ПРОБУЖДАНЕ: Българското участие в защита на Испанската република

Да се бориш за Испания, значи да се бориш за свободата и мира в света, казва Долорес Ибарури. Над 600 са сънародниците ни, включили се в тази кауза

Навършват се 80 години от началото на Гражданската война в Испания. Над 600 са българите, взели доброволно участие в подкрепа на испанския народ, на испанската революция и на първия яростен опит да се спре настъплението на фашизма още в 30-те години на ХХ век.

Испанската гражданска война е прелюдия и генерална репетиция на Втората световна война. Кървавата драмата започва на 18 юли, събота, 1936 г. в един часа на обяд, когато нелегална радиостанция предава: "Над Испания небето е чисто". Това не е метеорологичен бюлетин. Това е паролата за въоръжен преврат срещу републиката.

В този световен сблъсък се включват 35 хиляди интербригадисти от 54 националности. Още през 1932 г. по решение на Съветския съюз и Коминтерна в Испания по поръчение на Г. Димитров пристига българинът Стоян Минев (с псевдоним Морено) заедно с още двама военни инструктори. От 18 септември 1936 г. е решението на съветското правителство за оказване решителна помощ на Испанската република, а впоследствие и на ръководството на Коминтерна. Призивът за международна солидарност на борещия се испански народ се разгръща през октомври и ноември 1936 г. В цял свят народите се обявяват против фашистката военна интервенция срещу Испания, израз на което са хиляди събрания, митинги, телеграми, петиции и манифестации.

Българският народ още през 1923 г. се сблъска с лицето и същността на фашизма и затова така решително оказва всестранна морално-политическа и материална помощ на Испанската република. През лятото на 1936 г. нелегалният печатен орган на БКП "Работнически вестник" редовно информира и призовава за подкрепа на демократична Испания. Каузата е обща: "В защита на мира и против войната!" Трибуна в защита на антифашистка Испания в това време са и 17 легални вестници и списания, които излизат под ръководството на БКП. Така става известно на българската общественост, че царското правителство на Георги Кьосеиванов е във връзка с франкистите и че прекъсва търговските връзки с Испанската република и заминаването на доброволци.

В резултат на призивите и създадената организация, в България се събират и изпращат по нелегални канали парични средства, дрехи, лекарства, хранителни продукти. Истинската солидарност на нашия народ се проявява със заминаването на 501 доблестни синове на България в редовете на испанската републиканска армия, въпреки правителствената забрана. Това са тези българи или техните бащи, които през 1923 г. се сблъскват с лицето на реакцията и фашизма у нас, партизани в четите в България в периода 1924-1925 г., младежи с антифашистки и революционни идеи за промяна на обществото - комунисти, анархисти, социалдемократи, леви земеделци.

Тези българи добре познават събитията в България през 1923 г. Това са хора с различни професии, образование и стаж в революционните борби. Много от интербригадистите са активни членове на партията и Комсомола, в това число и членове на централните ръководства - Владо Тричков, Благой Иванов, Райко Дамянов, Димо Дичев, Август Попов, Рубен Аврамов, Спас Георгиев, Коста Пенев. В средата на 30-те години на ХХ век, по думите на интербригадиста Кирил Видински "Испания бе темата на човечеството. Тя бе паролата, по която разпознавахме хората, тя бе разделила света на два лагера..."

Освен българите-интербригадисти, от пределите на България в защита на испанската република се включват и над 100 сънародници от политическата емиграция в Съветския съюз. Те са хора с респектиращи политически и революционни биографии. Мнозинството от тях са с тежки присъди по ЗЗД, осъдени за революционна, антифашистка дейност. Емиграцията в СССР е спасение на живота и бъдещето им съществуване. Почти всички в Съветския съюз се образоват допълнително (инженери, лекари - инж. Делчо Наплатанов, синовете на Васил Коларов - инж. Никола Коларов и д-р Петър Коларов), а много от тях имат и отлична военна подготовка, получена от най-престижните военни академии на СССР и всеотдайното служене в редовете на Съветската армия, включително и като командири и преподаватели - полк. Цвятко Радойнов (полк. Радионов), полк. Фердинанд Козовски (полк. Петров), Захари Захариев, Петър Панчевски, Симеон Славов (капитан Рак), Иван Винаров, Кирил Видински, Иван Изворски (капитан Кремаков), Стефан Палазов, Полина Недялкова, както и летците Никола Ватов, Кирил Кирилов и много други.

