Историята на тази статия е следната. Преди десет дни КНСБ проведе митинг в защита на доходи и работни места. Имаше и екзотични плакати от рода "Не на държавните мини!" Сякаш случката в частния рудник "Ораново" не се бе случвала. През юли там загинаха миньори, а държавните органи констатираха цял кош нарушения на безопасността на труда. Запитах се дали синдикатите, освен да искат по-големи разходи, са способни да отговорят на по-сложни въпроси. Написах коментара "На КНСБ с любов". В същия ден председателят на синдиката Пламен Димитров предложи интервю за вестника. И ми изпрати Меморандум на КНСБ, надписан "На Юрий Борисов - с любов!" Ироничен или не, жестът беше елегантен. От документа разбрах, че всъщност синдикатът има виждания за далеч повече неща от тези, които традиционно излизат в публичното пространство.
* * *
Когато някой иска по-големи бюджетни разходи, редно е да посочи допълнителни източници на приходи. И КНСБ ги посочва. Един от тях е външният държавен дълг. За Европейския съюз дълг под 60% е нормален. Нашият е под 20%. Според КНСБ "увеличаването му до нива около 40% не застрашава финансовата стабилност". Става дума за 16 млрд. лева! Преди дни Италия обясни на Европейската комисия, че сега й е невъзможно да свали дълга си под 130%. Защо? Вероятно, за да не разрушава социалните си системи по-бързо от поносимото.
Така че най-добре е по дълг да се сравняваме с развитите държави. Да кажем, с Белгия - нейният дълг е 97%. Или Франция - 84%. Хайде, за нас по-скромно - да се спрем на 70%! Взимаме 50 милиарда лева заем и почваме. Построяваме магистрали; пускаме им лампи, защото са тъмни; оправяме здравеопазването и тръгваме да строим заводи. И невинаги търсим възвръщаемост. Откриваме например аптеки в тези 4000 селища, в които липсват. Та близо 1 милион българи нямат непосредствен достъп до лекарства!
Неслучайно посочих числото 70. Такъв беше процентът на външния ни дълг през 2000 г. И бяхме във валутен борд. Някой да твърди, че сме имали нестабилни финанси?
Това със "супердисциплината" го оставяме на Камерун и Ботсвана, те и без това са по-първенци от нас, защото са с дълг от 13%.
* * *
"Безпрецедентно обърнато е съотношението между преки и косвени данъци, което не намира аналог в нито една държава членка на ЕС", пише в Меморандума.
Да го кажем по-ясно. Средното отношение в ЕС между двата типа данъци е 1:1. У нас то е 1:3 в полза на косвените данъци. Какво означава да се промени това съотношение? Ако не намаляваме косвените данъци, това означава или прогресивно облагане, или увеличаване на данък печалба, или и двете. С други думи, по-богатите да плащат повече и бизнесът да бъде облаган с по-голям процент.
Това обаче КНСБ не го казва. Може ли в прав текст един синдикат да иска увеличението на данъците на физическите лица, т.е. данъците от труд? Малко е неудобно. Той обаче спокойно може да иска по-високо облагане на капитала, тоест на бизнеса. Нещо, което у нас вече се възприема като неприлично и безотговорно мислене.
Точно тук, в този момент, синдикатите трябва да питат какъв продължителен ефект има този твърде нисък за стандартите на Европа корпоративен данък. Спестената печалба инвестира ли се в нови работни места? Инвестира ли се в технологично обновление, в по-голяма наукоемкост на производството на стоки и услуги? Или дебелите банкови сметки стремглаво растат?
Такова изследване не ми е известно. То не може да бъде чакано от работодателите. Това е естествен въпрос на профсъюзите.
* * *
КНСБ впечатляващо точно са констатирали, че българската бедност не се дължи просто на слаба икономика. Нещо в разпределението на произведения продукт се губи. Съвкупната работна заплата, наричана в Меморандума "компенсация на наемния труд", представлява около 35% от БВП, "което ни нарежда трайно на последно място сред държавите членки на ЕС-27". И с основание пледират процентът да е 45%. Защото надеждите, че просто износът ще ни дръпне солидно, са просто лековати. Икономиката ще тръгне с по-сериозни темпове едва при увеличаване на вътрешното потребление. А то в голямата си част зависи именно от тази съвкупна работна заплата.
Прави са КНСБ да се удивляват как така българският БВП на глава от населението е 44% от средно европейския, а средната брутна заплата е едва около 25% от тази в ЕС-27. Как така българският наемен работник произвежда колкото половината от своя европейски брат, а получава четири пъти по-малко от него? Къде отиват парите? Как капиталът, наемният труд и държавата си поделят принадения продукт? Каква е динамиката във времето на тази "делба по братски"?
Става дума за отношението между съвкупна печалба и съвкупна заплата. За фундаменталните взаимоотношения между капитал и труд. А тези взаимоотношения трябва да са в сърцевината на всички по-сериозни синдикални изследвания.
* * *
И тук нещо архиважно. Просто няма информация. Ей така, няма. Меморандумът го казва по-културно. Той предполага, че могат да се положат усилия за "балансирано участие в първичното разпределение на дохода", но "без достатъчна и надеждна информация усилията в тази посока ще бъдат хаотични". Без информация не само че няма да бъдат полагани усилия в тази посока. Без нея просто няма да знаем какво се случва на наемния труд. И никога няма да разберем как така народи, които произвеждат по-малко на глава от населението, раздават на хората си по-големи средни заплати от нашите.
Ако човек започне да се интересува от динамиката на доходите и неравенствата, може да получи шок. В едно изследване четох, че у нас най-бедните 10% дават 100,89% от доходите си за потребление, докато 10-те процента най-богати - само 62%. Другите проценти са за данъци и спестявания.
