Търсене в този блог

неделя, 17 ноември 2013 г.

Бегъл философски поглед върху темата "богат - беден" - Юрий Борисов

 

  

"Можем да имаме или демокрация, или богатствата да са съсредоточени в ръцете на шепа хора, но не можем да имаме и двете"
 Луис Брандайс

    В информационния океан лесно могат да се намерят чужди факти по темата "богат - беден". За България те са оскъдни. По света ври и кипи от дискусии и протести. За нас тази тема е неясна, скучна, абстрактна, лишена и от мисъл, и от чувство. Затова в България за социалните неравенства се мълчи. Или се говори мъгляво и ритуално.

  •  

    В света като цяло 63-те хиляди души с над 100 милиона долара притежават общо близо 40 трилиона долара, а БВП на света е от порядъка на 70 трилиона. Каква част от родния БВП са богатствата на родните милионери?

  •  

    За световния колос САЩ миналата година беше първата (след 2008 г.) на икономически подем. 93% от печалбите от растежа там са отишли при единия процент най-богати американци. А какъв е процентът от принадената стойност на България, усвоен от единия процент най-богати българи?

  •  

    Милиардерите в най-многолюдната демокрация - Индия, които през 2003 г. са притежавали 1,8% от националното богатство, пет години по-късно вече разполагат с 22%. Става дума за 61 души. Как у нас се трупа богатството на богатия полюс и каква е динамиката на този процес?

  •  

Да се върнем в Европа. Примерно в Италия. Тук 10-те най-богати разполагат с толкова пари, колкото 3-те милиона най-бедни. Колко са нашите най-богати, които разполагат с толкова пари, колкото единият милион най-бедни българи? Те ли са олигархията?

  •  

    Какво въобще знаем за България? Да са живи и здрави Евростат, Световната банка и МВФ. Без тях почти нищо няма да научим. Точно както през 1968 г. научавахме за събитията в Чехословакия от "Свободна Европа" и "Дойче Веле". И днес вътрешната информационна завеса е желязна.

  •  

    Разликата между доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни българи е сред най-високите в ЕС. Само от 2001 до 2008 г. тя е нараснала 84%. По този показател ни бият само Латвия и Испания. Според Коефициента на Джини, който мери социалното неравенство, само в Литва новината за бедните е по-лоша. У нас през 2011 г. доходите на най-богатите 20% от населението са 6,5 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. За сравнение - в Норвегия разликата е 3,3 пъти

  •  

    И в този момент стремглавото разслоение на българския народ е в пълен ход. За него може да се разбере дори само от банковите депозити. Данни от септември т.г. Спестяванията на населението са достигнали 36 милиарда лева! На годишна база ръстът е 8,5%! Ето как се увеличава имането на хората! Харчат, харчат и като им останат пари - хоп, в банката!
Да разгледаме обаче как се променя структурата на депозитите. Тези до 1000 лева са 8,8 милиона броя и размерът им се е свил до един милиард лева. За една година са намалели с 376 хиляди броя! Обикновено един влог изчезва, когато парите от него изчезнат.
Затова пък депозитите за над 1 млн. лева са нараснали с 11,4% като бройка и с 15% като пари. В тях има 1,74 млрд. лева. Парите в депозитите до 200 хил. лв. са се увеличили с 26%.

  •  

 42% от германските бизнесмени твърдят, че за бизнеса най-важният проблем, който трябва и най-напред да се решава, е "пропастта между бедни и богати". В Чехия този процент е едва 6. Така твърди Pew Research след анкета сред 7600 души от осем страни.
    Какво ли пък им пречи на германските бизнесмени тази пропаст? И защо е толкова голяма разликата между оценките в Германия и Чехия? Техен въпрос за размишление.
При нас в мисловно отношение е абсолютно спокойно. Ние почти нищо не знаем за нашата пропаст между бедни и богати. Не се интересуваме от нейната динамика. А на въпроса как тази динамика се отразява на бизнеса, сигурно ще се изсмеем с неолиберална надменност. Синдикатите не се занимават с такива глупости. Те мерят колко пари му трябва на човек, за да не умре от глад. За работодателските организации пък изобщо няма проблем. А като няма проблем, няма образ в главата и нещата са о кей.

