От днес – 25 ноември 2025 г., прогресивното човечество навлиза в годината на отбелязването на десетгодишнината от смъртта и 100 годишнината от рождението и безсмъртието на великия син на Куба и на човечеството – Фидел Кастро. Сякаш за него Хосе Марти поетично е написал: „Истинският човек не търси къде да живее по-добре, а къде е неговият дълг…Той знае, че бъдещето, е на страната на оня, който знае своя дълг… Когато този човек умира в обятията на признателната родина, смъртта угасва, оковите се пречупват: започва най-сетне със смъртта – безсмъртието!“
Десета година от безсмъртието на Фидел Кастро, но името и делото му не само не помръква и не губи своето величие и значение. И днес във времето на колосално противопоставяне и промени в света, той звучи все по-актуално и съвременно. Пророчески и често цитирани напоследък са думите му от края на 90-те години, че „следващата война на фашизма ще бъде срещу Русия“! Дори в тези времена на огромни промени, на пълен разпад на международното право, на чуждите ценности и наложените догми, идеите и делото на Фидел Кастро стават все по-значими и поучителни. За това Фидел Кастро окончателно и завинаги остава сред великите личности на човечеството; сред тези които проправят и отстояват пътя към справедливостта, независимостта, свободата и хуманизма, сред своите учители Маркс и Енгелс, сред великите хора на 20 век, векът на социализма – Ленин и Сталин.
Фидел Кастро е личността, революционерът, идеологът, който обоснова стратегията на уникалната кубинска революция, пое отговорността за подготовката и осъществяването й. Той оглавява младите хора в средата на 20 век, възмутени от произвола на Батиста и крайната нужда. Фидел Кастро организира въстанието на кубинците под лозунгите за свобода, равенство, справедливост и независимост.
В средата на 20 век той промени съдбата и пътя на Куба, а впоследствие и на цяла Латинска Америка със своите идеи и дело за свобода, независимост и социализъм, със своя специфика и национални особености. Защото цял живот той мъдро се учи и не забравя уроците на миналото, убеден е че революциите не са случайност, а закономерно продължение на историята на един народ. За Фидел Кастро революцията, която той подготви и успешно проведе в Куба има своите корени в историята на Отечеството, в идеите на Симон Боливар, на Антонио Масео, на Хосе Марти, в героизма на борбата срещу испанските колонизатори, против робството, в учението на марксизма и ленинизма. Фидел Кастро гениално разбира, че загубиш ли връзката с миналото, с историята, с революционните идеи и борби, връзката със своя народ, с неговите въжделения и достижения, губиш всичко.
Затова той взема категорично отрицателна позиция към политиката на „перестройката“ в СССР и заявява, че дори да престане да съществува СССР, Куба ще остане социалистическа. Рухването на европейския социализъм, разпускането на СССР нанасят жесток политически, икономически и морален удар на Куба. Това събитие, определяно днес като „най-драматичната и трагична геополитическа катастрофа“, поставя Куба пред огромни изпитания. За това ужасно време Фидел Кастро разказва пред Игнасио Рамоне: „… страната претърпя зашеметяващ удар… ние останахме сами, сам-самички, загубихме всички пазари на захар и престанахме да получаваме хранителни продукти, гориво, дори дърва, за да погребем християнски своите мъртъвци. И всички мислеха: „Това ще рухне.“. И някои продължават да мислят, че това ще рухне, ако не сега, то след малко.“ Въпреки прокобите, кубинският социализъм при най-трудните условия, при невижданата продължителна и жестока блокада и провокации, на 90 мили от бреговете на САЩ, героично отстоява.
Въпреки всички трудности, Фидел Кастро и кубинското ръководство не допускат и не обявяват „края на историята“ (Фукуяма), т.е. края на социализма. Фидел Кастро е категоричен, че Отечеството му трябва да съхрани своите идеи и ценности, за които народът му тръгва след него в годините на революцията срещу Батиста. До края на живота си Фидел Кастро е убеден в правилността на социалистическия избор за Куба. За него „обществото на потреблението”, заляло света е нещо временно и преходно и е едно от най-зловещите изобретения на съвременния капитализъм, защото казва той: „неолибералната глобализация е безпомощна в областта на идеите и етиката, където предстои и главната битка на нашето време”. Куба не прие този пагубен модел, а се съпротивлява. Това е съпротивата срещу статуквото в света на потребителство, на алчността, корупцията и обезчовечането, това е пътят на Куба в новото време. Това статукво обезличи и срина страните на социализма в Европа и върна България с два века назад в икономическо, социално, културно, образователно и морално отношение. В тези трудни години Фидел Кастро и кубинското ръководство сериозно изучават опита на братските до вчера социалистически страни в уникалния, унищожителен преход от социализъм към капитализъм. И се убеждават, че усещането за справедливост и солидарност, чувството, че не си забравен, пренебрегнат и презрян от управляващите, работодателите и държавата, придържането към максимално равенство в обществото, сплотеността в преодоляването на трудностите, несъмнено помага на кубинците да понесат всички трудности, да запазят националното си достойнство, единство и независимост.
