Истерия и страх

 

Нетърпима е антикомунистическата и профашистка истерия в последната седмица !

Нетърпима !

Сълзи, лъжи, измислици, клевети и заплахи! От предаванията на БНТ от снощи и тази вечер разбирам, че една от сериозните причини за това е страхът! Огромният страх от това, че огромната част от народа непрестанно отвсякъде призовава за Народен съд! И всички знаем защо!!! Така е било и последните години преди 9 септември 1944 г. За това са и истеричните призиви на подбрани историци и журналисти, че това не трябва да се повтаря! Убедена съм не само аз, че това ще се случи, въпреки воплите им! Този обезумял елит от политици, учени, журналисти, анализатори и пр. плачат за денацификация! Масово хората не слушат и гледат радио и телевизия, не четат вестници, защото всичко бълва профашистка пропаганда и за всичко е виновен Путин и Русия. Бързам да ги разочаровам, че в Русия вече тече подготовка за нов съдебен трибунал по подобие на Нюрнбергския съд и съдилища в различните страни.

       Но да се върна към историята и Народния съд през 1944-1945 г.

       – За какво нарушение на Търновската конституция днес плачат клеветниците, когато тя е суспендирана от монарха Борис и той с лекота управлява самолично без Търновската конституция, отдавна променяна и суспендирана от баща му Фердю Кобурготски!

        – Народният съд не е измислица на Отечественофронтовската власт и комунистите, а се провежда в изпълнение на международните договорености и във връзка с необходимостта от денацификация след ужасите, които изживява човечеството на кафявата чума .

         – В България, която е съюзник на Райха при изключително трудни условия, се организира антифашистка съпротива, която е продължение и е част на гражданската война в България от годините след Първата световна война. Хиляди са жертвите на фашизма в България в периода 9 юни 1923 -1925 г., а и след това. Въоръжената борба 1941 -1944 г. е част от съпротивата на демократичната общественост срещу фашизма в Европа и тя ни нарежда сред народите, отстояли своята свобода и независимост в годините на Втората световна война. Навсякъде към подвига на антифашистите се отдава достойна благодарност и преклонение, единствено в България тези герои и техните потомци 35 години са очерняни и сатанизирани.

            – Невъобразима е жестокостта, беззаконните изстъпления и убийства над антифашистите от страна на тогавашните български власти! Чудовищни са случаите... Включително и над 200 деца! Не са само клетите Ястребинчета, за които попита един ученик от Френската гимназия...

            – Жертви на фашисткия терор са не само обикновени, останали за мнозина неизвестни смели българи, а и поне още десетима поети, освен Никола Вапцарови Гео Милев. Убити са десетки журналисти, учители, юристи, студенти, ученици,  велики таланти! Убита и голямата оперна надежда на България Анушка Драгиева (по оценката на великия Христо Бръмбаров), издъхнала след зверски побойща в подземията на РО-2. Разстрелян е без съд и присъда дори англичанинът майор Томпсън! И каква трябва да бъде съдбата за виновниците, за всичко това, когато народът тогава е изтръпнал от потрес и гняв след преживения ужас от труповете и отрязаните партизански и яташки глави по площадите..., от ограбените хранителни запаси, от клисавия хляб и глад...

            – От Народния съд в България са осъдени 9434 човека, изпълнени са 1046 смъртни присъди. За разлика от: Франция са осъдени 90 000, ГДР - 12 147, ФРГ - 84 463, Белгия - 53 000, Чехословакия - 38 000, Унгария - 26 000. В Нюрнберг се съдят само хитлеристките главатари, сподвижници на Хитлер! Разликата е видима и огромна! Толкоз!

Много пренавиха пропагандата и страха си от Народния съд господата.

Много страх ги преследва и това от което се страхуват неминуемо ще се случи и народът знае защо!

 

Емилия Лазарова, 2 февруари 2026 г.

