През наситените със събития юлски дни на 1941 г. бе създадена по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП и под ръководството на Георги Димитров радиостанция „Христо Ботев". Станке Димитров—Марек още от първите дни взе най-активно участие в нейната работа. Той влезе в състава на редакцията и стана един от основните нейни сътрудници.
Няма още публикувани данни колко статии и други материали са написани от Станке Димитров за радиопредаванията на „Христо Ботев" — само една част от тях са поместени в 7-томното издание „Говори радиостанция „Христо Ботев" и в Избрани произведения на Станке Димитров—Марек, но и това е достатъчно, за да се почувства цялата сила и страст на Станке Димитров—изкусния публицист и народен трибун.
През първите два месеца и половина в своите писани за предаванията на радиостанция . Христо Ботев" статии, полемични памфлети и обръщения към българските трудещи се, Станке Димитров всеки ден разобличаваше завоевателните и грабителски цели на хитлеристките окупатори, безпощадно бичуваше продажната предателска роля на царборисовите и филови антинародни управници, разкриваше бедственото положение на работниците и селяните и разорението на народното стопанство. Той непрестанно призоваваше народа да изгони от страната хитлеристките окупатори, да се вдигне на освободителна борба заедно с великия съветски народ.
През есента на 1941 г. по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП бе организирана радио-станция „Народен глас", която предаваше на вълните на радио София и Скопие. Зазвуча по ефира гласът на родния брат радиостанция „Христо Ботев“ — „Народен глас". Радиопредаванията по „Народен глас" бяха възложени на Станке Димитров. Станке възторжено прие това почетно партийно поръчение.
Завинаги ще останат в паметта ми първите октомврийски дни на 1941 г., когато Станке се готвеше да замине и започне работа по радиостанция „Народен глас". В къщи той не продума нито думица за своето ново голямо поръчение, възложено му от Партията. Но през тези дни той просто се прероди, като че ли му бяха израсли криле и той бе готов да литне в бой.
Работата на Станке Димитров в „Народен глас" беше продължение на работата му в радиостанция „Христо Ботев", но в съвсем други условия и с други средства.
Всекидневно да говори по вълните на вражеската монархо-прохитлеристка радиостанция, да разобличава и сразява врага веднага, на мястото, като с кинжал да го убива със своите язвителни, но правдиви реплики, убийствени за врага призиви — значи извънредно ясно да казва на българския народ истината и да му сочи правилния път за неговото освобождение и за изхода от постигналата го национална катастрофа.
През продължилата две години и половина работа в „Народен глас" Станке Димитров нито един ден не загуби контакт с радиостанцията „Христо Ботев“, не пропускаше да слуша нейния мощен глас най-внимателно с молив в ръка. Той жадно ловеше проблемните, директивни статии и обръщения на Георги Димитров, статии и обръщения на други другари и се радваше безкрайно, когато можеше да почерпи от тях материал за своите предавания.
А когато на 17 юли 1942 год. по радиостанция „Христо Ботев“ за първи път прозвуча пред целия свят програмата на създадения по инициатива на Георги Димитров Отечествен фронт, Станке Димитров я взе за основа на цялата по-нататъшна работа на радиопредавателя „Народен глас".
Който през това време е слушал „Народен глас", са го поразявали методичността и находчивостта на Станке Димитров, с които той запознаваше по ефира българския народ и му разясняваше великите идеи и задачите на Отечествения фронт. Обръщайки се към различните слоеве на българския народ „Народен глас" поставяше в центъра на стотиците статии и лозунги въпроса за сплотяване редиците на Отечествения фронт, разобличаваше безмилостно и бичуваше всички негови противници.
В предаванията по „Народен глас“ Станке Димитров много често обръщаше внимание на слушателите да следят предаванията на радиостанцията „Христо Ботев“. От своя страна радиостанция „Христо Ботев“ не рядко популяризираше материали предавани от „Народен глас“.
Спомням си добре как през есента и зимата на 1943—1944 год. във връзка с предаванията на „Народен глас“ на немски език трябваше да замествам понякога заетия с предаванията Станке и да слушам различни радиостанции на български, немски и др. езици, които го интересуваха.
Регина Кашер—Димитрова
Вестник „Дупнишка комуна“, 5 юли 1965 година
