Понеже с появата на първия сняг протестът затихна като песен на Сашка Васева в кръчма в която алкохолът е свършил, отдавна вече е време да направим една равносметка на това какво се случи в драматичното време от 14 юни досега.
Много хора казват – защо виждате само лошото в протестите, защо не се опитате да разберете тези хора, защо не вниквате в тяхното мнение, защо се отнасяте злобно. Аз бях на площада на 14 юни, виках, ядосвах се, възмущавах се. Виждах край мен много хора, които също имаха надежда в погледите. Надежда, че присъстваме на един национален протест срещу всички несправедливости и гадости в нашия живот. Само, че още от първите дни тази проява на недоволство запали сатанинските пламъчета в очите на твърде много политически инженери, които видяха в този естествен порив за истина удобен шанс да измият нечистото си минало, да си напишат биографии на ангели, да си направят политически лифтинг на бръчките от престъпления и да се върнат на власт на вълната не на недоволството, а на подмяната.
Заради това по метода на Джон Озбърн днес трябва да се обърнем с гняв назад и да видим всички големи лъжи, които се опитаха да ни продадат за някаква нова истина. Без тази равносметка всеки опит за следваща промяна в България ще завършва като Мира Радева във ВИП-брадър – крякащо, истерично и със самопризнания за това с колко от асистентите си е преспала.
1. Протестът е на умните и красивите
Още от третия ден този розов етикет изплува от колективното несъзнавано на софийския елит. Не, на тях не им стигна, че това е протест за промяна, те искаха това да е протест на уникалните, проспериращите, богатите, красивите, умните, едвам ходещите по земята заради пърхащите си крила ангели. Един редактор на икономическо издание с треперещ глас сподели в телевизионно студио, че видял милионер на протеста. Този самоубийствен нарцисизъм капсулира моментално протеста и го самозатвори в София, на жълтите павета. Писателчета, предприемачи, мениджъри, адвокатчета, скучаещи бизнес-дами, пиарки, всички те започнаха да фантазират себе си като някакъв елит, призван да води простите маси. Първото разделение на хората дойде от страна на самия протест и това никога, ама никога не бива да се забравя. Умните и красивите си повярваха, че са си самодостатъчни. Почнаха да истерясват. Да се нахвърлят върху всеки, който не е съгласен с тях. Да организират лъскавите си ивенти. Да пишат лозунги с клиширана ирония. А най-накрая оставиха по площадите да ходят последните останали 200 ентусиаста, а те предпочетоха да се събират по луксозните ресторанти и там да бистрят своите недоволства. Умните и красивите считат за кошмар да пропуснат някоя и друга луксозна вечеря. Позьорството уби протеста. Ако бяха наистина умни щяха да го разберат. Ама къде ти!
2. Протестират свободните граждани
„Свободните” граждани се оказаха едни изпълнени с реваншизъм хейтъри, чиято основна обида е "червен боклук". Това тихо съскане, превърнато в политика и медийно възхвалено като "събуждане" на хората е симптом за тежко политическо заболяване. Няма никаква свобода в това.
Свобода ли е да участваш в приписването на вината за проваления преход само върху едната част от политическото пространство? Свобода ли е да ставаш инструмент в ръцете на задкулисие, което смята, че е различно само, защото носи европейски костюми по 5 хиляди евро? Свобода ли е да оставиш пиар-фирми да диктуват посоката на протеста? Свобода ли е да оставиш истеричните пиарки да се изживяват като политкомисари на протеста? „Свободните” граждани се оказаха неспособни да съществуват без постоянното разделение, без фразите с които самообожествяват себе си и презират всички останали. Свободните граждани се оказаха тесногръди фанатици с двоен стандарт. Ревяха срещу агентите на ДС от отсрещната страна, ама посрещаха с радост агентите на ДС от своята. Двойният стандарт е интелектуалното робство на снобите. Това не е свобода, това карнавал на пълната глупост.