 

 

 

 

NO PASARAN

 

Днес ние отбелязваме поредната годишнина от  победата над фашизма. И би трябвало да сме радостни, че светът е станал по-добро и по-уютно място за живот. Но тази радост е премесена с тревога : преобладаващият вид homo sapiens, мутирал през последните десетилетия в hоmо informaticus продължава да пренася с гените си насилието, терора, войните, експлоатацията и робството във всичките му исторически разновидности. Човечеството на двадесет и първи век, навлязло в новата информационна епоха, продължава да възпроизвежда традиционните си примитивни начини на оцеляване и надмощие, базирани на страха, физическото, интелектуалното и военно – технологичното си надмощие. Мутантът , владееш високите технологии ,авангардно образование, световната информационна мрежа, продължава да си служи със стария заострен кол на кроманьонеца, предназначен за защита от зверовете, но използван предимно за унищожение на себеподобните. И няма значение, че този кол се произвежда днес с технологията „Стелт”, че е станал „умен”,че има ядрен връх, че е базиран в космоса – и днес той служи предимно за убиване на хора. Този факт ни дава възможност да разберем, че пътят от пещерата до глобалното село, продължава да ни води все в същата задънена улица на Содома и Гомора.

Предполагам, че казаното до тук, ще ви се стори една прекалено песимистична визия на съвременния свят, но какво да се прави : ние съвременните българи, които според Евростат сме най-тъжния и песимистичен народ в Европа, живеем с убеждението, че локомотивът на историята води страната ни назад, а не напред. Че новите властелини на света правят от България един пореден балкански Джурасик парк – изкуствено създадена биологична среда с образователна цел – за да ни показват на страните от „златния милиард” с думите „ Вижте какво представлявахме преди два века”. Защото тук /най-вече тук/ нито бедните стават по-бедни, нито богатите по-богати. Новият български капитализъм не мисли за производствени цикли, нито за иновация и модернизация на производството, той яде , пие и се наслаждава на живота като, че ли е пред края на света, а бедните са толкова бедни, че не се вместват в европейските мерки, теглилки и статистики. Защото ако мерим със социалните критерии на Европейския съюз, с този стандарт на живот, ние трябваше отдавна да сме мъртви.

Социалната деградация на българския народ, разбира се, беше немислима, без организираната и щедро финансираната морална деградация на нацията. За целта бяха активирани правителствени и неправителствени, чуждестранни организации, научни форуми, конференции и авторитетни учени. Те трябваше да внедрят националния комплекс за малоценност на българите – че са участвали в безсмислено социалистическо строителство, че не е имало антифашистка съпротива защото в България е нямало фашизъм. И го направиха без всякакво стеснение – срещу високи хонорари и политически облаги. Без да постигнат успех. Защото хилядите внуци и правнуци на убитите антифашисти през въстанията от 1923 г. много добре знаят имената на убийците от  фашисткия „Сговор”. Защото няма как да се оспори факта за фашисткия режим през 1941 – 1944 г.: суспендирането на конституцията, присъединяването на България към Тристранния пакт. Извънредните закони срещу партизаните и нелегалните антифашистки борци. За въведените извънредни закони срещу съпротивата. За държавните парични награди за главата на всеки убит партизанин. Тези факти не могат да бъдат нито прикрити, нито фалшифицирани. Те са записани завинаги в европейските, еврейските и американските учебници по история на антифашистката съпротива. Не могат да се скрие убийството на 11000 български евреи в газовите камери на нацистките концлагери. Както и убийствата на онези над 20000 български антифашисти. Репресиите, затворите, лагерите,  изселванията, жестоките инквизиции на над сто хиляди борци срещу фашизма. Да се твърди, че в България е нямало фашизъм само защото българския фашизъм не е точно копие на германския или италианския е точно толкова нелепо, колкото твърдението, че националсоциализмът и фашизмът нямат нищо общо.

Да отстоим истината за българската антифашистка съпротива !

За да сме сигурни, че фашизмът няма да се завърне в България.

И да му кажем „No pasaran” !

Димитър Генчев, 2 февруари 2013 г.

