ПРОБУЖДАНЕ: Васил Демиревски (Жельо) - легендарен партизански командир и воин

Жизненият подвиг на легендарния партизански командир и воин Васил Демиревски — Жельо е неизменно в нашите представи, такъв какъвто го познавахме лично, какъвто го рисуват в спомените си съратниците му от борбата срещу фашизма и капитализма, какъвто е пресъздаден в литературата.

Видният партиен деец израства от колектива на дупнишкото работничество, за да продължи борческите традиции на своите предци от времето на славната Дупнишка комуна и Септемврийското въстание, да отбележи нов връх в революционното движение на родния си край. Борческият му път го води през нелегалните сбирки на комунисти и ремсисти в революционния град, по партизанските пътеки в усоите и високите върхове на Рила, при възторжените хора, с които приветствува свободата на градския площад. Оттук, по призива на партията, той се хвърля във вихрена атака срещу хитлеристките войски на западната ни граница и на 30 октомври 1944 г. загива със смъртта на храбрите.

Васил Сотиров Демиревски е роден на 26 ноември 1914 г. в Дупница. Вече е избухнала Първата световна война. Баща му, заедно с много други дупничани е хвърлен в нейния пожар. Настъпва неописуема разруха и глад. В Русия, под ръководството на В.И.Ленин, избухва първата социалистическа революция в света — Октомврийската, а нашият народ посреща с възторг примера на своите руски братя. Малкият Васил расте под влиянието на тези събития, увличат го легендите и преданията за многобройните чети и храбри войводи, бродили из величествената Рила, кръстосвали нейните китни поляни и хладни гори. В съзнанието му отрано заживяват образите на Гоце Делчев и Яне Сандански, Кочо Муструка и Димо Хаджидимов. Той се гордее със своя дядо Чиме — македонски войвода, съсечен от турците. Васил или Циле, както го наричат близките, е обладан от борческия дух на дупнишкото работническо движение, от духа на дупнишките пролетарии, повели борба срещу буржоазно-капиталистическия гнет. От малък той застава в колоните на първомайските манифестации. Под влиянието на видните партийни дейци Станке Димитров, Коста Петров и Георги Муструков у младия юноша се възпитава бистър ум, твърда воля и борчески дух.

Като ученик в I клас на гимназията, Демиревски става член на РМС, увлича се от прогресивна литература, участвува в марксистко-ленинските кръжоци и в организираните тайни сбирки - туристически излети. С жар изпълнява всички възложени му поръчения — подготвя и разпространява позиви, включва се в литературно-музикалните програми, агитира ученици и млади работници за участие в нелегални събрания. Под негово ръководство ремсовата организация в Дупница укрепва и нараства на около 80 човека.

През 1934 г. Демиревски е изключен от дупнишката гимназия и продължава образованието си в Горна Джумая ( Благоевград), където се сближава с нелегалните ученически групи и развива активна политическа дейност. Организацията скоро е разкрита, а Демиревски — задържан. Сред арестуваните са неговите близки другари — Славе Максимов, Никола Чуковски, Димитър Панчев, Димитър Бедников. В дните на изтощителни разпити и очни ставки, Демиревски незабележимо и делово организира защитата, предотвратява по-нататъшни разкрития. Под съдебна отговорност по ЗЗД са подведени 43 души. Процесът започва на 20 юли 1935 г., а на 4 август съдът обявява присъдите. С 10 000 лева глоба и 5 години лишаване от свобода, Демиревски е изпратен в Централния софийски затвор. След близо две години той е освободен. Затворът за него е школа по марксизъм-ленинизъм, по другарство и взаимопомощ, по смела непреклонност и нестихваща дързост. Тук младият ремсист получава името си Жельо войвода, което му остава по-късно и в партизанския отряд.

През 1937 година Васил Демиревски започва работа в "Балкантабак" и влиза в редовете на Българската работническа партия. Избран за секретар на Дупнишкия околийски комитет на партията, той продължава борческото дело на прославените дупнишки комунисти и блестящо се справя с най-важната задача – партийната организация да стане ръководител в борбите на тютюневите работници и градската беднота срещу експлоататорската политика на търговците и държавата.

Осъществява се новият курс на партията. Вещ организатор и масовик, Демиревски успява да сплоти трудовите хора и младежта. Под негово ръководство партийният и ремсовият актив овладяват масовите организации — проникват в читалищата, във въздьржателните дружества, в спортните организации. Тютюневите работнички влизат в казионното женско дружество и издигат своите искания. Демиревски е инициатор и организатор на независимите работнически професионални съюзи. Със съдействието на стотина организирани комунисти и ремсисти, той повежда масите в борба за защита на жизнените работнически интереси. Проведени са масови акции в защита на Търновската конституция и на осъдените на смърт антифашисти, срещу ръководството на местната популярна банка, възниква инициатива за изграждане дружество на тютюнопроизводителите .

За януари 1940 година са насрочени парламентарни избори. Партията мобилизира своите сили и разгръща широка политическа работа за повишаване класовото съзнание на трудещите се и за разобличаване предизборните машинации на буржоазията.

