Кой нормален играч на пазара би дал най-ниска цена на най-несигурния си клиент, обслужващ главно "вражески" интереси, както е случаят с България?
Защо България плаща най-скъпо за природния газ, който получава от Русия? Стане ли дума за синьо гориво, "Южен поток" или диверсификация на доставките, този въпрос, задаван понякога с политически драматизъм, бива вкарван в оръжейния арсенал на русофобската битка срещу омразния враг от изток. Икономически аргументи, разбира се, не се приемат или се заменят от откровена демагогия и лъжи, а внушенията са повече от тривиални - "братска Москва" ни рекетира, българинът несправедливо е ограбван и изнемогва, а "петата руска колона" все повече се стреми да ни обвърже с "Газпром" и "Путинова Русия". Следват естествено контрааргументи, преливащи в откровен лобизъм да поканим "Шеврон" за шистов газ, като по този начин "гарантираме" енергийната си независимост.
Да, вярно е, че природният газ се оказва най-скъп в България от всички държави в ЕС при сравнение на цените по т.нар. стандарт на покупателната способност - PPS (Purchasing Power Standart) на Евростат. При него се елиминира влиянието на ценовите разлики в отделните страни заради различното ниво на брутния вътрешен продукт. PPS е условна валута, при която една единица купува еднакъв обем стоки или услуги във всички държави. Така чрез данните за PPS на Евростат и цените в евро към първото полугодие на 2013 г. се получава, че 1 киловатчас природен газ за домакинствата у нас струва 0,1125 преизчислен в PPS. Най-близо до българите по скъпотия на газа са португалците с 0,1017 PPS. Изненадващо най-евтин за домакинствата излиза газът в супербогатия Люксембург, където доходите на човек са най-високи. Там синьото гориво е наполовина, отколкото у нас. При тях е 0,0509 PPS. Почти същата е цената и във Великобритания - 0,0514. След тях са съседите от Румъния, при които нивото по PPS е само 0,0549. При съседите и в евро цената е най-ниска - едва 0,029 за киловатчас. Това е близо 2 пъти по-малко, отколкото у нас. Българските домакинства плащат по 0,0513 евро с таксите. Иначе като абсолютна сума средната цена на газа като цяло в ЕС е малко по-висока от нашата - 0,0658 евро. Т.е. ние сме почти на ниво средна цена.
Рекет или пазарна политика?
Какво обаче премълчават русофобите? Факт е, че държави като Германия успяват да сключат сделки с Русия още през 90-те, използвайки политическия климат около събитията тогава и гарантирайки, че Русия ще е главният доставчик на газ. По този начин те подсигуряват конкурентоспособността за производството си, а Русия застрахова приходите си. Това е търговия, не дарение! Германия освен това предлага на Русия технология, с която Москва не разполага. Двете държави стават обвързани и зависими една от друга. Подписани са различни търговски споразумения, като руснаците откупуват дялове в немски фирми. В замяна на това Германия получава субсидирана цена. Потребяваните обеми също играят роля за намаление на цената, но не чак толкова. По същата пазарна логика например, ако си закупите чифт обувки, цената ще е една, но ако закупите 10 чифта, може да договорите известна отстъпка.
Е, кой нормален играч би дал най-ниска цена на най-несигурния клиент, който обслужва главно "вражески" интереси, както е случаят с България - държава без постоянна и стабилна политика, водена в много случаи за носа от САЩ и с поведение на безгласна буква в Брюксел? Страна, в която политици от години клеймят всяка търговска сделка с Русия и ту "съдят" Русия като Стоян Ганев навремето, ту я "напляскват" като Симеон Дянков (нищо, че той днес изведнъж удобно я заобича, пратен на работа там).
Друг пословичен пример - Украйна
Допреди преврата в Киев цената на газа в Украйна бе 286 долара за 1000 куб. метра. Няколко фактора оказваха влияние за това:
- Наемът на бази в Крим, най-вече в Севастопол. Освен паричните заплащания в споразумението имаше и субсидирана цена на газа за цялата страна.