 

 

Пътят на България до слугинската стая в „Клуба на богатите“

 

 

 

 Изказване на Велислава Дърева на дискусия на тема: „Уроците на 10 ноември и моралът на прехода“, проведена на 4 декември 2025 г. Организатор фондация „Солидарно общество“ и Платформа „Нови времена“

  

 

Темата на днешната дискусия – за морала на прехода – е повече от необичайна. Тъкмо защото това е същностната тема, слънчевият сплит на обществото. Моралът е твърде висока категория. Моралът няма нищо общо със света, в който живеем, нито с времето, нито с държавата, която все още обитаваме по велика Божия милост.

Защото „Което е морално грешно не може да бъде политически правилно“. Тези думи са на Уилиям Гладстон. Казал ги е по повод циничната подкрепа на Британската корона за Високата порта и турските зверства след Априлското въстание. В своя праведен гняв Гладстон е улучил слънчевият сплит.

Най-голямото поражение в последните 36 години е моралното поражение, моралната разруха, моралният упадък, моралната деградация. То не става изведнъж. То не е взрив, не е експлозия, дори имплозия не е. То е тих, бавен, почти незабележим вътрешен апокалипсис. Процес, в който един жесток, напарфюмиран, „цивилизован“, любезен звяр изяжда човека и обществото отвътре. За да остане една празна черупка.

Изчезнаха всякакви морални принципи и ценности: чест, почтеност, достойнство, памет, познание… А където ги има, те са обект на присмех и обществено разтерзаване и обругаване. Казано е – не бой се от този, който може да те убие, но бой се онзи, който може да погуби душата ти. Позволявам си тази перифраза на св. евангелист Матей.

За да ни допуснат в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“, трябваше да „преформатират“ и „диверсифицират“ не друго, а човека, неговата личност и разум. За да ни приведат във вид, удобен за злоупотребление и подчинение.

От нас се изискваха няколко „прости“ неща. Всяко едно поотделно е престъпление. И грях непростим.

Трябваше да ни направят бедни. Икономически и социално. И ни направиха. Само един пример. Да напомням ли кой, как и защо превърна България от енергиен фактор в енергиен просяк?

Трябваше да ни направят тъпи, глупави, необразовани и прости. Защото, гласи максимата – „който се е родил беден, ще си умре прост“. Но има и друго. Хора с по 5 дипломи и 10 академични титли са точно толкова невежествени, колкото и всеки квартален „философ“. Безкрайно е дефилето на невежеството, агресивно и надменно – в парламента, в телевизора, във фейсбуци и тиктоци. И над всички блестят гордите „носители на новото знание“ – иждивенците на „Отворено общество“ и „Америка за България“, които изкорубиха българското образование в дръзновено съучастие с официалната политика.

Трябваше да ни направят безпаметни. Поискаха да се отречем от своите светци и първоучители, апостоли и революционери, просветители и книжовници, от своята величава и трагична история, от своята памет и достойнство. От антифашистката съпротива. От историческото познание изобщо. И никакви факти и документи нямат никакво значение за високомерното невежество.

Четвърто, пето и десето…

Слуги, назначени за пророци сринаха моралните устои на обществото, фалшифицираха историята, обзаведоха с фалшива памет и фалшива идентичност цели поколения и ги лоботомираха.

И никаква съпротива! Някак лежерно.

С малки изключения. Колко души се противопоставихме на амбициите на Ото Кронщайнер, Петър Стоянов и споменатите НПО-иждивенци да се отречем от кирилицата и да я заменим с латиница, че да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Трима! Колко души, говоря за светски лица, изкарахме цялата битка срещу разкола в БПЦ, провокиран и финансиран с все същите „мотиви“ – да се „дерусифицираме, европеизираме и цивилизоваме“ най-сетне? Петима! Изобщо – колцина сме опълченците на истината, знанието и паметта, които 36 години противостоим на овластената и обгрижена лъжа, на истеричната русофобия и възхода на неонацизма?

Преди време Оксфордският речник избра за дума на годината думата постистина (post-truth). Според Оксфорд постистина означава „обстоятелства (какви? – б.м.), при които обективните факти се възприемат като по-малко влиятелни при формиране на общественото мнение, отколкото емоциите и личното убеждение“. Това е дългото определение. Постистината е другото име на лъжата. При всички обстоятелства. Това е краткото определение.

