3 март на Кадън сокак – Велислава Дърева

 

        Русофобски истерии - кратка антология

 

Ще наруша традицията на днешния ден да звучат възвишени слова.

Защото колчем наближи денят на Възкресението българско, настава вой и писък. „Долу 3 март!“ - вопият 35 години едни високомерни персонажи в академични тоги, една шепа кресливи, обилно хонорувани русофобци и фалшификатори на българската история.

И 35 години ни разправят до премала, че турското робство е мит, че сме си карали един 5-вековен рахатлък, обаче се надовлякла Русия и ни развалила рахатлъка, и ни поробила.

Защото, казват те, „войната не е освободителна, а поробителна“ и още - че „Русия е агресор“, че с тази война Русия „разиграва театър за пред наивния български народ“, и освен това „Русия не се допитала до европейските велики сили“!

И в същото време ни обясняват, че Русия изобщо не е воювала, понеже войниците и офицерите в руската армия били предимно украинци и следователно никаква Русия не ни е освобождавала, а несъществуващата Украйна. Обаче! Ако войната е поробителна, а пък Русия, оказва се, няма нищо общо с тази война, то кой тогава е поробил нещастния български народ - Русия или Украйна? Не казват. М?

И реших да подбера някои русофобски умотворения в една кратка антология на истериите.

И ето какво се получи:

„Никакви чествания на 3 март не бива да бъдат допускани! Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци!”.

„Защо изобщо честваме 3 март? Какво е това унизително чувство на благодарност към Русия? Докога ще пъшкаме под бремето на благодарността към Русия? Трябва да се засрамим от този абсурден празник!“.

„Какво празнуваме? Освобождение или окови? България спешно се нуждае от нов национален празник! Със Санстефанския договор, дело на граф Игнатиев, Русия окупира България. Трябва да  превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство!  Словосъчетанието „турско робство” няма нищо общо с науката. Това е метафора“.

„3 март трябва да бъде не просто понижен до официален, а изобщо да бъде заличен! С низвергването на 3 март ще направим нов прочит на миналото си! Да детронираме благодарността към Русия и да започнем един процес на дерусизация!“. 

Защо не честваме Берлинския договор?! Това е договорът, който полага основите на съвременната българска държава“.

„Единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3 март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Ние победихме болшевишка Русия!“.

„На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае! Има ли друга страна, избрала за свой национален празник събитие, в което дори не е участвала!“.

 „3 март не е историческо събитие, което да бъде в полза на българската национална идентичност”

„Бойкот и отмяна на тази съвършено нелепа дата - така ще покажем солидарност с Украйна!“.

„На 3 март на Шипка се струпват антицивилизационни и антиевропейски чудовища. Не може заради Руско-турската война да отхвърлим елементарни принципи на съвременната цивилизация и да потънем в блатото на антиевропеизма. Най-ретроградните, мракобесни и антиевропейски сили се идентифицират и превземат тази дата, веят руски имперски символи и издигат путинофилски лозунги, с което искат буквално да погребат европейска България и нейния избор“.

„3 март не отговаря на изискванията да обединява нацията! 3 март разделя нацията!“.

И т.н., и прочее…

И изобщо:

Какъв ни е на нас 3 март? Какво общо имаме с 3 март? Какво общо има Освобождението на България с България? Какъв ни е на нас някакъв император на чужда държава, който стърчи пред парламента наш, на кон при това? Какъв е тоя храм, кръстен на фалшив руски светец посред София, тоя „миризлив руски ботуш“, тоя „мрачен символ на руското робство“? Какви са ни на нас ген. Гурко, ген. Скобелев, ген. Столетов, граф Игнатиев и прочее поробители, чиито презрени имена грозят нашите евроатлантически улици и площади, та ни срамят пред цивилизования свят! И как още никой не се е сетил да кръсти някой площад на Бенджамин Дизраели лорд Биконсфилд, който нарича Баташкото клане „празни приказки по кафенетата“? Или пък на Ото фон Бисмарк, който казва: „Аз ще удавя България в една капка мастило“?

Ей така страдат българските русофобци и току предлагат за национален празник Съединението, Независимостта или Търновската конституция. Само дето без Освобождението няма нито Съединение, нито Независимост, нито Учредително събрание, нито Търновска конституция. Най-добре е, казват, да честваме Берлинския конгрес, нищо, че ни е разпарчетосал, да не връзваме кусур. А още по-най-добре да станем Брест-Литовска България - нали сме били победили Русия през 1918, нищо, че след тази велика „победа“ се сгромолясваме във втората национална катастрофа, ама евроатлантизъм, няма как.

И понеже русофобците, сущи Кириякстефчовци, питаят нежни чувства към 5-те века рахатлък под сянката на падишаха, и понеже един граф е трън в техните дебели очи, предлагам да върнем на ул. „Граф Игнатиев“ нейното име от онова дивно време, а именно - Кадън сокак. Че да има къде да се разхождат кадъните и да поклюкарстват.

Само така ще се дерусифицираме и цивилизоваме най-сетне!

 

Слово на 3 март 2026 г. пред Паметника на българските опълченци в София.     

