ЕС е „жив труп“. Мечтите на генерал Дьо Гол са стъпкани в калта
България може да просперира само в своето цивилизационно семейство
Интервю на Христина Христова за сайта Memoria de futuro – Памет за бъдещето.
Г-н Чуков, след понеделник, когато световните лидери, в това число Владимир Путин и Барак Обама, се изказаха и срещнаха на 70-тата сесия на ООН, как считате – има ли шанс оформящият се в света двуполюсен модел на силите да поеме в конструктивна посока? И всъщност може би е уместно да Ви попитам – изчерпан ли е еднополюсният свят, в който САЩ е глобален хегемон, или това е по-скоро прибързано-нетърпелива оценка и човечеството има да върви дълъг път към един бъдещ многополюсен свят?
От няколко години светът не е еднополюсен. Нито двуполюсен. Светът е многополюсен. САЩ, Русия и Китай са отделни полюси със своя геостратегия. Всяка една от тези три страни има свой глобален проект. Тези три проекта се наслагват в регионите по света и нерядко влизат в конфликт. Наблюдаваме как САЩ отчаяно и с всички средства се опитват да запазят своята позиция на глобален хегемон, но това им се отдава все по-малко в последно време. Пред очите ни през последните месеци Европейският съюз се срина. Брюксел имаше амбицията да играе по-самостоятелна роля в света. Даже се опита да се оформи като самостоятелен геополитически полюс. Не се получи. Днес Шенгенското пространство е в пълен разпад. Тресе се и еврозоната. Аз бих въвел едно ново понятие: US клъстер от държави. По-ясно казано, група от страни, които са абсолютни васали на САЩ и служат за геополитически „пешки“ или „офицери“ на Вашингтон в стремежа му да остане глобален хегемон. Като пример мога да дам преди всичко страните от Източна Европа. Структурата, която координира и раздава ролите на страните от US клъстъра, е НАТО. „Пешки“ са страни като България, Румъния, Литва, Латвия, Естония и др. „Офицери“ са Германия, Франция, Полша, Испания и др.
Забележете как преди началото на 70-тата сесия на ООН бяха раздадени ролите на страните-„артисти“ в станалата вече досадна пиеса „Ние от световната демократична общност осъждаме Кремъл и Путин“. Преди речта на Владимир Путин в ООН бе организирана предварителна медийна „артилерийска подготовка“. Русия трябваше да бъде обвинена в агресия. А Владимир Путин в това, че е диктатор. На Полша като „офицер“ в US клъстера й беше дадена възможност в лицето на нейния президент Дуда да наплюе Кремъл от трибуната на ООН. В пошлата и изтъркана пиеска по принцип ролята на „трети стражар“ се полага на българския президент. Той в режим на „абонаментен цикъл“ наплю Руската федерация още преди сесията на ООН.
При Плевнелиев тази роля е постоянна. Напомня ми на една игра в детството. На улицата децата връзваха тенекиена консервна кутия от копърка за опашката на котка и подгонваха клетото животно. Вдигаше се огромен шум и смях. За нещо подобно НАТО ползват г-н Плевнелиев и България като страна от US клъстера. Тази роля обаче ни играе вече лоша шега, а след време тя ще стане още по-лоша шега. Изненадан съм, че сегашният премиер на България не е в състояние да парира поне малко изключително вредната публична политика, провеждана от президента, външния министър и министъра на отбраната. Нанасят се чудовищни щети на българските национални интереси с тежки и необратими последствия в близко бъдеще. Най-малкото, което може да направи Бойко Борисов, е да извърши кадрови промени в своя кабинет. Това ще бъде елементарен знак, че чиновниците в българския Министерски съвет поне малко разбират настъпилите промени в света. Ясно е, че сме васал на САЩ, но…
Какви явни и скрити послания открихте в думите на големите световни играчи на форума в Ню Йорк? Как ще се разберат Обама и Путин за Башар Асад? Възможна ли е тази обединена антитерористична коалиция, за която призова Путин?
Речите на Владимир Путин, Си Дзипин и Барак Обама бяха ключови за разбиране на оформящата се многополюсна геополитическа панорама в света. Руският президент бе кратък в сравнение със своя американски колега. Путин говори 20 минути, а Обама около час. Ако преди години в Мюнхен руският президент беше в ролята на момчето от приказката, което възкликва „Царят е гол!“, а Ангела Меркел примигваше от изненада от дръзките слова, то сега ситуацията е коренно различна.
Владимир Путин ясно и отчетливо каза следните няколко неща.