Все по-често си мисля, че ние живеем в ерата на постчовека (post-human).И това няма нищо общо с научната фантастика.

Но щом постистината е лъжа, какво е постчовекът?

Какъв е този постчовек?

Той е:

Безпаметен

Безисторичен

Безпросветен

Безграмотен

Бездуховен

Безкултурен

Безнравствен

Безполов, многополов, надполов, свръхполов – по избор. Това е единственото право на избор, предоставено на постчовека.

Постчовекът няма нация, няма държава, няма корени, няма индивидуалност, няма самоличност.

Той е:

Разчовечен.

Хуманоид.

Мутант.

Едно същество, което не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Постчовекът е никой. И никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го направиш всякакъв. Да го моделираш и модифицираш, да го превърнеш в ГМО-продукт.

Това е дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество.

Това е стратегия. Който не го разбира, нищо не разбира.

И после се чудим защо нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо обществени блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. И защо последните 36 години са времето на нашия провал. Провал политически, обществен, граждански, национален и нравствен. Ами – затова.

И още?

За да ни допуснат милостиво в сутерена, в слугинската стая на „клуба на богатите“. Защото България е територия, предназначена за разграбване, оплячкосвне и обедлюдяване.

 

В нашата дискусия има подтема – „Как левите партии да възстановят моралния си облик и влияние в обществото?“.

Велиана Христова постави два важни въпроса:

Защо БСП не прави нищо срещу отмяната на присъдите на Народния съд?

Защо БСП не прави нищо, за да бъде отменен фамозния закон, който обяви някакъв митичен „комунистически режим“ за престъпен?

Защо?

Ще добавя още въпроси:

Защо ПГ на БСП гласува декларация срещу Конституционния съд?

Защо сред вносителите на законите, които ограничиха правомощията на президента има депутати от БСП?

Защо сред вносителите на закона за отбраната и въоръжените сили има депутати от БСП? Според този закон президентът, който е главнокомандващ, ще научи от телевизора, че сме във война.

Защо само един депутат от БСП гласува „за“ референдум за еврото? И този един депутат беше наказан, щото „нарушил партийната дисциплина“ и „изкривил“ великата „партийна линия“! Коя линия?! И на коя партия?!

И изобщо – защо БСП е в това правителство? За нечии лични амбиции и властолюбие? За нечии криви сметки? Утре не „ръководството“, всички ние ще плащаме сметката.

И това е част от все същия разговор за морала.

 

И накрая:

Според социалните психолози са необходими три генерации, за да бъде подменена една нация, да бъде изчегъртана нейната памет, нейната идентичност, нейния генетичен, цивилизационен код. Две генерации са вече отровени, поразени. Геноцид се нарича това. Геноцид морален, интелектуален, духовен.

 

Връщам се при думите на Гладстон:

„Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“.

 

Източник: novivremena.com

 

 

 

 

 

 

 

 

КАСТРО – ЗАВИНАГИ

От днес – 25 ноември 2025 г., прогресивното човечество навлиза в годината на отбелязването на десетгодишнината от смъртта и 100 годишнината от рождението и безсмъртието на великия син на Куба и на човечеството – Фидел Кастро. Сякаш за него Хосе Марти поетично е написал: „Истинският човек не търси къде да живее по-добре, а къде е неговият дълг…Той знае, че бъдещето, е на страната на оня, който знае своя дълг… Когато този човек умира в обятията на признателната родина, смъртта угасва, оковите се пречупват: започва най-сетне със смъртта – безсмъртието!“ 

 Десета година от безсмъртието на Фидел Кастро, но името и делото му не само не помръква и не губи своето величие и значение. И днес във времето на колосално противопоставяне и промени в света, той звучи все по-актуално и съвременно. Пророчески и често цитирани напоследък са думите му от края на 90-те години, че „следващата война на фашизма ще бъде срещу Русия“! Дори в тези времена на огромни промени, на пълен разпад на международното право, на чуждите ценности и наложените догми, идеите и делото на Фидел Кастро стават все по-значими и поучителни. За това Фидел Кастро окончателно и завинаги остава сред великите личности на човечеството; сред тези които проправят и отстояват пътя към справедливостта, независимостта, свободата и хуманизма, сред своите учители Маркс и Енгелс, сред великите хора на 20 век, векът на социализма – Ленин и Сталин. 