3. Искаме нов морал
Още от първата седмица борците за нов морал почнаха да виждат себе си като същества от шестата раса, които са надмогнали еволюционно всички останали. Точно заради това списъкът с комисарите на подмяната съвсем не случайно бе легитимиран на официалния сайт на протеста. Очевидно е някакъв вид нов морал да събираш в списък враговете си и да се каниш, че един ден ще ги преследваш по всякакъв начин. Новият им морал не им попречи да се оплетат в цяла серия от слухове за това, че водят тайни преговори с Бойко Борисов да си осигурят масовост на протестите. Трудно е да искаш от другите морал, когато самият ти не го притежаваш. Новият им морал очевидно им позволи да направят опит да атакуват парламента, въпреки, че сградата с нищо не им е виновна. Изобщо трябва ни психиатър, за да обясни защо всяка изява на борците за морал все е свързана с опит за погром. Вероятно те си представят морала като нещо средно между хвърляне на павета, моралистично есе от Джаки Колинс и песен на Васко Кръпката, че този (за 93 или 107) път комунизмът няма начин да не бъде прогонен.
4. Борим се срещу олигархията
По едно време любимо занимание на фотографите беше станало да снимат жената на Иво Прокопиев на протестите. Или пък Саша Безуханова. Или пък още знайни и незнайни представители на едрия бизнес. Не искам да кажа, че някой от тях е олигарх. Искам да кажа обаче, че ако приемаш хора към които една част от обществото е настръхнало, а към други се правиш на велик войн, значи не си борец срещу олигархията, а просто позьор. Ако целта на протеста беше да се смени едната олигархия с другата, тогава по-добре да го бяха казали предварително. Но самата поза, че се бориш да изчистиш държавата, докато приемаш в редиците си хора, които са спомогнали тя да заприлича на вампирска бърлога, вече е изключително съмнителна. А и олигархията изобщо не се страхува от поетични лозунги за морал. Не видях обаче някой да предложи ревизия на приватизацията. Или нещо радикално срещу парите на олигарсите.
5. Събудихме гражданското общество
4 септември е ключова дата през 2013 година. Тогава, добре, че телевизиите предаваха на живо, ясно се видя, че три-четвърти от протестърите приветстват с аплодисменти Бойко Борисов и с овации Цветан Цветанов. Някаква малка групичка се опита да протестира, но гласовете им бяха удавени от другия порой. Заради това вече трябва да го признаем – огромна част от масовостта на протестите бе организирана от ГЕРБ. В което няма нищо лошо, стига герберите-кариеристи да не узурпираха напълно понятието за гражданин. Както и активните членове на ДСБ. Изведнъж май се оказа голям срам да си костовист, защото всички организирани костовисти се писаха за свободни граждани. Защо така? Нима това не предателство спрямо духа на техния Командир? Изумително беше да видиш как хард-партийци почнаха да твърдят, че едва ли не говорят от името на всички българи.
Гражданско общество имаше в първите три-четири дни, после то бе изместено от пиарските попълнения и партийните апарати. Да не говорим, че три-четвърти от най-активните протестъри във Фейсбук се надпреварват кой първи да хареса статусите на Бойко Борисов в мрежата. Ако това са гражданското общество, значи е добре човек да си стои в селското такова.
6. Не сме организирани
Всеки, който е правил опит да се занимава дори и за една секунда с обществена дейност знае колко е трудно в България да се съберат пари за нещо. Оказа се обаче, че протестърите изведнъж разполагат с пари за всичко. Да организират концерти. Да пускат летящи фенери в небето. Да надуват огромни балони. Да сложат роял пред парламента. Да си раздават безплатно кафе на всички, които дойдат на сутрешен протест. Да се организират като паравоенно формирование и да обикалят страната, белким накарат някой от провинцията да протестира. Зад тези неща прозира една много стройна и добре финансирана организация. Фактът, че постоянно лъжат, че я няма е доста подъл.
Когато окупацията на СУ „Св. Климент Охридски” започна, изведнъж целият център на София се оказа изрисуван със стиснатият юмрук, който бе емблема на „Ранобудните”. Това не става с един гол ентусиазъм. Пък дори и да твърдите, че това става така – знамената с този лик и хилядите значки не се правят само с мил поглед. Някой през цялото време ръсеше страшни пари, за да поддържа този протест жив. Ама иначе, разбираш ли, грам организацията нямало в него.