Първо, ние разбираме ролята, която САЩ са отредили на Ислямска държава в геополитически план. Ние няма да чакаме джихадистите на руска територия, за да се отбраняваме. Ние ще унищожим ИД преди да е тръгнала на поход срещу Руската федерация. Всеки убит джихадист на сирийска територия е един джихадист по-малко на руска територия.
Второ, става дума за установяването на контрол над Сирия и 120-те километра брегова ивица с военни бази в Тартуз и Латакия, тоест въпросът с газопровод Катар-ЕС е приключил. А той бе „американска мечта“. Европа ще остане и в бъдеще зависима от Русия по отношение на доставките на природен газ.
Трето, с унищожаването на Ислямска държава ще се приключи с доставките на световните пазари на контрабанден нефт. А продажбите са на дъмпингови цени. Ако цените на нефта се покачат след военната операция срещу ИД, то тя ще се изплати за няколко месеца.
Четвърто, при унищожаване на ИД ще бъде решен въпросът с бежанците в Европа. Отпада публичната причина за това, че те бягат от джихадистите. Американските НПО, които организират „потока на араби в ЕС“, ще останат без работа.
Пето, Русия ще се яви в ролята на „генератор на сигурност“ на Близкия Изток. Това е ключова роля в регион, който е кръстовище на търговски пътища, и където има множество находища на въглеводороди.
Експерти по FOX News оцениха речта на Владимир Путин като „шокиращо връщане на Русия“. Руският президент остро критикува и търговските споразумения от типа на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – ТПТИ, което има за цел да позволи на САЩ да „изядат“ европейската икономика. Владимир Путин предложи на Европа руско-китайския модел на икономическа интеграция.
Тук е мястото да се отбележи и едно предложение на президента на Казахстан. Нурсултан Назърбаев предложи създаването на наднационална резервна валута. По-ясно казано, доларът да се пенсионира. Следете внимателно какво говори казахстанският президент. Той прави радикални предложения, които по-късно Москва и Пекин одобряват.
Нека влезем и в положението на Барак Обама. Считам, че той има много мощен противник в американската администрация. Това са неоконите и ястребите от двете партии: републиканска и демократическа. През последните години секторът Отбрана в САЩ силно се приватизира. Вихри се огромна корупция. От нея се облагодетелстват точно неоконите и ястребите. Частният им партньор е не до там известната корпорация Vanguard Group. Със нея са свързани много висши служители от американската администрация. Техният личен интерес е да има военни конфликти по света. Спомнете си! Бяха вложени около 500 млн. долара в „независимата сирийска опозиция“ т.е. сирийската Ал-Кайда. За обучение на 1000 бойци и тяхното въоръжаване със съвременно оръжие. В резултат въоръженията бяха предадени на ИД, а останаха да се сражават…четири алкайдиста. Ако и това не е чудовищна корупция, здраве му кажи!
В своята реч пред сесията на ООН американският президент каза и някои истини. А те заплашват сериозно печалбите на Vanguard Group. Печалбите идват от конфликтите в Украйна, Сирия, Ирак и други. Барак Обама си позволи за каже думите „геноцид против собствения си народ“ и „средства изчезват в неизвестно направление“ по отношение на фашистката хунта в Киев. Пред представители на Business Roundtable американският президент заяви: „Въпреки всестранната поддръжка, която оказват САЩ на Украйна, за съжаление, ние сме принудени да констатираме, че ситуацията в тази страна се влошава и продължава да се влошава. Отделяните средства изчезват в неизвестно направление, не само за възстановяване на икономиката на страната“. Има за какво да се притесняват неоконите и ястребите, както и Vanguard Group. Водещ журналист от CNN с ирония отбеляза: „Белия дом за първи път нарича нещата с техните имена и от това ни става страшно“.
Острата реакция на САЩ и Саудитска Арабия за руската военна намеса в Сирия е и поради това, че в редовете на ИД има офицери и от саудитската армия. На територията на Сирия, по информация на израелски източник от специалните служби, действа американски и британски спецназ. Американците си го признават. Британците не.
Днес живеем във времето, когато САЩ заеха мястото на късния СССР. Тогава на комунистическата пропаганда никой не вярваше. Америка имаше голям морален авторитет. Хората по света й вярваха. Днес е точно обратното! Все по-малко хора вярват на САЩ. Руската федерация се превърна в глас на истината и на международния правов ред. Погледнете платените щатски агитатори у нас. Никой не им вярва. Станали са за посмешище на хората. Въпреки че всяка сутрин киснат по сутрешните блокове на телевизиите и обясняват „международното положение“. САЩ се превърна в „империя на злото, измамата и двуличието“. Американската пропаганда може да се характеризира с една дума – „свръхнаглост“. Тя разчита на информационния тоталитаризъм, който е изграден в страните от US клъстера.