 

 

  

 

 

 

България реализира националния си идеал само в съюз с Русия

 

               Днешната русофобия е без исторически аналог

Разговор с проф. Дарина Григорова за 3 март, геополитическите измерения на българската история и още…

 

Санстефанска България е руският геополитически проект за Балканите, а Берлинският договор - европейският. Фундаментът на българската държава е поставен от Русия и българският национален идеал съвпада с руските стратегически интереси на Балканите. Дори в периоди на тежки политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или в началото на прехода при СДС, 3 март не се поставя под съмнение като символ на българската държавност. Сегашната русофобия на властта в България е без аналог, но няма потенциал да се превърне в господстваща идеология, защото българската идентичност е дълбоко свързана с православието и славянския свят, а историческите връзки с Русия са трайни и не могат да бъдат заличени политически.

Войната в Украйна е част от по-широка конфронтация между Русия и Запада с риск от бъдещ европейски военен сблъсък. Балканите остават зона на стратегическо напрежение. Русия е най-голямата православна държава и цивилизационен център. Противопоставянето ѝ със Запада има не само геополитически, но и духовни измерения. Путин е либерал и умерен лидер и може да дойде време Западът да си спомня с носталгия за него.

 

Акценти:

 

3 март не е просто дата от българската история, а фундамент на държавността на всички балкански народи, възкръснали благодарение на войните на Руската империя с Османската империя. Самото понятие „държавност“ на Балканите се възражда чрез руската политика. Санстефанска България е единственият геополитически проект, който съвпада с българския национален идеал и с руските стратегически интереси в региона, защото неговите граници практически съвпадат с границите на Българската екзархия.

Исторически българските национални цели могат да се реализират трайно само в съюз с Русия, защото европейските геополитически проекти на Балканите са свързани с ограничаване на българската държава или с цената на конфронтация с Русия. Временни съвпадения на интереси с други сили са възможни единствено в извънредни ситуации, най-често по време на война, но цената на подобни съюзи неизбежно е стратегически конфликт с Русия, което прави тези решения нестабилни и рискови в дългосрочен план.

Германската концепция за Mitteleuropa предвижда контрол над пространството от Балтийско до Средиземно море, а инициативата „Три морета“, подкрепяна от Великобритания чрез Полша, също включва България като част от антируски пояс. Присъединяването към подобни стратегии поставя страната в позиция на инструмент в чужди геополитически планове, които не съвпадат с българските национални интереси.

Съвременната русофобия е от бивши русофили и съветофили. Това е въпрос на професия, но не отразява обществените настроения. Исторически дори в периоди на остри политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или по време на Втората световна война, 3 март се отбелязва тържествено от държавата, църквата и обществото. Дори политически сили с антируска ориентация не отричат освободителната роля на Русия. Сегашното идеологизиране на русофобията няма исторически аналог и не може да се превърне в устойчива доминираща позиция. Българското общество запазва по-сложно и многопластово отношение към Русия, основано на историческа памет, културна близост и религиозна общност.

Противопоставянето срещу Русия има не само политически причини, но е свързано и със завист към ресурсите, територията и цивилизационната самостоятелност на страната.

Както казва Фурсов, макар че още е атеист: „Руснаците са на колене, само когато се молят“.

Конфликтът в Украйна е резултат от дългогодишно напрежение, като Русия в продължение на години се опитва да избегне военна ескалация. Войната не е внезапно събитие, а процес, който постепенно достига неизбежна точка. Русия няма да прекрати конфликта без постигане на стратегическите си цели и той ще бъде доведен до край, независимо от времето, което ще е необходимо. Конфронтацията има по-широк геополитически контекст и е част от противопоставянето между Русия и Запада, което може да доведе до бъдещ европейски военен сблъсък. Ескалацията зависи от фактори като икономически решения, конфискация на руски активи или атаки срещу енергийна инфраструктура.

Украинският конфликт има не само геополитически, но и цивилизационни измерения, свързани с противопоставянето срещу православието. Преследването на каноничната Украинска православна църква и подкрепата за алтернативни религиозни структури се разглеждат като част от по-широк идеологически проект, насочен към прекъсване на историческата и духовната връзка с Русия. Русия остава най-голямата православна държава и носител на православната цивилизационна традиция, особено в исторически периоди, когато другите православни народи са били под чужда власт. Затова противопоставянето срещу нея се възприема не само като политически натиск, но и като духовен конфликт.

Думите на Илияна Йотова, че Русия е агресор, са - осъзнато или не - груба грешка. Дали е спонтанна реакция  или презастраховане, но беше напълно излишно. Дали би могла президент Йотова да каже това нещо на Алеята на ангелите в Донецк? Да отиде и да го каже на тези хора: „Русия е агресор“. На избитите деца след 2014 година. Може би си струва да помисли за това.

Русия е суперпрезидентска република, но федералната ѝ структура осигурява автономия на регионите и съхраняване на местните култури и езици. Не съществува системна политика на русификация на малцинствата, а напротив - има държавни програми за запазване на културната идентичност на малките народи. Това създава различен модел на многонационална държавност в сравнение с процесите на национално унифициране в други части на Европа.

