Търсене в този блог

събота, 5 април 2014 г.

Българското земеделие в коловоза на имитациите - далеч от производителя, далеч от селото

 

 

 

Становище на Сдружение Форум Природа

 

В края на 2013 г., предоставихме нашето становище „Българското земеделие между европейските  стандарти и националните приоритети”  на Министерството на земеделието и храните. В него споделихме виждането си за проблемите, които спъват развитието на отрасъла, и които според нас, в значителна степен се дължат на неефективното функциониране на самото министерство. Българското земеделие не може да се развива, без да е дефинирана цялостна аграрна политика, разчитайки само на директиви от ЕС.

От получения отговор от МЗХ останахме обнадеждени.

Няколко месеца по-късно нямаме основания за оптимизъм. Поради което, споделяме с вас и специализираните институции на Европейската комисия следното – проблемите в земеделието на България се задълбочават. Само един бегъл преглед на дейността на МЗХ, изявленията на министъра и неговите заместници и др. отговорни политически и административни фактори ни показва, че няма професионализъм, политическата отговорност и воля за промяна. Липсата на единна държавна политика в областта на селското стопанство базирана на иновации, конкуренция и инвестиции се оправдава с изискванията на Общата селскостопанска политика и поети ангажименти към Европейският съюз.

Ние сме сериозно обезпокоени, че проблемите посочени по-горе се потвърждават и от последния вариант на изготвената от МЗХ „Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година”, както и от непродуктивния диалог на Кръглата маса на тема „Проблеми и перспективи пред земеползването в България” и изказването на министъра по проблемите на горите. 

А в презентацията на политическото ръководство на МЗХ,  на проведеното заседание на Парламентарната комисия по земеделие и храните на 19.03.2014 г., ясно личи че е налице несъответствие между заявените намерения и предлаганите мерки и действия за решаването им. За сметка на това е налице пристрастност в ущърб на обществените интереси.

Според нас цялата макрорамка на подпомагането е грешна, защото е компилация от стари и чужди регламенти несъобразени с нуждите на нашето селско стопанство. Съдържа сложни и неразбираеми за обикновения производител изисквания. А в същото време се създават предпоставки за законно източване на огромни финансови средства от ЕЗФРСР, от финансови структури, нямащи отношение към целите на ПРСР.

Предложеното разпределение на бюджета по ПРСР е в ущърб на земеделските производители и в полза на консултантските организации. Фермерите все не знаят как и защо трябва да кандидатстват, а консултантски услуги, трансфер на знания и всякакви форми, облагодетелстващи консултантите продължават да бъдат толерирани. Практиката показва, че те не са ефективни, но явно се преследват други цели.

Нормалната логика е, че тези пари трябва да отидат в земеделските производители, а политиките по отношение на дребните селскостопански производители трябва да водят до тяхната конкурентноспособност и устойчивост. 

 Прави впечатление, че без необходимата мотивация в ПРСР 2014-2020  са предвидени разходи за: създаване на референтна лаборатория към БАБХ; създаване на генна банка за сортове семена и за породи животни;  заплащане на консултантски услуги извършвани от служителите на Националната служба за съвети в земеделието;  изграждане на два селскостопански пазара в Северна и Южна България; изграждане на 200 млекосъбирателни пункта, с 20 % участие на съответните общини. Всички тези инициативи може би са необходими за страната, но не може да са за сметка на намаляване средствата по Програмата за развитие на селските райони за преките бенефициенти. Това е неприемливо, защото е скрита форма на подпомагане на проекти, които могат да се финансират по друг ред, а някои от тях са нерегламентирана държавна помощ и субсидиране на държавни институции. Тези разходи ще доведат отново до санкционирането ни от ЕС.

Основният въпрос е:  чий интерес се защитава с това подпомагане, на производителите или на хилядите чиновници, консултанти и десетките административни структури в голямата си част безполезни?

Липсата на истински обществен дебат за основните мерки и дейности по прилагането на Общата селскостопанска политика и по Програмата за развитие на селските райони се отразява директно върху ефективността на системата за подпомагане на земеделието. Със сегашния си подход и стил на работа Министерството на земеделието и храните показва, че не отстоява националните потребности и не подпомага земеделските производители, а е в коловоза на популизма и защита на корпоративни интереси.