  •  

    Като казах "неолиберална надменност", се сещам за един цитат. Той е от изследване на Института по пазарна икономика, озаглавено "Неравенството в България - динамика, сравнителен анализ и причини", от април 2013 г. с автор Стоян Христов. В него четем: "Редица международни институции и политически сили по света концентрират вниманието си все повече върху проблема с неравенството между групите в обществото. Тази тенденция е резултат както от политически идеологии, така и от популистки залитания на повечето партии, независимо от тяхната окраска".
    Разбрахте ли сега? Щом се интересуваш от неравенството, си популист. С други думи, говориш глупости, лъжеш хората, експлоатираш тяхната наивност, искаш да ги използваш за егоистичните си цели и най-важното - каквото и да предложиш за намаляване на неравенството, то ще е фантазия. Ти просто си в плен на някакви идеологии, които изобщо не отчитат, че неравенството е от Бога дадено, а неговото постоянно увеличаване - от Бог благословено. Даже е полезно, продължаваме да четем: "Дисбалансите в доходите и материалното състояние сред населението създават стимул за повече усилия на работното място, търсене на по-добро образование и следствие на това - подобряване на общата производителност на населението". Гениално!

  •  

    Сега разбирате ли какво трябва да направи един български учител или лекар със заплата 600-800 лева?
Най-напред да научи, че всеки член на съвета на директорите на банка ОББ, например, е получил за миналата година средно месечно по 8500 лева. И че за да е спокоен членът, депозитите на неговото семейство в същата банка са от 800 хил. лв. (пак средно). И още - че възнагражденията тук всъщност не са чак толкова големи. Защото банката излезе миналата година на загуба от 140 млн. лв. Ако бяха се изкарали на печалба, не знам какво щяха да получат. Или няма връзка?
    Та като разбере това учителят или лекарят, няма начин да не получи стимул да се старае много повече на работното си място. Да преподава или лекува по-качествено. Да си потърси курсове за допълнителна квалификация даже. И фанатично да вярва, че ако още се старае, ще достигне заветната заплата от 8000 лева. Е, ако не успее, поне ще подобри общата производителност и ще бъде полезен на народа си.

  •  

    В този момент е уместно да дадем философски отговор на въпроса защо в България не се интересуваме от социалното разслоение.
    Първо, за простия човек това е сложна материя. Осъзнавайки скромността на своите знания и логически възможности, той съвсем отговорно се отказва да се занимава с проблема. И все пак е достатъчно умен, за да прецени коя лъжица е за неговата уста и коя не е. Прави му чест.
    Интелигенцията, която е умна и бъка от знания, също не се занимава, Тя у нас е много бедна и знае, че ако се задълбочи, ще види огромна несправедливост и силно ще се натъжи. Интелигенцията, включително учени икономисти, финансисти, социолози, историци и други, просто се предпазват от тъгата. Защото е много некомфортно да си хем много беден, хем много тъжен. Чест й прави.
    Богатите не се интересуват горе-долу по същата причина. Ако се задълбочат и разберат как стават все по-богати за сметка на масата все по-бедни, току-виж също се натъжили. Ще им се появят едни угризения, а те разсейват и отнемат духовни сили. Това от своя страна ще им попречи да се концентрират върху бизнеса или рентиерството. Ерго, богатите също се борят с тъгата. И на тях им прави чест.

  •  

    Тъй като никой не ще да се занимава с проблема, може би трябва ние, философите, да започнем да го изследваме. Да правим кръгли маси и да си разменяме обяснения. Без друго от дълбока древност се знае, че си пъхаме носа навсякъде. А и тъгата за философа не е проблем, защото е негово естествено състояние. Да сте виждали някъде щастлив философ?

  •  

    Ни в клин, ни в ръкав, по някаква философска асоциация, се сещам за Луис Брандайс, един от най-известните съдии в историята на Върховния съд на САЩ, който казва: "Трябва да избираме. Можем да имаме или демокрация, или богатствата да са съсредоточени в ръцете на шепа хора, но не можем да имаме и двете" (цит. по "Монд дипломатик", май 2013 г.). Серж Алими в статията си "Разум и безумие" продължава със следните разсъждения: "Демокрацията предполага интензивност, образован народ, политическа култура, правото (и желанието - бел. моя) да се търси сметка, да се отзовават народните избраници, които изменят на мандата си". Като се сещам за този цитат, ми иде да извикам с пълно гърло "Оставка!" на глупостта и незаинтересованата наивност.
И да си помечтая поне моите внуци да разберат, че тяхната демокрация изцяло зависи от образоваността на избирателите и тяхната способност да следят пряко и да контролират косвено разпределението на българските блага.


Задача с неизвестна трудност
Докажете, че между двата факта няма връзка:

1. В България разликата между доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни е много голяма. В ЕС ни бият само Латвия и Испания.
2. В България разликата между резултатите на 5-те процента най-добри ученици и 5-те процента най-слаби е много голяма. В ЕС никой не ни бие.

 

 

16 ноември 2013 г.