Търсене в този блог

вторник, 12 ноември 2013 г.

Черен списък - Велислава Дърева

 

Моралното самоубийство и гражданската смърт на "моралната революция"


 1.
 "Помнете лицата и имената на тези, които днес воюват с всички средства срещу нас - политици, журналисти, ректори, държавни служители, марионетките им. Помнете поведението им, помнете ролите им. Помнете всичко! Всеки детайл!
Защото те не са ни равни - те не заслужават коректно отношение и равнопоставеност на мненията... Те са паразити, които трябва да бъдат игнорирани и изолирани от обществения живот точно така, както живият организъм се бори с вируси и зарази за оцеляването си.
Помнете ги! За да не станат част от познатите ви, за да избягвате да правите бизнес с тях... За да не ги избирате за кметове, съветници и депутати... За да не четете статиите и да не гледате предаванията им... да ги накараме да ги е срам от децата им, да се срамуват да влязат в кварталната бакалия...
Помнете!".
Липсва само класическото дадзибао "Няма да ви се размине!" и "Свари го в олио, смачкай кучешката му глава!".
Този патетичен писък е нещо като инструкция към черния списък с враговете народни. Черният списък е публичен донос, който протестърният официоз "NOрешарски" препечата от някакъв анонимен сайт, официализира го и го легитимира. Като възглед, като политика, като същност на "новия морал", прокламиран от великолепните и сияйните.

2.
Какво да кажа пред този срамен факт, освен:
Ave, маккартистчета!
Ave, хунвейбинчета!
Ave, гестаповчета!
Ave, хитлеристчета!
Ave, сталинистчета!
Ave, бериевчета!
Ave, енкаведейчета!
Ave, кадесарчета!
Ave, полпотовчета!
Ave, пиночетчета!
Ave, талибанчета!
Един враг на народа ви приветства!

3.
Аз съм враг на народа в достопочтената компания на Александър Симов, Борислав Цеков, Вени Марковски, Елена Кодинова, Емил Кошлуков, Иван Бакалов, Калина Андролова, Любослава Русева, Мария Пиргова, д-р Николай Михайлов, Петър Волгин, Явор Дачков. Все "комисари на подмяната", "дървояди на демокрацията", "паразити", "вируси" и "зарази", типове с "криминално минало", принадлежащи "към комунистическия репресивен апарат", предводители на злокобното "активно мероприятие" - "да бъдат подменени, изкривени, смазани, съсипани и отстранени не само протестиращите, но и тяхните (пише се "техните" - б.а.) искания и цели, които биха прекъснали току-що започналото окончателно (хем "току-що", хем "окончателно" - б.а.) завземане на държавата от така нареченото задкулисие".
Да бъдеш в черен списък, списан с диктаторски плам, е въпрос на чест. Кой-къде - аз все по черните списъци.
Ето ви списък на народните врагове, съставен от Политбюро (открих го случайно в едни тлъсти папки с протоколи от безкрайни заседания на тема като как да процедират с нас, неформалите).
Цитирам: Желю Желев, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов, Светлин Русев, Стефан Продев, Ивайло Трифонов, Нешка Робева, Искра Панова, Копринка Червенкова, Велислава Дърева, Радой Ралин, Николай Василев.
Същите народни врагове са и в списъка на ДС, ведно с д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев. И в списъка на забранените за печат, радио и телевизия, ведно с проф. Николай Генчев, Соня Бакиш, Петър Слабаков и още 30-40 души.
Все "предатели", "родоотстъпници", "клеветници", "нихилисти", "демагози", "враждебно-престъпни елементи", "криминално проявени лица", които "трябва да бъдат разобличавани", "срещу които трябва да бъдат предприети най-решителни и строги мерки", "агентурно-оперативни и охранителни мероприятия", както и "процесуално-следствени действия". Всичко е същото - и стилистиката, и реториката, и застрашителната патетика.
Днешните писачи и вдъхновители на черни списъци не бяха вчислени при враговете. Не заслужиха тази чест. Но пък са достойни продължители на тоталитарния дух и душевност.

4.
Враговете са идентифицирани и посочени. За опозоряване и отстрел.    
В този миг всички приказки за "нов морал", всички помпозни словоизлияния за "етиката и естетиката" на тъй прокламираната "морална революция" - всичко това се срути, спихна и спльочка ведно с целия епичен, надменен, навувузелен и напиарчен образ на сияйните и великолепните. В един миг "моралната революция" изгуби своя върховен патос и главно - своята ръководна легенда, своя основополагащ, кардинален мит. Митът за морала.
Иветката тутакси приветства и публичния донос, и доносника. Слатински отсъди, че подредените за отстрел народни врагове сами са си виновни, понеже публично изразили своята позиция (позор!). Един блогър обяви, че днешната битка е битка на "инстинктите срещу хуманността", на "животните" срещу морала, с едната цел (целта на "животните") - да "върнат България в дивашките времена", за "да бъдат канибализирани, обездушени и сринати в морала им българите!" Блогърът е неестествено сдържан - "Няма да спомена имената на "животните"", казва.
Така де - "животните" вече са описани и подредени. Все пак има някакъв лексикален напредък - в речите на Сталин и Вишински "враговете на народа" са по-низши и от "животни", и от "кучета бесни"- те са "кучешки лайна".       
А интелектуалните стожери на протестърната кичовина мълчат. Със своето позорно, подло мълчание въпросните трегери и кариатиди на "моралната революция" се самоубиха - публично и ритуално, морално и граждански.
Мълчат, защото одобряват, споделят, насърчават, поощряват, подбуждат, подстрекават и култивират това шпицкомандаджийско, арийско, антропологично високомерие, презрение и ненавист към всеки, който има неблагоразумието да мисли различно от тях и даже (каква наглост!) - да диша, да съществува.

