България реализира националния си идеал само в съюз с Русия

 

               Днешната русофобия е без исторически аналог

Разговор с проф. Дарина Григорова за 3 март, геополитическите измерения на българската история и още…

 

Санстефанска България е руският геополитически проект за Балканите, а Берлинският договор - европейският. Фундаментът на българската държава е поставен от Русия и българският национален идеал съвпада с руските стратегически интереси на Балканите. Дори в периоди на тежки политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или в началото на прехода при СДС, 3 март не се поставя под съмнение като символ на българската държавност. Сегашната русофобия на властта в България е без аналог, но няма потенциал да се превърне в господстваща идеология, защото българската идентичност е дълбоко свързана с православието и славянския свят, а историческите връзки с Русия са трайни и не могат да бъдат заличени политически.

Войната в Украйна е част от по-широка конфронтация между Русия и Запада с риск от бъдещ европейски военен сблъсък. Балканите остават зона на стратегическо напрежение. Русия е най-голямата православна държава и цивилизационен център. Противопоставянето ѝ със Запада има не само геополитически, но и духовни измерения. Путин е либерал и умерен лидер и може да дойде време Западът да си спомня с носталгия за него.

 

Акценти:

 

3 март не е просто дата от българската история, а фундамент на държавността на всички балкански народи, възкръснали благодарение на войните на Руската империя с Османската империя. Самото понятие „държавност“ на Балканите се възражда чрез руската политика. Санстефанска България е единственият геополитически проект, който съвпада с българския национален идеал и с руските стратегически интереси в региона, защото неговите граници практически съвпадат с границите на Българската екзархия.

Исторически българските национални цели могат да се реализират трайно само в съюз с Русия, защото европейските геополитически проекти на Балканите са свързани с ограничаване на българската държава или с цената на конфронтация с Русия. Временни съвпадения на интереси с други сили са възможни единствено в извънредни ситуации, най-често по време на война, но цената на подобни съюзи неизбежно е стратегически конфликт с Русия, което прави тези решения нестабилни и рискови в дългосрочен план.

Германската концепция за Mitteleuropa предвижда контрол над пространството от Балтийско до Средиземно море, а инициативата „Три морета“, подкрепяна от Великобритания чрез Полша, също включва България като част от антируски пояс. Присъединяването към подобни стратегии поставя страната в позиция на инструмент в чужди геополитически планове, които не съвпадат с българските национални интереси.

Съвременната русофобия е от бивши русофили и съветофили. Това е въпрос на професия, но не отразява обществените настроения. Исторически дори в периоди на остри политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или по време на Втората световна война, 3 март се отбелязва тържествено от държавата, църквата и обществото. Дори политически сили с антируска ориентация не отричат освободителната роля на Русия. Сегашното идеологизиране на русофобията няма исторически аналог и не може да се превърне в устойчива доминираща позиция. Българското общество запазва по-сложно и многопластово отношение към Русия, основано на историческа памет, културна близост и религиозна общност.

Противопоставянето срещу Русия има не само политически причини, но е свързано и със завист към ресурсите, територията и цивилизационната самостоятелност на страната.

Както казва Фурсов, макар че още е атеист: „Руснаците са на колене, само когато се молят“.

Конфликтът в Украйна е резултат от дългогодишно напрежение, като Русия в продължение на години се опитва да избегне военна ескалация. Войната не е внезапно събитие, а процес, който постепенно достига неизбежна точка. Русия няма да прекрати конфликта без постигане на стратегическите си цели и той ще бъде доведен до край, независимо от времето, което ще е необходимо. Конфронтацията има по-широк геополитически контекст и е част от противопоставянето между Русия и Запада, което може да доведе до бъдещ европейски военен сблъсък. Ескалацията зависи от фактори като икономически решения, конфискация на руски активи или атаки срещу енергийна инфраструктура.

Украинският конфликт има не само геополитически, но и цивилизационни измерения, свързани с противопоставянето срещу православието. Преследването на каноничната Украинска православна църква и подкрепата за алтернативни религиозни структури се разглеждат като част от по-широк идеологически проект, насочен към прекъсване на историческата и духовната връзка с Русия. Русия остава най-голямата православна държава и носител на православната цивилизационна традиция, особено в исторически периоди, когато другите православни народи са били под чужда власт. Затова противопоставянето срещу нея се възприема не само като политически натиск, но и като духовен конфликт.

