Социално-икономическите противопоставяния може да заемат различни форми
Две войни външно се проявяват като религиозно-цивилизационни сблъсъци - между западната католическа и източната православна част на Украйна, между радикалния ислям и всички останали в Близкия изток
В началото на 90-те години като гост-професор в САЩ случайността ме заведе на една конференция, на която имах шанса да се запозная и да поговоря около час с Самюел Хънтингтън. Той не беше написал още своя бестселър за сблъсъка на цивилизациите, но като разбра, че съм от България, усилено ме заразпитва за конфликта в Югославия и за българските турци. На неговите обяснения, опиращи се на цивилизационни и религиозни различия, гледах с недоверие, а той заяви: „Виж кои се бият в Югославия - православни сърби срещу католици хървати и мюсюлмани в Босна и Косово.” Някогашната единна социалистическа Югославия се бе разпаднала на религиозно-националистически общности, воюващи помежду си. Лявото бе изчезнало за сметка на религиозно-националистическото.
Сетих се за това наскоро, когато, минавайки през селото, в което съм израснал, седнах на кафе с Атидже, стара позната - обикновена турска жена като хиляди други, която стои в България и гледа децата, а мъжът й работи в Западна Европа и праща пари да ги издържа. Разказвайки за него, тя ме погледна умолително: „Помогнете там, в София, доскоро работеше в Белгия, но там няма работа, отиде в Германия, където е страшна експлоатация, работи по 14-16 часа на ден и кога му платят, кога не!” Основният проблем на тази обикновена българска туркиня беше ужасната експлоатация и тя очакваше някой да го реши. Попитах я за кого гласува, тя отговори: „За ДПС.” „А те ще решат ли проблема с експлоатацията?”, реагирах аз. „Не - отговори тя, - но иначе казват, че без тях пак ще ни сменят имената.” Основният проблем на тази жена беше голямата експлоатация - проблем на левите партии, но не бе открила кой да й го реши и гласуваше за тези, които я плашеха с друго. Нещо, което всъщност наблюдаваме в цяла Европа. Двете войни, които ни тресат в момента, външно се проявяват като религиозно-цивилизационни противопоставяния - между западната католическа и източната православна част на Украйна, между радикалния ислям и всички останали в Близкия изток.
В класическите леви идеологии водещи са социално-икономическите противопоставяния, които обаче може да приемат различни форми, включително етнически, националистически, религиозни, расови, цивилизационни. Вместо предходната класова конфронтация в публичната сфера в различните европейски страни след края на студената война се засилиха именно те, особено с политизацията на исляма в целия ислямски свят и преноса на този процес и в Западна Европа, където започваха да се появяват различни ислямски организации и се засили идентифицирането на имигрантите с тях. През 2012 г. на изборите във Франция 86% от мюсюлманите подкрепиха социалиста Франсоа Оланд. Хората от диаспората от турци и тунизийци в Европа например са по-консервативни и обвързани с ислямската идентичност от своите сънародници в собствените държави. На изборите за проислямистката партия на Ердоган гласуваха 49,5% от избирателите в Турция и 60% от турците в чужбина. По подобен начин през 2011 г. в Тунис 41% от избирателите гласуваха за проислямистка партия, докато тези във Франция бяха около 50%.
Така се оказа, че съществуващите леви партии срещат все повече затруднения в предлагането на голяма визия за бъдещето, която да привлече след себе си масите, да намерят решения на задълбочаващите се социални противоречия и те се проявяват в превърнатата форма на етнически, националистически, религиозни, цивилизационни конфликти.
Швеция е лелеяна мечта за имигрантите със своите социални придобивки. Резултатът от имиграцията обаче не е оптимистичен. 48% от имигрантите в работна възраст там нямат работа. Швеция има най-голямата разлика в безработица между местни жители и имигранти и това води до нарастващо неравенство, в което имигрантите заемат дъното на обществото. 42% от дългосрочно безработните са имигранти и 58% от социалните плащания отиват за тях. Това е свързано и с образователни неравенства – 45 на сто от децата с ниски показатели на тестовете в училище са имигранти. Затова и голяма част от имигрантите второ поколение са на социални помощи. Имигрантите средно печелят 40% от това, което печели средният швед. Мнозинството от осъдените за убийства, изнасилвания и грабеж са пак те. Затова от 80-те години на ХХ век в Швеция имаме най-голямо нарастване на неравенството сред държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а антиимигрантската Шведска демократическа партия в тази най-гостоприемна за имигрантите страна печели между 20 и 25% подкрепа.
Анализирайки възхода на фашизма по време на кризата през 30-те години и загубата на позиции на социалдемократите в Германия, известният социолог Валтер Бениамин ще каже, че „зад всеки фашизъм има една провалена революция”. Кризата на неолибералния капитализъм и на левицата днес води до подобни тенденции. Проучване в Германия през 2010 г., когато Меркел заяви, че мултикултуразимът се е провалил, показва, че 13% от германците биха приветствали появата на „нов фюрер”, над една трета имат усещането, че страната им е „опустошена от чужденци”, около 60% искат ограничаването на практикуването на исляма, а 17% смятат, че евреите имат твърде голямо влияние. Проучвания същевременно в Дания показват, че 90% от младите турци гледат на бойците на ислямска държава в Сирия като на „герои”.
Това ражда ответни реакции отдясно в Европа. Австрийската крайно дясна „Партия на свободата” удвои в неделя своите гласове в сравнение с 2009 г. на изборите на регионалните избори в Горна Австрия, ставайки втора политическа сила след консервативната партия, а традиционната лява социалдемократическа партия отиде на трето място за първи път след Втората световна война. Същото се получи и при изборите наскоро в Гърция, където мощната някога социалдемократическа ПАСОК се класира след антиимигрантската неофашистка партия „Златна зора”.
Във Великобритания социологическо изследване през 2009 г. установява, че 44% от британците смятат, че ислямът даже в по-меките му форми е заплаха за западната цивилизация. Проблемът е, че подобни данни, но по отношение на християните, можем да открием и в Турция. 48% от анкетираните там през 2011 г. не приемат християни за съседи.
Фашизмът и нацизмът в Европа трансформират тежките противоречия през 20-те и началото на 30-те години в расови и националистически конфликти. Днес наблюдаваме подобна тенденция на трансформация на изострящите се социално-икономически неравенства и противопоставяния в религиозни, етнически, националистически, цивилизационни конфликти.
Източник: вестник „Труд”, 01 октомври 2015 г.