5.
В такива черни списъци бяха Гео Милев и Йосиф Хербст.    
В такива черни списъци бяха Никола Вапцаров и Федерико Гарсия Лорка.
В такива черни списъци бяха Трайчо Костов и Никола Петков.
В такива черни списъци бяха Салвадор Алиенде и Виктор Хара.
В такива черни списъци бяха Ленърд Бърнстейн, Артър Милър, Лилиан Хелмън, Стенли Крамер, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Алберт Айнщайн - до един обявени за червени боклуци и гадни комуняги по времето на маккартизма.
По такива черни списъци нацистите, сталинистите, хунвейбините, полпотовците избиха милиони.

6.
Черният списък е черният писък на хунтата, маршът на хунтата срещу гражданската позиция и свободата на съвестта.
Черният списък е моралното падение, нравственото срутище, интелектуалният фалит на "моралната революция".
Черният списък е банкрутът на фалшивото благочестие на великолепните, на тяхната лицемерна добродетелност.
Черният списък е точно толкова позорящ, аморален акт, колкото скандалът "Пеевски". Даже още по-позорящ. Защото претендира за висш, елитарен морал, недостижим за простолюдието.
Черният списък е авторитарно действие, резултат от дълбинно, патологично, авторитарно мислене, избуяло като татул в едно гипсирано авторитарно съзнание.   
Черният списък е апотеоз на диктаторската същина на едни велзевули, които публично изобразяват висок, дълбок, широк и необятен демократизъм, докато ни поучават, наставляват, съдят и осъждат по всички "правила" на милиционерщината и полицейщината.
Черният списък е черната кутия на катастрофиралата "морална революция". Тази кутия трябва да бъде разчетена.
Черният списък не е плод на болен мозък, нито внезапна "болшевизация на протестърния авангард", нито случайно недоглеждане, "непремерен ход" или гаф някакъв.
Черният списък е естествен резултат от изначалната подмяна на протестите, от изначалното, фашизоидно разделение на българските граждани на качествени и некачествени, на хора и не-хора, на човеци и подчовеци.
Черният списък има една цел - да лиши от гражданска чест и достойнство не само хората в списъка, но и всеки мислещ човек.
Черният списък е призив, покана, разрешение, алиби и оправдание за гражданско убийство, политически терор и неистов остракизъм на всички "врагове" - описани и неописани, днешни и бъдещи.
Черният списък е гражданската смърт на тези, които го замислиха, написаха и легитимираха, но най-вече - на тези, които облъчиха, насърчиха и подбудиха списувателите.
Черният списък е страхът от тези, които не ги е страх.
Черните списъци, проскрипциите и дадзибао са естественото, уродливо занимание за всяка тоталитарна власт. Тя има нужда от врагове - за да ги позори, унижава и погубва (в зависимост от епохата), и така да държи народа в страх, подчинение и робско малодушие. Самозваните "носители на нов морал" вместо съмишленици, търсят врагове. Даже си ги произвеждат. Отсега! И сънуват как идва на власт, как натикват "враговете" по стадионите (нали са поклонници на Пиночет), как взривяват Мавзолея за 137-и път...

7.
Черният списък - и това е най-ужасното - е само един щрих към грозния портрет на нестихващата, чудовищна омраза, в която (неизвестно как) живеем четвърт век. Омраза, която отрича всякакви права и всякакво право на другия, на инакомислещия. Включително - правото на живот.
Това е омразата на сините весталки, както и на протестърите - тия, с палците надолу, което значи "смърт". Каква приемственост!
Това е омразата на истеризирания седесариат, който късаше и тъпчеше книгата на д-р Желев "Фашизмът" под президентските прозорци, и крещеше "Нека ти умре и другото дете!"
Това е омразата на платените щурмоваци, които на 10 януари 1997 г. громяха и палеха парламента, и крещяха "Всички при Луканов!" Беше стотният ден от убийството на Луканов.
Това е омразата на днешните продуценти, режисьори, ментори, стожери, трегери, кариатиди и колоси на протестърната лъжа и измама за "нов морал". Това е тяхното безсилие, тяхната нефелност, тяхното потресително, арогантно бездарие. Те мълчат. И актуализират черния списък - да не би да изтърват някой враг, пък и за сплашване.
Това е фашизъм. Обикновен. 
И единствената, истинска светлина в гьобелсовия мрак са хората, тези десетки и стотици граждани, които застават с имената си и казват: "Запишете ме в черния списък!"
Тези хора няма как са бъдат сплашени, нито купени, нито продадени. Защото те са свободни.
Защото ние сме свободни.

P.S.: Цяла седмица чаках вождовете на "морала" да се разграничат от черния списък. Не би. Но ако утре рекат, че ние, "враговете", сами сме си го написали, да не се учудите.  

                                                      *       *       *

 

 

От вестник „Дума”, 12 ноември 2013, брой 263