Думите на Илияна Йотова, че Русия е агресор, са - осъзнато или не - груба грешка. Дали е спонтанна реакция  или презастраховане, но беше напълно излишно. Дали би могла президент Йотова да каже това нещо на Алеята на ангелите в Донецк? Да отиде и да го каже на тези хора: „Русия е агресор“. На избитите деца след 2014 година. Може би си струва да помисли за това.

Русия е суперпрезидентска република, но федералната ѝ структура осигурява автономия на регионите и съхраняване на местните култури и езици. Не съществува системна политика на русификация на малцинствата, а напротив - има държавни програми за запазване на културната идентичност на малките народи. Това създава различен модел на многонационална държавност в сравнение с процесите на национално унифициране в други части на Европа.

В руското общество съществува значителна степен на консолидация, включително сред политическия елит. Въпреки конфликта със Запада, вътрешната система запазва либерални елементи — медийно разнообразие, културни среди с различни позиции и отсъствие на масови политически репресии. Образът на Русия като напълно затворено общество не съответства на реалността.

Владимир Путин се стреми да поддържа баланс между историческите пластове на руското общество - наследството на „белите“ и „червените“, което остава дълбоко разделение в националното съзнание. Политиката му избягва радикално отричане на миналото, защото подобни действия могат да предизвикат вътрешна нестабилност. Русия не започва от нулата при всяка историческа промяна, а съхранява паметта си и извлича поуки от различните периоди. В този контекст Путин се разглежда като сравнително умерен и прагматичен лидер, а при евентуалната му смяна Западът може да се окаже изправен пред значително по-твърдо руско ръководство.

Световните процеси показват постепенно изместване на центъра на цивилизационното развитие към Изтока, включително засилване на стратегическите връзки между Русия и Китай. Тази тенденция се разглежда като дългосрочна и трудно обратима, независимо от текущите политически конфликти.

 

 Източник: glasove.com, 2 март 2026 г. 

 

Целият разговор във видеото тук – https://www.youtube.com/watch?v=_vdcYmIi2ss   

.

.

 

Истерия и страх

 

Нетърпима е антикомунистическата и профашистка истерия в последната седмица !

Нетърпима !

Сълзи, лъжи, измислици, клевети и заплахи! От предаванията на БНТ от снощи и тази вечер разбирам, че една от сериозните причини за това е страхът! Огромният страх от това, че огромната част от народа непрестанно отвсякъде призовава за Народен съд! И всички знаем защо!!! Така е било и последните години преди 9 септември 1944 г. За това са и истеричните призиви на подбрани историци и журналисти, че това не трябва да се повтаря! Убедена съм не само аз, че това ще се случи, въпреки воплите им! Този обезумял елит от политици, учени, журналисти, анализатори и пр. плачат за денацификация! Масово хората не слушат и гледат радио и телевизия, не четат вестници, защото всичко бълва профашистка пропаганда и за всичко е виновен Путин и Русия. Бързам да ги разочаровам, че в Русия вече тече подготовка за нов съдебен трибунал по подобие на Нюрнбергския съд и съдилища в различните страни.

       Но да се върна към историята и Народния съд през 1944-1945 г.

       – За какво нарушение на Търновската конституция днес плачат клеветниците, когато тя е суспендирана от монарха Борис и той с лекота управлява самолично без Търновската конституция, отдавна променяна и суспендирана от баща му Фердю Кобурготски!

        – Народният съд не е измислица на Отечественофронтовската власт и комунистите, а се провежда в изпълнение на международните договорености и във връзка с необходимостта от денацификация след ужасите, които изживява човечеството на кафявата чума .

         – В България, която е съюзник на Райха при изключително трудни условия, се организира антифашистка съпротива, която е продължение и е част на гражданската война в България от годините след Първата световна война. Хиляди са жертвите на фашизма в България в периода 9 юни 1923 -1925 г., а и след това. Въоръжената борба 1941 -1944 г. е част от съпротивата на демократичната общественост срещу фашизма в Европа и тя ни нарежда сред народите, отстояли своята свобода и независимост в годините на Втората световна война. Навсякъде към подвига на антифашистите се отдава достойна благодарност и преклонение, единствено в България тези герои и техните потомци 35 години са очерняни и сатанизирани.