Интересни са два момента. Първо, най-бедните харчат повече, отколкото печелят. Второ, на тях явно не им остават пари да плащат данъци. Да, ама плащат. Или не плащат.
Друг пример. В едно изследване на Уникредит Булбанк от 2007 г. се казва, че в последната децилна група (най-богатите) едно семейство е получавало средно по 26 730 лв. годишно. Според изследване на НСИ за 2010 г. същата тази група получава средно по 18 140 лв. Ами това означава, че най-богатите яко са обеднели! Или се докарват пред банката с уж по-големи доходи, за да вземат по-лесно кредит? Или пък при НСИ данните са силно занижени?
Трето, анализът на влоговете показва постоянна тенденция към диференциация в българското общество. В същото време без усилие ще попаднете на данни, че най-голямата диференциация е била през 2002 г. и оттам насетне тя, общо взето, намалява. Нищо не разбирам.
* * *
Навсякъде в Меморандума се говори за достойно заплащане. Между другото, това го има и в абсолютно всички партийни програми. Особено се набляга на достойното заплащане на лекари, учители, работници в сферата на културата. Никога не ми е било ясно какво означава "достойно заплащане". Мой приятел, лекар анестезиолог, получаваше в софийска държавна болница 700 лева. Замина в някакво малко френско градче и започна с 2000 евро. Можем ли да го върнем? Годишно около 500 лекари напускат страната, какво правим? Вярно, съсловната лекарска организация полага усилия да противодейства, например със стипендии за млади лекари. През миналата година обаче стипендиантите бяха само 16! Какво правим?
Тук въпросът е дали "достойно" означава "конкурентно". Хайде, за хората пред пенсия това достойно може да означава просто да могат да се нахранят и да си платят комуналните сметки. Ама за другите, на които държавата разчита да оправят страната? В случая с анестезиолога и хилядите негови събратя "достойна" е сума, която за България е фантастична. Същото се отнася за много други специалисти. Ако това "достойнство" е непосилно, непостижимо, защо постоянно говорим за него? А ако не говорим за "достойно заплащане", което звучи много красиво, за какво друго да си говорим? Наистина, кое е това друго? Може би за система за привличане на лекари от африкански страни? И то не от всички, защото вече има такива с по-добър стандарт от нашия. Не е ли по-смислено да започнем да се подготвяме за сериозен внос на лекари? При лекарите, добре. Ама ако говорим за учители и деятели на културата? Африканският ключ май е неприложим.
* * *
Меморандумът е изпъстрен с текстове за квалификация, преквалификация, учене през целия живот; нещо, което няма как да не присъства значимо в една профсъюзна стратегия. Естествено, че високите и адекватни на времето образователни нива са съществена предпоставка за просперитет на работещите и съответно за просперитет на икономиката.
В такъв момент обаче се сещам за много черни български статистики. От рак са болни над 260 хиляди. От диабет - около 500 хиляди. Редки заболявания - около 500 хиляди. Наркотично зависими - 300 хиляди. Алкохолно зависими - 350 хиляди. Анорексия и булимия - 150 хиляди. Алцхаймер - 50 хиляди. Регистрираните за психиатрично наблюдение - над 150 хиляди. Глухи - около 80 хиляди. Хипертония - над 2 милиона! За депресията съм срещал числото 1 милион и 200 хиляди!
Май трябва във всички програми - и синдикални, и партийни, раздел "Здравеопазване" да се сложи като подраздел на "Икономика". Ако нацията е толкова болна и толкова стара, а напоследък ни заливат и с данни за шокираща неграмотност, за каква преквалификация и учене през целия живот може да става дума? За каква конкурентна икономика?
* * *
В нашата уникална ситуация, при която държим почти всички черни рекорди в ЕС, изглежда трябва да започнем с грижи за нискоквалифицираните. Например, държавата да вземе заеми и да направи огромни ферми за агнешко месо. Бързо оборотна стока. Със сигурност бързо ще си върне вложението, като създаде маса работни места. Защото ако си мислим, че ще направим удар в Европа и света със софтуерни продукти, се лъжем. Виж, арабските страни можем да ги залеем с агнешко. Казват, че нашето било по-вкусно от австралийското. Правим двайсетина ферми и с помощта на дипломацията връзваме всяка от тях за една от страните в Лигата на арабските държави. Този сценарий го сънувах вчера. Едновременно с това да направим големи ферми за гъски и да си поставим задача да бием французите по производство на гъши дроб. Бил Гейтс да го оставим за по-нататък.
Днес българският ключ е в отношението към нискоквалифицираните. И безработицата ще падне, и потреблението ще се вдигне.
* * *
А Меморандума на КНСБ поставих в библиотеката си на специално място. До книгата на поета Валери Станков, която се казва "Делникът на един безделник". Защо точно до тази книга? Защото денят, в който писах тази статия, беше един "делник". Не "празник". Първо, защото усилено правих нещо; второ, защото през целия ден ми беше ужасно тъжно, какъв ти празник? И защото съм "безделник".
Много хора мислят, че безделникът е човек, който нищо не прави. Такава представа е повърхностна. "Безделникът" е човек, който нищо не може да направи, да промени. Защото "делото" е нещо, което остава след работата. Ако един човек блъска години по една яка стена, която не помръдва, какъв е? Той е безделник. Защото дали блъска или не, на стената й е все едно.
Задача с неизвестна трудност
Средностатистически: 1. Българинът произвежда 44% от БВП на европееца. 2. Българинът получава 25% от възнаграждението на европееца
Въпрос: Ако българинът произвежда 100% от БВП на европееца, какъв процент от неговото възнаграждение ще получава?
От в-к „Дума”, 30 ноември 2013 г.
