Търсене в този блог

петък, 13 декември 2013 г.

Разговори в махалата - Юрий Борисов

  

Има някои неща от обществения живот, които в махалата не разбираме. Питаме се един друг и когато констатираме, че никой от нас няма убедителен отговор, търсим доброволец, който да се подготви и да изнесе повече факти. После ги обсъждаме я в кварталната кръчма при Камен, я в кварталните клубове на БСП или ГЕРБ. Събираме се, така да се каже, междупартийно.

 *   *   *

Преди месец се заехме с въпроса какво печели държавата от концесиите на минерална вода. Бай Дочо, бивш служител в министерството на екологията, се представи с цял доклад.
"Разрешените за добив количества на концесионерите постоянно се увеличават. Така например, най-голямата фирма у нас за бутилиране на минерална вода "Девин" АД, която държи около 35% от пазара, стартира през 1999 г. с разрешено количество от 166 млн. литра годишно. През ноември 2009 г. правителството даде съгласие обемите да бъдат увеличени и през 2014 г. те ще могат да достигнат 227 млн. литра. Същото се отнася и за "Бутилираща компания Горна баня". През декември 2009 г. тя получава разрешение за  увеличаване на експлоатационния ресурс с 25 млн. л. до 188 млн. л. Тя държи около 30% от пазара. Компанията за минерални води "Банкя" е с дял от 15%. Тя започва през 2001 г. с разрешение за 32 млн. литра, а през 2014 г. експлоатационният ресурс ще достигне 183 млн. литра. "Бутилираща компания Хисар" -  с дял от 10%. Държавата и на нея позволи увеличение на обемите - до 125 млн. л. Дотук изброих фирмите, които държат около 90% от пазара. Има и още, но по-малки фирми. Като гледа човек увеличението на обемите, веднага си мисли, че и приходите на държавата растат. Да, ама не. Приходите за държавата от минералните извори непрекъснато намаляват. Да вземем за отправна точка 2009 г., когато се дават разрешителни за сериозно увеличение на добива. През 2009 г. държавата печели от такси около 2,5 млн. лв. През 2010 - 2,2 млн., а през 2011 - 1,9 млн."

  *    *    *

Преди дни се бях наредил на опашка в "Княжево", за да си напълня туба с минерална вода. Един човек, с който няколко пъти се засичаме там, ме заговори: "Голям кеф, че тук ни е безплатно. А от продажби се прибират над 320 млн. лв.! Да знаеш колко влизат в държавата като такси?" Бях подготвен. "А бе, около два милиона, от които трябва да извадиш поне 500 хил. за контрол върху договорите. Нищо работа." "Сега ще ми се смееш, ама да питам. Не е ли притеснително, че бутилиращата компания "Горна баня" бе продадена на арменците Гагик и Джаваир Царукян? Не ни стигат проблемите с руснаците, ами сега и арменци! Държавата не се ли притеснява от засилване на геополитическото влияние на Армения върху България?" "Виж, какво, отговарям. След като американците не се притесняват, значи няма страшно. Ако арменската инвазия продължи, ще продадем някоя бутилираща компания на грузинците и по този начин ще се получи диверсификация. Освен това понякога нещата не са такива всъщност, каквито изглеждат на повърхността. Давам пример. Тази година една люксембургска фирма купи разположения край Русе "Свинекомплекс - Николово". По улиците обаче много хора твърдят, че зад офшорката стоят българските шефове на комплекса. Така че, Гагик - Магиг - никой не знае дали зад тези имена не се крият наши патриоти". Колегата по вода продължи: "Има и друго, което ме притеснява. В кварталната кръчма някой обясняваше как общият дебит на находищата за минерална вода в България е 3000 л/сек., а от тях за бутилиране се използват само 0,01%! Само на територията на Столичната община има 43 находища, като повечето от тях не са проучвани! Това не е ли разхищение, това не е ли безотговорност?" "Виж, какво, отговарям. И в моята кръчма този въпрос се повдига. Само че тази ви информация е от 2009 г." "А да си чул нещо да се е променило?", контрира човекът. "Добре де, продължих. Мен ме интересува принципният въпрос. Ходих в Института по пазарна икономика да питам защо държавата и общините не се заемат с този печеливш бизнес, който Господ ни тика под носа. Както очаквате, те отговориха - че държавата и общините са лоши стопани, защото могат да завъртят капачките неправилно или да залепят етикетите на обратно. Ще чакаме инициативни българи или арменци. Така ми казаха.

 *    *    *

В клуба на ГЕРБ някой пожела да разискваме кражбите на ток. Щото това в крайна сметка товари нас, изрядните платци. "Може, казахме, да си говорим за кражби е най-интересно". Ето какво бе направило впечатление на съседа Марков и какъв неочакван въпрос зададе накрая.
"За януари - ноември т.г. ЧЕЗ обяви, че документираните кражби на ток при тях са 3,5 млн. лв. За миналата година те са 4,3 млн. лв. За 2012 г. за трите ЕРП-та сумата е 12 млн. лв. Интересно е обаче, че главните виновници в очите на редовия българин за кражби на ток - циганите, не се представят "добре" в тази област. Например в ромския квартал "Столипиново" събираемостта от 3% през 2006 г. се повишава на 85% през последните години. За сметка на това обаче растат кражбите от луксозни вили, ресторанти, хотели и всякакви други стопански предприятия. Последните се обслужвали организирано на абонаментен принцип и собствениците получавали специализирани консултации от бивши, а понякога и настоящи служители на ЕРП. Тук в задачата се пита с колко трябва да се намали данък печалба, за да не се краде ток от стопански предприятия? Можем ли да предполагаме, че ако този процент стане 2-3, проблемът ще се реши?"