- Споразумението с Русия от ноември 2013 г., където тя обеща да смъкне цената с 1/3 и да купи държавни украински ценни книжа в размер на 15 милиарда долара. След смяната на правителството, подписало това споразумение, с новото, което обвинява Русия за всичко случващо се на този свят, руснаците оттеглиха помощта си.
- Преди това имаше и други временни споразумения за намаляване на цената.
Та такава е логиката на пазарната икономика, примесена, разбира се, и с геополитиката на Кремъл - ако едната страна има какво да предложи в допълнение към цената, руснаците го приемат. И тук въобще не става дума за бакалски сметки, а за отношения на равнище цели държави, които определят икономическото развитие на страните в продължение на поне две десетилетия. Руснаците не пращат войници, самолетоносачи, ракети и т.н. по света, за да "изравнят" някоя държава със земята и след това да изкупят всичко от нея на безценница. За разлика от "демократичните" похвати, които други прилагат. Хората от Русия сядат на масата за преговори и в замяна на по-малко пари за някоя стока или услуга от тяхна страна, получават дългосрочни договори за какво ли не.
Ако анализираме по-внимателно статистическите данни на Евростат за динамиката на газовите цени във времето обаче, прави впечатление, че в последните няколко години преди 2013 г. у нас цената е била по-ниска от тази в Гърция и Румъния например. Миналата година цената за България също бе намалена с 11%, за да ускорим "Южен поток". Уви, след непоследователната ни политика и по този проект, няма как "дружеските отношения" да продължават на субсидиран принцип. Няма как, след като ние разиграваме руснаците през последните години, след като спряхме 2 големи проекта - АЕЦ "Белене" и нефтопровода "Бургас-Александруполис", да очакваме "мили очи" или да печелим дивиденти гратис.
Добре е да си припомняме и какви изказвания правят политиците от "братска България" по адрес на Русия, пък после да определяме дали тя ни отговаря по същия циничен начин. И тук неминуемо стигаме до това
какво и как печелим от "Южен поток",
до ползите от този проект.
Първо. Това е безспорна инвестиция както в нашата инфраструктура, така и в работни места. При това тази инвестиция ще се самоизплаща, няма да има нужда да се отделят допълнителни пари от държавния бюджет за нея. В условия на криза, при това изкуствено наложена отвън (а и отвътре), отказването на инвестиции е трудно за аргументиране, особено когато единственият "аргумент" е: "Русия - империя на злото". Никой не поставя въпроси за съмнителните практики и закони, да речем, в страни като Китай, Саудитска Арабия, Катар и др., когато се опита да привлече инвестиции оттам. Говорим за пари и работа, не за любов.
Второ. Самият газопровод създава предпоставки за нови споразумения и инвестиции - например поредни отстъпки от цената на газа за България, по подобие на руските отстъпки за Германия и Украйна. Някои от българските политици не отчитат тези отстъпки като печалба, но германската промишленост може да им напомни колко е добре да имаш сравнително ниски цени на основното гориво.
Трето. Зависимостта не само на България, но и на цялата Европа, не само на страни от ЕС, от доставки на руски газ, не само няма да намалява, но и ще се увеличи. За това има поне две предпоставки:
- Желанието на ЕС да мине към по-зелена енергия. В Германия специално са наясно, че енергията от възобновяеми източници е много скъпа и никога не би могла да бъде закупена на пазарни цени, без закони и помощ от държавата. Заради това и броят на газовите електроцентрали /ГЕЦ/ расте из цяла Европа. Това е така, защото въглищата са по-евтини, но замърсяват чувствително околната среда. Дори и да се отоплявате на ток, електричеството ви идва в повечето случаи я от АЕЦ, я от ГЕЦ, ако живеете в Западна и Централна Европа. И тъй като в Германия искат напълно да загърбят атомната енергия, единствената икономически обоснована алтернатива си остава ГЕЦ. А следователно - и нарастване на потреблението на газ.
