Гледам мазните евроатлантически и русофобски лица на Соломон Паси и Росен Плевнелиев, чета пълните с русофобска отрова писания на Иво Инджев и на така нар. „Реформаторски блок” и моето сърце остава навинаги свързано с големите русофили в българската история – Иван Вазов и Петко Р. Славейков.
Сега у нас се води жестока битка между русофили и русофоби-американофили (и еврофили). Говори се, че причината за това е, че ние сме най-близката цивилизационно страна до Русия в ЕС. Като тях единствени сме едновременно славяни, православни, служещи си с една и съща азбука, а в центъра на българската столица има повече паметници, свързани с признателност към Русия, отколкото във всяка друга страна. Това наистина е така. Но когато говорим за тази битка, когато сравняваме нашите отношения с Русия и със сегашните ни евроатлантически партньори, не можем да пренебрегнем факта, че реално отношенията помежду ни с едната страна винаги са ни носели печалба, а с другата – загуба.
По времето на социализма е популярна фразата на един известен българин, че дружбата със СССР, под което се разбираше преди всичко Русия, е за нас като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Основна ценност, на която се градяха нашите отношения беше „братското сътрудничество.
На основата на ценностите на братското сътрудничество Русия изгради в България АЕЦ „Козлодуй” и България се нареди между първите десет страни в света по производство на електроенергия на човек от населението. Месечната такса, която плащаше едно семейство за ток беше 5-6 лева.
На основата на ценностите на братското сътрудничество Русия даваше на България стотици милиони тонове нефт и газ на символични цени и българинът не само плащаше символични цени за отоплението на домовете си, но и голяма част от нефта бе преработван в „Нефтохим” и България получаваше от износа на петролни продукти по няколко милиарда годишно.
На основата на ценностите на братското сътрудничество Русия предоставяше безплатно лицензи за най-модерно оръжие и България изгради мощна военна промишленост, която я превърна в една от десетте най-големи износителки на оръжие в света, което носеше на страната ни също няколко милиарда долара годишно.
На основата на ценностите на братското сътрудничество България се нареди сред първите десет държави в света като космическа сила. Най-тачените хора с най-високи заплати бяха българските учени. Нямаше безработни, нямаше ровещи в кофите за боклук, нямаше задлъжнели хора, които не могат да си плащат сметките и за това са пребивани до смърт от фирми за събиране на кредити. Нямаше ромки гета и ромски банди по улиците.
После една шайка, обявила се за „демократи” започна да крещи „червени боклуци”. Някакви си група наивници обяви, че щяла да прави „Път към Европа”. Дебилният президент Петър Стоянов, обявил като такъв, че е „седесар”, заяви, че България прави „нов цивилизационен избор”. Без да питат българите вкараха страната в НАТО. С неоколониален ентусиазъм новопръкнали се политици започнаха да вземат решения, диктувани от посолствата на представителите на „новите цивилизационни ценности”. Какви са резултатите от прегръщането на „новите ценности”?
Резултат № 1: По време на ценностите на братското сътрудничество с братска помощ изградихме най-мощната армия на Балканите, със суперсъвременно оръжие, защитаващо България. С помощта на евроатлантическите ценности по заповед на американски и турски техни представители нарязахме на скрап супермодерното оръжие, унищожихме мощната армия, за да бъде страната ни безсилна и със свалени гащи пред възхождащата мощ на Турция, а и всяка друга възможна сила и така да зависим поради безсилието си изцяло от благоволението на новите неоколониални „големи братя”. Сега българската армия е по-зле отколкото след Ньойския договор в края на първата световна война, а останките от армията са наемнически отряди за американските войни и интереси по света, неспособни да защитават повече България и българите. Американците най-напред ни накараха да унищожим своето оръжие и да станем безсилни пред чужди заплахи, а сега ни искат милиарди, за да ни пробутат на основата на „евроатлантическите ценности” старите си самолети. И да настанят без пари съвсем по неоколониално своите военни бази да ни „защитават”. 1300 години България не е имала военни бази на своя територия, сега унищожиха нейната армия и създадоха чужди военни бази.
Резултат № 2: В резултат на новите евроатлантически ценности разрушихме създадената с руска помощ свръхмощна военна промишленост, лишихме се от безплатните лицензи за оръжие от Русия и сега вместо два милиарда годишно печалба от тези заводи, голяма част от тях са превърнати в скрап, за да могат новите ни евроатлантически приятели да завладеят нашите пазари за оръжие.
Резултат № 3: На основата на евроатлантическите ценности унищожихме изградените с братско сътрудничество четири блока на АЕЦ „Козлодуй” и дигнахме цените на енергията десетки пъти, поради което българите започнаха да вдигат бунтове. Докарахме алчни чужди капиталистически монополисти, заграбили българската енергетика и изнасящи милиарди печалби към собствениците си в чужбина. Унищожихме изграденото с братско сътрудничество, за да докараме американски компании в ТЕЦ „Марица 1” и ТЕЦ „Марица 3”, които да получават неоколониални свръхпечалби чрез неравноправните договори за свръх скъпа енергия, които бяхме принудени да сключим тях. На основата на ценностите на братското сътрудничество българите живееха в страна, в която цените за електроенергия и топлоенергия бяха едни от най-евтините в света. На основата на евроатлантическите ценности днес те живеят в страна, в която тези цени, съобразно техните доходи, са едни от най-високите в света и хората се самоизгарят в протестни бунтове срещу неоколониално капиталистическо обирджийство.
Благодарение на капиталистическите ценности на евроатлантическо сътрудничество от България бяха заграбени от носителите на тези ценности най-добрите млади таланти, най-добрите учени, най-талантливите, завършващи в училищата. Десетки милиарди изтекоха към евроатлантическия капиталистически Запад. А ние се сдобихме с милиони гладуващи български граждани, огромни гета, рязко повишена престъпност, стотици хиляди безработни, наркомани, проститутки, просяци и ровещи в кофите за боклук, милиони бедни и отчаяни хора и с шепа платени евроатлантически пропагандни слуги в НПО-тата и в медиите, които ни обясняват как живеем в най-добрия възможен евроатлантически капиталистически свят.