През 1940 година по указание на Центъра започва подготовката на обща стачка в страната, която да обхване тютюневите и текстилните работници. По този повод на 15 и 16 юни Васил Демиревски взема участие в нелегалната партийна конференция на тютюневите работници, състояла се в района на село Куклен — Асеновградско. Стачката избухва на 19 юни в Пловдив, а на 24 — в Дупница. На масов работнически митинг Демиревски разобличава демагозите от казионния Български работнически съюз. Стачниците издигат искания за увеличение на надниците с 30%, за увеличаване издръжката на безработните от фонд "Обществени осигуровки", за подобряване условията на труд, за прилично отношение на майсторите към работниците, за забрана на уволненията на стачници. Всички работници са солидарни с исканията и гласуват за тях. Властта пристъпва към потушаване на стачката. Обявена е гражданска мобилизация. Задържани от полицията са 15—20 стачници. Демиревски е интерниран в Трън.

Изявеният партиен функционер е в центъра и на Соболевата акция. Под негово ръководство в града и в селата се разгръща широко движение за сключване на Пакт за ненападение със Съветския съюз. Подготвени са писма и телеграми, които с хиляди подписи са изпратени до Народното събрание и царя.

На 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия вероломно напада СССР. Демиревски е наясно, че това не е обикновена война. С такава нагласа той посреща решението на партията за възприемане курс на въоръжена борба. Партията предупреждава комунистите да се предпазват от репресиите на озлобената фашистка власт. Тази обстановка е разяснена пред партийния и ремсовия актив.

На 2 юли полицията прави опит да арестува опитния конспиратор. Време за губене няма. Само 8 дни преди това му се е родило момиче — първа рожба, но нали борбата е и за тях. Пътят е един – към Рила, която векове е приютявала борците за народна свобода. Същият ден от ръцете на полицията се измъква и Асен Орански. Вечерта двамата се срещат в жилището на своя съратник - Пилето и уточняват основните задачи, стоящи пред партийния актив.

Под ръководството на Васил Демиревски — Жельо през есента на 1941 година се формира втората партизанска чета в България, която през 1943 година прераства в отряд. Новият революционен дух на планината, смелите действия на рилските партизани, предвождани от легендарния Жельо войвода, вдъхват смелост в сърцата на бедните и отрудени хора. Едни разказват, че посред бял ден видели войводата в центъра на града, други го забелязали пред околийското управление, трети - че се е появил в противовъздушното скривалище по време, когато там бил военният комендант на града. Случило се, че Демиревски срещнал полицейския агент Киро Бобошевеца — "Циле, запелтечил той — все едно не съм те видял". Когато научава за жестоката разправа с най- младия партизанин от отряда — Васко Манолов, Жельо войвода отсича по отношение на убиеца Лакьов - "Скъпо ще плати за Васко". За ликвидирането му, Демиревски изготвя специален план. Той трябва да бъде убит в центъра на града — за назидание на фашистите и за кураж на трудовите хора. Скоро и двамата - предателят Боян Палагията и убиецът Лакьов, получават своето. Този подход на партизанския командир е характерен за цялата му дейност. С провежданите по този начин акции, авторитетът на властта като всесилна е развенчан напълно.

В бойния летопис на Дупнишкия партизански отряд са записани над 70 акции и сражения, които под вещото ръководство на Жельо войвода завършват с успех. На срещи с трудещите се, на импровизирани митинги Демиревски разяснява целите на партизанската борба, подчертава, че силата на отряда е в подкрепата на народа.

В средата на август 1944 година се създава обединеният Рило-Пирински отряд. За негов командир е избран Васил Демиревски — Жельо. На 24 август отрядът записва в антифашисткия летопис най-смелата, най-интересната и най-героичната акция в България, насочена пряко срещу германския окупатор — Жабокрекската операция.

На 9 септември Рило-Пиринският отряд, начело с Демиревски, установява народната власт в Разлог, а на 10 септември победно влиза в Горна Джумая (Благоевград). На 11 септември любимецът на дупнишките трудещи се се озовава в прегръдките на родния си град. Всеки иска да се доближи до него, да му стисне десница, да му се порадва. От всички страни се вдагат приветствено юмруци "Смърт на фашизма — свобода на народа".

След победата стотици младежи и девойки от дупнишкия край се записват доброволци в сформирания III гвардейски пехотен полк и под командването на Васил Демиревски - Жельо се отправят за фронта. Полкът получава заповед да атакува главния опорен пункт в отбраната на хитлеристките позиции при град Буяновац в Югославия. Тук, в разгара на ожесточеното сражение на българската армия с немските войски, след токущо заглъхналите боеве при Страцин и Стражин, на 30 октомври 1944 г. на кота 711 - връх Ястребац, пада пронизан от вражески куршум смелият комунист, легендарният партизански командир, храбрият воин от Отечествената война Васил Демиревски - Жельо. Тук започва неговото безсмъртие.

И с живота, и със смъртта си в паметта на поколенията той остава пример за себеотрицание и героизъм в служба на народа.

Автор: Любомир Трайков