Камбанки в урагана
От февруари насам не преставам да размишлявам за Протестите. И ме обземат все по-мрачни настроения.
Очевидно е, че здраво се фалшифицира около протестите; сякаш тихомълком е бил създаден специален пропаганден отрасъл за това. Вслушайте се сега, ако имате нерви, във врякането на анализаторите през февруари, а сетне и през юни - и сами ще се убедите в това. Нищо не бе усетено както трябва. Екзалтациите надделяваха над всичко останало - този трябва да си отиде, онзи да дойде, ето такива премъдрости. И никакво приличие не бе спазвано от вечно абонираните за Яслата за Преживяне. Думи като "морал" бяха напълно амортизирани.
И целта бе постигната: така и не стана ясно какво представлява бунтуващият се българин, какви са смислените основания за неговия протест, какъв е хоризонтът на този човек, докъде се простира той.
От влаченето по улиците изобщо не научихме нещо ново за българина.
Истината за него е едно от нещата, които Гробарите на Прехода особено усърдно зариват, тя не трябва да излезе наяве. Тази истина е най-строго пазената тайна на Прехода. Това не е случайно, положително е част от един по-голям замисъл, който цели пълното заличаване на познанието за народностните ни особености.
Ако някой по-сърцат политик, у когото все още бие българско сърце, чуе какво си говорят насаме за българина и българското соросоидите, веднага ще обяви военно положение. Но ще е закъснял.
И през цялото време се правят проби за българската търпеливост, които могат да вбесят и най-безразличния нашенец - те и за това се правят: изхвърлят Ботев от учебниците или позорят Вазов и "Под игото", като ги наричат архаични или ненужни, или оповестяват, че Вапцаров е терорист, или се гаврят с портрети на Левски. Край нямат тези посегателства.
След като е погребана истината за българина, трябва да се унижат и неговите светци, това е ясно. И в литературата ни, от 1989-а насам, интересът към тази истина е съвсем вял, дори напълно е залинял.
Лайняри пишат за лайна - това е изводът, ако ми позволите да бъда по-артистичен.
Автори като Ефрем Каранфилов, които имаха солиден усет за важното в един характер и бяха истински народоведи, вече са забравени. Много назад във времето остана Иван Хаджийски - на него не му посегнаха, но и никой не го чете; от друга страна, дълбоко оскърбително би било за днешния българин истината за него да я търсим чак при Хаджийски, колкото и великолепни и прозорливи да са неговите етюди, все пак те са писани преди повече от 70 години.
Как живее един народ, който не може да опознае себе си; как се управлява подобен народ, без познание за него. Никой не знае.
Целта е постигната: на него се гледа като някакъв невнятен бъркоч.
И бунтът на този народ също трябва да изглежда като бъркоч, като на повърнатото от някакъв пияница. Извинявам се - казвам го с дълбока покруса.
За да залъжат бунтуващия се българин, съзнателно фалшифицират несъгласията му - и накрая го отвеждат в грешни посоки.
Все му подхвърлят маловажното.
Така се случи и с Пеевски. Сякаш ДАНС е ФБР, че не може да бъде оглавено от външен човек. Трябва да е майстор като Хувър, а ако е и педераст - още по-добре. Второто, както се говори, го били уредили по едно време. Но тогава нямаше бунтове, дори по кьошетата не се говореше за това.
Пак преди време един беше почти напълно приватизирал българското "ФБР" - 12 хиляди секретни документи са били преснимани от него, както твърди например ген. Танов. Каза се нещо в медиите, но от това нищо не последва. Българският бунтар не се интересува от подобни неща. Но това с ДАНС са дреболии, а и както се пошегувах веднъж, задниците им още ги сърбят от руското КГБ, а те правят подобие на американското ФБР, какво повече да говорим.
За какво важно е сляп българският бунт, това е въпросът - освен че вечно се грижи за "политическия морал". Това е най-удобната посока, в която го тикат, това е залъгалката. В политиката няма морал, никога не е имало и никога няма да има. Затова българският бунт е предварително обречен - защото все го тикат съзнателно към абстрактни полюции.
Най-важната отлика на Прехода, вън от съмнение, е криминалната, дивашката приватизация, няма спор за това. Ония от Яслата никога няма да говорят за това. Но и българският бунтар, изглежда, никога няма да излезе да протестира срещу този вандалски грабеж - макар че и днес не е късно, защото последиците му ще се усещат още десетилетия.
Между другото защо някой не направи сравнение какво бяха ограбили комунистите, докато бяха на власт 45 години - и какво откраднаха фалшивите демократи само за няколко години? Но тия сравнения са жестоки за всички ни и поради това ги отбягваме. Отгоре на всичко, каквото и да са награбили комунистите, приватизацията пък открадна построеното пак от тях. Така че, поне в това отношение, сметките им са по-чисти пред Историята от тия на крадльовците на Прехода. Това между другото.
Но защо българският бунт беше и си остана сляп за Големия Грабеж - това е най-важният въпрос.
Само можем да се досещаме за възможните отговори - именно защото познанието ни за новия българин си остават смътни. Вместо да дрънкат за "нов" политически морал, не е ли далеч по-разумно студентите да поискат Съд за грабителите на Прехода? Изглежда наивно, нали. А защо? Тогава за какъв морал могат да говорят хора, и то млади, които са безразлични към Грабителите; към ония, които лишиха от всякаква порядъчност стопанския живот, а покрай това взривиха и нравствения порядък в страната. Странно е да говорят за морал, докато загърбват опустошителните последици на този Грабеж тъкмо върху моралните устои на обществото. (Нека приемем, че това безразличие е случайно, а не преднамерено.)
Затова моралните им претенции имат ефекта на декоративни камбанки, които трябва да радват ухото ни - докато отвън трещи опустошителен ураган. Нищо и половина.
Ами аферата с ядрените ни реактори? Защо тя не предизвика бунта на българина?
Тогава неусетно се натъкваме на един от възможните отговори: а може би тъкмо идеолозите и покровителите на Големия Грабеж са моралните ментори на бунтуващия се българин. И, ако е така, как се изтърпява това от младоците, които искат нов морал в политиката?
Това е предварително обречен бунт, защото сам стеснява обхвата и терена си върху един разяден фундамент.
Има и друго. Народът сякаш е по-чувствителен в познанието си за машинациите на Прехода - и си остава ням тъкмо защото е далеч по-трезв. Реститут, който си е дал под наем сладкарницата на Лучано и яде даром пасти, може и да излезе на улицата - и между две плодови торти да иска нов морал от политиците. Обаче един натурален българин от провинцията, който тихо сърба съдбата си, ще мълчи - и това е неизбежно, когато вижда как моралистите бунтари, всъщност реабилитират Грабителите.
Дали днес Хаджийски ще познае своя народ, как ще му изглеждат собствените му етюди за българския характер и манталитет? Отговорът е ясен.
Е, ще гракнат ония от Яслата - така е, защото социализмът разврати българина. Да, де - а пък Прехода го направи пак девствен. Нали.
.....
В един от етюдите си Хаджийски коментира ритуалите, с които организаторите на Априлското въстание поощряват и настървяват хората си - един от тях е накървавяването (Кървавото писмо, насилия над противника и пр.). Сега настървяват новите бунтари с внушения за някакъв морал, които обаче са писани с урина.
* * *
Източник – вестник „Стандарт”, 5.11.2013