            – Невъобразима е жестокостта, беззаконните изстъпления и убийства над антифашистите от страна на тогавашните български власти! Чудовищни са случаите... Включително и над 200 деца! Не са само клетите Ястребинчета, за които попита един ученик от Френската гимназия...

            – Жертви на фашисткия терор са не само обикновени, останали за мнозина неизвестни смели българи, а и поне още десетима поети, освен Никола Вапцарови Гео Милев. Убити са десетки журналисти, учители, юристи, студенти, ученици,  велики таланти! Убита и голямата оперна надежда на България Анушка Драгиева (по оценката на великия Христо Бръмбаров), издъхнала след зверски побойща в подземията на РО-2. Разстрелян е без съд и присъда дори англичанинът майор Томпсън! И каква трябва да бъде съдбата за виновниците, за всичко това, когато народът тогава е изтръпнал от потрес и гняв след преживения ужас от труповете и отрязаните партизански и яташки глави по площадите..., от ограбените хранителни запаси, от клисавия хляб и глад...

            – От Народния съд в България са осъдени 9434 човека, изпълнени са 1046 смъртни присъди. За разлика от: Франция са осъдени 90 000, ГДР - 12 147, ФРГ - 84 463, Белгия - 53 000, Чехословакия - 38 000, Унгария - 26 000. В Нюрнберг се съдят само хитлеристките главатари, сподвижници на Хитлер! Разликата е видима и огромна! Толкоз!

Много пренавиха пропагандата и страха си от Народния съд господата.

Много страх ги преследва и това от което се страхуват неминуемо ще се случи и народът знае защо!

 

Емилия Лазарова, 2 февруари 2026 г.

 

 

 

 

NO PASARAN

 

Днес ние отбелязваме поредната годишнина от  победата над фашизма. И би трябвало да сме радостни, че светът е станал по-добро и по-уютно място за живот. Но тази радост е премесена с тревога : преобладаващият вид homo sapiens, мутирал през последните десетилетия в hоmо informaticus продължава да пренася с гените си насилието, терора, войните, експлоатацията и робството във всичките му исторически разновидности. Човечеството на двадесет и първи век, навлязло в новата информационна епоха, продължава да възпроизвежда традиционните си примитивни начини на оцеляване и надмощие, базирани на страха, физическото, интелектуалното и военно – технологичното си надмощие. Мутантът , владееш високите технологии ,авангардно образование, световната информационна мрежа, продължава да си служи със стария заострен кол на кроманьонеца, предназначен за защита от зверовете, но използван предимно за унищожение на себеподобните. И няма значение, че този кол се произвежда днес с технологията „Стелт”, че е станал „умен”,че има ядрен връх, че е базиран в космоса – и днес той служи предимно за убиване на хора. Този факт ни дава възможност да разберем, че пътят от пещерата до глобалното село, продължава да ни води все в същата задънена улица на Содома и Гомора.

Предполагам, че казаното до тук, ще ви се стори една прекалено песимистична визия на съвременния свят, но какво да се прави : ние съвременните българи, които според Евростат сме най-тъжния и песимистичен народ в Европа, живеем с убеждението, че локомотивът на историята води страната ни назад, а не напред. Че новите властелини на света правят от България един пореден балкански Джурасик парк – изкуствено създадена биологична среда с образователна цел – за да ни показват на страните от „златния милиард” с думите „ Вижте какво представлявахме преди два века”. Защото тук /най-вече тук/ нито бедните стават по-бедни, нито богатите по-богати. Новият български капитализъм не мисли за производствени цикли, нито за иновация и модернизация на производството, той яде , пие и се наслаждава на живота като, че ли е пред края на света, а бедните са толкова бедни, че не се вместват в европейските мерки, теглилки и статистики. Защото ако мерим със социалните критерии на Европейския съюз, с този стандарт на живот, ние трябваше отдавна да сме мъртви.

