През последните години с възхода на дигиталните технологии и дигиталната икономика, интернет пространството и съответно на дигиталния капитализъм усещането за криза на либералната демокрация бързо се засили. Това породи множество теории за „постдемокрация", „постполитика", „фрагментирана демокрация", както и твърдения, че либералната демокрация служи за параван, който прикрива реалната олигархизация на обществата. Като тези твърдения днес са споделяни дори от най-големите идеолози на новия световен ред от началото на 90-те години на XX век, какъвто е например Франсис Фукуяма. В момента либералната демокрация се намира на смъртен одър, израждайки се в две нови форми. Едната е на на неолиберална демокрация. По формални критерии тя остава демокрация, но по съдържание е олигархия, както признава Фукуяма. Това води до загуба на доверие към нея, като противоречието между между нейната либерално-демократична форма и олигархично съдържание тресе всички развити западни държави като се почне от САЩ на Доналд Тръмп и стигне до Великобритания на Борис Джонсън и Брекзит. Другата форма, в която тя се изражда, са различни популистки, авторитарни и неофашистки режими.
За да си обясним това, което става с либералната представителна демокрация, формирала се в условията на комуникационни технологии, характерни за втората индустриална революция, но оказала се все по-нестабилна и губеща ориентири при третата и особено при четвъртата индустриална революция, е необходимо да имаме предвид възхода на няколко основни противоречия. Те са именно факторите, водещи до израждане на кризисната либерална демокрация в олигархии и популистки авторитарни режими, различни версии на дигитален национализми и ислямофашизми.
Първото противоречие е свързано с възхода на социалноикономическото неравенство, с кризите и конфликтите, които то поражда, правейки обществата все по-нестабилни, конфликтни, рискови. Наличието на такова неравенство превръща дигиталните технологии в инструмент за глобална дестабилизация, както се вижда от възхода на Ислямска държава, рекрутираща чрез тях привърженици от целия свят, а в ЕС и в САЩ са във възход популистки и авторитарни движения и лидери. В условия на социално неравенство дигиталното пространство подпомага радикализацията за постигането на определена социална цел, тъй като неравенството и липсата на перспективи раждат растящо недоволство от съществуващата система, а дигиталното пространство подпомага намирането и взаимодействието със съмишленици във всяка точка на света и във всеки един момент. Затова то се превръща в инструмент за радикализъм, хейтърство, насилие, манипулации на големи маси от хора чрез използване на „образа на врага", което често създава рискове от дестабилизация и разпад на държави, което е особено видимо през последния четвърт век. Досегашната либерална представителна демокрация, която е била най-адекватна при формиране на политикономическите системи в развитите западни държави в епохата на втората индустриална революция постепенно отива в историята, ставайки все по-неефективен механизъм за формиране на легитимна и ефективна структура от държавни институции, които да участват успешно в преодоляване на дисбалансите и изкривяванията на пазарните механизми в условията на радикални промени в икономиката. Това от своя страна ражда популистки лидери които залагат на образа на врага, чрез който създават общи негативни идентичности, чрез които обединяват големи групи от хора около себе си. Без преодоляване на неравенствата в разпределението на блага движението ще бъде към различни версии на дигитален национализъм, популизъм, фашизъм.
Второто противоречие, водещо до криза и упадък на либералната демокрация са промените в медийното пространство, а от тук и на публичната сфера, станала предпоставка за тази демокрация. Известно е, че тя се разгръща с възхода на втората индустриална революция и масовата консумация на медии - вестници, радио, телевизия, които създават обща национална публична сфера и обединяват населението около някакви идеи, въздействат му. Тя е и свръхмощен идеологически апарат, с който може да се манипулират големи маси от хора и да се налагат съответни идеи, да се прикриват или легитимират неравенствата и противоречията в социалната реалност. Върховият етап на тези медии беше през 80-те - 90-те години на ХХ век, когато се и глобализираха и един от ефектите им беше, че участваха много успешно в делегитимирането на съветския държавен социализъм, довел до неговия разпад в Източна Европа. Още тогава обаче започнаха процеси, които поставиха началото на края на либералната демокрация, която беше най-адекватна като форма на управление в условията на социална държава, възход на средната класа в развитите капиталистически страни и господство на хомогенизиращите едно все по-образовано население медии като вестника и радиото.
