Докато двата лагера са се хванали гуша за гуша, корабът, наречен България, потъва, казва социологът Иво Христов пред "Студио БГНЕС" в едно интервю на Явор Дачков
- Г-н Христов, университетът е напълно окупиран, Вие самият имате административни трудности да четете лекции в Турция заради тази окупация и вече окупация и на парламента, уж символична, но кой знае. Кратък коментар, г-н Христов - наистина ли това е действие, представително за целия университет?
- Въпросът Ви е риторичен, разбира се, че не. И аз бих ви предложил да минем отвъд този тип обяснения, защото нещата са ноторно известни, очевадни, както се казва. Иска ми се да погледнем нещата в дълбочина и да анализираме съотношението на силите – става дума за позиционна война на два лагера, която беше обявена през февруари.
Естествено, тя беше свързана с опита на ГЕРБ да направи крачка назад, две напред - по ленински, и отново да се върне на власт. Тъй като резултатите от изборите не ги устройваха, тогава ГЕРБ и някои от присъдружните им организации казаха, че не признават изборните резултати и оттам започна тази позиционна война, опит за привличане на ресурс по западно или източно геополитическо направление. Естествено, това е гарнирано с всякаква медийна, икономическа, финансова и всякаква друга прислуга, която трябва да опакова едната или другата теза.
Има обаче една малка особеност, но тя е много важна - не бива да се слага знак на равенство между двата лагера. Много често се казва, че става дума за две олигархични групировки и аз съм твърдял същото.
Много е важно да се разбере коя е олигархичната групировка, която носи общото наименование ГЕРБ. Става дума за първия след 20 г. преход опит за открито тоталитарно управление на страната. Такъв опит имаше при Костов, той не беше доразвит, но вече при ГЕРБ той беше абсолютно демонстриран и това е перверзно съчетание между интелигенцията и либералното общество, от една страна, и подземието, продукт на тайните служби, на българската посткомунистическа номенклатура.
Това нещо, наречено с нищо незначещото наименование ГЕРБ , поднесено по този начин, получи геополитическа подкрепа по западна линия, и очевидно, щом ти си приятел на Вашингтон, ти си десен, следователно ти си „добър”. Другата групировка, щом е свързана с геополитическите интереси на Русия, очевидно е комунистическа, следователно „лоша”.
Този тип примитивна дистинкция на социално-политическите сили в страната наблюдаваме в момента. И тъй като действието наречено „спонтанни протести”, този пърформанс, ще отиде към второ действие, както знаете всичко се повтаря като фарс или като трагедия, към нагнетяване на ситуацията с, така наречените, студентски протести.
- Как можем да си обясним тогава, че протестите, може би не докрай осъзнато, продължават да работят в тази посока - към връщането им на власт?
- Тук има втора перверзия, аз няма да вляза в този умилителен дискурс за „бъдещето на нацията”, „студентите - нашите деца”. Аз имам претенцията да познавам този човешки материал, цитирам бившия премиер, и ще кажа, че ако това ще ни е бъдещето – „пази, Боже”, ако това е нашето утре, по-добре да сме умрели вчера. Разбира се, има и изключения.
Поради тази причина тези деца биват употребени по един мръсен начин и аз ще си позволя да се самоцитирам. Това е една отвратителна тактика, която монголите са използвали през ХI век - те са правели жив щит от жени, деца и близки на защитниците на крепостта, които естествено, се страхуват да стрелят по крепостта, което в последствие води до изколването на всички-и живия щит, и тези, които защитават крепостта.
Такова нещо се случи и в България и аз смятам, че страната влиза в ера на тежки политически турбуленции, което ще доведе до срива на това, което е останало в рамките на тези 20 години като икономическа, социална и институционална инфраструктура.
- Какви са белезите на този срив?
- Тук и сега съвпаднаха два дългосрочни процеса, две тенденции. Първият процес е окончателното износване на псевдополитическата система, грешно зачената, с назначено ляво и дясно след 1989 година. Това, естествено, бяха само едни етикети, които не носеха никакво съдържание.
Това беше етикет, зад който няма социално съдържание – хора от дясно, ляво, център. Като сте десни, кои собствено представлявате като сте десни? Става въпрос за интелектуалстващи папагали.
За лявото, така наречено, даже не искам и да говоря, защото единственото, което можем да кажем за тях, че това е лява партия, всички знаем какво означава това.
