Димитър Ядков – изключителен стопански ръководител

 

Създателят на едно от чудесата на България, дългогодишният директор на „Булгартабак“

 

Двадесет години Ядков е начело на предприятието - години на разцвет, какъвто едва ли е имало преди него и какъвто вероятно няма да имаме никога. По негово време „Булгартабак“ търгува с над 130 компании по света, а страната ни дели със САЩ първото място по производство и износ на цигари и тютюни. За осемте месеца на 1991 г. са произведени около 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за износ и 12 000 тона за вътрешния пазар, съобщава Ядков в отчета си за годината, в която се пенсионира. Изнесени са 25 000 тона тютюн, а валутните постъпления надхвърлят 320 милиона долара и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 г. в хазната постъпват над 60 милиона долара само от износ на цигари и тютюн... Към тогавашна дата обединението няма нито лев външни или вътрешни задължения, разказва в спомените си Димитър Ядков. И още: „На фона на абсурдното искане "да осъдим Съветския съюз", ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го правим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона долара, дадени от съветското правителство! Ще бъде ли някой някога съден за това, че пренебрегна този огромен пазар, който западните компании чакаха да се отвори с голямо нетърпение?“

Днес е трудно да си представим кабинета на генералния директор на американския концерн "Филип Морис", където на стената виси карта на света и на нея върху страните от Източна Германия до Владивосток е изписано „БУЛГАРТАБАК“ Това е българската тютюнева империя.

Било е. По времето на Димитър Ядков в онази мръсна социалистическа България, която хора с принос единствено в разрухата обявиха за престъпна със закон!

Роден е на 28 октомври 1927 г. в полите на Рила, в с. Горно Драглище, Разложко.  Убеден антифашист, активист на РМС, член на БКП и БСП с близо 75 годишен стаж. Завършва агроикономика, работи в Разлог и с. Баня. Ръководи Управление „Земеделие” при ОНС – Благоевград, Окръжния кооперативен съюз в Пиринския край. Името му е неразривно свързано с развитието на тютюневия гигант, който по негово време е превърнат в структуроопределящо предприятие за българската индустрия с многомилионни пазари в Турция, европейските страни, САЩ, СССР, в Иран, Ирак, Афганистан, Ливан, Тунис, Бенин и др. Избиран е за секретар на ОК на БКП в Благоевград и за първи заместник-министър на земеделието. Носител е на званието „Герой на социалистическия труд” и на редица държавни награди. Димитър Ядков е бил и вицепрезидент на Международната организация в тютюневия бранш КОРЕСТА.

Под негово ръководство, което Ядков поема  от 1972 г. , с много усилия и неистов труд за по-малко от 10 години “Булгартабак“ променя изцяло облика си и започва да дава тон в световната тютюнева политика - най-голямо производство на тютюн и цигари на глава от населението, абсолютен световен рекордьор по експорт на цигари, най-висок темп на развитие в света. Наука, производство, реклама и търговия - всичко е подчинено на една цел: развитието. Браншовиците в света започват да говорят за българския феномен. Пред Димитър Ядков са отворени вратите на всички водещи тютюневи концерни по света. Посрещат го с уважение и му се възхищават. „Булгартабак“ се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на САЩ. Но те не му нанасят удари под кръста, а му помагат всичко, за да се развива, с една едничка нескривана от тях цел - чрез него да навлязат в необятния съветски пазар, който братушките ни са предоставили наистина по братски и в него сме били монополисти.

За да добием представа как започва всичко, ето един откъс от книгата със спомени на Димитър Ядков „Булгартабак“, издадена през 2003 г. :

„Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо неочаквано. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие иска да говори търговският директор на Македония табак Данчо Шатурков. След като се представи, той каза, че при тях има отговорна делегация по тютюните от САЩ. В последният момент са решили, ако може утре - за един ден - да ни посетят. "Искат да се запознаят с Булгартабак и тютюните ви, но нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде полезна за Булгартабак и си струва да направиш всичко възможно..." Казах, че след час ще се обадя.

Знаех, че още не съм подготвен за такава среща, а в същото време имах силното усещане, че това е шанс, който не бива да се изпуска. Събрах ръководството и някои специалисти и поисках тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, но времето за организирането й е много малко... Заместникът по производството Иван Цонев... предложи срещата да се проведе в Станке Димитров (сега Дупница). "Освен, че е най-близко до границата, в това предприятие има добри условия да покажем нашите тютюни. Ако все пак от някои няма, ще уредим да бъдат доставени".

... Обадихме се в "Македония табак", че утре в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата... На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски директор, с добър английски, а ние заминахме директно за Станке Димитров.

Делегацията пристигна навреме - 6 души с две луксозни коли на "Македония табак". От обичайното представяне стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, г-н Джак Уайднър, леко прегърбен, с остри сини подвижни очи, бе президент на Глен Тъбекоу - специализирана фирма по тютюните на концерна Рейнолдс. Другият, значително по-млад... бе Херолд Вертхаймер - президент на Сокотаб - фирма, специализирана в доставката на ориенталски тютюни за САЩ...

