Търсене в този блог

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Необявената гражданска война в България - Панко Анчев

 

Лозунгите и окупацията на университетите са само стимуланти и камуфлажи на това, което реално става и което реално ще става

Става все по-ясно, а и последните събития в страната го потвърждават, че от 1989 година преживяваме преход не само към пазарно стопанство и пазарни обществени отношения, но преди всичко към гражданска война. Този извод никак не е пресилен. Държавата и нацията се подготвят цели две десетилетия за нещо, което е неизбежно и което може и да ги разруши окончателно. Затова няма защо да си правим илюзии, да си затваряме очите и да не виждаме какво става, или ако все пак виждаме какво става, повече да не го назоваваме с евфемизми. И да заблуждаваме себе си и обществото, че нестабилната социално-икономическа и политическа обстановка се дължи на субективни грешки, национален характер и конюнктурни причини и че с разум и законодателна дейност тя би могла да бъде променена.

Ескалацията на напрежението

след последните парламентарни избори не е просто резултат от авантюризма на търсещите реванш за загубата на изборите, нито опит за реанимация на илюзията за "дясно", а добавяне към всичко онова, което нагнетяваше обстановката у нас, всяваше омраза, озлобяваше душите, освобождаваше от задръжки и настройваше към безумството на военновременните закони. Доскоро тази война се водеше предпазливо, вербално и под прикритието на т.нар. "демокрация" и "пазарно стопанство". Сега вече открито протича мобилизация на цялото население, преди да започне същинската й част. Гражданската война поставя за разрешаване една-единствена цел: или - или. Или ние, или вие! Или парите, или човека! Или дясно-либералното, или ляво-социалното! Започналите я няма да сключват примирие и изобщо не желаят каквото и да било разбирателство, компромис, мир, а още повече - благоприятен за всички изход. Мобилизацията се извършва пред очите ни, агресивно, нагло, с лъжи и клевети, чрез медиите и изкуството от платени професионалисти и от доброволни агитатори, идеолози и социолози, които не винаги съзнават какво вършат и кому помагат. Какви само усилия и средства се влагат, за да се привлекат повече ударни сили! Нима не е очевидно, че не става дума само за политически инат и засегнати интереси, а за провеждане на добре замислена и дълго подготвяна операция, чрез която да се очертаят и формират противоположните лагери.

Студентите са "залпът"

който дава началото на "видимата" гражданска война. Окупацията на университетите е сигналната ракета за това начало. Оттук насетне "военните действия" ще се разширяват и разрастват. И трудно ще бъдат възпрени. Колкото и правителството да провежда социална политика, да увеличава доходите, стимулира икономиката, подобрява жизненото равнище! Нищо от това, което прави и ще направи правителството, няма да бъда одобрено и признато. Ще се повтаря обаче, че младите искат морал, морал и пак морал, и те ще се хвърлят в безумни авантюри, без да помислят, че това не е тяхната кауза и моралът, под чийто флаг се борят, вместо да учат.
Най-малката цел, разбира се, е свалянето на сегашното правителство и разпускането на действащия парламент. Дори не е и утвърждаването на т.нар. "нов политически морал" - както декларират опиянените от неочакваната за самите тях храброст и медийна популярност протестиращи. Лозунгите и окупацията на университетите са само стимуланти и камуфлажи на това, което реално става и което реално ще става. Трябва да си политически наивник или злоумишленик, за да вярваш и твърдиш, че всичко това е нормално и че скоро ще настане мир и спокойствие. Че оставката на правителството и предсрочните избори ще успокоят недоволните и улицата ще утихне. Или че съотношението на силите в парламента (днешния и утрешния) е достатъчно, за да се намери ключът към вярното решение. Ако това беше така, събитията щяха да протичат по съвсем друг начин и нямаше да продължават толкова дълго. А и шумът в медиите щеше да стихне.
Тази война не е само за пари и пазари. И не толкова заради нечии накърнени икономически интереси. Тя трябва да реши веднъж завинаги проблема "кой - кого", за да се утвърди окончателно светът без традиции и любов, нравствени норми, свобода, братство, социална справедливост и състрадателност; да отстрани от обществения живот носителите на идеите за свобода, братство, справедливост, морал, нравственост, любов и състрадание, за да възтържествува окончателно либерализмът. Когато най-сетне настъпи неговото царство, всичко ще е позволено. Тогава ще заживеем в царството на посредствеността, простащината, нравствената уродливост и безчовечността. Тази война