Оттук износването на този псевдополитически модел. Той започна да се износва още през 2001 г., с идването на, така наречената партия "цар". Както казва Валентин Вацев: „От 2001 г. ние влязохме в епохата на партиите-мероприятия. Първо беше партията „цар”, после партията „генерал”. Сега очевидно трябва да ни се подготви нещо трето: партията „либерал”, да речем.
Този процес обаче, на износването и на рухването на политическата система на прехода, тъй като аз твърдя, че в България няма автентична политика, е, че лъсва или се очертава един друг процес.
А именно сриването на България в коловоза на страна с периферни, затихващи функции. България де факто е в „третия свят”, иначе формално тя принадлежи към Европейския съюз и сега вече ясно започнаха да излизат резултатите от процесите през тези 20 г.
Съвсем накратко те се изразяват в следното: страна, която по индекса на ООН беше някъде на 30 място, сега се е сринала до страни като Буркина Фасо и Того. Това означава, че ние престанахме да бъдем технологична, индустриална страна и това доведе до рухване на цялата система-икономическа, социална, образователна и т. н.
България стремително се срути до територия с рудиментарни белези на държава, и това със сигурност ще продължи.
- Да поговорим за феномена ГЕРБ, този опит, който поради фактическото добро решение на Бойко Борисов да се изтегли и ленивостта на българските медии и политиците остана неизговорен и необяснен. И за този съюз между либералната интелигенция и бодигарда на Живков, който се оказа не просто негово подобие, но по някакъв начин и негова ментална реинкарнация. Как да си го обясним - какви маски паднаха, полудяха ли хората сега, или винаги са си били такива? Как стигнахме дотам професор по културология да хвали и да гласува за Борисов?
- Те просто лъснаха с реалното съдържание на един псевдополитически процес. Още в началото на 90-те г. се получи съюз на интереси между късната политическа номенклатура и вълната на неолиберализма. Беше "открито", че либерализмът с неговата крайна теза се оказа добра идеологическа опаковка за разграждането на тази страна. Това беше опаковано в либералния "бон тон" – свободен либерален пазар и т.н.
Това роди такова нещо като ГЕРБ. Трябва да се има предвид ниската обща политическа и друга култура на населението, стремително сриване имаме на общия цивилизационен фон. Това е елемент от политически инфантилизъм.
"Средният" българин е комбинация между политически инфантилизъм и обществена неграмотност. Такъв човек изобщо не знае по какъв начин функционира системата. На нас ни се подхвърлят за това и залъгалки като подмяна на избирателната система и друг тип оперети, за да ни се отклони вниманието от разпределението на властта.
- А как ще обясните този феномен - Борисов и преподавател по средновековна философия и литература. Борисов е автентичен, очевидно професорът не е.
- Няма да коментирам, меко казано, малоумната политическа позиция и книгите, които е написал този професор. Проблемът не е политически, а е абсолютно по Фройд. Един вид трябва да имаме някакъв баща, който да разреши всичките проблеми на сложното ни битие, а ние ще бъдем неговата дясна ръка и това, което той се опитва да каже, тъй като речникът му е 16 думи, ние ще го кажем с 1600 думи. Това е естествена реакция, безпомощна и неграмотна на един народ, който е изоставен в последните 20 г.
- Да се върнем на протестите и на другото чуждо влияние. Протестиращите много се дразнят, когато се споменават имена като Сорос, като "платени". Аз, разбира се, разделям нещата – знам, че има хора от ГЕРБ, които са си платени, знам, че има и неправителствени организации, които, ако не участват в "купона", няма да вземат поръчка за проект. Какво е действителното влияние на западния либерализъм в тази ситуация тук, в България?
- Трябва да избягваме клишетата "по принцип Запад", "по принцип Америка". Както и когато говорим за "руски интерес" – той трябва да бъде селектиран, защото става въпрос за различни типове интереси и съответните титуляри на тези интереси.
Аз разбирам опитите за катализиране на напрежението и натиска в един геополитически контекст. Въпросът с "Южен поток" очевидно се движи. Поставя се отново въпросът за АЕЦ "Белене" – не коментирам "за" или "против". Тоест имаме опит за изнасяне на руски геополитически интерес в южно направление.