Веднага ми направи впечатление, че лично ръководителят на делегацията - президентът на „Глен Тъбекоу“, г-н Уайднър, седна на централния стол, на който седяха главните експерти, и започна преглеждане на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала произход "Джебел басма" първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения аромат, неповторим и единствен, в очите му проблеснаха сълзи. Поглаждайки нежно листята с ръцете си, развълнуван изрече: "... Е, мой стари приятелю, след почти 30 години раздяла доживяхме да се видим отново." Всички усещахме, че сме свидетели на трогателна "среща". Това може да се случи само с хора, отдадени на тази професия, дълбоко свързани с тази специфична стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш истински, е за цял живот.

След това, по време на обяда, разбрахме, че г-н Уайднър преди войната е бил представител на Рейнолдс в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава "Джебела", един според него уникален по вкус, аромат и горяемост ориенталски тютюн.

На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата реколта, които да се подготвят за следващото посещение на американските ни гости през февруари 1973 г. Така се сложи началото на едно полезно сътрудничество и износа на наши тютюни за САЩ.“

Освен гениален ръководител, Димитър Ядков винаги е бил непримирим борец срещу бюрокрацията в България, не е премълчавал проблемите пред силните на деня. След 1991 г. се опитва да предложи своите виждания за развитието на „Булгартабак“ и за запазване на пазарите му в новите условия. В спомените си е записал: „След всички срещи имах чувството, че в чужбина оценяват по-реалистично мястото на „Булгартабак“, отколкото у нас“.

Димитър Ядков стана свидетел на погубването на неговото дело и както мнозина други талантливи строители на България преживя всички страдания да види как се унищожава смисъла на неговия живот. „Булгартабак“ беше унищожен безмилостно по познатата схема на прехода: източване – мафиотска приватизация – разпродаване – ликвидиране. Знаменитите заводи на предприятието са затворени, прочутите български марки цигари са продадени навън, отглеждането на желаните в цял свят български тютюни е сведено до нищо.  Виновни няма…

Но България ще я има, докато живее споменът за големите българи и патриоти, вложили себе си за  развитието на родината. Защото жив ли е споменът, делото може да бъде възродено.

Поклон пред живота и делото на Димитър Ядков!

.

Велиана Христова, 23 август 2022 г.

 

 .

 .

 

 

 

ПО СЛЕДИТЕ НА СПРЯЛОТО ВРЕМЕ

 

 

Преди пет-шест години написах специален пост за фашизма в България. Усещах, че има фашизъм, а сега не знам дали има друго, освен фашизъм. 

Наясно съм с научните определения за фашизъм, но аз си мисля, че съм поет и съм в правото си да използвам и метафори – отвъд думата, отвъд свастиките и лозунгите, отвъд всички фашизми и тоталитаризми.

Страшното е, че времето спря. Времето за мен спря и замръзна преди близо четирийсет години. Тогава – в началото на така наречения демократичен преход, се заложиха основите на спрялото време. Времето замръзна в омраза, в настървение един срещу друг, в непоносимост и на това преспокойно може да му се казва и фашизъм, и изпепелени надежди. Спрялото време е пепел.

Времето на омразата спря и се отля в различни партии. Колко сме ние, българите – половин мравуняк сме, и нима не беше ясно, че партиите всъщност бяха отломки от винаги съществувала, единна и тоталитарна човешка жажда за власт.

Партиите в България са по своята същност тоталитарни партии. Щом произведохме по партийна линия божества като Ахмед Доган, Андрей Луканов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Борисов и щом Сергей Станишев стана началник на социализма в Европа, значи си заслужаваме спрялото време. Нашата неподвижност, ошашавеност и неспособност да се ориентираме в ситуацията доведе до парализа и избута на върха на държавата гнили идоли.

Фашизъм ли е да признаеш мускула за първенствуващ пред мозъка? Според мене е безсилен, глупав фашизъм.

Фашизъм ли е да поставиш парите и властта на мястото на слънцето и да гледаш с презрение на обикновения и изгубен в бита и в бедния си живот човек? Според мен това е нещо като фашизъм.

Фашизъм ли е да твърдиш, че сме в Клуба на богатите, а голяма част от нас да са в опиканите и одраскани подлези на живота?

Фашизъм ли е да наложиш най-тежката цензура, каквато някога е имало в България?

Фашизъм ли е да купиш телевизиите и радиата и оттам да показваш единствено чучела на продажността?

Какво е, ако не пълно безхаберие и идиотщина, да вдигнеш ръце и да избягаш от отговорността за възпитанието на младите. С очите си видях как българското училище от добре работеща структура се превърна в джунгла. И с очите си видях как родителите взеха на абордаж училището.

Как се нарича държава, в която няма ред, законност, здравеопазване за обикновения човек?

