Търсене в този блог

събота, 28 декември 2013 г.

Всичко у нас идва отвън - проф. Андрей Пантев

 

Често сравняват България с Швейцария или Белгия, но ние никога не сме били като тях. Въпросът е да знаем какво не можем да направим. 

БГНЕС: Проф. Пантев, по различна ли изглежда политиката извън НС и как ще наречете изминалата 2013 г. от гледна точка на политическото представителство?

А.П.: Ставащото в България не е изключение – целият свят се тресе от размирици, от гняв, от недоволство, от разочарования. И както през цялата ни история всичко, с изключение на киселото мляко и богомилите, идва отвън. При нас, разбира се, имаше привкус на ненавист, на чисто битова, не на принципна и идейна, още по-малко - на идеологическа, но беше скучно. И в същото време - ето това е противоречието, хем има драми... хем скучно.

БГНЕС: Да, но се изхаби прекалено много обществена енергия. Помните, започна се с гладните бутове през февруари...

А.П.: Те бяха забравени.

БГНЕС: ...падна правителството на Борисов, след това нямаше въздух за новото правителство и започна другата серия протести, т.нар. ТВ революция...

А.П.: Аз имам позитивно отношение към революциите, независимо от това, че един историк не би трябвало да забравя какво става след всяка революция. Едни я започват, други я довършват. И обикновено става по-лошо. Кажете ми една от страните, в които се извърши революция в Близкия изток и хората да започнаха да живеят по-добре. Е, няма такава.

БГНЕС: Подсещате ме, показателна е промяната в позициите на един типично дясно мислещ доскоро човек като д-р Николай Михайлов. Той е стигнал почти до леви убеждения и обвинява за всичко това световния олигархичен ред и либералната олигархия, която пък си сътрудничи с другата, левеещата олигархия. България плочка ли е от това домино?

А.П.: Отнасям се с ироничен скепсис към лявото и дясното. Ако погледнем с хладен разум преди 1989 г. БКП беше дясна партия- тя беше за статуквото, за консервация на обичаи, нрави и стойности, тя беше срещу всякакви промени. Така че в света, а най-вече у нас - какво значи да си ляв или десен? За да си десен трябва дядо ти или баща ти да е барон, маркиз, виконт, граф. Ние тук имаме други различия - дали гледаш този, който бърка в кофата за боклук или гледаш витрините на тази прекрасна улица, на която се намираме - това е ляво и дясно. И в това отношение можем да кажем, че такива като този мъдър мъж/д-р Николай Михайлов-бел.р./ по силата на логиката, вероятно на ум, а защо не и на морала, е разбрал, че от тази работа нищо няма да излезе. Освен поредното, защото тепърва ще има такива, разочарование. Нито един от маститите социолози и политолози , графолози и психографи, не направи едно изследване какво е отношението между тези, които седяха на трибуните на митингите 1990-та г. и тези, които викаха долу...каквото и да е. Всички те, с много малко изключения, доста добре инкасираха своя антикомунизъм или нагаждачество, няма един от тях, който да живее в бедност. Докато тези, които ги приветстваха и насърчаваха, една много малка част от тях, е в битов смисъл по-добре. Ами това е цялата драма днес. Защото всички днес много се дръвчат на комунизма, но в световен мащаб най-влиятелната страна след САЩ е комунистическа, която кредитира Америка. Защо някои борци срещу комунизма не се замислят защо най-малко се инвестира в демократична България, а най-много в комунистически Китай и комунистически Виетнам? Въобще, за идеологии не можем за говорим и това е драмата на нашия свят - че всички партии от Тайланд до Норвегия нямат идейни основания. Примерно, Хитлер казва: да накажем евреите за нашето падение, болшевиките казват: долу царя, Френската революция: долу привилегиите, ние какво казваме? Една абстракция - оставка. Която нищо не носи като най-близка перспектива, а камо ли - историческа.

БГНЕС: При това разделение, има ли оптимизъм за нас, българите в краткосрочен план? Защото, както каза един наш събеседник наскоро - аз съм песимист с разума си и оптимист с волята си...Как можем да излезем от това тресавище - да сме на последно място по почти всички цивилизационни показатели в ЕС?

А.П.: Кажете ми кога не сме били на последно място в Европа? Само при комунизма. Във всички статистики между двете световни войни на трите последни места по каквото и да е са били Албания, Турция и България. Така че тия приказки колко е било прекрасно между двете световни войни, как българският лев е бил конвертируем и албанският лек - също конвертируем, как София приличала на Виена ...В най-елегантния за времето си хотел "България" е имало етажна баня, а не отделни. А можете ли да ми покажете повече от 50 частни къщи в София пак от онова време, които могат да се нарекат европейски преди 9-ти септември 1944 г.? Значи, тази идея да си песимист е по-здравословна, според мен. Защото оптимистът е глупак, той е лесно манипулируем, тръгва по всякакви идиотски идеи. Младежите нацисти, които са скандирали: Германийо, събуди се 33-та година също са били оптимисти. Така че по-добре е да кажем: това не можем. Като почнат да ни сравняват с Белгия и Швейцария ...че кога сме били като тях? Въпросът е да знаем какво не можем да направим.

БГНЕС: Е, да не го отдаваме на чувства...

А.П.: Това не е чувство, защото аз не се чувствам по-малко европеец от всеки преподавател от всеки университет в Европа, нали? Но, все пак, това че не съм се родил красив, със сини очи и с мускулеста конфигурация не ме прави нещастен, но знам, че не съм красив.

 

Източник: Информационна агенция БГНЕС, 27 декември 2013 г.