Социалната деградация на българския народ, разбира се, беше немислима, без организираната и щедро финансираната морална деградация на нацията. За целта бяха активирани правителствени и неправителствени, чуждестранни организации, научни форуми, конференции и авторитетни учени. Те трябваше да внедрят националния комплекс за малоценност на българите – че са участвали в безсмислено социалистическо строителство, че не е имало антифашистка съпротива защото в България е нямало фашизъм. И го направиха без всякакво стеснение – срещу високи хонорари и политически облаги. Без да постигнат успех. Защото хилядите внуци и правнуци на убитите антифашисти през въстанията от 1923 г. много добре знаят имената на убийците от  фашисткия „Сговор”. Защото няма как да се оспори факта за фашисткия режим през 1941 – 1944 г.: суспендирането на конституцията, присъединяването на България към Тристранния пакт. Извънредните закони срещу партизаните и нелегалните антифашистки борци. За въведените извънредни закони срещу съпротивата. За държавните парични награди за главата на всеки убит партизанин. Тези факти не могат да бъдат нито прикрити, нито фалшифицирани. Те са записани завинаги в европейските, еврейските и американските учебници по история на антифашистката съпротива. Не могат да се скрие убийството на 11000 български евреи в газовите камери на нацистките концлагери. Както и убийствата на онези над 20000 български антифашисти. Репресиите, затворите, лагерите,  изселванията, жестоките инквизиции на над сто хиляди борци срещу фашизма. Да се твърди, че в България е нямало фашизъм само защото българския фашизъм не е точно копие на германския или италианския е точно толкова нелепо, колкото твърдението, че националсоциализмът и фашизмът нямат нищо общо.

Да отстоим истината за българската антифашистка съпротива !

За да сме сигурни, че фашизмът няма да се завърне в България.

И да му кажем „No pasaran” !

Димитър Генчев, 2 февруари 2013 г.

 

 

Пътят на България до слугинската стая в „Клуба на богатите“

 

 

 

 Изказване на Велислава Дърева на дискусия на тема: „Уроците на 10 ноември и моралът на прехода“, проведена на 4 декември 2025 г. Организатор фондация „Солидарно общество“ и Платформа „Нови времена“

  

 

Темата на днешната дискусия – за морала на прехода – е повече от необичайна. Тъкмо защото това е същностната тема, слънчевият сплит на обществото. Моралът е твърде висока категория. Моралът няма нищо общо със света, в който живеем, нито с времето, нито с държавата, която все още обитаваме по велика Божия милост.

Защото „Което е морално грешно не може да бъде политически правилно“. Тези думи са на Уилиям Гладстон. Казал ги е по повод циничната подкрепа на Британската корона за Високата порта и турските зверства след Априлското въстание. В своя праведен гняв Гладстон е улучил слънчевият сплит.

Най-голямото поражение в последните 36 години е моралното поражение, моралната разруха, моралният упадък, моралната деградация. То не става изведнъж. То не е взрив, не е експлозия, дори имплозия не е. То е тих, бавен, почти незабележим вътрешен апокалипсис. Процес, в който един жесток, напарфюмиран, „цивилизован“, любезен звяр изяжда човека и обществото отвътре. За да остане една празна черупка.

Изчезнаха всякакви морални принципи и ценности: чест, почтеност, достойнство, памет, познание… А където ги има, те са обект на присмех и обществено разтерзаване и обругаване. Казано е – не бой се от този, който може да те убие, но бой се онзи, който може да погуби душата ти. Позволявам си тази перифраза на св. евангелист Матей.

За да ни допуснат в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“, трябваше да „преформатират“ и „диверсифицират“ не друго, а човека, неговата личност и разум. За да ни приведат във вид, удобен за злоупотребление и подчинение.

От нас се изискваха няколко „прости“ неща. Всяко едно поотделно е престъпление. И грях непростим.

Трябваше да ни направят бедни. Икономически и социално. И ни направиха. Само един пример. Да напомням ли кой, как и защо превърна България от енергиен фактор в енергиен просяк?

Трябваше да ни направят тъпи, глупави, необразовани и прости. Защото, гласи максимата – „който се е родил беден, ще си умре прост“. Но има и друго. Хора с по 5 дипломи и 10 академични титли са точно толкова невежествени, колкото и всеки квартален „философ“. Безкрайно е дефилето на невежеството, агресивно и надменно – в парламента, в телевизора, във фейсбуци и тиктоци. И над всички блестят гордите „носители на новото знание“ – иждивенците на „Отворено общество“ и „Америка за България“, които изкорубиха българското образование в дръзновено съучастие с официалната политика.