Дилемата шистов срещу руски газ
- Американският шистов газ, тъй като САЩ са най-големият производител на такъв, на практика излиза по-скъп от руския, след начисляване на всичките акцизи, транзитни такси и прочее. Това се поражда от факта, че трябва да се втечни, за да може да бъде пренесен до Европа. Дори и да има нулев акциз за него, нещо, което просто няма да стане с бюрокрацията на ЕС, той пак ще е по-скъп от руския газ. Това, разбира се, удобно се премълчава от лобистите на шистовия газ, важното е като първа крачка да бъде подсигурен достъпът на "Шеврон" в съответната държава. Комисионите не са за подценяване, пък после - ходи, че оправдавай грешката си след време. Да оставим настрана фракинг технологията и пораженията, които нанася върху околната среда. По нея се изписа доста, но явно мераците за лесна печалба надделяват над всичко останало.
Нещо повече - дори британците, норвежците и холандците няма да могат да покрият повишеното търсене на синьо гориво на достъпни цени, така че в близките 10-20 години газът по тръби от Русия и Азия си остава единственото разумно решение.
Справедливо е да се запитаме тогава защо Брюксел така ревностно и критично гледа на "Южен поток"? Близко до ума е, че в контекста на украинската криза и активизирането на Вашингтон, гласуването в европарламента бе направено под диригентската палка на САЩ. Самият ЕС няма обща енергийна политика, затова нито има правомощия да забранява "Южен поток", нито пък "Южен поток" е отхвърлен от България. Той не е политически съюз, не е единна мегадържава, нито конфедерация, а само икономически съюз. Затова и комисията, и Европарламентът излизат с пожелателни директиви към 100% свободни и независими държави, които (поне на книга) могат и трябва сами да решават и оправят двора си. А дали България ще се включи в "Южен поток" си е изцяло наша, вътрешна работа.
България е сред 5-те най-зависими страни
Според данни на ОИСР 4 европейски страни - България, Словакия, Финландия и Полша, са страни, изцяло зависещи от руския газ. Подобна е ситуацията и в Унгария и Гърция, където съответно 70 и 54% от газа идва по руски тръби. Това е доста повече например от Германия, която си осигурява 39% от нуждите от газ от Русия. Средното ниво за ЕС на зависимост от руски газ пък е 31%.
Според експертни изчисления обаче, европейската стратегия за диверсификация би могла да заработи едва след 10 години. Главният проблем си остава: европейските собствени залежи са все още твърде недостатъчни, за да покрият нуждите на континента. Великобритания и Холандия произвеждат, взети заедно, толкова, колкото Норвегия, която не е член на ЕС. И докато Европа произвежда около 160 млрд. куб. метра газ годишно, Русия вади четири пъти повече. А докато според научни прогнозни данни Русия през 2030 г. ще добива още повече газ, залежите в Северно море доказано намаляват.
Нещо повече - когато говорим за диверсификация, трябва да имаме предвид и основната алтернатива за Европа, която ни се пробутва. Проучванията и организирания промишлен добив на шистов газ наред с увреждането на природата заемат повече време, отколкото построяването на фотоволтаици и ветрогенератори, а резултатът идва след минимум 10-15 години. Едва ли е нужно да се убеждаваме, че Европа не разполага с такива огромни площи. Доставката на газ от САЩ за Европа пък може да се осъществи след минимум 5 години, и то в количества, които да покрият част от нуждите на някои от страните членки. За Германия това е невъзможно, защото целият наличен американски флот да превърнат в танкери за втечнен газ, пак няма да задоволи и 50% от нуждите й.
Такава е действителността. Всичко останало са приказки, включително на нашите "специалисти" по интерконекторни връзки. Донорите като Турция и Германия доставят газ от Русия. Какво ще ни връщат по тръбите - пак руски газ (както през 2009 г. от Гърция), но минимум на 2 пъти по-висока цена. До Катар можем да си правим всеки месец екскурзии на високо равнище, но фактът е, че няма изградени трасета. А газът от Азърбайджан след построяването на газопровода ТAP може да е само в добавка, но не и алтернатива на руското гориво.
Източник: ДУМА, 30 април 2014 г.