Фидел Кастро е личността, революционерът, идеологът, който обоснова стратегията на уникалната кубинска революция, пое отговорността за подготовката и осъществяването й. Той оглавява младите хора в средата на 20 век, възмутени от произвола на Батиста и крайната нужда. Фидел Кастро организира въстанието на кубинците под лозунгите за свобода, равенство, справедливост и независимост. 

В средата на 20 век той промени съдбата и пътя на Куба, а впоследствие и на цяла Латинска Америка със своите идеи и дело за свобода, независимост и социализъм, със своя специфика и национални особености. Защото цял живот той мъдро се учи и не забравя уроците на миналото, убеден е че революциите не са случайност, а закономерно продължение на историята на един народ. За Фидел Кастро революцията, която той подготви и успешно проведе в Куба има своите корени в историята на Отечеството, в идеите на Симон Боливар, на Антонио Масео, на Хосе Марти, в героизма на борбата срещу испанските колонизатори, против робството, в учението на марксизма и ленинизма. Фидел Кастро гениално разбира, че загубиш ли връзката с миналото, с историята, с революционните идеи и борби, връзката със своя народ, с неговите въжделения и достижения, губиш всичко. 

Затова той взема категорично отрицателна позиция към политиката на „перестройката“ в СССР и заявява, че дори да престане да съществува СССР, Куба ще остане социалистическа. Рухването на европейския социализъм, разпускането на СССР нанасят жесток политически, икономически и морален удар на Куба. Това събитие, определяно днес като „най-драматичната и трагична геополитическа катастрофа“, поставя Куба пред огромни изпитания. За това ужасно време Фидел Кастро разказва пред Игнасио Рамоне: „… страната претърпя зашеметяващ удар… ние останахме сами, сам-самички, загубихме всички пазари на захар и престанахме да получаваме хранителни продукти, гориво, дори дърва, за да погребем християнски своите мъртъвци. И всички мислеха: „Това ще рухне.“. И някои продължават да мислят, че това ще рухне, ако не сега, то след малко.“ Въпреки прокобите, кубинският социализъм при най-трудните условия, при невижданата продължителна и жестока блокада и провокации, на 90 мили от бреговете на САЩ, героично отстоява. 

Въпреки всички трудности, Фидел Кастро и кубинското ръководство не допускат и не обявяват „края на историята“ (Фукуяма), т.е. края на социализма. Фидел Кастро е категоричен, че Отечеството му трябва да съхрани своите идеи и ценности, за които народът му тръгва след него в годините на революцията срещу Батиста. До края на живота си Фидел Кастро е убеден в правилността на социалистическия избор за Куба. За него „обществото на потреблението”, заляло света е нещо временно и преходно и е едно от най-зловещите изобретения на съвременния капитализъм, защото казва той: „неолибералната глобализация е безпомощна в областта на идеите и етиката, където предстои и главната битка на нашето време”. Куба не прие този пагубен модел, а се съпротивлява. Това е съпротивата срещу статуквото в света на потребителство, на алчността, корупцията и обезчовечането, това е пътят на Куба в новото време. Това статукво обезличи и срина страните на социализма в Европа и върна България с два века назад в икономическо, социално, културно, образователно и морално отношение. В тези трудни години Фидел Кастро и кубинското ръководство сериозно изучават опита на братските до вчера социалистически страни в уникалния, унищожителен преход от социализъм към капитализъм. И се убеждават, че усещането за справедливост и солидарност, чувството, че не си забравен, пренебрегнат и презрян от управляващите, работодателите и държавата, придържането към максимално равенство в обществото, сплотеността в преодоляването на трудностите, несъмнено помага на кубинците да понесат всички трудности, да запазят националното си достойнство, единство и независимост. 

