Едно изброяване на всички видове дейности и работата на Станке Димитров в Москва би заело не малко страници. Но преди всичко трябва да се покаже основното за живота му в емиграцията— от пролетта на 1925 г. до есента на 1935 г. и от лятото на 1937 г. до деня на неговата трагична смърт 26 август 1944 год.
Намирайки се далеч от любимата родина, нямайки възможност непосредствено да участва в антифашистката борба на своя народ, Станке Димитров нито за ден не спря да работи за благото на Партията и народа си.
И така през първото десетилетие от емиграцията, на Станке Димитров се струпаха такива работи, като подготовката на български кадри в Комунистическия университет (КУНМЗ), съставяне на редица учебни пособия за български студенти по история на Партията, по икономическа география на България, по партийно строителство и други, участие в българския нелегален печат, , превод на класиците на марксизма-ленинизма на български език, рецензии на трудовете за България, постоянно ръководство и общуване с българската политемиграция, организиране на доклади, дискусии по български въпроси и др.
Преминаването през 1932 г. на работа в Коминтерна, още повече увеличи работата на Станке Димитров. Кръгозорът на занимаващите го въпроси все повече се разширява. Като президент на Балканския секретариат на Изпълкома на Коминтерна Марек излиза извън рамките на чисто българските проблеми и събития, отделяйки не малко време и внимание на работническото движение в другите балкански страни— Румъния, Гърция, Югославия.
Двегодишното престояване на Станке Димитров на отговорния пост Секретар на ЦК в нелегалните условия в страната (1935—1937 год.) още повече обогати политическия и теоретичен партийния опит на Станке. От дълбоката нелегалност Станке Димитров се върна в Москва през лятото на 1937 г. защото врагът в лицето на монархофашистката българска полиция вече стъпваше по неговите следи и по-нататъшното му оставане в България бе крайно опасно.
Знаейки прекрасно положението в страната, разположението на класовите сили и положението в Партията, Станке още по-активно и целенасочено води партийната работа по линията на БКП.
Впоследствие Станке Димитров — най-близкия съратник на Георги Димитров и Васил Коларов става член на задграничното бюро на ЦК на БКП и по такъв начин от самото начало на Втората световна война и на Великата отечествена война до последния ден на своя живот—в навечерието на победата на народната власт в България—9 септември 1944 г., Станке непосредствено участва в разработката на най-важните решения на Партията, насочени към подготовка на българския народ за въоръжена борба против хитлеристките окупатори и българските им агенти, за освобождаване на родината от хитлеристките нашественици и за сваляне на фашистката диктатура.
На, Станке се възлага нова отговорна задача— политическо ръководство на радиостанцията „Народен глас".
„И в най-тежкия и позорен за нашата Родина период—периода на германофашистката диктатура—писа Г. Димитров—нашият Станке цели три години почти всекидневно говореше нелегално на вълните на фашисткото радио „София" и „Скопие“, разобличавайки с умение народните предатели, гробокопачите на нашата родина и призовавайки непрестанно народа към най-решителна борба за скъсване с фашистка Германия и смъкване на противонародната фашистка власт". . .
Марек водеше работата на „Народен глас" не само на български език, но и на немски език за прогонване на войници и офицери от хитлеристката армия от България. Той работеше без почивен ден, без отпуск, от 10 ч. сутринта до 1 часа през нощта, често при непоносима горещина предвид недоброто му здраве го затрудняваше до голяма степен.
Ето защо Марек се зарадва много, когато в последния етап от работата му в радиостанция „Народен глас", през есента на 1943 г. Г. Димитров изпрати мен да му помагам в предаванията на немски език.
Жалко че Марек, по навика си на стар конспиратор, унищожаваше всичките си предавания, които криеха огромна сила, блясък и остроумие.
Заедно с огромната работа по линията на БКП, Марек в същото време се проявява като един от най-дейните членове на Московската партийна организация — докладчик в редица райкоми на Партията в Москва, консултант и лектор в Московския градски комитет на Партията и лекторското бюро на съветската армия.
Марек всякога водеше пропаганда в кръжоците на работниците и служителите. За тези занятия Марек се готвеше с най-голяма грижливост. Не случайно през 1934—1935 год. Марек бе избран за секретар на партийната организация на ИККИ. Големият му опит като „талантлив оратор и организатор, крупен обществен и политически деец", както писа за него половин година след смъртта му Георги Димитров, заразяващ със самоотвержеността си и предаността си към партията, вечно горещият у него пламък за работа, обаятелният облик на човек и отзивчив другар, спечелиха любовта и уважението на целия колектив на ИККИ. Той беше суров и неумолим към всевъзможните уклонности в Партията, към нарушителите на единството на партийните редове, които се опитваха да отклонят Партията от верния й път към социализма—комунизма.
Аз често се учудвах на работоспособността на Марек, на неговата бързина в подготовката на материали за занимания, конспекти за доклади, проекти за партийни решения и други.
Може смело да се каже, че Марек работеше за трима. Една от основните черти в характера на Марек е сериозност и отговорност в подхода към каквото и да е, даже и най-дребната работа или въпрос. В това е скрит залогът на таланта и успеха в неговата организаторска работа.
В един и същи ден той с еднакво усърдие и чувство на дълг решаваше големи политически въпроси и по-малки текущи работи в живота на съветската партийна организация или на българската политемиграция - настаняваше някого на работа или в училище, оказваше помощ на престарел инвалид, на неопитна девойка, заблудил се млад човек или безпомощна майка.
Както в миналото Станке Димитров беше любимец на работниците и селяните в Дупница, Кюстендил и Радомир и най-тънък изразител на очакванията на целия български народ, както в периода на своята емиграция той заслужено си спечели истинската любов и уважение на всички български политемигранти, а така също и на многочислените съветски организации и сподвижници.
Той беше наистина голям демократ при общуването си с хората. Беше особено достъпен и се разкриваше при общуването си с най-изостаналите, често малограмотни работници из средата на българските политемигранти.
У нас в квартирата често идваха български работници и селяни деца и старци, жени и студенти. В тези случаи Марек търпеливо, по бащински изслушваше оплакванията им, уреждаше работата им, настаняваше ги на работа, насочваше ги да се учат, огряваше ги с любезните си думи, с добрите си съвети.
Поразителна беше в Марек силата на логиката, силата на убеждението в общуването му с хората.
Автор: Регина Кашер—Димитрова
Вестник „Дупнишка комуна“, 5 юли 1965 година
