Търсене в този блог

сряда, 11 декември 2013 г.

В България липсват икономически свободни и независими граждани - доц. Иво Христов

 

 

Желанието за власт и харизмата на Борисов са единствената спойка в ГЕРБ

В държавата е настъпила необратима промяна на икономическата, социална и обществена матрица

Реалният сблъсък е между няколко клана, които паразитират върху парите на хората, казва преподавателят по социология на правото в СУ "Св. Климент Охридски" 

  

- Доц.Христов, след напрегнатите дни на социално противопоставяне, в които студентите бяха главни действащи лица, сега като че ли има някакво затишие. Как оценявате случващото се?

- В голяма степен оценката за събитията свързани с окупацията на Софийския университет зависи от това какви цели се преследваха с тази акция. Аз имам негативно отношение към окупацията и то не е продукт на някакви идеологически пристрастия, а от това както се казваше в една руска песен „это мы уже проходили“. Като студент през 1990 година,  участвах в първата окупация на Университета, след това като преподавател имах поглед върху така наречените „спонтанни протести“ от 1996-1997 година и затова си позволих да кажа, че тази оперета вече сме я играли. Виждам в така наречената студентска окупация елемент от войната, която ГЕРБ проведе след изборите от май тази година, поради не приемането на изборните резултати.

- Вие мислите, че студентските протести са организирани, а не са спонтанни? 

- Аз не мисля, а знам. Това е повече от ясно, макар че преки доказателства няма. Разбира се действа се не директно, чрез структурите на ГЕРБ. Има една особена  .мрежа от Think tank-ове, отломъците от т.нар. стара десница, които гравитират към ГЕРБ като електорално тяло за да могат по някакъв начин  да вдъхнат втори живот на Лазар, но само Христос е свършил тази работа и част от софийската  интелигенция. Разбира се първият опит за елиминиране на изборните резултати и  връщане на статуквото от преди май тази година не успя чрез спонтанните протести от юли-август тази година сега се правят нови опити за постигането на тази цел. 

- А началото на протестите не беше ли спонтанно с назначаването на Делян Пеевски?

-  Да, действително така беше, но  като всяко чудо за три дни. Тази кадрова грешка се използва като повод. Ако си спомняте още Орешарски не беше дошъл на власт, когато започнаха първите смехотворни протести, организирани от Яне Янев и хората около него, за които не е тайна, че са пета колона на Борисов. След това тези пионки бяха махнати от театъра. И тъй като първото действие на този политически спектакъл не успя, сега се възобновяват тези действия с нови герои. Но аз не виждам желязна логика в поведението на ГЕРБ и прилежащите им организации, за които стана дума. Случаят с първият отлюспен техен депутат потвърждава само факта, че времето работи срещу тях, защото тази организация е типично популистка и властогонска организация, второ по-грубо издание на царския проект, а не единство от идейни съмишленици. Желанието за власт и харизмата на Борисов е единствената спойка между тези хора. Логиката им беше, че резултатите от май са злощастна случайност и те много бързо ще бъдат изправени. Но в последните месеци това не се случва и  води до ерозия на електорат. Ето защо смятам, че бяха включени и използвани и студентите. Аз обаче съм далеч от миловидните картинки, с които се характеризира поведението им от рода “нашето бъдеще, нашите деца и т.н“. Смятам, че те са една масовка, която се използва в момента. Повечето от тях са политически неграмотни и обществено меркантилни. Те нямат реална представа за действащите механизми, чрез които властта в тази страна се раздава и дистрибутира в полза на олигархичните кръгове. Аз съм преподавател от 1994 година, следя и съм наясно с качествата на човешкия фактор. То не може да бъде и по друг начин при цялостното сриване на цивилизационния фон в страната. И не случайно студентската окупация приключи така безславно. Искам само да илюстрирам тяхната политическа неграмотност. В тяхната Декларация или Меморандум, те заявяват, че свиват окупацията с цел избягване разделението в обществото. Те не осъзнават факта, че вземеш ли страна в дадено политическо противопоставяне вече си в разделна ситуация, което говори, че нямат представа в каква политическа игра са въвлечени, а пък тези които са ги вкарали за степента на политическата им неграмотност.

- Виждате ли някаква проекция на случващото се в Украйна с нашите събития?

- Аналогиите между случващото се в България и Украйна са повърхностни и елементарни. Единственият общ момент между събитията тук и там е, че властта е изнамерила противодействие  на механизмите от т.нар. цветни революции. При тези революции се разчиташе на привидната спонтанност на масите, на ненасилието и лишаването от продуктивност на властовите институции, като в резултат властта ерозираше и се разпадаше. Само че сега геополитическият контекст е различен и това прави невъзможно тази формула да работи. Русия има не пасивна както по времето на оранжевата революция , а настъпателна позиция за протичащите събития. В същност това е и единствената аналогия, която може да се направи между събитията в двете страни. Много анализатори явно проспаха неофициалната петчасовата среща между Обама и Путин на срещата на Г20. Там по алеите на двореца в Петербург беше изразено обективното съвпадение на интересите на двете страни, намерило израз в отпушването на сирийската криза, на Южен поток, на проблемите с Украйна. На тази база стана възможна и сегашната тактика на официалната власт в двете страни прилагана при протестите-разтегляне максимално във времето на противопоставянето и постигане на изчерпване на ресурсите на протеста и постигането на победа по този начин от тази позиционна война. При такава ситуация победата е за този, който може да оцелее последен. 