Очевидно, че местната клиентела на другия геополитически блок ще бъде активирана, за да събори в момента съществуващата властова конфигурация и да върне старата и естествено – отново да стопира всичките тези процеси. Това е външната геополитическа поръчка. Тя, разбира се, се изпълнява с наличния "материал". Цитирам онзи класик, който е на "терена" в Банкя. Какъвто е материалът, такива са му и пърформансите.
- Това за добро или за зло е?
- Нали чухте, че аз никъде не говорех за български интереси, за българска субектност. Такава вече отсъства. Става въпрос за външна поръчка чрез вътрешни изпълнители – които, разбира се, катализират собствените си домашни фобии. Това обаче, което изключително много ме притеснява в цялата тази ситуация, е, че докато двата лагера са се хванали гуша за гуша, корабът, наречен България, потъва. И той потъва безвъзвратно. Аз твърдя, че се намираме на точката на "невръщане". След което една система се разпада безвъзвратно.
- Исках да говорим за синдикати, за някакви неща, които всъщност нямат абсолютно никакво значение – щом имате такъв възглед за България.
- Най-достойната позиция според мен в момента – знам, че не звучи много патриотично или мобилизиращо – е във вътрешната имиграция. Тъй като около нас се плиска такова море от интелектуална помия, човек действително би трябвало да стои встрани.
И не за да остане чистичък и да не поема отговорност за собственото си поведение, а защото понякога човек си дава сметка, че най-смисленото поведение е да не участва в нещо, на което знае предопределения край. За съжаление в рамките близо на един век българите се провалиха три пъти в изпитите на историята. Това показва нещо много лошо за качеството ни като народ.
- Да. И за някакъв рецидив, от който няма изход.
- Българите не са в състояние – като казвам "българи", това е нищо незначещо клише – но все пак това, което се нарича "българи", в тежките, важните, съдбоносните периоди в своята история да дадат решение на проблема, който да е народоспасителен по някакъв начин. Ние виждаме как една и съща пошла сценка се прожектира през 1990 г., през 1997-а, през 2013-а.
- А въпросът за морала? Той сега е изнесен на преден план, но измества въпроса за разума и рационалността. На въпроса "Какво идва след това?" казват "Това е неморален въпрос". Това, което се създава сега, е неморално, то трябва да се махне, за да има морал в политиката.
- Къде бяха специалистите по морал четири години, докато ГЕРБ управляваше? Разбира се, че това е пошъл цирк, и не смятам да го коментирам. Има нещо много важно – това е индикация за това колко немодерна страна е България. Много отдавна е казано, че в модерния свят политиката и моралът са се разграничили, както и правото и моралът. То е повече от ясно – когато имате сложност с различни интереси, разбирането за морал е различно в различните групи. Това, което е морално за едни, е неморално за други. Затова има закон, който е равен за всички. А той се нарушава, защото моралността отсъства.
- И понеже все пак сте обвързан със СУ „Климент Охридски“ – има спор, в който трябва да се намеси държавата или самото ръководство? Всяка власт тука е като че ли обезсилена.
- Именно. Направено е така: ако вие стреляте – защо стреляте? Ако не стреляте, защо не стреляте? Случаят е точно такъв. Ако ръководството на Университета предприеме нещо, то ще бъде атакувано веднага. Ако правителството пък – не дай боже – вкара полиция, знаете ли какво ще се чуе по въпроса за морала?!
Това обаче, което показва липсата на качество в българското количество, е че 5 или 50 или 100 човека в момента са поели нещата или са им ги дали да ги поемат, а 20 000 стоят и гледат като овце.
Това означава, че тези 20 хиляди са просто една аморфна маса, която няма собствен интерес, няма собствена субектност. И може само да мрънка. Когато не си субект на собствения си живот, ще бъдеш субект на чуждото действие.
- Да се върнем към „голямата игра“, част от която сме и ние. Проблемът с бежанците – въпреки че и за него се предупреждава, говори се отдавна. Държавата се оказа абсолютно безпомощна. Самото население се оказа крайно враждебно. Не знам дали това е оправдателно или не, но ме хваща страх, че заради проклетията, която българи хвърлят върху чуждото нещастие, ще ги сполети обратното…
- Искам да направя едно оправдание за населението и неговия статус. Това е нормалната естествена реакция – бих казал, неграмотна и безпомощна реакция – на един народ, който е изоставен на произвола на съдбата. Погледнете картата на България. Между София и Бургас всъщност имаме само села, които са комбинация между старчески домове и цигански катуни.