През 80-те години имаме вече ускорено разпространение на телевизията, която е медия, която борави с образи, с имиджи и това промени политиката от политика на програми и идеи към политика, в която се печели доверие с имиджи. Това бе времето на упадък на социалната държава и неолиберална глобализация, изваждаща капитала постепенно изпод контрола на държавите, което намали и възможностите на политиците да реализират успешни политики и цели. Компенсацията бе чрез възхода на политика на имиждите, а не на идеите, съответно нарастващо недоверие към политиците. Във всеки случай, ако по време на втората индустриална революция на вестника се гледа като „колективен организатор на партията", то при третата такава роля играе телевизията и неслучайно в България две партии в Българския парламент станаха възможни благодарение на два телевизионни канала, които владеят - „Скат" и „Алфа". Постепенно обаче възможностите и на това комуникативно пространство в условия на излязъл из под контрола на държавата капитал и възхода на дигиталните медии намаляват.
Сега при съчетанието на упадък на досегашните медии, чрез които господстваха политиците, и намалените ресурси за социална политика на държавите в условията на неолиберална глобализация интегриращата и легитимираща съществуващите управленски структури и режими досегашна публична сфера е в упадък, отива постепенно в миналото. Тя все по-малко успява да работи за американския и западноевропейския капитализъм и либерална демокрация, демонстрирайки неспособност да убеди големите маси от хора в политиките, водещи до нарастващо неравенство.
Показателни за следствията от неравенството и появата на големи групи от хора, които се чувстват губещи от капитализма е това, което стана в САЩ с победата на Доналд Тръмп. Известно е, че САЩ притежават най-мощната медийна идеологическа машина в цялата история на човечеството. При сегашните избори всички големи медии бяха против Тръмп и направиха всичко възможно да го осмеят, обругаят и подкрепят Клинтън. Въпреки това, Тръмп победи, т.е. мащабите на това, което става с масовото съзнание в резултат на противоречията са такива, че дори най-мощната медийна машина в историята се провали. Очевидно е, че тази свръхмощна идеологическа машина става все по-неработеща в епохата на дигитализацията на информацията.
Това намира израз в две тенденции, характерни за отношението към традиционните медии. Първата от тях е стремглавото падане на доверието към тях от страна на неселението. Огромната част от хората смятат, че тези медии манипулират и лъжат. Според данни на агенция „Галъп" от септември 2016 г. доверието на американците към това, че медиите представят точно и вярно ставащото е паднало до най-ниското равнище, откакто тази най-стара социологическа агенция в света мери тези показатели. През 1976 г. доверие към медиите са имали 72% от американците. През септември 2016 г. им вярват едва 32% от тях. При това само за периода през 2016-2016 г. имаме спад в доверието към медиите с цели 8%. Все по-широко споделено днес става виждането, че на традиционните медии не може да се вярва, че те са инструмент на олигархията, че стават подчинени и зависими от финансовия капитал, губейки ролята си на обективен посредник и превръщайки се в идеологически апарат за налагане на хегемонни и често дори догматични идеологии в масовото съзнание.
Показателно за ставащото е например фактът, че през последното десетилетие около 30% от американските журналисти са загубили работното си място и броят и заплатите на журналистите бързо намаляват, т.е. те също са една от многото социални групи, които са губещи от разгръщащите се процеси. Основната причина за това е колапсът на рекламния пазар във вестниците. Ако през 2000 година средно 85% от печалбата на един вестник е идвала от рекламата, то 15 години по-късно тази печалба е паднала на половина, защото е отишла в онлайн медиите. Същото се отнася за телевизията, независимо от каналите, в които 24 часа в денонощието можеш да слушаш съответните новини. Техните аудитории също се смаляват. Във Великобритания например най-успешният новинарски канал ВВС-24 има 1% от цялата аудитория. Аудиторията на CNN в тази страна е толкова малка, че не може да бъде измерена - по-малко е от 0.1% от населението. Това обяснява и защо при Брекзита там тези идеологически машини не сработиха достатъчно ефективно. Предходните идеологически механизми, които осигуриха успешно функциониране на либералната демокрация по време на втората, а отчасти и на третата индустриална революция вече не могат да осигурят нейното функциониране.
