Александър Лилов беше наясно с максимата на Омуртаг: може и добре да живееш. А може да доживееш и до сто години, ако е рекъл Господ, но потомците ще съдят за тебе не по онова, което си изял и изпил, а по онова, което си сътворил и оставил след себе си. Е, той остави много – книгите си, статиите си, списанието „Понеделник”. И голямата творба на живота си, своя magnum opus – теоретичната трилогия „Информационната епоха”. Остави толкова много, че е трудно да се събере, систематизира – камо ли да се прочете и да се осмисли. И Стратега вярваше, че светът може да се моделира като воля и представа. Че в ХХІ век след Христа освен от сляпата борба на противоположностите се ражда един нов свят, предопределен от Разума. От Разума на Информационното общество. Затова прикани „вси светии” на една и съща маса на явната им вечеря в „Диалогът на цивилизациите” – от Хегел до Маркс, от Кант до Шопенхауер, в компанията на най-видните им прозелити – от Ленин до Даниел Бел. Да си поговорят за живота. За живота – вчера, днес и утре. Та заедно да напипат отговора: утре ще има ли живот?
И на още толкова много въпроси на стратегията „Лилов”:
Предизвестен ли беше краят на социалистическата система? Можеше ли социалистическият модел да бъде реформиран чрез въвеждането на демократичен механизъм за непрекъснато обновяване на социалистическите партии, или в модела е заложен генетически код за неговото самоунищожение? И къде е заложен този код? Дали у теоретическите основоположници на марксизма, или в интерпретацията на руската и съветската политическа традиция, според която демократичният социализъм беше заменен от демократичния централизъм, осигуряващ господството на една личност над цялата партия?
И още нещо много важно, пронизващо и текста, и контекста на теоретичната и политическа дискусия в „Диалогът на цивилизациите”. Реалният социализъм умря – ни каза Стратега, – отидоха в небитието всичките му исторически недостатъци, вродени недъзи, детски болести и възрастови пороци. Социализмът обаче е жив. Мисията на демократичния социализъм продължава в името на благоденствието на всички, на равенството, братството и свободата в Двадесет и първия век.
Или с още малко оптимизъм в едно изречение, както оповестяваше камбаната на Александър Лилов благата вест: социализмът умря – да живее социализмът!
Още веднъж ще повторя: най-главните теоретични открития на списанието не бяха в отговорите, а във въпросите, които задаваше главният му редактор цели шестнадесет години. Трябваше да се разбере, да се наложи ясно и категорично пред българското общество фактът за коренните, сериозните трансформации във всички области на съвременния свят – общество, политика, икономика, комуникации, култура, ценности. За Великата глобална революция като системно единство от няколко революции – научна, технологична, комуникационна, образователна, екологична, демографска, мениджърска. Революция, която измени не само производителните сили на обществото, неговата социална морфология, но промени и мисленето на хората, идеите и обществените теории.
Не искам да прекалявам с обобщенията, но поне тук, в тази творческа и политическа среда, която представлява духовното пространство на Александър Лилов, независимо от разнопосочността на статиите, бурните дискусии, личните пристрастия, той успя да се добере до един важен консенсус – раздялата с остарялото мислене, с принципите и моделите на ХІХ и ХХ век. До разбирането, че най-важният въпрос днес е: „Що е социализъм в информационната епоха и има ли той почва у нас?”.
Пак на страниците на „Понеделник” се появи един стратегически отговор: „Бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето”. Това ни каза създателят и главен редактор на списанието Александър Лилов. Статия след статия, брой след брой новата концепция за българския социализъм на ХХІ век се наливаше с плът и кръв. Какво тържество на разума, на вярата и оптимизма във времена на разруха сред отломките от Берлинската стена! Този свят е различен от вчерашния, както утрешният ще е различен от днешния.
В това вярваше и за това говореше Александър Лилов: един нов социалистически свят е възможен.
ВЪЗМОЖЕН Е!