Многовековните борби на Куба и постигнатото във втората половина на 20 век – векът на социализма, несъмнено развиват в кубинците постоянно недоверие към САЩ и западните стандарти. Фидел Кастро завеща на кубинското ръководство и на кубинския народ, че САЩ трябва да бъдат далеч от тях и от влиянието им. Тринадесет американски президенти от Айзенхауер до Тръмп (за втори мандат) с различни методи, но без успех се опитват да сломят духа на кубинския народ и да променят избрания път на живот и бъдеще. В народната памет на кубинците е жив споменът за времето преди революцията, когато приказно красивият остров Куба, е превърнат от САЩ в казино и в бордей, в място за хазарт, проституция, нощни заведения и жестока експлоатация в плантациите. Чудовищна е безработицата, нищетата, неграмотността и унижението на кубинците. Кубинският народ помни и времето след уникалната народна революция, когато свободна Куба, ръководена от Фидел Кастро за кратко време, с огромната помощ на СССР и социалистическите страни, се превърна наистина в Остров на свободата с национална промишленост, със самостоятелна енергийна система, с изключителен напредък в областта на медицината, образованието и културата. Това не се забравя и неминуемо това време ще се върне отново!
Днес в Куба много в икономиката, в енергетиката в инфраструктурата се нуждае от нови мощности и ремонт, но нека признаем, че и в родината ни България, която според управляващите е сред „богатите“ страни, тези системи също са в упадък и разруха. Но това при нас е за сметка на продадения национален суверенитет и независимост, на корупцията и безхаберието на управляващите… В днешния свят на промени и трансформация много държави и още повече народи се стремят към вечните стойности, към това, което героична Куба съхрани – своята уникалност, суверенитет, независимост, свобода, своята култура, духовност, история, ценности и цивилизационни различия.
В тези изключително трудни години за Куба, когато не достигат храна, суровини, медицински изделия, техника, енергийни източници, когато последиците от продължителната и тежка блокада рушат националното стопанство на страната, още по-страшна и зловеща е бездната, в която изпаднаха държави и народи, когато САЩ предложиха да ги „спасяват и да насаждат своята „демокрация“, на народите на Ирак, Либия, Афганистан, Югославия и други, където освен глад и мизерия, янките прилагаха и бомби, смърт, жестоки убийства и разправа с държавните глави и населението. Това Фидел Кастро и неговите съратници предвидиха и не допуснаха да се случи на Острова на свободата! Куба на Фидел Кастро устоява вече 36 години на стихията и посегателствата на глобализма и неолиберализма, на превратностите на времето, убедена, че „ако се подчиним ще загубим повече“!
Великият народен водач на Куба Фидел Кастро превърна Родината си в магнетична алтернатива на капитализма, в световен фактор и в кауза. Фидел Кастро със своите идеи, дълбок аналитичен ум и изключителни качества на политик и държавник, на народен водач и трибун, със своята ораторска магия, с обаянието си, се превърна още приживе в легенда и вдъхновение на угнетените и онеправданите, на търсещите свобода, независимост и справедливост. Той е една от най-ярките личности на 20 век и сред творците и създателите на социализма, който несъмнено е бъдещето на 21 век и на човечеството. Островът на свободата и днес, въпреки трудностите буди уважение и възхищение с непобедимия си дух, с хуманизма и алтруизма (забравено за нас понятие) на кубинските лекари и учители.
Светът навлезе в глобални промени и трансформации, глобалната архитектура се променя. Русия укрепва геополитическата си тежест, Китай се издига стремително, а Куба е стратегическият им партньор. И както казват съвременните световни лидери Владимир Путин и Си Дзи Пин – очакват ни дълбоки революционни промени, невиждани от столетие и несъмнено кубинският народ и Куба ще получат заслуженото за волята, страданията, смелостта, постоянството си самоотвержено да запази свободата и независимостта си, идеите и заветите на своя велик син Фидел Кастро.
Вечна да бъде славата и паметта на Фидел Кастро!
Слава и много сили на свободолюбивия, смел и мъдър кубински народ!
Viva Cuba! Да живее Куба и кубинския народ, обичаме ви!
Емилия Лазарова, 25 ноември 2025 г.