Трябваше да ни направят безпаметни. Поискаха да се отречем от своите светци и първоучители, апостоли и революционери, просветители и книжовници, от своята величава и трагична история, от своята памет и достойнство. От антифашистката съпротива. От историческото познание изобщо. И никакви факти и документи нямат никакво значение за високомерното невежество.

Четвърто, пето и десето…

Слуги, назначени за пророци сринаха моралните устои на обществото, фалшифицираха историята, обзаведоха с фалшива памет и фалшива идентичност цели поколения и ги лоботомираха.

И никаква съпротива! Някак лежерно.

С малки изключения. Колко души се противопоставихме на амбициите на Ото Кронщайнер, Петър Стоянов и споменатите НПО-иждивенци да се отречем от кирилицата и да я заменим с латиница, че да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Трима! Колко души, говоря за светски лица, изкарахме цялата битка срещу разкола в БПЦ, провокиран и финансиран с все същите „мотиви“ – да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Петима! Изобщо – колцина сме опълченците на истината, знанието и паметта, които 36 години противостоим на овластената и обгрижена лъжа, на истеричната русофобия и възхода на неонацизма?

Преди време Оксфордският речник избра за дума на годината думата постистина (post-truth). Според Оксфорд постистина означава „обстоятелства (какви? – б.м.), при които обективните факти се възприемат като по-малко влиятелни при формиране на общественото мнение, отколкото емоциите и личното убеждение“. Това е дългото определение. Постистината е другото име на лъжата. При всички обстоятелства. Това е краткото определение.

Все по-често си мисля, че ние живеем в ерата на постчовека (post-human).И това няма нищо общо с научната фантастика.

Но щом постистината е лъжа, какво е постчовекът?

Какъв е този постчовек?

Той е:

Безпаметен

Безисторичен

Безпросветен

Безграмотен

Бездуховен

Безкултурен

Безнравствен

Безполов, многополов, надполов, свръхполов – по избор. Това е единственото право на избор, предоставено на постчовека.

Постчовекът няма нация, няма държава, няма корени, няма индивидуалност, няма самоличност.

Той е:

Разчовечен.

Хуманоид.

Мутант.

Едно същество, което не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Постчовекът е никой. И никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го направиш всякакъв. Да го моделираш и модифицираш, да го превърнеш в ГМО-продукт.

Това е дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество.

Това е стратегия. Който не го разбира, нищо не разбира.

И после се чудим защо нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществени блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. И защо последните 36 години са времето на нашия провал. Провал политически, обществен, граждански, национален и нравствен. Ами – затова.

И още?

За да ни допуснат милостиво в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“. Защото България е територия, предназначена за разграбване, оплячкосвне и обедлюдяване.

 

В нашата дискусия има подтема – „Как левите партии да възстановят моралния си облик и влияние в обществото?“.

Велиана Христова постави два важни въпроса:

Защо БСП не прави нищо срещу отмяната на присъдите на Народния съд?

Защо БСП не прави нищо, за да бъде отменен фамозния закон, който обяви някакъв митичен „комунистически режим“ за престъпен?

Защо?

Ще добавя още въпроси:

Защо ПГ на БСП гласува декларация срещу Конституционния съд?

Защо сред вносителите на законите, които ограничиха правомощията на президента има депутати от БСП?

Защо сред вносителите на закона за отбраната и въоръжените сили има депутати от БСП? Според този закон президентът, който е главнокомандващ, ще научи от телевизора, че сме във война.

Защо само един депутат от БСП гласува „за“ референдум за еврото? И този един депутат беше наказан, щото „нарушил партийната дисциплина“ и „изкривил“ великата „партийна линия“! Коя линия?! И на коя партия?!

И изобщо – защо БСП е в това правителство? За нечии лични амбиции и властолюбие? За нечии криви сметки? Утре не „ръководството“, всички ние ще плащаме сметката.

И това е част от все същия разговор за морала.

 

И накрая:

Според социалните психолози са необходими три генерации, за да бъде подменена една нация, да бъде изчегъртана нейната памет, нейната идентичност, нейния генетичен, цивилизационен код. Две генерации са вече отровени, поразени. Геноцид се нарича това. Геноцид морален, интелектуален, духовен.

 

Връщам се при думите на Гладстон:

„Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“.

 

Източник: novivremena.com