Многовековните борби на Куба и постигнатото във втората половина на 20 век – векът на социализма, несъмнено развиват в кубинците постоянно недоверие към САЩ и западните стандарти. Фидел Кастро завеща на кубинското ръководство и на кубинския народ, че САЩ трябва да бъдат далеч от тях и от влиянието им. Тринадесет американски президенти от Айзенхауер до Тръмп (за втори мандат) с различни методи, но без успех се опитват да сломят духа на кубинския народ и да променят избрания път на живот и бъдеще. В народната памет на кубинците е жив споменът за времето преди революцията, когато приказно красивият остров Куба, е превърнат от САЩ в казино и в бордей, в място за хазарт, проституция, нощни заведения и жестока експлоатация в плантациите. Чудовищна е безработицата, нищетата, неграмотността и унижението на кубинците. Кубинският народ помни и времето след уникалната народна революция, когато свободна Куба, ръководена от Фидел Кастро за кратко време, с огромната помощ на СССР и социалистическите страни, се превърна наистина в Остров на свободата с национална промишленост, със самостоятелна енергийна система, с изключителен напредък в областта на медицината, образованието и културата. Това не се забравя и неминуемо това време ще се върне отново! 

Днес в Куба много в икономиката, в енергетиката в инфраструктурата се нуждае от нови мощности и ремонт, но нека признаем, че и в родината ни България, която според управляващите е сред „богатите“ страни, тези системи също са в упадък и разруха. Но това при нас е за сметка на продадения национален суверенитет и независимост, на корупцията и безхаберието на управляващите… В днешния свят на промени и трансформация много държави и още повече народи се стремят към вечните стойности, към това, което героична Куба съхрани – своята уникалност, суверенитет, независимост, свобода, своята култура, духовност, история, ценности и цивилизационни различия. 

В тези изключително трудни години за Куба, когато не достигат храна, суровини, медицински изделия, техника, енергийни източници, когато последиците от продължителната и тежка блокада рушат националното стопанство на страната, още по-страшна и зловеща е бездната, в която изпаднаха държави и народи, когато САЩ предложиха да ги „спасяват и да насаждат своята „демокрация“, на народите на Ирак, Либия, Афганистан, Югославия и други, където освен глад и мизерия, янките прилагаха и бомби, смърт, жестоки убийства и разправа с държавните глави и населението. Това Фидел Кастро и неговите съратници предвидиха и не допуснаха да се случи на Острова на свободата! Куба на Фидел Кастро устоява вече 36 години на стихията и посегателствата на глобализма и неолиберализма, на превратностите на времето, убедена, че „ако се подчиним ще загубим повече“! 

Великият народен водач на Куба Фидел Кастро превърна Родината си в магнетична алтернатива на капитализма, в световен фактор и в кауза. Фидел Кастро със своите идеи, дълбок аналитичен ум и изключителни качества на политик и държавник, на народен водач и трибун, със своята ораторска магия, с обаянието си, се превърна още приживе в легенда и вдъхновение на угнетените и онеправданите, на търсещите свобода, независимост и справедливост. Той е една от най-ярките личности на 20 век и сред творците и създателите на социализма, който несъмнено е бъдещето на 21 век и на човечеството. Островът на свободата и днес, въпреки трудностите буди уважение и възхищение с непобедимия си дух, с хуманизма и алтруизма (забравено за нас понятие) на кубинските лекари и учители. 

Светът навлезе в глобални промени и трансформации, глобалната архитектура се променя. Русия укрепва геополитическата си тежест, Китай се издига стремително, а Куба е стратегическият им партньор. И както казват съвременните световни лидери Владимир Путин и Си Дзи Пин – очакват ни дълбоки революционни промени, невиждани от столетие и несъмнено кубинският народ и Куба ще получат заслуженото за волята, страданията, смелостта, постоянството си самоотвержено да запази свободата и независимостта си, идеите и заветите на своя велик син Фидел Кастро. 

Вечна да бъде славата и паметта на Фидел Кастро! 

Слава и много сили на свободолюбивия, смел и мъдър кубински народ! 

Viva Cuba! Да живее Куба и кубинския народ, обичаме ви! 

 

Емилия Лазарова, 25 ноември 2025 г.