- Кой е виновен за това – държавата или хората, които ги обитават?
- На хора на по 60, 70 и 80 години не може да им се вдъхне живот. Държавата е нищо незначещо понятие. Става въпрос за елити, които проиграха нашето настояще и вероятно нашето бъдеще – което е най-голямото престъпление.
Други неща се оправят, но това да установиш монопол върху морала и да раздаваш оценки е не перверзия, това е престъпление.
А сега – по същество. На това население, което очевидно е изоставено на произвола на съдбата – свидетели сме на дива битова престъпност, за която естествено в София не се говори – на него му се гарнира нова порция от такъв тип бежанци.
Няма какво да се лъжем – това са хора с друг цивилизационен код. Ако бяха християни или хора със сходен на нашия цивилизационен код, нямаше да я има сегашната реакция. Реакцията на хората не е – както я определят голяма част от либералстващите медии – „ксенофобска вълна“ и т.н.
Дори т. нар. „български национализъм“ е защитна реакция на един умиращ народ. Това е дефанзива, не е офанзива на национализма. Това е реакцията на общество, което знае, че е оставено на собствените си сили, а те не са много. По отношение на самите бежанци аз мисля, че в момента България бива тествана и резултатът от това тестване ще ни излезе през носа в следващите години.
-Защо? И от кого?
-От югоизточното направление. Нали се досещате, че бедни и нещастни бежанци, които нямали 1 лев в джоба, преминават разстоянието между Диарбекир и Капъкуле, което е 2000 километра – как? В една страна, където има жандармерийски постове на всеки 10 километра. Всеки знае, че югоизточен Анадол се намира де факто във военно положение и това е така поне от 40-50 години.
Възниква питането как така наречените „нещастни сирийски бежанци“, от които половината въобще не са сирийци – но това е друга тема – как те се появиха на българската граница. Как биват допускани през турската граница? Някой разходил ли се е по полосата Лозенград-Малко Търново да види каква е милитаристичната концентрация от турска страна там?
Тези хора минават като на парад – всеки може да се разходи до Одринската автогара и да види как се влиза в Булгаристан.
Очевидно става въпрос за тестване на българските системи за охрана. И това не е някаква теория на заговор, това е въпрос на елементарно сверяване с фактите. Вижда се, че отсрещната страна – сиреч, ние – не разполагаме с никакъв капацитет: институционален и всякакъв друг.
Има и нещо друго, което аз подозирам – мисля, че по линия на разделението на Европейския съюз ние ще бъдем заден двор със затихваща периферия и гара „разпределителна“ на бежанските потоци от Евразия. С всички произтичащи от това последици.
- Турция като държава очевидно стои зад това. Какво прави нашата държава?
- Турция е държава, която в момента извършва сложно геополитическо действие. От страна периферия, важна периферия на западния проект, тя се превръща в геополитическо ядро със собствена периферия, в която влизаме и ние. Винаги съм казвал, че народ, който е владял 500 години в пространството между Йемен и Виена, това не се дължи само на насилие – очевидно има и качества.
Отвъд патриотарството ние трябва да видим защо Турция продължава да постоянства и да бъде сериозен геополитически субект тук и сега. Нека не забравяме, че през 1923 година Турция извоюва своята независимост и възможността да бъде субект на собствената си история – когато всички геополитически фактори бяха я зачеркнали като такава.
В резултат на Първата световна война не се предвиждаше Турция да съществува като държава, но тя отстоя своя суверенитет и своята субектност. Сега Турция разбира, че единият от начините да „разтовари“ социалното напрежение – защото вие не знаете какво е Югоизточен Анадол в момента: т. нар. „сирийски бежанци“ са близо 1 милион и създават огромен проблем на самото турско общество, огромно напрежение вътре в Турция.
- Тя самата е разделена.
- Да, на две оси. Типичен е примитивният ислямски фундаментализъм, което допълнително ще катализира и без това тежкото напрежение между двете оси в турското общество. Затова Турция прави всичко необходимо да катализира това напрежение и да го „разтовари“ в друга посока. Най-слабата посока сме ние.
* * *
Източник: glasove.com, 12 ноември 2013 г.