Речта на Си Дзипин също бе израз на твърдата позиция на Китай, че светът не е еднополюсен, а многополюсен. Китайският президент директно уведоми американските неоконсерватори и ястреби, че „абсолютната сигурност на една страна“ е непостижима. Това е мощно „торпедо“ по принципа на „абсолютната сигурност“ в изготвения „Проект на новия американски век“, предложен от свръхвлиятелна НПО, оглавявана от Роберт Каган, съпруг на Виктория Нюланд. Този проект бе теоретичната основа за военните интервенции в Ирак и Либия, за цветните революции и Арабската пролет. С идеята на власт да дойдат „Мюсюлманските братя“.
Къде е мястото на Близкия Изток, и по-специално на страните-износителки на петрол от ОПЕК в геополитическите процеси днес? Как се разполага ОПЕК в необявената нова студена война между САЩ и Русия и можем ли да кажем, че тази организация оформя отделен геополитически полюс, който незаслужено или умишлено се премълчава в оценките и анализите на съвременните световни процеси?
ОПЕК към 2010 г. се състои от следните държави: Алжир, Ангола, Венецуела, Еквадор, Ирак, Иран, Катар, Кувейт, Либия, Нигерия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Половината от изброените страни са в US клъстъра. Другата половина се разминават сериозно с позициите на САЩ в света. Няма как ОПЕК да има единна геополитическа позиция. Организацията е хетерогенна. Някои от страните като Саудитска Арабия са с амбиции за регионален лидер. Други като Ангола нямат подобни желания. По-скоро се наблюдават интересни моменти около играта на САЩ, Русия и Китай с тези страни. Но на двустранна основа. Играта е около бъдещето на нефтодоларите. Споразумението на САЩ и Иран за иранската ядрена програма има отношение към основния предмет на дейност на ОПЕК – нефта. С налагането на санкции от Вашингтон на Иран преди време разплащанията при покупкопродажба на иранско „черно злато“ започна да става с евро. Под натиска на Израел тази практика бе прекъсната. Тогава иранският нефт започна да се продава за юани. Това бе жесток удар срещу нефтодоларите, които в момента отпадат като разплащателна валута във все повече сделки. Така, че лекото затопляне на отношенията на САЩ и Иран мирише и на нефт. Считам, че в ОПЕК центробежните сили са достатъчно силни, за да очакваме някаква особена роля на организацията като единен геополитически субект.
А Турция? Според Вас възползва ли се тя пълноценно от своето стратегическо геополитическо и географско положение, за да преследва успешно геоикономическите си интереси? Само геоикономически ли са тези интереси или нещо повече? И успява ли според Вас Ердоган да балансира между САЩ, Русия и ЕС?
Турция е регионален лидер в нашия регион. Тя е страна с огромен демографски, промишлен и военен потенциал. Турция беше на път да придобие леко контурите и на глобален геополитически играч. Според мен сирийската криза се оказа този препъни камък пред Анкара, който я върна в орбитата на САЩ. Турция зае своето почтено място сред страните в US клъстера. Макар и с роля на „офицер“, а не на „пешка“.
Турция има огромен проблем с кюрдите, който се задълбочава. Независим Кюрдистан се появява доста често на хоризонта в региона. Заиграването с Ислямска държава също ще доведе до негативни последици за южната ни съседка. Вярно, бизнесът с нефт и артефакти с ислямистите е доходен, но и с опасни последици.
При създалата се ситуация в региона амбицията на турския президент да материализира поне част от величието и влиянието на Османската империя се отлага за по-добри времена. Турция влезе в противоречие както със САЩ, така и с Русия. Да не забравяме, че Анкара гледаше лакомо на сирийската крайбрежна ивица, където се настаниха руснаците. Американците сложиха ръка върху своите ракети „Пейтриът“, с което порязаха амбициите на Турция за изграждане на буферна зона на сирийска територия. И на която й бе лепнат етикетът „зона за сигурност“. В момента Реджеп Ердоган развали прекрасния баланс, който имаше в отношенията на Турция с Русия, САЩ и ЕС. Той отстъпи от универсалните голистки принципи, които се прилагаха във външната турска политика. Това наруши съществуващия много добър външнополитически баланс, съобразен с националните интереси на Турция. Не бе ясно защо при преследването на 100 млрд. долара годишен търговски обмен с Русия, на южната ни съседка бе нужно да се ангажира с кримските татари. Анкара подкрепи в град Мариупол, на украинска територия, създаването на татарско-украинска бригада за борба с Русия. Ще завладява Крим. Отделно, че на турска територия се подготвят формирования от джихадисти чеченци и уйгури за въоръжена борба в Чечения и Китай. Когато всички яростни противници на Башар Асад публично заявиха, че на този етап не искат моменталното му сваляне от власт, премиерът Ахмет Давутоглу продължава да повтаря една и съща мантра: „Кървавият диктатор Башар Асад незабавно трябва да бъде свален!“.