Нашите българи пристигат в Испания по различни начини и пътища - легални и нелегални, от Съветския съюз, от Франция, Чехословакия, Белгия, Канада, където като емигранти са намерили убежище по политически или икономически причини. Почти всички идват в Испания с изготвени паспорти с променени или чужди имена и с различни националности и професии. Някои са с българските си паспорти с истинската си самоличност, но със своя невероятна легенда за пред властите.

През септември 1936 г. интербригадистите по решение на Коминтерна първоначално се събират в град Албасете. Първата по-значителна група българи пристигат в Албасете на 13 октомври 1936 г. Съби Димитров (Михайлов) отговаря за кадрите при щаба и за разпределението им по фронтовете. За него нашите български интербригадисти разказват: "На пръв поглед изглеждаше много строг, но в действителност бе много сърдечен човек с широка, отзивчива душа... Съби полагаше много грижи за всеки другар и не напразно всички го наричаха Отеца." Той познава и общува с всеки български боец в Испания, знае за техните възможности, качества и проблеми.

През септември 1936 г. на централния (Мадридския) фронт от 11 летци, които защитават испанската столица от унищожителните бомбардировки - трима са българи Захари Захариев, Никола Ватов и Кирил Кирилов, които се сражават в редовете на републиканската армия. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 31.12.1936 г. "за изпълнение на трудни и отговорни задачи на българина Захари Захариев се дава званието "Герой на Съветския съюз", който е първият чуждестранен гражданин, удостоен с такова звание.

По време на гражданската война за борба с франкистите се прилагат и партизански, и диверсионни акции. И в тази форма на борба активно участват българи. Някои от тях са ангажирани във формирането и обучаването на отрядите. Така Симеон Филипов (капитан Рак, политемигрант в СССР, а впоследствие подводничар) заедно с още няколко други интербригадисти сформира и обучава диверсионен отряд от няколкостотин човека. Със значим принос в тази специфична дейност работят: Иван Винаров, Атанас Мискетов, Ганчев, Теофилов и Коцев.

Двадесет български лекари и медицински персонал са разпределени в болниците на основната медицинска база в Мурсия, за началник на която е назначен българинът д-р Константин Мичев (Минков), а ръководител на медицинските екипи в помощ на интербригадистите е д-р Петър Коларов. Всички български лекари и медицински сестри се ползват с името на добри специалисти - идейно близки и смели антифашисти. За хиляди интербригадисти и испанци завинаги остава дълбоката почит към българските лекари: Петър Коларов, Цветан Кръстанов, Райко Радевски, Симеон Грозев, Асен Василев, Дончо Дянков и др., както и медицинските сестри: Траяна Ненова, Гина Такова, Атанаска Радулова, Сузана Дянкова, Сара Ково и др.

Над 100 българи-интербригадисти заемат ръководни постове в армията, в управлението и стопанството на испанската република. Така например инж. Никола Коларов проектира и ръководи строителството на важна жп линия и връзка с Мадрид при изключително труден терен, завършена въпреки военните действия през юли 1938 г. Веднага след това инж. Коларов е назначен за помощник на главния съветник по транспорта в Испания. В строителството на жп линии и други стратегически пътища, а и като преподавател участва и инж. Неделчо Чобанов.

Забележително е участието и на инж. Делчо Наплатанов (политемигрант в СССР, а сетне през 1941 г. и подводничар). След като участва в редица боеве като командир на батальон в района на Албасате, а след това и в битката при Харама, Мадрид и Гуадалхара, за което е произведен в чин майор от испанката републиканска армия, той заедно с още 15 българи, през есента на 1937 г. по решение на ръководството на Испанската комунистическа партия е изпратен като главен инженер в строителството на завод за бойни снаряди в гр. Елче. Скоро след това е изпратен в Барселона отново като главен инженер, където отговоря за три военни завода.

С кървавата си бруталност Испанската гражданска война разкрива пред човечеството какво предстои да се случи и накъде върви светът. Драматична е съдбата на сънародниците ни, които и в следващите години остават верни на своите идеи и антифашистка кауза. От всички над 600 българи-участници в защитата на Испанската република около 150 загиват на територията на Испания, а немалка част от тях в България по време на въоръжената антифашистка борба в периода 1941-1944 г. Тодор Ангелов умира като герой на съпротивата на Белгия, Димитър Бутански загива в Отечествената война на територията на СССР; Иван Овчаров, като партизанин в Южна Франция; Методи Христов, като партизанин в Испания след гражданската война. Като предупреждение днес звучат думите на Долорес Ибарури: "Вие се борите и жертвате за свободата на Испания. Да се бориш за Испания, значи да се бориш за свободата и мира в света!"

Източник: вестник ДУМА, 20.12.2016 г.