трябва да ликвидира

историческото ни минало, човешкия ни облик, любовта и мира между хората. Тя цели да ни извади от цивилизационния свят, в който исторически съществуваме, за да ни хвърли и погуби в измислени общности, създадени заради въпросните либерални цели. Започналите гражданската война и нейните идеолози и задкулисни ръководители и стратези неистово мразят българите, славянството, Русия, православието, защото виждат в тях противодействието срещу безконтролното и несправедливо разпределение на благата, на мизерията и безнравствеността.
Аз казвам това най-вече на левицата, защото, иска или не иска, разбира ли го или не, въпросната гражданска война е срещу нея. Левицата е длъжна да приеме истината и да се държи съобразно правилото "на война като на война"! Не се страхувам, че мога да бъда обвинен в крайност и да заслужа определения от рода на "твърдоглав комунист", "ретроград" и т.н., защото без вникване в същността на реалността, без гледане очи в очи проблемите пред тебе, без способност и готовност да ги формулираш правилно нищо не можеш постигнеш. Левицата трябва да излезе от шока, който преживя с краха на социализма и разпада на социалистическата система. Този крах бе исторически неизбежен за едно явление, което не успя да се нагоди към реалностите и не намери начини да разреши собствените си противоречия. Но идеята, която изповядваме и искаме да приложим в живота, е идея както нравствена, така и политическа, т.е. за устройството на обществото и функционирането на държавата и икономиката, идея за властта като политически инструмент за реализация на тези идеи и програма за развитие. Тази идея сега е поставена на прицел и ще бъде смазана и забравена, ако не се противодейства решително и отговорно.
Повтарям и наблягам: териториалната цялост и дори животът на държавата и българската нация са застрашени от разрушаване и унищожаване. Либералните принципи, върху които бе изграждана държавата ни през последните двадесет години, ликвидираха икономиката, опорочиха морала, смазаха културата и образованието, отнесоха се цинично към старите и болните хора.

Нищо възвишено не остана поругано

Никой идеал не бе пощаден. Вижте кои са в културния елит, за кои "величия" тръбят медиите, кому раздават наградите. А през това време левицата говореше за толерантност, разбирателство, приобщаване, мир. Тя се вайкаше, че днес няма нови идеи или пък бързаше да възприеме поредната либерална пошлост, за да изглежда модерна и европейска. Затова и всеки път, когато народът чрез избори я натоварваше с управлението на държавата, тя панически се луташе в лабиринтите на властта и се срамуваше да приложи ясно и категорично идеите си, за да не я обвинят в ретроградност и че не е "европейска". Какви ли не обвинения се сипеха и продължават да се сипят върху нея, кой ли не я хули, кой ли не е пожелал да я ликвидира. А тя всеки път предпочита да се оправдава, вместо да разбере най-сетне какво се случва и какво й предстои.
Голямата беда на българската (не смея да съдя за европейската като цяло) левица е нейната идейна безпомощност и липса на идеология. Няма безидейна политика и политика без идеология. Твърденията, че днес сме бедни откъм леви идеи, са несъстоятелни. Те само наливат вода в мелницата на либерализма и внасят смут и добавят безпомощност в левицата и нейните привърженици и избиратели. Още по-опасни и вредни са теориите за общонародните партии без социална база и за деидеологизираното общество. Все повече се вижда, че държавата не е в състояние да съществува и да се развива устойчиво без единна общонационална и държавоформираща идеология. Либерализмът и неолиберализмът в никакъв случай не са такива градивни идеологии. Те са деструктивни във всяко отношение. Икономическите успехи, които капитализмът постигна към края на миналия век, прилагайки неолибералните идеи, бяха краткотрайни и след тях настъпи

дълбоката криза на системата

Левицата е длъжна да се въоръжи отново и да наложи своята воля. Тя трябва да се откаже от много от досегашните си привички, да престане да отговаря на провокации и да се оправдава постоянно. Особено важна днес е ролята на лявата интелигенция и особено на творците от всички изкуства. Нека те не забравят, че от тях зависи животът на българската култура и как ще се формира общественото съзнание, и да не чакат някой друг да разреши творческите и битовите им проблеми. В това отношение биха могли да се поучат от либералните си колеги, които упорито и последователно налагат изповядваните от тях ценности и успешно внушават на публиката, че предпочитаните от тях имена са върховете на днешното изкуство.
Аз бих ги попитал, гледайки ги в очите: "С кого сте вие, майстори на културата?" С народа, истината и отечеството ли? Или с тези, които разрушават и обричат живота ни на мизерия и гибел? Ако не ви е страх (а и защо трябва да ви е страх, когато вие сте прави и силни, защото с вас е истината), то събудете се и тръгнете да браните останалото. Защото ако не осъзнаем какво става, историята ще хлопне вратата пред България.

                                                                *      *      *

 

Източник: вестник “Дума”, 12.11.2013