Третото противоречие е свързано със свободата и суверенитета върху възникналото в резултат на третата и четвърта индустриална революция глобализирано дигитално пространство. Факт е, че то ражда огромно количество нови рискове и опасности, като се започне от кибервойни, киберизмами, киберкражби, киберпрестъпност и се стигне до тоталния контрол върху всеки от нас от страна на различни сили.
Тъй като началото му е поставено от американските военни за военни цели и развитието на интернет става най-напред в САЩ, то и формиралото се дигитално пространство, изглеждащо напълно свободно и в някои отношения като дивия Запад, използвано за всякакви цели, включително и за рекрутиране на ислямски терористи, в две основни отношения е под контрола на САЩ като неолиберален хегемон в световната система. Първото от тях е, че сървърите, които управляват световната мрежа и дават IP адреси на всеки участник в нея, са локализирани в САЩ. Метафорично казано, адресната регистрация и контрол са американски. Второто е свързано с факта, че основните платформи и търсачки, използвани от милиарди хора по света, са на американски корпорации като Google, Yahoo, Facebook, Twitter и пр. Те могат лесно да манипулират едни или други данни, съобразно определени интереси. Експерименти вече показват, че са възможни всякакви дигитални манипулации и във всяка една страна не е проблем например за Facebook да манипулира така поведението на хората в социалните мрежи по време на избори, че да ги насочи към определен тип решение и да спечели този кандидат, който те смятат за подходящ. Проучване на въздействието на определени послания във Фейсбук в деня на изборите през 2010 г. в САЩ, които целенасочено могат да се пуснат и разпространяват, е повишило директно участието в гласуването с 60 000 гласа, а индиректно чрез своеобразно социално заразяване са се включили още 280 000 гласоподаватели, т.е. общо 340 000 допълнителни гласа. Това означава, че чрез технологии на политически маркетинг избирателите могат да бъдат така манипулирани и насочвани в техния политически избор, както са манипулирани и насочвани при бизнес маркетинга на стоки и услуги. Всичко това е свързано и с засилените възможности и практики на глобалното следене, на контрол първоначално от американски, след това и много дружи служби за сигурност, техните конкуренти и всякакви частни корпорации, включително и частни разузнавателни компании върху дигиталното пространство.
Подобен род тенденции са основен фактор на една противоположна реакция на разгръщащата се неолиберална глобализация. Това са проявите на дигитални тенденции на антиглобализация и алтерглобализация, които служат за защита от опасностите, които носи дигиталното пространство. Те се проявиха най-напред в това, че големи сили, конкуренти на САЩ, се опитаха да ограничат контрола на САЩ върху своето дигитално национално пространство, създавайки собствени търсачки и социални мрежи. Китай не допусна Google да бъде използван като търсачка в своето интернет пространство и създаде свои търсачки и социални мрежи. Ръстът на несигурността и опитът за завръщане на националните държави, защитаващи своите интереси, формират тенденция на криза на американската хегемония и движение към мултиполярен свят. Те намират израз и в нарастващия контрол върху дигиталната мрежа и в затварянето на националните пространства. В малка България се появи домейн на кирилица. Но в Русия, която се бори за излизане изпод контрола на САЩ през 2016 г. е имало около 800 000 домейна адреса, регистрирани на кирилица. Създават се различни нови технологии, които дават възможност да се блокират нежелани влизания в националното интернет пространство. След процеса на дигитална глобализация, с ръста на противоречията и кризата на либералната демокрация, поставена под американски контрол, възникват предпоставки за дигитална регионализация, поляризация, затваряне в национални и цивилизационни пространства, които да ограничат външни нежелани въздействия и да осигурят много повече национален контрол върху дигиталното пространство. Това е една от посоките на завръщане на националната държава, която би могла да съществува успешно като дигитална държава само, ако успее да реализира не само традиционната си функция да има суверенитет над определена географска територия, но ако има и суверенитет върху определена дигитална територия, на която да създава правила, съответен ред и порядък, брани обитаващите я дигитални граждани от всякакви рискове и опасности. Тази тенденция изглежда ще се засилва, ще отслабва възможностите за външни въздействия върху процесите в една или друга държава и ще бъде фактор за отслабването на неолибералния тип демокрация, каквато се налага при третата индустриална революция - либерална демокрация, но силно повлияна от външни фактори, като се почне от ролята на наднационалния капитал и се стигне до ролята на големите държави. Тя може да доведе до национални дигитални демокрации, но и до национални версии на авторитаризъм, фашизъм и популизъм.
