Търсене в този блог

петък, 28 март 2014 г.

Брюксел не ни е началство – Иво Атанасов

 

 

Руски песни превзеха центъра на Кюстендил. Не преди четвърт век, а преди броени дни, на традиционния празник "Първа пролет". Площадът - пълен, озвучаването - на макс, а триото от сцената подемаше една след друга "Катюша", "Калинка", "Смуглянка"... Беше някак необичайно, сякаш в онова време дежурният учител се е запилял някъде и по-смел ученик е надул до дупка плоча на "Бийтълс" по училищната радиоуредба. В малкия град почти всички се познаваме и беше крайно любопитно да се види как не просто десни, а активно десни възторжено ръкопляскаха и как по-възрастни дори бършеха сълзите си. Сякаш бързаха да се нарадват, докато дежурният учител не е щракнал копчето на грамофона.
Режими и правителства идват и си заминават,  но близостта между нашите народи остава. Имаше години, в които тя не можеше да се манифестира  на един или друг градски площад. Не са се пускали нарочни забрани, но сетивата усещаха, че "отгоре" това не се толерира. Най-малкото клакьорите на русофобството ще те нарекат рубладжия и ще разчетат в положителната ти оценка за някой руски филм коварните действия на шпионин, на агент от петата колона на Москва. Доминацията на антируската риторика е отличителна черта на целия преход, и не само на българския. Примери като заканата на един от външните ни министри да съди Съветския съюз и на един от финансовите да шамароса Москва са в изобилие. И всичко това може да се окаже напразно. Озвучете центъра на някой град с руски песни и ще видите, че е така.
Разбира се, цялата тази не само площадна емоция трудно може да се събере в което и да е едностранчиво обяснение. Тук трябва да се отчете и събудената носталгия по времето, когато животът ни може би не беше за завиждане, но все още и дори все повече е по-добър от сегашния. Естествено, не става дума за разкоша, в който се ширят хитреците на прехода, но и те едва ли са щастливи върху милионите си, предчувствайки как в повечето случаи ще свършат по-зле и от куче. Сигурно има и други фактори за внезапно бликналите сълзи в очите, но водещият е русофилството. То е традиционно за нашия народ, а събитията в Крим просто го изкараха на светло. Дори според международни проучвания ние сме най-големите русофили в Европейския съюз. Положителна оценка за ролята на Русия дават от две трети до три четвърти от населението ни, и то без кой знае каква разлика от политическия спектър, на който принадлежат.
Сега обаче ние сме член на ЕС и НАТО. Това затруднява изработването на позицията ни за кризата в Украйна. А може би само на пръв поглед е така. Може би е така само за онези, които смятат, че сме влезли в тези организации, за да воюваме с Русия. И че каквото се каже в Брюксел, трябва да се изпълнява като заповед по гарнизона. Имал съм възможност достатъчно навреме и неведнъж да заявявам публично, че ако ще влизаме в ЕС и НАТО, трябва да го сторим не като марионетки, търсещи новия си кукловод, а за да ги променим. Първо, защото има обективна необходимост от това. След разпадането на СИВ и Варшавския договор техните противодействащи организации не могат да останат същите. И, второ, защото в тези съюзи няма малки и големи страни, освен ако ние самите не приемем, че ни е по-удобно да бъдем третирани като малки. Виждаме какво направи една Холандия с Шенген - опъна се и не ни пусна. Или как Гърция успешно упорства за името на Македония.
Не става въпрос естествено за самоцелно противопоставяне, макар че основополагащите документи позволяват дори и това. А за разбирането, че политиката не се изразява в налагането на едни интереси над други, а в тяхното съвместяване и дори хармонизиране. Особено пък в съюзи, в които държавите членки са влезли доброволно, а не под нечий диктат. Тъкмо затова, когато виждаме, че националният ни интерес ще бъде накърнен, трябва да настояваме той да бъде удовлетворен или компенсиран. Чехите например съвсем не са по-големи русофили от нас, точно обратното. Техният парламент обаче не подкрепи проект, възлагащ на правителството да прокара в ЕС икономически санкции срещу Русия. Депутатите им разбират, че това е не само неефективно, но и контрапродуктивно, и не се притесняват да го изразят с гласуване. Сигурно защото се стремят да отстояват чешкия интерес, който би пострадал, макар и не колкото нашия, от санкции. Но и защото работят в атмосфера, в която едва ли някой ще ги упрекне в антиевропеизъм и ще ги нарочи за агенти на Москва.
У нас обаче е друго. Голяма част от политическия елит и от анализаторите смятат, че на ЕС и НАТО не трябва да се противоречи. Дори и когато интересите ни са настъпени. Ето защо все още не можем да достигнем до единна позиция за Украйна и санкциите срещу Русия, въпреки че площадите ни вече го сториха. Така е, когато възприемаме Брюксел като началство, вместо да се чувстваме там като сред равни.

 

 

 

Източник: вестник „Дума”, 29 март 2014 г.