- От разговора ни до тук достигаме отново до  безпътицата обхванала обществото. Бихте ли направили малко по-разширен анализ на този процес?

- Вие да виждате някъде алтернативи и идеи? Целият т.нар. преход премина под клишираното противопоставяне “комунизъм-антикомунизъм“, който не можеше да обясни много от случващото се в страната. На практика и до сега нямаме идеологически инструментариум, който да позволи да се мобилизират значителни групи от хора. Това не бих казал, че е социален песимизъм, а реализъм. От тази гледна точка, задължително трябва да се каже, че в България е настъпила необратима промяна на икономическата, социална и обществена матрица. През 90-те години се създадоха икономическите условия за настоящото олигархично управление на страната. В страната има няколко олигархични клана, които концентрират в себе си огромни обществени ресурси и господство. Реалният сблъсък е именно между тях, а масата от хората са фон, на който се развива той. За съжаление хората се тикат в този чужд за тях сблъсък, защото той не обслужва техните интереси. Единственото общо между тези кланове е, че и едните и другите паразитират върху парите на хората.

- Бихте ли се ангажирали с някакво структурно описание на тези олигархични кръгове?

- Най-напред искам да повторя, че наложеният обществен модел е  резултат от разграбването на обществените ресурси в частна полза през 90-те години на миналия век и има необратим характер. Той предполага вертикално структурирани олигархични групировки, които са невъзможни без симбиозата с държавната власт, която е едновременно и инструмент за въздействие и среда за функционирането им. Именно наличието на тези структури са в основата на това в България да няма пазарна икономика в истинския смисъл на този термин, а конкурентната борба да бъде заменена с борба за разпределение на ресурсите между отделните групировки. На заден план някак си се осъществиха други много важни процеси. Най–напред наблюдавахме трансформацията на държавата от страна с развита индустрия, икономика и технологии дори и в социалистическите им изкривени форми в страните от 3-ия свят, които сме свикнали да отбелязваме с термина развиващи се страни. Това доведе до масово обедняване на огромна част от българското общество. Само за първите 5 години от началото на прехода са загубени 2 млн. работни места. Искам да кажа, че приблизително такъв е броя на емигриралите от страната. Изводът остава за читателите ви. Не на последно по значимост място трябва да се отбележи промяната в стратификационната структура на българското общество в резултат на масовото обедняване на хората. Средната класа е липсващ социологически фактор. На практика имаме тесен връх на социалната пирамида от латиноамерикански тип и една непрекъснато разширяваща се основа. Пирамидата се снишава непрекъснато, защото средната и част непрекъснато ерозира към основата. Именно поради това аз твърдя, че към момента в България е невъзможен демократичен политически модел, защото липсват икономически свободни и независими граждани. Те са зависими силно икономически, властово дори силово от олигархичните босовете на деня. Чудесно онагледяване на това бяха митингите на управляващи и опозиция в София и Пловдив, където хората бяха разкарвани като електорално стадо за да се демонстрира по-голяма електорална мощ. Искам да бъда правилно разбран - не симпатизирам и на едните и на другите, защото и двата клана са зло за страната. Следствието от този модел наложен в обществото е цивилизационния срив в нашата страна, при който като картонени карти се сриват такива важни социални системи като образование, здравеопазване, култура и т.н.

- Твърдите, че господството на описания по-горе модел е безусловно. Аз бих добавил, че той ще се възпроизвежда и в бъдеще, а последиците от това са негативни за болшинството. В тази картина няма ли нещо оптимистично?

- Най-напред искам да подчертая, че социалните анализатори не са продавачи на надежди. От друга страна първото условие за извършването на грамотно социално действие е точният анализ на дадената ситуация. Той при цялото ми уважение към медиите не се прави там, а тези, които имат ресурса да го направят очевидно нямат интереса от широкото му огласяване. При цялата условност на дългосрочните и средносрочни прогнози наближаващите евроизбори през май 2014 ще бъдат косвен индикатор за това, което ще се случи по-нататък. Ако управляващата гарнитура възпроизведе настоящето статукво или по-добро, което е напълно възможно при сегашните действия, получените резултати ще бъдат основание за отказ от предсрочни избори. Ако обаче изборните резултати са лоши за сега управляващите, ще се засили натискът върху тях за провеждането на предсрочни избори. Аз лично ще си позволя с целия риск от такъв вид прогнози да кажа, че рефренът за предсрочни избори въобще не е актуален.

                                                           *      *     *

 

 

Интервю на Райко Иванов за Fakor.bg, 11.12.2013 г.