В руското общество съществува значителна степен на консолидация, включително сред политическия елит. Въпреки конфликта със Запада, вътрешната система запазва либерални елементи — медийно разнообразие, културни среди с различни позиции и отсъствие на масови политически репресии. Образът на Русия като напълно затворено общество не съответства на реалността.

Владимир Путин се стреми да поддържа баланс между историческите пластове на руското общество - наследството на „белите“ и „червените“, което остава дълбоко разделение в националното съзнание. Политиката му избягва радикално отричане на миналото, защото подобни действия могат да предизвикат вътрешна нестабилност. Русия не започва от нулата при всяка историческа промяна, а съхранява паметта си и извлича поуки от различните периоди. В този контекст Путин се разглежда като сравнително умерен и прагматичен лидер, а при евентуалната му смяна Западът може да се окаже изправен пред значително по-твърдо руско ръководство.

Световните процеси показват постепенно изместване на центъра на цивилизационното развитие към Изтока, включително засилване на стратегическите връзки между Русия и Китай. Тази тенденция се разглежда като дългосрочна и трудно обратима, независимо от текущите политически конфликти.

 

 Източник: glasove.com, 2 март 2026 г. 

 

Целият разговор във видеото тук – https://www.youtube.com/watch?v=_vdcYmIi2ss   

.

.

 

Истерия и страх

 

Нетърпима е антикомунистическата и профашистка истерия в последната седмица !

Нетърпима !

Сълзи, лъжи, измислици, клевети и заплахи! От предаванията на БНТ от снощи и тази вечер разбирам, че една от сериозните причини за това е страхът! Огромният страх от това, че огромната част от народа непрестанно отвсякъде призовава за Народен съд! И всички знаем защо!!! Така е било и последните години преди 9 септември 1944 г. За това са и истеричните призиви на подбрани историци и журналисти, че това не трябва да се повтаря! Убедена съм не само аз, че това ще се случи, въпреки воплите им! Този обезумял елит от политици, учени, журналисти, анализатори и пр. плачат за денацификация! Масово хората не слушат и гледат радио и телевизия, не четат вестници, защото всичко бълва профашистка пропаганда и за всичко е виновен Путин и Русия. Бързам да ги разочаровам, че в Русия вече тече подготовка за нов съдебен трибунал по подобие на Нюрнбергския съд и съдилища в различните страни.

       Но да се върна към историята и Народния съд през 1944-1945 г.

       – За какво нарушение на Търновската конституция днес плачат клеветниците, когато тя е суспендирана от монарха Борис и той с лекота управлява самолично без Търновската конституция, отдавна променяна и суспендирана от баща му Фердю Кобурготски!

        – Народният съд не е измислица на Отечественофронтовската власт и комунистите, а се провежда в изпълнение на международните договорености и във връзка с необходимостта от денацификация след ужасите, които изживява човечеството на кафявата чума .

         – В България, която е съюзник на Райха при изключително трудни условия, се организира антифашистка съпротива, която е продължение и е част на гражданската война в България от годините след Първата световна война. Хиляди са жертвите на фашизма в България в периода 9 юни 1923 -1925 г., а и след това. Въоръжената борба 1941 -1944 г. е част от съпротивата на демократичната общественост срещу фашизма в Европа и тя ни нарежда сред народите, отстояли своята свобода и независимост в годините на Втората световна война. Навсякъде към подвига на антифашистите се отдава достойна благодарност и преклонение, единствено в България тези герои и техните потомци 35 години са очерняни и сатанизирани.

            – Невъобразима е жестокостта, беззаконните изстъпления и убийства над антифашистите от страна на тогавашните български власти! Чудовищни са случаите... Включително и над 200 деца! Не са само клетите Ястребинчета, за които попита един ученик от Френската гимназия...

            – Жертви на фашисткия терор са не само обикновени, останали за мнозина неизвестни смели българи, а и поне още десетима поети, освен Никола Вапцарови Гео Милев. Убити са десетки журналисти, учители, юристи, студенти, ученици,  велики таланти! Убита и голямата оперна надежда на България Анушка Драгиева (по оценката на великия Христо Бръмбаров), издъхнала след зверски побойща в подземията на РО-2. Разстрелян е без съд и присъда дори англичанинът майор Томпсън! И каква трябва да бъде съдбата за виновниците, за всичко това, когато народът тогава е изтръпнал от потрес и гняв след преживения ужас от труповете и отрязаните партизански и яташки глави по площадите..., от ограбените хранителни запаси, от клисавия хляб и глад...

            – От Народния съд в България са осъдени 9434 човека, изпълнени са 1046 смъртни присъди. За разлика от: Франция са осъдени 90 000, ГДР - 12 147, ФРГ - 84 463, Белгия - 53 000, Чехословакия - 38 000, Унгария - 26 000. В Нюрнберг се съдят само хитлеристките главатари, сподвижници на Хитлер! Разликата е видима и огромна! Толкоз!

Много пренавиха пропагандата и страха си от Народния съд господата.

Много страх ги преследва и това от което се страхуват неминуемо ще се случи и народът знае защо!

 

Емилия Лазарова, 2 февруари 2026 г.