Търсене в този блог

вторник, 26 ноември 2013 г.

Сега усилено ни се глаголи за морал - доц. Силвия Минева

 

Свидетели сме на опит за подмяна на моралността с политичността, казва преподавателката по етика от СУ

Интервю на Светла Василева за вестник „Дума”

 "Да монополизираш морала, обявявайки своя за единствен и абсолютен, означава да заговориш на езика на ултиматума"

- Доц. Минева, напоследък различни хора и организации, в т.ч. партии и НПО, се упражняват на тема "морал".


- Искам да благодаря за поканата да коментирам въпроси, които не са просто злободневни в смисъл на политически, битови, тривиални и чиито отговори не са от компетенциите на политолози, социолози и останалите, предпочитани от медиите, коментатори. Моралът е епохален феномен, за разлика от политиката и различните социално-икономически и културни реалии на дадено общество в конкретен момент. Неговата "епохалност" е в това, че той не подлежи на революция, а на еволюция. Затова моралът е сред най-бавно и - забележете - неусетно променящи се човешки практики. Промяната му не става рязко и насилствено, няма как да е преднамерено, предизвиквано с натиск "отвън", от сили, външни и различни от собствената индивидуална воля. На тази воля се основава двигателят на нашата моралност - автономията, която осигурява свободата да избираш между добро и зло самостоятелно.


- Защо е този внезапен интерес към морала, според вас?


- Не бих го нарекла "интерес". Свидетели сме по-скоро на усилено говорене за морал, в смисъл на високо, а не на смислено. Такова говорене не е нещо морално, а по-скоро безразлично на моралността и се описва най-точно с думата "глаголене". Сега на нас усилено ни се глаголи за морал, защото зад това говорене не стоят реални и актуални образци за моралност, достойни за възхищение и подражание. Когото и да попитате, предполагам ще се затрудни да посочи известен съвременен наш политически деец - доколкото претенцията за морал се издига по отношение най-вече на политиците - който може да бъде образец на абсолютната нравственост, защото абсолютната нравственост е всъщност образцовата. 
Същинският проблем на сегашното говорене за морала не е в това, че никой не е съвършен, а че интересът към морала е "нездрав", защото е провокиран от претенцията да се изисква такова съвършенство, което е не само абсурдно, но и опасно. Опасността е в това, че инспириран по този начин, интересът към морала не предполага да се информираш, да познаваш, да обсъждаш феномените на морала, свързаните с тях опит, история и практика, а просто да го размахаш като революционен байрак с претенцията, че олицетворяваш единствената възможна моралност на този свят тук и сега. Свидетели сме не на интерес към морала, а по-скоро на опит за подмяна на моралността с политичността. Това е неразбирането и незнанието, че морал и политика не са взаимозаменими, че моралността, за разлика от политичността, е постоянно определение на човека. Човек може да е морален, без да е политичен. За да живеят двама души заедно, независимо от техните конкретни особености - възраст, пол, раса, не им е нужна политика, но им е нужен морал. Затова можем да се делим по "политически" признаци, но по морален признак такива деления са невъзможни. Моралът е нещо, което свързва хората, а не ги разделя.


- Що е то "нов морал"?


- Формулировки като "нов морал" и "стар морал" са типично морализаторски. Морализаторите имат за основно занимание морала на другия, чуждите задължения, вероятно защото не смятат, че имат достатъчно свои собствени задължения, които да изпълват мислите и целите им. Във всекидневната реч и представи моралността е синоним на добротата, а моралният човек се асоциира с добрия. Основните морални категории са добро и зло и техните конкретизации като честност, справедливост, свобода, отговорност и противоположното на тях, с което свързваме злото. В този смисъл един човек, една постъпка, един принцип е добър, когато ни препраща към справедливост, свобода, уважение, а не към дата на производство и срок на годност на стоките и услугите в пазарната икономика на потребителското общество, за което ни напомнят оксиморони като "нов морал". 


- Нещо не е както трябва в този призив за нов морал?


- Призивът е симптоматичен. Този пропаганден механизъм не сработва по предназначение, защото моралният избор не се състои в избиране между разни "видове" добро, както избираме сирене в магазина според дата на производство и производител, т.е. според "потребителското" определение за ново и старо, което препраща към една консумативна логика и нагласа.


- Онези, които зоват за "нов морал" не казват откъде ще дойде. Нови хора - нов морал тъждествени ли са?


- "Нови хора" звучи толкова абсурдно, колкото и "нов морал". С оглед на актуалната политическа действителност бих казала, че рекламирането на морала е мисия невъзможна по определение. Моралът не е нито стока, нито услуга, защото предполага начин на живот. Същото се отнася и до политиката, която на свой ред е свързана с призвание. Моралът не се произвежда, открива или изобретява. Когато всеки от нас се ражда, моралът вече съществува на този свят. Той е нещо, което може да се обсъжда, а не да се заповядва - все едно да ви заповядам утре в 15,30 ч. да се влюбите в някого, когото ви посоча.
Моралът се възпитава, а не се рекламира, афишира, пропагандира. Възпитаването му става чрез пример или образци. Когато не си предоставил достатъчно убедителен, привлекателен, харизматичен и достоен за подражание пример, така че да представляваш сам морален авторитет за другия, няма как да очакваш и промяна в морала на другия. Оттук идват и "излъганите надежди" на хората в резултат от разминаването между очаквания и резултати от това, че политическата реклама работи независимо от управленските резултати.


- Закон и морал не са едно и също. Сякаш не искаме като общество да проумеем този факт, че онова, което е законно, не всякога е морално.