7. Ние (протестиращите) сме европейци
Един от най-позорните мигове на протеста бяха театралните опити на групи от хора да ходят да благодарят на посланиците на Германия и Франция, че са ги подкрепили. Изобщо това слагачество на големите държави разкрива някакъв странен национален комплекс. Ами, ако дипломатите им бяха казали да спрат, тогава какво щяха да правят? Или имаш кауза и я защитаваш, или ходиш да слушаш какво ти говорят дипломатическите представители. Ама протестът май избра дипломатите. Трябва ли да напомняме, че в деня в който студентите обявиха, че няма да пускат в Ректората никой друг освен съмишлениците си там бе забелязан бившият американски посланик Джеймс Пардю. Това лакейничене има много малко общо с идеята за европейското по принцип. Европа е в състояние на критичен дебат за самата себе си, за своето бъдеще и посока, ама тукашните протестъри поискаха да ни я представят като някаква монолитно и безусловно понятие. А това винаги е съмнително и в подхода няма нищо европейско.
8. Мнозинството от хората ни подкрепят
Най-голямата драма на този протест от ден първи е, че провинцията така и не въстана. Нека да си припомним февруари обаче. Бойко Борисов побърза да хвърли оставка, защото протестите разтърсиха най-големите градове в страната и не бяха концентрирани на жълтите павета.
От юни насам обаче протестът така и не успя да се разрасне и да залее другите градове. А какво ли не опитаха инженерите на недоволството. Пращаха цели бригади от софийски протестъри по събития в провинцията, но искрата така и на пламна. Студентите призоваха за национална стачка, но никой не откликна. Заради това медийните звезди на протеста почнаха да обикалят от студио в студио с данни от социологически проучвания, че 85 на сто от хората ги подкрепяли. Не е известно дали самите те са си повярвали. Но този път обикновените хора сякаш усетиха подмяната, усетиха, че някой се опитва да им продаде отровното старо минало опаковано като ново лакомство. И просто отказаха да се занимават с тях. С което не искам да кажа, че те са активни фенове на правителството. Просто отдалече по-ясно виждат, че това, което се самопредлага като алтернатива е като сапунена опера, писана от надрусан сценарист.
9. Протестът е надпартиен
Вече казахме за активното участие на ГЕРБ и Реформаторския блок в протестите с маските на свободни граждани. Покрай протестите обаче бяха отгледани и няколко други кадъра да се разкарват край медиите като маймунки с барабанчета и да се твърди, че от протеста можела да изникне и нова левица, а това доказвало, че протестното действие е надпартийно. Появата на „Протестна мрежа” обаче издуха тези митове в Перловската река. В нито един от летните си мигове протестът не беше надпартиен, защото освен нова левица, ако искаше да докаже автентичност той трябваше да се бори и за нова десница. Вместо това протестърите приеха старите влъхви от отровното минало като Едвин Сугарев и Евгений Михайлов, а това беше като епизод от филма „Мумиите се завръщат”. Заради това краят беше разочароващ за всички. От старите сенки нищо ново не може да се очаква.
10. Президентът е пич
От 14 юни насам протестното движение бе впило похотлив поглед в „Дондуков” 2 с надеждата, че кандидатът на Бойко Борисов за президент ще им се притече на помощ в трудните мигове. И Росен Плевнелиев не ги разочарова. Даде им по едно рамо всеки път като го искаха от него. Но така той не само дискредитира напълно институцията си, той стана основно средство за разделение на нацията. Именно в ситуацията на обществена нестабилност се видя, че Плевнелиев е един кух, празен и безидеен човек. Триумф на клишетата над нормалната мисъл. А пък активно протестиращите няколко пъти му организираха ръкопляскания? За какво? За това, че знаеше какво се цели с промените в закона за ДАНС и въпреки всичко ги пусна?
Всъщност, ако протестът имаше добра страна тя е тази, че разкри цялата нелепост на преродената ирландка, която минава за български президент. Демаскира още едно гнездо на върховна подмяна. Но въпреки това и досега те твърдят, че той е пич. Любимите им социологически проучвания обаче показват, че рейтингът на Плевнелиев е рухнал много. Когато насред пожар ти лисваш в огъня не вода, а бензин, е нормално хората да видят пиромана в тебе и да го презрат за дълго.
* * *
Източник: блог на Александър Симов, 06 декември, 2013