Турция пропусна към днешна дата да прояви повече гъвкавост. Вероятно Анкара продължава да следва плътно разработения турски външнополитически план от бившия френски външен министър Ален Жюпе и турския премиер Ахмед Давутоглу. Той има за цел свалянето на сирийския президент и поставянето на региона под турски контрол. Вече стана комично, че Ален Жюпе и Ахмет Давутоглу излизат с изказвания „под индиго“ пред световните медии по сирийската тема. Турция си развали отношенията и с ЕС, като отвори своите граници за бежанския поток към Европа. Нали разбирате, че при наличието на една от най-добрите армии в света и на едни от най-мощните специални служби в Европа, няма как бежанският поток да бъде толкова „стихиен“ колкото го описват платените НПО-та.
И като стана въпрос за ЕС, вярвате ли, че брюкселският политически елит е в състояние да излезе от сянката на Вашингтон? А по-конкретно Германия? Питам Ви, защото сме свидетели на една безпрецедентна липса на авторефлексия в западноевропейските общества по отношение на имигрантите. От началото на кризата Меркел реагира противоречиво и дори неадекватно. Първо извика всички мигранти да идат в Германия, после затвори границите и ги „заклещи“ в Централна Европа, като от това пострадаха и тепърва ще страдат всички европейски държави, особено тези по пътя на мигрантския поток. На това се опълчват само няколко държави от бившия източноевропейски блок, а пропагандата продължава да пее песните за милосърдието и солидарността, пренебрегвайки собствената сигурност. Какво всъщност се случва?! Появяват се все повече сигнали, че Европа има сериозни проблеми с мигрантите, но е наложена цензура върху опитите за тяхното разгласяване, дори полицията не реагира при явни криминални прояви, а властите мълчат за пренасянето на болести, вече забравени на Стария континент.
Считам, че в ЕС има устойчива и задълбочаваща се тенденция към разпад на съюза. Ролята на такива организации като ПЕС, ЕНП и другите парламентарни групи в Европарламента бе сведена почти до нулата. Всички те обслужват глобалния хегемон по един доста груб и примитивен начин. И не се стараят да го крият. Нима не знаете какво ще каже Мартин Шулц по кой да е голям международен проблем? Той също брутално и откровено обслужва американските геополитически интереси. Единствено платените от Брюксел еврочиновници и евродепутати твърдят, че ЕС цъфти и вързва. Това е разбираемо. Те са просто платени агенти за влияние в Брюксел. Погледнете как гласуват по ключови въпроси в Европарламента и всичко ще ви стане ясно.
С появата на бежанската криза се вижда, че някои страни като България продължават да затъват в US клъстера, а други като Унгария се опитват поне малко да възстановят националния си суверенитет. Германия е в тежко положение. САЩ целят нейното смачкване. Вашингтон иска Берлин да заприлича на Париж. Франция е тотално обезличена. Френските медии се подиграват с Франсоа Оланд. Съветват го като иска да се бори с Ислямска държава, да не почва с бомбардировки на сирийска територия. Апропо, абсолютно в разрез с международното право. Франция не може да нанася ракетни удари по сирийска територия без резолюция на ООН или покана от сирийското правителство. Франсоа Оланд няма нито едното, нито другото. Френските журналисти призовават своя президент, ако иска ефективна борба с ИД, да започне да бомбардира предградията на големите… френски градове, които гъмжат от джихадисти.
След бежанската вълна в Германия, която ще има фатални последици за духа на Шилер, САЩ извъртяха още един подъл номер на германците. Историята с моторите на фирмата Фолксваген, които не отговаряли на публично декларирани общоприети технически нормативи. Това, което не се казва, е че на 8 септември завод на германската фирма започна да произвежда в Русия въпросните двигатели с цел износ в целия свят. На 3 септември завод на американската фирма Форд, също в Русия, започна да произвежда същия тип двигатели за износ по света. Германските мотори са конкуренция на американските им аналози. Хитро! Нали!