- Още в древността, когато воин, бягащ от своите врагове, се скрива в храма, никой не е посмявал да му посегне. Така от древни времена хората обитавали различни редове и тяхното запазване зависело от почитането на законите, които ги легитимират. Което не позволявало тяхното произволно смесване и преминаването от един ред в друг, без да останеш ненаказан от институцията, санкционираща този ред. Днес наблюдаваме като че ли обратното - непочитане, смесване и прекрачване на редовете. В резултат се чувстваме пребиваващи в пълната аномия на лишени от опората и на морала, и на правото.


- Откъде идва това чувство?


- От разминаването между думи и дела. От една страна, всички искат да живеят подредено, защото смятат, че така е справедливо. От друга страна, като че ли всички са готови да нарушават реда и го правят постоянно, някои под предлог, че не само те нарушават, други - че така им повелява моралът. Но кой морал? Кой е този морал и чий е този морал, който стои над морала на всички други, над съвестта на всеки друг, припознавайки се като върховен, като морален монопол? Да монополизираш морала, обявявайки своя за единствен и абсолютен, означава да заговориш на езика на ултиматума. Езикът на ултиматума е официалният език на терора. Нещо повече - той е висша форма на терора, на насилието, на мракобесието, но и на страданието, унижението, унищожението на другия като ближен...
Не можем нито без морала, нито без правото. От нас се очаква да действаме според нормите на правото, но да общуваме и живеем всекидневно по правилата на морала. За да стане това, трябва да познаваме и да уважаваме, казано Кантиански, и "редът вътре в мен", и "звездното небе над мен".


- Какво се случи с обществото през последните 24 години, че натрупахме толкова много омраза и злоба? Никой не чува другия. Няма толерантност. Демокрацията е "на книга".


- Демокрацията е "на книга", но колцина у нас вече четат книги? Колцина споделят максимата, че знанието ни прави свободни? И колко от политическите заявки, че образованието и науката са приоритет, се реализираха във вид не само на очаквани, но и на осезаеми добри резултати? Отчитаме спад в нивото, в качеството на образованието и на образоваността, въпреки, а може би и заради, "реформаторския дух", обладал и тази сфера като много други, превръщайки я в перманентно опитно поле.
Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че няма по-сериозна криза от тази на образованието. Нещо повече - всяка криза е криза на образованието. Всички други кризи са фалшиви, защото произтичат от нея, от липсата или недостига на знание как да постъпваме, как да живеем, какво да правим. Колкото по-дълго продължава кризата на образованието, толкова повече ще са фалшивите кризи. Общество и народ, които се отказват да се съпротивляват на тази криза, загърбвайки образованието, науката, а значи и хуманността, са обречени.


- Бяхте сред преподавателите, които не подкрепиха окупацията на СУ. Какво мислите за "моралните" искания на студентите?


- Не одобрявам окупирането на университета - като цяло или на части. Това е морално неоправдано прекрачване на редове, което по аналогия бих оприличила на объркването на човек, който се нуждае от хляб, но отива да го търси не в хлебарницата, а в магазина за плодове. Подобно прекрачване води неизбежно до пренебрегване и омаловажаване на ценности и принципи, като академичната автономия и общата волята на академичната общност. Университетът открай време е "общност на културното гражданство", на тези, чиято културност ги обединява в името на уважението и любовта към познавателните истини, тяхното търсене, откриване и споделяне. СУ беше такава общност, когато протестираше на жълтите павета през 2010 г. срещу финансовите рестрикции, наложени на университетите от тогавашните управляващи. Но дори тогава, когато всички заедно - преподаватели и студенти, протестирахме срещу нещо, което ни засяга съвсем пряко, не сме си позволявали такова своеволие и "светотатство" като блокиране на университета. Излязохме да протестираме навън, а не станахме заложници на самите себе си, окупирайки автономната университетска територия.
Университетът продължи да бъде такава общност и когато през февруари т.г. негови преподаватели и студенти се присъединиха и участваха в общественото недоволство срещу монополизма и растящата мизерия - по своя воля, а не защото някой е блокирал, окупирал мястото, където учат, преподават, работят. Към това нека добавим и собствената му нормативна уредба, която ясно казва, че автономията на университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му, освен в случаите, изрично предвидени в закон, че в сградите на университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност, нито се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на университета и на членовете на академичната общност.
Тези правила не са случайно хрумване, те са обсъждани и гласувани от Общото събрание, в което участва представителството от преподаватели и студенти на всички факултети и звена на институцията, т.е. създадени са по демократичен начин и тяхното пренебрегване е равнозначно на недемократичност и произвол.


- Опитахте ли да дискутирате с "окупаторите" онова, което се случи?


- Невъзможно е, особено когато някой е прегърнал езика на ултиматумите. Може да изглежда много въодушевяващо и "революционно" да заповядваш морал на другия, да му налагаш волята си с ултиматуми, нарушаване на закони и правила, вдигане на шум и глаголене за морал. Нека не забравяме обаче старата максима, че пътят към ада може да е покрит с рози.
Моралът, особено моралът с главно "М", не е застрахован от поемането на този път. И го е правил. Моралът също има своята лъжа - единствена, но своя, за да излъже разкъсващия бяс на самотата. Нейното име е "двоен стандарт": този, който ни дели на добри и лоши, свои и чужди, наши и ваши, праведни и грешни, когато мястото на моралните авторитети и техните източници - природа, Бог и човек, се подменят от властолюбието и жаждата за власт.

 

                                                      *         *         *

 

 

Силвия Минева  е доцент по етика, доктор по философия, преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски", главен редактор на е-списание "Виртуална култура". Автор е на четири монографии, две студии, статии в специализирани и популярни издания. Изследователските й интереси са в областта на приложната, професионалната и постмодерната етика. В същите области са и курсовете, преподавани от нея в различни специалности и факултети на Софийския университет.