентусиазъм вестта за победата на Великата октомврийска социалистическа революция. С цялата страст на партиен ръководител и народен трибун се включва в борбата на партията за защита на първото пролетарско отечество, разобличава буржоазните измислици за истината в болшевишка Русия, обявява се на страната на гладуващите руски работници и селяни. В своята реч на 17 ноември 1921 година в Народното събрание той заявява: „Руският народ го сполетя едно нещастие, каквото нещастие го е сполетявало неведнъж през времето на царския режим. Това не един път е ставало и не един път е приказвано на тая тема, та няма да ви отнемам времето за това. Не един път руският народ е излаган на глад вследствие на сушата

За нещастие на човечеството това, което ред години е ставало с Русия, стана и този път — вследствие голямата суша една част от руския народ около Поволжието от около 20 или 25 милиона свят биде изложен на глад. Вместо да признаете този факт и вместо вие, които дължите, или което дължим всички — освобождението си на руския народ, да се покъртим от това бедствие над руския народ, вие, закоравелите, ще кажа, в престъпленията си, вие, закоравелите и във вашите съвести, използвахте това нещастие на руския народ и не да обясните пред българския народ тъй, както са фактите, че това се дължи не само на сушата, а на многобройните войни, които руският царизъм в продължение на десетки години е водил на всички страни, че това се дължи на все светската касапница, на 4-годишната блокада, която се извърши от страна на Съглашението спрямо Русия, вместо вие, като истински русофили, които плачете за руския народ, да обясните пред българския народ този нещастен факт за руския народ, вие, погромщиците на България вие, които хвърлихте България в две войни, вие, които погубихте българския народ, със стотици и хиляди млади и зелени юнаци, вие, които хвърлихте на българския народ повече от 40 милиарда лева дълг, вие, които доведохте страната до това нещастно и безизходно положение, вие, престъпници, смеете да твърдите и разнасяте между българския народ, че руските болшевики са виновни за глада в Русия.

Вие твърдите, че вследствие на несполучливите опити в Русия и вследствие на глада, който е бил причинен там от управлението на болшевиките, комунистическата партия в България и по целия свят била изгубила доверието у народа. Е добре, вие чувствахте нейната сила, вие чувствахте силата и, която вас ви плаши, която денонощно не ви оставя спокойни. Това е комунистическата сила. Това доказаха изборите. Ние считаме за най-голям наш революционен дълг да подпомогнем Съветска Русия, като спасим гладующите в Русия. Е добре, това е първата и най-наложителна задача на комунистите. “

Когато монархофашистката клика в България в сговор с най-реакционната част от българската буржоазия свали на 9 юни 1923 година законното правителство на Александър Стамболийски и подложи на избиване, преследване и изтезания истинските борци за народна свобода, по нареждане на ЦК на партията Борис Хаджисотиров като адвокат застава начело на защитата на плевенските въстаници, а през август същата година поема защитата на въстаналите селяни сдружени земеделци от Самоковско. Той е първият, който излиза решително да защитава пред съдилищата земеделците, участвали в борбата против Цанковия преврат. Нещо повече — той мобилизира всички адвокати комунисти за безплатна защита на земеделците. Това спомага много за постигането на единство в борбата на комунисти и земеделци в Самоковска околия.

В Самоков под ръководството на Борис Хаджисотиров започва подготовката на Септемврийското въстание. Но полицията и буржоазната власт не могат да се примирят и да не отмъстят на вожда на самоковските трудещи се, на видния деец на партията, любимеца на всички трудови хора в този край и на неговите другари. Още на 12 септември 1923 година той е арестуван и веднага след неуспеха на въстанието, през нощта на 27 септември, е подложен на зверски изтезания и убит заедно с още 12 комунисти и 2 земеделци в околностите на Самоков.

Борис Хаджисотиров и другите верни народни синове загинаха като бойци от предната линия. Но духът на самоковския комунар Хаджията е сред неговите съграждани, сред тези, на които завеща идеалите на първата у нас и на Балканите комуна. Той загина, но остана в песента на рилските мури, в днешния и утрешния ден на Самоков и на социалистическото ни отечество, в метала и гранита на всенародното признание и обич.

Огънят, който той запали с примера на първата Самоковска комуна, днес гори в слънчевото сияние на обновената ни и възходяща родина. Такава си я представяше и Борис Хаджисотиров — и тази мечта той завеща на живите след него.

С чувство на достойно изпълнен дълг пред паметта на комунарите ние можем да заявим, че заедно с бурния икономически подем на цялата страна след 9 септември 1944 година под ръководството на ГК на БКП, подпомогнат от сдружените земеделци и с активната помощ и съдействие на ОК на БКП и Окръжния народен съвет, град Самоков бързо измени своя облик.

От „гладни град“, както го наричаха, сега няма и помен. Той бързо се разви като един от промишлените центрове в Софийски окръг. На мястото на някогашните дребни капиталистически предприятия и схлупени занаятчийски работилници днес извисяват снага над 20 големи държавни и кооперативни предприятия, които имат общонационално значение и са най-добрите паметници за тези, които отдадоха живота си за народна свобода.

Изграденият аграрно-промишлен комплекс с център Самоков ще даде нов, още по-голям тласък на развитието на селското стопанство и ще доведе до подобряване бита на селското население в района.

За 66 години буржоазната власт построи в Самоков едно читалище и една музейна сграда, която не завърши. В условията на народната власт бяха построени над 40 големи обществени и културни сгради.

Изключителни грижи се полагат за благоустрояването, озеленяването и хигиенизирането на града. Самоков се откроява с многото си асфалтирани улици, с модерната канализация, с прекрасните паркове и градини. Осъществи се заветната мечта на комунарите да се вземе бистрата рилска вода от „Пукната скала“. Благодарение на упорития труд на Строителни войски и отпуснатите средства от правителството корекцията на река Искър е на привършване. Още по-радостни и светли са перспективите, които се разкриват пред Самоков. И в бъдеще той ще продължава да се развива като промишлен и туристически център.

Предстои упорита работа на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет за архитектурното оформяне на центъра съгласно с утвърдения вече проект. Много усилия трябва да се положат за построяването на дом-паметник на Самоковската комуна, за което през шестата петилетка се предвиждат 2200 хиляди лева.

……….

Да пребъде във вековете делото на самоковските комунари, делото на Борис Хаджисотиров !

Слава и чест на Българската комунистическа партия — организатор и ръководител на нашия народ в борбата за изграждане на развито социалистическо общество !

Да крепне и да се развива вечната и нерушима българо-съветска дружба — гаранция за процъфтяването на социалистическото ни отечество — Народна република България !

Да живее комунизмът!

Стоян Караджов, Мечтите стават действителност, Партиздат, 1984 г.

С незначителни съкращения !