Четвъртото противоречие е свързано с възможностите за рационален избор и анализ, предоставян от дигиталните технологии, за да може отделният гражданин да участва със знание и компетентност в управлението на едни или други процеси. Знае се, че знанието, рационалността като предпоставка за демокрацията се разглеждат като изключително важни от всички големи политически мислители, като се почне от Платон и стигне до Джон Стюарт Мил. Платон смята, че само мъдрите и знаещите трябва имат право да вземат решения, свързани с управлението на държавата, а Джон Стюарт Мил предлага различна тежест на гласа на гражданите в зависимост от равнището на тяхното образование. Сега този проблем не би следвало да съществува, като се има предвид, че днес знаещите, образованите са повече от всякога в историята, а интернет им дава възможност за достъп до всевъзможна информация, която позволява информиран избор. Стотици милиони хора днес по света прекарват повече време през денонощието в използване на смартфони, компютри, лаптопи, отколкото за всички останали дейности. Тяхна характеристика става „свързаността", т.е. постоянната им възможна и реална връзка с всеки друг по света и незабавната информираност за всичко, което става някъде. Това изглежда, като че ли много оптимистично от гледна точка на рационалността и подобна нагласа стои, както в предпоставките на неокласическия икономикс за рационалното поведение, така и във всякакви утопии за бъдещето на демокрацията. Проблемът обаче е, че дигиталното пространство носи със себе си нови, несъществуващи досега противоречия именно от гледна точка на рационалността на участниците както в икономическите взаимодействия, в техните избори като икономически индивиди, така и в политическия процес и техните избори като икономически индивиди.
За да има демократични форми на управление е необходимо преодоляване на проблемите, свързани с преработката и усвояването на гигантски потоци информация, пред които е изправен все повече отделният човек, независимо от появата на технологии, които улесняват това. Увеличават се младите хора, които са непрекъснато в дигиталното пространство, независимо от тока кой е край тях и какво трябва да правят, което се отразява на непосредственото им общуване. Затова се появява понятието за „смесена реалност", при което човек е на практика в реалния и същевременно във виртуалния свят. Сериозен израз на тези тенденция беше например н. нар. „покемон мания". От друга страна, във виртуалния свят милиарди хора разпространяват всякаква възможна информация, включително слухове, измислици, които остават там, дори когато са опровергани, имат свой живот, обсъждат се, дискутират се и откъсват човека от действителните реалности на действителния свят. Мобилните технологии ни държат непрекъснато свързани с информационни потоци, които са извън непосредствената ни пространствена сфера на общуване. Това влияе на устойчивото внимание, на способността задълбочено да се вникне в една или друга информация и има все повече проучвания, че резултатите са влошаващи се когнитивни характеристики на човека.
