Интервю на Инна Поглубко за Агенция „Фокус”
Фокус: Проф. Дуранкев, повдигна се въпросът за заем, който ще вземе правителството, като политическите коментари са, че ще затрудни следващото управление. Как стои въпросът със заемите, които държавата взима, и прави ли са политиците в коментарите си за тях?
Боян Дуранкев: Във всички случаи, във всички страни и във всички времена, при вземането на пореден заем се включват винаги две латерни. Първата, проправителствената убеждава хората, че заемът е безусловно необходим. Втората, опозиционната започва вайкане, че точно този заем ще доведе страната до катастрофа. Нищо ново под слънцето. Всеки нов заем трябва да бъде вземан, разбира се, само при необходимост и при строго спазване на бюджетните ограничения за размерите на дълга. Погледнато по този начин, правителството на Орешарски играе ролята на нестинарка, която хем е длъжна да ходи по жаравата, хем трябва да внимава да не се опари от нея. И министър-председателят, и финансовият министър обаче са от такова ниво, че експертното им становище за заема звучи безупречно.
Фокус: До каква степен мерките за младежката безработица, обявени от правителството, имат ефект?
Боян Дуранкев: През новото столетие късният капитализъм търпи провал след провал. Синонимите му са: огромна безработица, неотминаващи кризи, социално неравенство, пазарна неефективност, фокусиране най-вече върху финансовите резултати и т.н. Безработицата, на свой ред, означава и по-ниски „разходи“ за работна сила, понеже „винаги има кой да те смени“. В България безработицата е хронично заболяване, което не може да се лекува за един мандат или от едно правителство. Очевидно е че частният бизнес е импотентен при решаването на този проблем. Откровено казано, това не го и интересува много.
Разбира се, младежката безработица у нас (28%) е по-малка, отколкото в Гърция (57%), Испания (55%) или Португалия (38%), но остава много голяма. Необходима е национална програма за поне 5-6-7-8 години, която да откаже българските граждани и особено младежите да вземат „еднопосочен билет“ за обетования по-добър свят. Приетият през миналата година пакет от мерки за борба с младежката безработица може да се приеме като първа стъпка в това направление, но само като първа. С промените се насърчават работодатели да наемат на работа младежи до 29-годишна възраст, като държавата ще поема осигурителните вноски на наети безработни младежи - 30 процента за първите 6 месеца, 50 процента за следващите шест месеца и 75 процента за последните шест месеца. За младежите със средно и висше образование условието е да са регистрирани в бюрата по труда в последните 12 месеца. За онези, които имат начално или основно образование, не се изисква 12 месеца регистрация в бюрата по труда. За тях ще се плаща за чиракуване в дадена фирма, като държавата ще поема заплащането на наставника, който ще учи младежа, както и осигуровките на младежа. Друга мярка насърчава наемането на безработни до 29 години, като държавата ще плаща минимална работна заплата и осигуровки в рамките на една година, а работодателят се задължава да остави на работа наетите за още една година.
Едва в края на тази година обаче ще може да се каже доколко ефект са имали подобни мерки.
Фокус: Докога ще продължава темата за великденски и коледни добавки – защо не се постигат нормални доходи, а се дават добавки?
Боян Дуранкев: „Нормалните доходи“ навсякъде зависят от икономическата динамика и справедливото разпределение и преразпределение на добавената стойност. В България нито има, нито скоро ще има висока икономическа динамика. Нито има справедливо първично разпределение във фирмите („печалба – заплати), нито е налице справедливо преразпределение на доходите („плоският данък“ прави свърбогатите още по-свръхбогати, но не прави бедните по-богати).
Единствените два хода на правителство остават: първо, по-бързо нарастване на най-ниските доходи; второ, „празнични“ добавки, ако има средства в бюджета. И едното, и другото, имат оздравителен ефект за страдащите и мизерстващите.
Фокус: В предизборните платформи за евроизборите присъства темата за доходите и за повишението им; колко от това, което се обещава от ПЕС и ЕНП, може да стане реалност?