Европа има шанс да реши проблема с бежанците, ако застане твърдо в редовете на руската коалиция срещу ИД. Коалицията под американско командване само симулира борба с джихадистите. Естествено, кой би си громил скъпо платената „инвестиция“, преди тя да е изпълнила своята геополитическа мисия срещу Русия, Китай и страните от Средна Азия?
И все пак – в състояние ли са европейските народи да се противопоставят ефективно на това ново преселение на народите? И ако да – как?
Единственият начин европейските народи да се противопоставят на описаното преди десетилетия създаване на „нова европейска раса“ от граф Куденхов-Калерги и създаване на европейска раса без държава е стартирането на обратен процес. Спиране на разграждането на националните държави. Стартиране на процес на етатизиране. И решително излизане от създадения от САЩ клъстер от държави, някои от които изчезват и като етноси. При силна държава, наличие на силна армия и специални служби, това което се случва в Европа, няма как да стане. Естествено, ако си отиде и продажният европейски елит, който продава на парче националните интереси на своите държави.
Какво е според Вас бъдещето на Европейския съюз? Вярвате ли в неговото преформулиране, или той трябва да бъде разрушен и изграден отново, с нови принципи и правила? И всъщност възможна ли е мечтата на Дьо Гол за обединена Европа от Атлантика до Урал?
Този въпрос може би щеше да бъде актуален ако не бе сегашната обстановка в света. ЕС е „жив труп“. Въпросът е, че някои не го виждат, а други не искат да го видят. Нямат лична изгода. Мечтите на генерал Дьо Гол са стъпкани в калта. Очевидно е, че светът ще преживее тежък катаклизъм, преди да тръгне отново напред. Тепърва ни предстоят много национални и лични трагедии. Няма да има време за мечти.
Кризата в Западната цивилизация, в чисто екзистенциален план, е факт. Изчерпана ли е Западна Европа като идеологически и ценностен ресурс? Има ли алтернатива и коя е тя?
Западната цивилзация е изчерпана тотално. Какво очаквате от територии, в които са потъпкани всички християнски ценности. Какво очаквате при обругаването на наследството на генерал Дьо Гол от овластени същества с неясна полова ориентация. Какво очаквате от садистичното умъртвяване на духа на Шилер в Германия. Зверските бомбардировки на англосаксонците по време на Втората световна война над Дрезден не успяха да убият духа на Шилер. Днес Ангела Меркел собственоръчно убива духа на Шилер.
Алтернативата е в Азия, където духовното е над материалното. Но това е друга тема.
Има ли според Вас Русия вътрешните сили първо да устои на огромния външен натиск, а след това – да бъде реален фактор и да даде алтернатива в оформящия се нов световен ред? Кой ще зададе посоките на нашето общо бъдеще?
Русия пое труден път. Предстоят й много трудни битки и не само с ИД. Русия ще трябва да преодолее и подготвящата се война срещу нея от територията на Украйна. САЩ методично въоръжават фашистката хунта в Киев. За съжаление и ние, българите, като щатски васали, се ангажираме все повече с враждебни действия срещу руснаците. Това ни отдалечава от ядрото на нашето цивилизационно семейство. Никой не е прокопсал от това. Вижте Грузия! Не става дума за русофилство. Става дума за българофилство. България може да просперира само в своето цивилизационно семейство. То е определено от нашите славни прадеди. Ако някой мисли, че можем да направим цивилизационен избор, е глупак. Ако беше така, отдавна да сме в Британската общност!
Вашата надежда за България? Възможен ли е българският Феникс? Утопична ли е идеята за възраждане от пепелта на един нов, националноотговорен политически елит? Всъщност, имате ли надежда за България?
Трагедията на България е, че е тотално обезличена и смазана. Страната е подложена на трите Д-та. Депопулация, деиндустриализация и деинтелектуализация. Елитът ни се избира от чужбина. Вместо селекция на най-добрите, имаме антиселекция. Вижте какви клоуни имаме за министри. Продажни, невероятно глупави и некомпетентни. Много българи се забавляват от този факт, но унищожават със своето безразличие бъдещето на своите деца и внуци. Ако така върви, много вероятно е да загубим и част от своята национална територия. Ако това стане, ще сме виновни всички. Фейсбукарският патриотизъм не води до добър край. Предполагам, че като народ можем да тръгнем напред след поредната национална катастрофа, която ще изиграе ролята на „електрошок“. Не изключвам да сме живи, когато това се случи.
Кой е въпросът, на който нямате отговор?
На този, който ми задавате.
Благодаря Ви за това интервю.
2 октомври 2015 г.