  *    *    *

Дойде и моят ред. В клуба на БСП, разбира се. Не мога да държа речи в други клубове.
"Моят философски ум трудно схваща връзката между печалба и платени данъци. Да вземем Топ 100 на софийските фирми. За миналата година най-добра печалба от всички фирми в София е регистрирал Българският енергиен холдинг (БЕХ) - близо 285 млн. лв. В същото време най-големият данъкоплатец е Еврофутбол ООД - гр. София, с платен данък от 30 млн. лв. за 2012 г. Не е ли вярно, че който има най-голяма печалба трябва да плати и най-голям данък? След тези числа им разказах за един разговор с мой приятел икономист. "Абе, вие философите, се тросна, навсякъде ли се бъркате? Знаеш ли колко вида печалба има? ОББ, като обяви огромна оперативна печалба, знаеш ли какъв данък плати?" "Знам, отговорих. Това го знам, даже съм го писал в статия. Нищо не плати, защото в края на краищата излезе на голяма загуба". "Е, тогава? За да си ги обясниш тези неща, трябва освен от философия, да разбираш и от счетоводство! Аз опитвам ли се да разсъждавам защо солипсизмът твърди, че всичко съществува само в нашето съзнание, докато абсолютно ми е ясно, че природата ще я има и след като умра?" Малко се засрамих, но продължих да разсъждавам на глас колко е изумително, че най-голям данъкоплатец в столицата всъщност е фирма за хазарт, като че ли потребленията на ток, храна и всякакви услуги едва кретат. Успокоителното в случая беше, че и в Лас Вегас е така. А там са богати.

 *    *    *

След конкретната беседа за фирми и печалби се сетих и за други неща, които не разбирам. Едно от тях вече го бях описал - т.нар. "Гепарди", фирми с най-бързо растящи приходи, които излизат на загуба. То, ако бяха само "Гепардите", във витрина да си ги сложиш и да им се радваш. При много други положението е същото. Да вземем Топ 100 на Варна. "Ръст на общите приходи и собствен капитал на фирмите във Варненския регион през 2012 г., значителен спад на платените данъци и на финансовия резултат и намаляване на общия брой на заетите лица в дружествата". Това го четох в бр. 34 на в. "Банкеръ".
Използвах едно събрание на живущите в блока и в края, след обсъждането за покрива, плахо попитах: "Някой да знае защо "Нафтекс Петрол ЕООД - гр. Варна за миналата година има приходи от 1,4 млрд. лева, а отчита загуба от 84 млн.? Защо монополистът "Енерго-Про Продажби" АД - гр. Варна с приходи от 845 млн. отчита също загуба?" "Ти да не си се чалнал? Каква връзка виждаш между нашия покрив и тези варненски фирми?" Обясних му, че ако в хазната влиза повече данък, ще има повече пари за социални разходи, следователно мога да очаквам повече хора да купуват вестника, в който работя, и съответно да се надявам на премиални. Ако имам бонуси, ще мога да заделя повече пари за покрива. Човекът обаче е зъболекар и толкова сложни и абстрактни връзки не може да прави. Никой не ми отговори и аз се отправих към кварталната кръчма, където такива въпроси се смятат за естествени и важни. И винаги има кой да ти отговори.

 *    *    *

Още щом влязох в кръчмата и се отправих към една от масите, Ганчо от съседния блок, ухилен до уши, се провикна: "Ако ще ни занимаваш с български фирми - печалби и загуби, без мен! Днес не съм в настроение!" Малко се обърках, защото точно с това смятах да ги занимавам. За секунди порових в главата си и им треснах друг въпрос: "Нали знаете, че 75% от вноса на велосипеди е от Китай? А знаете ли на колко долара се обмитява един китайски велосипед? На 11,4 щ.д.! А да сте виждали по магазините велосипед за възрастни по-евтин от 200 лева и детски - под 100 лева? И как ще ми обясните, че китайската стока влиза на 15 лева, обмитяват я и се продава след това на 200? Търговците каква норма на печалба правят? Или лъжат в документите за истинската китайска цена?" Друг съкварталец, на друга маса се провикна: "Ела при нас, ние тъкмо обсъждаме нормите на печалби в България и ги съпоставяме с тези в Германия! Като чуеш някои факти, ще паднеш! Особено за супермаркетите". Седнах и започнахме. Ама за това ще разкажа друг път.

Задача с неизвестна трудност:

От ЧЕЗ твърдят, че кражбите от ток при ромите силно са намалели, но за сметка на това значително са се увеличили кражбите на ток при стопанските субекти.
Въпрос: Сега данък печалба е 10%. Ако този данък бъде свален на 2%, ще намалеят ли кражбите на ток от фирми? 

                                                    *       *       *

Източник: в-к „Дума”, 14 декември 2013, брой 291