Навършиха се 100 години от рождението на Васил Демиревски (Жельо) - неуморим революционер и организатор, прославен партизански командир, борец за нова България.
Бурният живот и непреходното дело на тази неординарна и колоритна личност остави такива дълбоки следи сред населението на Дупница, Дупнишка околия и страната, че и сега се носят легенди. В революционното движение на Дупнишко, в което се открояват плеяда заслужили дейци на БКП, той заедно със Станке Димитров и Коста Петров е сред най-изявените дейци с национален принос и известност.
Още отрано заради хала, на който се намират семейството му и неговите другари, той започва да си задава въпроса
защо едни са богати, а други бедни
Още отрано слуша от баба си Паулина разкази за войводи и чети, за Яне Сандански, който е свързан с Дупница. Семейството на Демиревски не е от най-бедните, но и там 8-те гърла едва се изхранват. То се занимава с тютюнопроизводство, в което той участва активно. В гимназията става член на комсомола, а после е включен в ръководството и най-активно участва в борбите на комсомола, за което е изключен и се прехвърля в Горна Джумая (Благоевград). Там създава нелегална ученическа група, която е разкрита, а той осъден на 7 години и изпратен в Софийския централен затвор, където престоява две години и половина. В затвора продължава да повишава марксистката си подготовка, беседва с другари, взели участие в Септемврийското въстание, вниква по-задълбочено в развитието на революционния процес, за възприемане на новия курс, провъзгласен на VІІ конгрес на Коминтерна за изграждане на широк народен и работнически и антифашистки фронт.
Васил Демиревски участва най-активно във всички протестни демонстрации, поради което често попада в карцера. През 1935 г. дупнишките комунисти претърпяват сериозен провал. Разкрити са ОК на БРП и РМС.
Предателите си казват думата
През 1937 г. заедно с други затворници е амнистиран. В края на годината се завръща в Дупница. Заедно с Асен Орански се заемат с разкриването на двамата предатели, което става наскоро. Постъпва на работа в тютюневата фабрика в Дупница и скоро става любимец на работниците. На проведената околийска конференция на РМС той е избран за секретар, а след това и за член на ОК на БРП. На конференцията изнася доклад за новия курс на партията. Насочва ремсистите да работят сред всички масови организации - спортни, читалищни, въздържателни, туристически, есперантски, които да изградят единен младежки антифашистки фронт. Избран е нов ОК на БРП със секретар Васил Демиревски. Налага се да установят връзки с партийните организации в селата и младежките организации. Заема се лично с изграждане на партийни организации сред тютюноработниците. През пролетта на 1939 г. е изпратен като трудовак в Свиленград. През ранната пролет на 1940 г. се прибира в Дупница, където веднага се включва в дейността на ОК на БРП и РМС. Създава организация за подкрепа на пакта за дружба със СССР. По време на общата тютюнева стачка в България е в челните редици на тютюневите работници в самоотвержената им борба за по-добър живот.
След навлизане на немците в страната през април 1944 г. и започването на войната от Германия срещу СССР започва нов етап в живота на страната и Дупница. Васил Демиревски е
опасен за държавата
и веднага е потърсен от полицията. Със съдействието на работниците се изплъзва ловко с няколко други нелегални. На 10 юли в Рила планина Васил Демиревски, Славе Максимов, Никола Чуковски, Моис Аврамов и Събка Петрова поставят началото на Дупнишкия партизански отряд "Коста Петров". Партизаните получават партизански имена и той окончателно приема името Жельо. Име, което носи неговият кумир Жельо войвода. Така започва последният, най-дълбоко съдържателен и много отговорен етап от живота му. Времето и действията му по-нататък показаха, че другарите му правилно са се ориентирали, като го избират за свой командир.
Изправен пред изключителна отговорност, опрян на натрупания си политически опит и изучаването на военното дело, Васил Демиревски още от началото на командирската си дейност, която усъвършенства в хода на борбата, насочва усилията на отряда и своите към решаване на главните проблеми, които ще доведат до победата на 9 септември 1944 г. в Дупнишкия край.
В продължение на повече от 3 години много умело води кораба на отряда. Още отначало той насочва дейността на отряда, на околийската партийна организация и своята към главното: политическа и психологическа подготовка на населението за възприемане и осъзнаване целите и задачите на антифашистката борба и съпротива. И това е съвършено правилно, защото нищо не може да бъде направено, без антифашистката идея да завладее масите. Заедно с това съсредоточава вниманието си за решаването на онези задачи, които ще допринесат за реализиране на главната цел.