Всичко това се съчетава с фрагментизиращата роля, която играят социалните мрежи, разделящи хората на множество, често силно поляризирани по своите ценности и интереси групи. Сега всеки може да си създаде блог, лична страница, да я разпространи в социалните медии, да си каже мнението и технически е възможно то да бъде чуто от всеки на планетата. Проблемът е, че ако традиционните медии имат редактори, продуценти, различни филтри на проверка на информацията преди да се пусне, сега такива няма и всеки може да каже каквото реши. Дигиталният човек е изправен пред огромно количество дигитални канали и източници на новини, бива информационно претоварен, поради което се насочва към определена част от тях, които съответстват на неговите нагласи, задейства се известен от психологията феномен като когнитивен дисонанс, когато хората се обединяват в групи, които са близки по нагласи и обменят идеи и информация, съответстващи на тези нагласи. Това води до идеологическа поляризация и фрагментация на обществата, тъй като в отделните групи хората четат, гледат, споделят онази информация, която им е най-близка. При това положение дигиталните медии в едно все по-разделено социалноикономически и политически общество засилват разделенията, противопоставянията и както се видя през последните години стават източник на граждански протести, вълнения и рекрутиране на терористи.
Това се съчетава и с факта, че търсачки като Google и социални мрежи като Facebook нагласят резултатите от търсене на информация към новини, които изглеждат предпочитани от съответния потребител и ако например той предпочита конспиративни теории, ще му предлага такива, ако предпочита етнически обяснения на проблемите, ще ги потвърждава с нова информация и пр. Тази избирателност води до феномена „ехо стаи" - пространства в интернет, в които потребителите влизат и остават - това са общности, сатове, приятели, от които всеки чува това, което съответства на нагласите му, защото на него има най-голямо доверие. С тях се обменя информация, която потвърждава нагласите им. Другите не слушат и или не общуват с тях или като тролове се осмиват и атакуват за това, което говорят там, където това е възможно. Много лесно се разпространяват слухове, митове и черен пиар, създават се всякакви конспиративни теории вътре в групите, защото не се вярва на останалите и промените се обясняват често със задкулисието на тези, на които не се вярва или на тези, които стоят зад тях. Самите интернет медии, за да бъдат забелязани в гигантските потоци от информация, използват риторика, която раздува едни или други явления, разпространяват недостатъчно точна и проверена информация. В една среда, в която хората търсят информация, потвърждаваща нагласите им, то и тези нагласи се засилват, имаме засилваща се поляризация около различни типове съдържание, когнитивно затваряне на хората в съвместни „ехо стаи", в които чрез другите, които смяташ за приятели, чуваш това, което искаш да чуеш. Огромното недоверие към съществуващите институции, политици и партии самозатваря хората в общности, в които доверието е основано на общи нагласи.
„Социалните медии погълнаха новините...вкарвайки ни в епоха, в която всеки има своите собствени факти", обяви в. Гардиън. 500 години след Йохан Гутенберг все още доминираща форма на информация бе печатната страница, знанието бе предавано във фиксиран формат, който тласкаше читателите да вярват в стабилните и установени истини. Сега сме вкарани в последователни объркващи битки между противоположни сили - истина и манипулация, факти и слухове, милосърдие и жестокост и пр. Все повече хората не могат да се съгласят за това кое е истина по някакъв въпрос и когато няма консенсус за това кое е истина и няма начин да бъде достигнат, скоро последва хаос. Все повече това, което се представя като факти е гледна точка, която някой смята за вярна и технологиите правят много лесно, бързо и стигащо до огромно количество хора разпространението на тези „факти" в мащаби, които хората не са могли да си представят по времето на епохата на Гутенберг.