Как се нарича държава, в която пътищата или не водят за никъде, или са разбити и откраднати? Да си откраднеш пътищата е голям фашизъм в метафоричния смисъл на думата. И в неметафоричния - също. И наистина е безпътица на времето. Време без изход.

Фашизъм ли е да извадиш корените и да отмиеш почвата на българската литература и култура и да я превърнеш в подражание и имитация?

И има ли по-голям фашизъм от това , да гледаш как българите изчезват и се стапят, и да си свирукаш, докато летиш към някоя синя лагуна и далечен рай?

Сигурно има и други гледни точки, сигурно има и други мнения, но аз живях в спряло време и доколкото мога, свидетелствам за това.

.

Николай Милчев, 18.08.2026

 

 

 

 

 

Епизоди от историята на реабилитацията на крайната десница и фашизма в България

 

 

Реабилитация, извършена след 1989 г. от „десни“ политици, често „умерени“.

Сигурен съм, че ще можете да добавите още.

 

🟫 1990 г.: основани са Българската национално-радикална партия (БНРП), прочула се с протестите срещу връщането на имената на българските турци;

 Българският национален съюз (БНС), чиито шпицкоманди действат и до днес, и чиито издателства, напр. „Еделвайс“, са редовни участници в различни панаири на книгата;

 Българският демократически форум (БДФ), обявил се за идеен наследник на изрично фашистката и антисемитска организация Български национални легиони (1932-44).

🟫 1992 г.: Братската могила в Борисовата градина, погребала костите на 17 български антифашисти, е официално призната за войнишки паметник, но същевременно цветната алея, водеща към нея, е окончателно заличена по времето на кмета Александър Янчулев (СДС).

🟫 1997 г.: на предсрочните избори БДФ се коалира със СДС и други десни партии в ОДС, вкарва 9 народни представители и излъчва двама ключови министри – Муравей Радев (финанси) и Васил Гоцев (правосъдие).

🟫 1998-1999 г.: „граждански патрули“ на ВМРО срещу „ромската престъпност“.

🟫 2000 г.: депутатът Дянко Марков (ОДС/БДФ) от парламентарната трибуна нарича „вражеско население“ депортираните в лагерите на смъртта 11 000 евреи от окупираните от България територии в Гърция и Югославия по време на ВСВ; и досега българската държава не е поела отговорност за тяхното изтребление.

🟫 2002- г.: антисемитска публикационна и публицистична дейност на бившия главен редактор на в-к „Демокрация“ (СДС) Волен Сидеров.

🟫 2003 г.: провежда се първото шествие в памет на про-нацисткия ген. Христо Луков; властите и до днес не са намерили начин да забранят т.нар. Луков марш, който в последните години привлича неонацисти от цяла Европа.

🟫 2005 г.: основана е партия „Атака“, която директно влиза в Народното събрание с 21 депутати.

🟫 2011 г.: нападение срещу софийската джамия Баня башъ по време на петъчна молитва, извършено от активисти на „Атака“ и други десни формации; 

 🟫 по предложение на проф. Вили Лилков (ДСБ) Столичният общински съвет приема решение да се издигне паметник на противоречивия кмет на София инж. Иван Иванов, съдействал за интернирането на хиляди софийски евреи и по чието време ключови булеварди в столицата носят имената на Хитлер (Е.Георгиев) и Мусолини (Витошка).

🟫 2013 г.: Демократи за силна България се явяват на избори в коалиция с БДФ.

🟫 2014 г.: основан е Институтът за дясна политика, включващ светила като Георги Харизанов, Калин Янакиев, Петър Николов-Зиков, Кристиян Шкварек, Тома Биков и Нойзи Цветков – институтът става основен проводник за прокарването на „традиционните ценности“ по западен тертип;

🟫 евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) кани Дянко Марков в ЕП.

🟫 2017 г.: крайната десница идва на власт: Обединени патриоти (ВМРО, НФСБ, Атака) се коалират с ГЕРБ; премиерът Бойко Борисов (ГЕРБ) и вицепремиерът Валери Симеонов (НФСБ) се шегуват с нацисткия поздрав, при това споменавайки Холокоста.

🟫 2020 г.: опит аудитория в Софийския университет да бъде наименувана на проф. Богдан Филов, министър-председател и регент преди 1944 г., известен със симпатиите си към нацисткия режим.

🟫 2022 г.: начало на военната агресия на Русия срещу Украйна – безчет евроатлантици се прехласват по батальона Азов и игнорират реабилитацията на Бандера;

🟫 водещи български историци излизат със становище, което инсинуира, че в периода 1923-1944 г. фашизмът е по-скоро маргинално явление в българския политически живот.

🟫 2023 г.: общински съветници от Демократична България внасят предложение да се преименува уличката в Люлин, носеща името на българската еврейка антифашистка Даниела Якова, убила Луков; еврейски организации успешно се противопоставят на намерението така, както са осуетили и паметника на инж. Иванов.

И т.н.

Но не, виновни са „Путин“, „Даниил“ и „ислямомарксистите“.

.

Огнян Касабов,  10 август 2026 г.

.

.

 .

.