Сред тях се открояват: привличане на участници в партизанския отряд, които са готови да понесат съзнателно несгодите на партизанския живот; създаване на стегната яташка мрежа; провеждане на дълбоко премислени акции, които имат нужния политически и психологически ефект сред населението, без жертви от отряда.
Васил Демиревски успява да изпълни много добре лично тези задачи, които се оказаха решаващи за победата. Отношенията между партизаните са максимално чисти и всеки от тях е готов да отиде да изпълни и най-важната задача. През цялото време Жельо допринася изключително много за създаване на един действително делови стил в дейността на щаба, а оттам на отряда. Никакво действие или акция не се предприемат, без предварително да бъдат много добре и в детайли
премислени лично от него и другарите му
В практическата дейност на отряда има редица примери, които доказват правотата и правилността на този стил. Замисълът и ликвидирането на полицейския агент Лакьов в центъра на Дупница с активното участие на Васил Демиревски е красноречиво доказателство за ефективността на такъв стил. Респектът на полицейските служители към него е смразяващ. Когато случайно се срещат в града с прочутия със своята жестокост опасен полицейски агент Киро Бобошевеца, той му казва: "Циле, не съм те видял, не си ме видял."
През тези три години той провежда апостолската си дейност в селата и кварталите на града. Провежда срещи с активисти на партийните и ремсовите организации и разяснява смисъла на предприетата борба, поставя конкретни задачи за всяка партийна организация. Под негово ръководство се изгражда много добре организирана яташка мрежа. В нея са привлечени хора, които са показали своята съпричастност към антифашистката съпротива и готовност да се включат. В мрежата, както бе посочено, във всички села на околията има много добри ятаци. Лично за Васил Демиревски не е никакъв проблем да отиде при всеки един от тях. А това, което Демиревски и щаба правят за местонахождението на отряда, снабдяването с храна и оръжие, е проява на висшата изобретателност, находчивост и конкретност в действията. Отрядът постоянно сменя базата си, с което много затруднява властите, особено когато те мобилизират полицейски, жандармерийски и войскови части за неговия разгром.
През цялото време снабдяването с оръжие и храна е в центъра на дейността на Жельо. Когато през 1944 г. ГЩ на НОВА предприема широка офанзива за създаване на свободни територии, през август са обединени Дупнишкият, Горноджумайският и Разложкият отряди, Васил Демиревски е избран единодушно за командир. В този отряд са и Йонко Панов, Кръстю Стойчев и други изявени партизански дейци, които убедено приемат това решение за избор на командира като най-правилно. Веднага се заема заедно с щаба за провеждане на акции. Замислена и
проведена е Жабокрекската акция
- със замисъла и перфектното й изпълнение тя е образец за партизанска акция, в която не загива нито един партизанин. Акцията е предварително планирана, а редица детайли се уточняват предварително, но и на място. Едновременно са ударени с. Жабокрек със складовете и дъскорезниците, с. Пастра, където има взвод български войници, Кочериновската станция, където има на гарнизон 23-ма германци, и манастирският пчелник с 50 български войници. Малко е да се каже, че акцията завършва с блестящ успех. Убити са 30 немци, взети са 25 картечници, 178 пушки и голямо количество бойни и хранителни припаси.
На 9 септември е посрещнат с овации в Дупница и веднага се заема със създаването и укрепването на новата власт. Сам избира и заминава за фронта като командир на Трети гвардейски полк. На 30 октомври 1944 г. при щурмуването на силно укрепената кота 711 при Ястребац (Югославия) Васил Демиревски загива като герой.
От живота си отива една изключителна личност и един от най-изявените и легендарни партизански командири в страната. Признателното население на Дупница изгради паметник на героя и музей. Дълг на изследователите е да напишат биография на тази неординарна личност.
Светлият образ и живот на прославения партизански командир, революционер и обществен деец Васил Демиревски е заразителен пример за безкористна отдаденост на най-великия идеал в историята - социалистическия, и е достоен пример за подражание.
Източник: вестник ДУМА, 04 февруари 2015 г.
На 28 ноември 2014 г. във Военния клуб – Дупница се проведе научна конференция на тема „Васил Демиревски – Жельо през погледа на съвременна България” , на която доц. д-р Гале Христов изнесе основния доклад.