Друг ефект на социалните медии е, че по всеки въпрос и на всяка реакция има контрареакция, човек няма възможност да се задълбочи, прескача бързо от един текст към друг, нещата изглеждат така сложни, че се увеличават всякакви конспиративни теории. Привличането на вниманието при огромния обем информация става чрез скандали и радикализирани обяснения на едни или други процеси, засилващи масовото недоволство, но и ирационализация, връщащи много хора към средновековна религиозност и насилие. През 2004 г. Ралф Кейс публикува своята получила голяма популярност книга със знаменателното заглавие „Епохата на пост-истината: безчестието и измамата в съвременния живот". Идеята му придоби популярност и днес все повече се говори, че живеем в „общество на след-истината" (post-truth society) и в условия на „политика след истината" (post-truth politics), като се има предвид, че днес във все по-висока имаме манипулации на поведението на хората и политическа култура, в която поведението все повече е откъснато от реалностите, особено с възхода на социалните медии и останалите дигитални технологии като средство за информация. През 2016 г. редакцията на Oxford Dictionaries обяви думата „пост-истинен" за международната дума на годината. В Речника думата е определена като прилагателно „свързващо или означаващо обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко въздействие за формирането на общественото мнение от апела към емоциите и личните вярвания". Според редакторите на речниците употребата на думата „пост-истинен" в света е скочила с 2 000 % в сравнение с предходната година. Втората най-употребявана дума през годината е „аlt-right", съкращение на думата „алтернативно дясно", дефинирано като „идеологическо групиране, свързано с крайно консервативни или реакционни позиции, характеризиращи се с отхвърляне на съществуващата политика и използването на онлайн медиите за преднамерено разпространение на преднамерено спорно съдържание". Пост-истинното публично пространство така ражда политическа реакция благоприятстващо за деградацията и смъртта на либералната демокрация
В крайна сметка в условия на ръст на неравенствата дигиталните медии засилват ирационализма, делегитимират съществуващите институции и имат дестабилизиращи следствия. Интернет радикализацията, ирационализацията и поляризацията обаче имат в своята основа неудовлетвореността от гигантското и невиждано в историята социално-икономическо неравенство, създадено от глобализирания капитал на неолибералния капитализъм през последните десетилетия. Само решения на проблемите с неравенството в един свят в който 62 човека притежават толкова, колкото 3 млрд. 7000 жители на земята, биха могли са спрат сегашните тенденция. Това означава на първо място при радикално променена политика в областта на квалификацията и базисния доход на населението могат да отслабят противоречията и да дадат възможности за търсене на нови форми на дигитална демокрация, които да легитимират съответните действия на държавите и повишат доверието към тях. Това означава или нови версии на социален капитализъм, намаляващ неравенството, приспособен за времето на четвъртата индустриална революция и дигиталната епоха, или отиването отвъд капитализма изобщо.
Библиография:
Fukuyama, Francis. Where is the Uprising from the Left?, In: Spiegel online, < http://www.spiegel.de/international/world/spiegel-interview-with-francis-fukuyama-where-is-the-uprising-from-the-left-a-812208.html>, February 01, 2012
Вж. Art, Swift. American's Trust in Mass Media Sinks to New Low, In: Gallup, < http://www.gallup.com/poll/195542/americans-trust-mass-media-sinks-new-low.aspx>, September 14, 2016
Вж. Sparks, Colin. News in Crisis, In: <http://serious-science.org/newspapers-in-crisis-5974>, June 16, 2016
Вж. Zittrain, Jonathan. Facebook Could Decide an Election Without Anyone Ever Finding Out, In: New Republic,<https://newrepublic.com/article/117878/information-fiduciary-solution-facebook-digital-gerrymandering>, June 2, 2014
Вж. Digital Media and Society: Implications in a Hyperconnected Era, Geneva: World Economic Forum, 2016, p. 28.
Вж. Quattrociocchi, Walter. How does misinformatiom spread online?, In: World Economic Forum, <https://www.weforum.org/agenda/2016/01/q-a-walter-quattrociocchi-digital-wildfires/>, 14 January 2016
Вж. Viner, Katharine. How technology disrupted the truth, In: The Guardian, July 12, 2016
Keyes, Ralph. The Post-Truth Era: Dishonesty and Deception in Contemporary Life. New York: St. Martin's Press, 2004.
Вж. Sambrook, Richard. Delivering Trust - Impartiality and Objectivitу in a Digital Age, Reuters Institute for the Study of Journalism, 2012; Murphy, Jim. We live in a volatile age of post-truth politics - and so Brexit cannot be ruled out, In: New Statesman, September 23, 2015; Viner, Katharine. How technology disrupted the truth, In: The Guardian, July 12, 2016.
Flood, Alison. 'Post-truth' named word of the year by Oxford Dictionaries, In: The Guardian, November 15, 2016
Източник: NOTABENE - електронно списание за философски и политически науки. Издава се от Центъра за изследвания и разпространение на политически и философски идеи при Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград.
