Търсене в този блог

неделя, 17 ноември 2013 г.

Превърнаха те в кретен, мили ми и измъчен народе - Христина Христова

 

 

 Една спонтанна и прекрасна равносметка ме навести със сутрешното ми кафе около 24-та годишнина от началото на "демокрацията" и в тона на днешните събития. Това, че бяхме жестоко изиграни, е ясно :) Говоря за десните хора - тези, дето тогава лежахме по асфалта да сваляме комунистите и после изпитахме жестоките си разочарования от прехода, който така и не се случи до ден днешен.

Шепа от нас още не са разбрали, че ни изиграха като по учебник :) Моите приятели искат да върнат времето назад, в оня миг, когато вярвахме, че времето е наше. И да завъртят в поправителен кръг историческото колело. Със същите лозунги, с "червени боклуци", със "свободен пазар", със свирки и тъпани, със сценки и хепънинги.

Да, ама не :)

Нашата демокрация се оказа маска на един друг, скрит и зловещ комунизъм, облечен в синьо, а после в жълто, в зелено... Сменяха се само цветовете и вместо червените боклуци, дойдоха другите боклуци. Опустошението, разрухата и геноцидът, които донесоха те със себе си, не могат да се сравнят по своята античовечност и с най-големите недъзи на червените боклуци. Смениха се само мантрите и правилата на новата цензура - насочена към пълно унищожение на държавността, към поругаване на семейството и традиционните ценности, към довеждането на народа до отчайващо и безпомощно състояние на елементарно физическо оцеляване, към мутризация и чалгаризация, към унищожаване на образованието и културата, към етническо противопоставяне /щото по време на червените боклуци си живеехме много добре с турците и циганите!/, към масова емиграция, към унищожаване на селското стопанство и цялата инфраструктура, да продължавам ли? Единственото "хубаво" ново нещо беше уж свободата, която ни беше дадена на тепсия! Да си скачаме свободно по площадите! Хахахах! Свобода?!.... Дреме им на Тях, че ние си скачаме по площадите! Да се радваме там, да си мислим, че сме свободни! Купени медии и журналисти, манипулации по всички фронтове! Хахахх !!! Страхотна свобода :))))) И какво ползва тази свобода бедния и измъчен народ, който се превърна в един беззъб роб, толерантен при това?!

А, да! Толерантността! Това е много важно, бедни ми и измъчен народе! Бъди толерантен към хилядите нелегални криминални типове, дето преминаха на тумби през липсващата граница; бъди толерантен към разпищовените травестити в розови прашки, дето скачат на содомистките прайдове; бъди толерантен към циганите, дето обезкостиха за желязо де що има фабрика и завод и пият от кръвта ти, размножавайки се като зайци за твоя сметка; бъди толерантен най-вече към шепата си красиви господарки и господари, возещи се на своите лъскави возила с тъмни стъкла, за да не виждат колко си грозен и оскотял, колко неудобно се самозапалваш от отчаяние по площадите, колко срамно беден си станал и колко безвкусно си облечен! Превърнаха те в кретен, мили ми и измъчен народе. В стопроцентов отчаян кретен.

Така че, пиейки своето сутрешно кафе, аз осъзнах, че дясната либерастия в световната политическа мода вече ми е демоде.

Не ща да съм толерантна към двете човешки същества с пениси, когато искат да го раздават мама и тати в безумен и антиприроден еднополов брак.

Не искам мъжете да стават жени, а жените да стават мъже.

Не искам да съм толерантна към този полудял и глобализиращ се свят, в който всяка автентичност бива смляна в една обща еднородна кайма.

Не искам иветки и антоанетки да ми размахват моралния си пръст.

Не искам хелзинкски дебили да съдят български патриоти за това, че искат да бъдат мъже, които охраняват жените си.

Не искам страната ми да бъде претопена като културна идентичност.

Не искам да съм толерантна към всяка патология, превърната в норма от оглупялата Америка и от нейния сателит - разпадащата се Европа.

Хубаво го каза моят любим и красив ум д-р Николай Михайлов: „Пост-Европа – една културна територия в разпад.“ Онази стара и красива Европа, център на цивилизацията, вече е проядена и объркана, превзета от пришълци, тя стремглаво се втурна по новия път, в който изгуби своята автентичност и бляскавата си красота.

Така че тук, в периферията, още има предимства, които не виждаме. Те са скрити в нас, и са последното нещо, което искат да ни отнемат. За да ни пречупят докрай. Колко му е. Новата цензура е проработила навсякъде – и тя изисква: Бъди толерантен!

Ами вече не съм толерантна :)

Ами вече не съм глобалист :)

Ами вече не съм дясна :)

Това не значи, че съм расист.

Това не значи, че съм неонацист.

Това не значи, че съм хомофоб.

Това значи, че някак си вече ми е неудобно от моя народ да бъда толерантна към чужди системи, и нетолерантна към ценностите, с които съм била закърмена и съм станала личност.

Това значи, че ми пука повече за бабата, която брои стотинките за хляба си в порутеното и изоставено село, отколкото за някакъв глобален световен пазар, пълнещ със злато джобовете на „избраните“.

Това значи, че ми е мъчно за майката, която не може да купи хубава дрешка на детето си, тъй като първо трябва да може да го нахрани.

Това значи, че искам да го има малкото и симпатично квартално магазинче, и че огромният МОЛ ме задушава.

Това значи, че ми е много, много мъчно за пчеларите, които изливаха златистия мед на асфалта.

Това значи, че не искам да ям пластмасовите турски домати, а искам да ям хубав и сочен български домат, от плодородната българска земя.

Това значи, че не искам афганистанци и радикални ислямисти, които режат човешки глави и ядат човешки сърца, да влизат в страната ми.

Това значи, че имам приятели гейове, които обичам, и не искам някой да ги превръща в палячовци, скачащи в прайдове, защото това унижава тяхната маргиналност, излагайки я грубо на показ.

Това значи, че вече не мога да бъда дясна и толерантна.

Мога да бъда само лява и радикална.

И да, всъщност – да бъда в мир със себе си, затова, че съм родена българка.

И жена.

                                                         *       *       * 

Източник: Поглед инфо 

Забележка !

 

Този материал се публикува само с познавателна цел. Това не означава непременно съгласие с автора, застъпените тези, гледната му точка и направените изводи.