Боян Дуранкев: Силната диференциация на доходите в Европейския съюз доведе до няколко ефекта: по-бедните граждани на по-бедните страни (като и най-вече България) пожелаха да живеят в по-богатите страни, при Камерън и Меркел, например. Последните не са много доволни от това „социално присъствие“. Да обобщя: пред последните години ЕС не предприе нито една сериозна стъпка (прочутите еврофондове не решават въпроса) за сближаване на страните с под 1/3 и с под ½ от средните доходи за ЕС. От тази евробезизходица губи най-вече България, а печелят страните, в които нашите граждани отиват да работят.
Ако ЕС не се промени, промените ще го съсипят. Но преди евроизборите реториката е една, а след това – практиката е различна. Мисли ли някой, че ръководителите на богатите страни-членки на ЕС ги е много грижа за България и Румъния и нощем не могат да спят от мисли? Засега – категорично не, да не се заблуждаваме. А обективната необходимост е сближаване на равнищата на заплащане и хармонизиране на данъчните законодателства. Не си представям това да се случи през следващите години, понеже на врата на ЕС ще й виси още един воденичен камък – Украйна.
Фокус:Имахте остра реакция по отношение на промените, предложени в Кодекса на труда, от работодателите преди два месеца. Виждате ли отстъпление на правителството пред едрия бизнес?
Боян Дуранкев: Едрият капитал действително нагло се пробва да си издейства още по-евтини и по-послушни стоки от рафта на „работната сила“. В този случай Орешарски зае позата на Одисей при преминаването му покрай острова на сирените. Премерена реакция на едно правителство с традиционно либерално мислене с леки социални нюанси!
Фокус: Каква е Вашата прогноза за развитието на ситуацията в енергетиката?
Боян Дуранкев: Енергетиката е „сладката баница“ на политиците и е най-удобна за източване. Затова е от криза в криза. Но сега ситуацията е още по-усложнена. ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-Про нямат желание за издължаване на задълженията от 347 милиона лева. НЕК вече сезира прокуратурата за дълговете на трите компании. Доставчиците на ток обаче не са променили позицията си. Твърдят, че има да получават пари от НЕК за компенсиране на разходите им по присъединяване на възобновяеми енергийни източници. Финалът на енергийната драма е точно 7-ми април, когато ще има открито заседание за обсъждане на производствата по отнемане на лицензите и ще се вземе решение на друго, закрито заседание. Винаги обаче когато нещата вървят надолу, цените растат нагоре. Вероятно след евроизборите.
Фокус: Успява ли правителството от началото на тази година да осигурява добър бизнес-климат в страната?
Боян Дуранкев: Очакванията на бизнеса са оптимистични, макар и умерено оптимистични. И няма как да не е така, понеже правителството още от първия ден работи стъпка по стъпка в тази посока.
Все пак, не трябва да се забравя, че макар най-отгоре да се работи, то корупционните практики остават (като очаквания) доста високи. От крайпътния служител на органите, чак до министъра. Обикновен капитализъм, нищо повече: важна е сметката.
Фокус: По какъв начин промените в регулациите на Кодекса на труда биха облекчили бизнеса?
Боян Дуранкев: Когато „бизнесът се облекчава”, трудещите се натоварват. Важното за капитала е да има по-богати хора, които да му купуват повече стоките. Така че когато „цената на работната сила” расте, покупките нарастват, а това дава шанс на бизнеса да върви напред. Това е по-важното.
Фокус: Как би се отразило на икономиката подобрената събираемост на приходите, която за миналата година е неудовлетворителна?
Боян Дуранкев: С този въпрос бъркате пръст в дълбока рана. И сивата икономика, и укриването на доходи, и „счетоводните” лупинги, и какво ли още не, показват два неприятни факта: първо, че държавата „отсъства” на много места; второ, че значима част от „бизнесмените” не са си „сменили чипа” с по-европейски, а са станали доста изпечени мошеници. Което противоречи на неолибералната теория за „прекрасния честен бизнесмен”.
Очаквам през тази година настъпление на правителството против сивия сектор и мошениците, особено след изборите. Забележете, става дума не за увеличаване на приходите с 1-2%, а с десетки.