Посочваме няколко примера от десетките добре известни:

Така наречената нова схема за директни пращания – схема за преразпределително плащане (СПП) за стопанства до 30 ха с 500 до 1250 евро, ние добре знаем, че за малките производители всеки лев е нужен. Но това е разпиляване на огромен ресурс с който се хвърля прах в очите, а в същото време милиони отиват в ръцете на монополисти в сектора, без да  се реинвестират в българското земеделие, без да генерират заетост и нови производства.

На следващо място – какво се решава с внесените промени в ЗСПЗЗ за продажбата на земя на чужденци? Нищо. Тези промени се заобикалят без особени усилия. А трайно уреждане на поземлените отношения в страната продължава да се неглижира. На кръглата маса на тема „Проблеми и перспективи пред земеползването в България” по този въпрос не се каза нищо съществено и причината е, че МЗХ няма идея какво да прави и прехвърля проблема в миналото. В същото време се повдигат въпросите за комасацията и данък върху пустеещи земи от същите тези, които доведоха земеползването до това състояние. Как ще се реализира комасацията сега при липсата на кадастър и кого ще обслужи? Всички други, но не и собствениците. А идеята за въвеждане на данък за пустеещите земи не е нищо друго, освен открит държавен рекет, на безценица да бъдат изкупени земите на хората.

Проблем е и това, че както досега, разработените мерки за горския сектор не съответстват на реалните потребности. И това е така, защото натрапеният преди 5 години неефективен модел на управление и стопанисване на горите дава своите „резултати“. В същото време, разбираме от министъра, че основният приоритет в горите е тяхното сертифициране. Нима мислите, че някой ще повярва на това. Сертифицирането е в полза на корпоративните интереси на няколко фирми, както между другото и  всичко в тази система.

Може да се изброят много проблеми, които тежат на гърба на българския селскостопански производител и българскя гражданин: от качеството на произвежданите храни до облагодетелстването на шепа монополисти в сектора.  За да  реализира проект по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година селскостопанският производител трябва:

1.         Да стане клиент на фирма от доскоро работещи във Фонд „Земеделие”, за  да е със сигурност одобрен.

2.         Да кандидаства за кредит в „определена“ банка.

3.         Да реализира проекта с предоставения му „евтин” кредит 

4.         Да „благодари“ на приемателната комисия от фонд „Земеделие”.

 

И тогава да получи парите от Фонда, с които да обслужи кредита в определената банка. А лихвите, а собственото финансиране, а оборотния капитал?

И, за да  илюстрираме още по убедително своите твърдения ще предоставим възможността на всеки да се запознае с два документа: „Актуализиран списък на дейностите по линия на техническа помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по който ползвател ще бъде Министерство на земеделието и храните през 2014 г.“ и „Указания относно Кампания по директни плащания 2014 г.“, които качваме  на нашата интернет страница (www.forumpriroda.com).

Съдържанието на последните документи ни кара да се обърнем лично към министър-председателят с молба да изиска нужния анализ за дейността на политическия екип на МЗХ и предприетите мерки за преодоляване на очевидното неефективно функциониране на МЗХ.

Призоваваме МЗХ да проведе националноотговорен диалог с браншовите и неправителствените организации, местната власт, научните дейци и професионалистите в сектора, които разбират и истински милеят за традициите и развитието на българското селско стопанство.

Защото е крайно време да се спре с имитацията на действия, а да се пристъпи към необходимите реформи, част от които, най-добронамерено посочихме в  нашето становище „Българското земеделие между европейските  стандарти и националните приоритети” – декември 2013 г.

Колкото по-рано се пристъпи към кардиналното решаване на проблемите, шанса българското земеделие да се вмести в европейските стандарти и нашите потребности като страна, е по-голям.

 

03.04.2014 г.              Управителен съвет на Сдружение „Форум Природа” 

 

 

 

Източник:  www.forumpriroda.com