Търсене в този блог

понеделник, 17 март 2014 г.

Цялата власт на олигарсите – Къдринка Къдринова

 

 

Киевският Майдан разкара от обществената хранилка част от бизнес „семейството” на Янукович и удостои с преки държавни правомощия емблематични богаташи, спонсорирали революцията

Любовта между капитала и властта е вечна и свята по всички земни паралели и меридиани. Но в Украйна това преплитане се е превърнало в есенция на цялото 23-годишно развитие на страната като независима държава. Кой ли и с кого не е играл и не се е ритал по кокалчетата, за да извлече изгода. Да не говорим, че симбиозата редовно е раждала и ражда ярки продукти от типа две в едно – хем олигарх, хем политик или най-малкото роднина на политик.

 И най-беглият обзор веднага вади незабравими имена от тази плеяда. Например бившият премиер на Украйна в периода май 1996 – юли 1997 г. Павел Лазаренко, осъден по-късно в САЩ за злоупотреби в особено големи размери в ущърб на украинската хазна. Или бившата шефка на „Единните енергосистеми на Украйна” Юлия Тимошенко – и тя стигнала след това до премиерския пост, а и до затворническата килия.

Може да се спомене и вторият по богатство в днешна Украйна Виктор Пинчук, зет на управлявалия от 1994 до 2004 г. експрезидент Леонид Кучма. Достоен за тази компания е и също преминалият през премиерското кресло, през две противоположни партии и през кандидатпрезидентска номинация Сергей Тигипко, днес завършващ списъка на „Форбс” с деветимата водещи украински милиардери. 

Превръщането на Украйна в безпардонен „олигархат” продължи и при управлението на президента Виктор Янукович, дошъл на власт през 2010 г. и отгледал собствено бизнес „семейство”. Сред основните негови стълбове бе най-богатият украинец Ринат Ахметов, както и малко по-скромният по доходи милионер Дмитрий Фирташ. 

Също и получилият през 2012 г. украинско гражданство руснак Вадим Новински, четвърти по състояние в Украйна според „Форбс” – и между другото собственик на бургаския металургичен комбинат „Промет”.

 Но най-дразнещи за общественото мнение са президентският син Александър Янукович, внезапно оказал се преуспяващ акционер в широко ветрило от най-разнообразни компании, с лекота печелещи държавни поръчки, и неговият приятел – пробивният 28-годишен харковски предприемач Сергей Курченко, смятан от мнозина за „портфейла” на Янукович-младши. Впрочем двамата в момента са включени в списъка на украинските бизнесмени, подлежащи на наказателни санкции от страна на ЕС. 

Майданската революция първоначално тръгна като народно негодувание именно срещу безочливата власт на олигархията и като романтичен повик към „европейски ценности” и „чисти ръце” в политиката. Реалността обаче показа, че зад бунта, реализиран от бойните групи на неонацистите от „Десния сектор”, са стояли сериозни спонсори пак от олигархическата компания, преценила, че Янукович вече й е излишен. И новата власт в Киев директно назначи на ключови държавни постове представители именно на тези кръгове, всявайки смут чак до Страсбург и Брюксел. Става дума най-вече за губернаторските постове в Днепропетровска и Донецка област, дадени на олигарсите Игор Коломойски и Сергей Тарута. Но също и за станалия вътрешен министър бизнесмен Арсен Аваков, и за прицелващия се в президентския пост „шоколадов крал” Пьотр Порошенко.

„Не се радваме, че длъжности в новото правителство отново получиха олигарси. Една правителствена структура не може да се гради по такъв начин”, заяви на пресконференция в Страсбург на 11 март водачът на групата на социалдемократите в Европарламента Ханес Свобода. Той призова към реална „реформа в системата на властта” в Украйна, за да проличи, че новите управляващи наистина искат да се борят с корупцията. На свой ред чешкият президент Милош Земан предупреди: „Ако сега ЕС тръгне да оказва помощ на Украйна, тя ще попадне

 в „черни дупки” – в джобовете на олигарсите.

 А ако помощта бъде оказана след свободни избори, тя трябва да бъде обвързана с много твърди условия.”

Най-силен негативен отзвук за момента имат споменатите губернаторски назначения на Игор Коломойски и Сергей Тарута. И за двамата се знае, че умело лавират между всякакви политически тенденции, винаги в зависимост от интересите си. Сега официалната им мисия е да стегнат юздите в два от ключовите центрове в източните райони на Украйна. Сред предимно рускоезичното население там преобладават антимайдановски настроения.

51-годишният Коломойски, който поема родния Днепропетровск и областта, е третият по богатство в Украйна със своите 2.1 млрд. долара, твърди „Форбс”. Той има и гражданство на Израел, където също е сред рекордьорите по състояние. Доскоро живееше във вилата си на Женевското езеро, но вече се появи в Днепропетровск, обеща да проговори украински и увери: „Пристигнах, за да донеса спокойствие.”

 Съвместно с партньора си Генадий Боголюбов Коломойски притежава банково-промишлената група „Приват”. Основните й активи са в металургията, нефтохимията и банковия сектор. Съсредоточени са в самия Днепропетровск, в Кривой рог, Запорожие, Луганск, Кременчуг, Полтава, Киев, Иваново-Франковск – тоест и в Източна, и в Западна Украйна. Както повечето уважаващи себе си украински олигарси, Коломойски е собственик и на телевизии – „1+1”, „1+1 International”, „ТЕТ”, „Кино”. Има и няколко авиокомпании. Негов е и футболният клуб „Днепър”.

Коломойски е смятан за един от най-„затворените” и властни бизнесмени. Държи бизнесът му да е далеч от прожекторите, също както и личният му живот. Въпреки това се знае, че е имал обтегнати отношения с Янукович, чийто кръг определя като „цинична промишлено-политическа корпорация”. В момента заедно с Боголюбов се съдят в Лондон с клонящия към Янукович милиардер Виктор Пинчук, който иска от тях 2 млрд. долара компенсации за щети от неизпълнени договорености при приватизацията на рудодобивния комбинат в Кривой рог.

Руският президент Владимир Путин пък на своя пресконференция на 4 март нарече Коломойски „уникален шмекер”, защото бил завлякъл с пари и имущество и руския олигарх Роман Абрамович. Това се смята за отговор на реплика на самия Коломойски, нарекъл ден-два по-рано стопанина на Кремъл „нисък на ръст шизофреник” – по повод острата руска реакция на смяната на властта в Киев. На младини Коломойски е бил близък със землячката си Юлия Тимошенко, но по-късно завива към нейния първо съратник, а после съперник Виктор Юшченко. Вероятно защото като премиер Тимошенко спъва през 2008 г. опита му да приватизира Одеския пристанищен завод (ОПЗ). Тя първо оставя „Приват” да закупи ОПЗ за солидна сума, а после размисля и разваля сделката. Едва ли Коломойски ще пропусне сега да поиска реванш – очевидно ще разчита да получи поне това срещу съгласието си да седне на горещия губернаторски стол в непокорния на Киев Днепропетровск. В миналото на олигарха има и недоказани от съда съмнения за опит за убийство на конкурент. Приписва му се фразата: „Не плащам данъци, не връщам заеми.”

 От 2011 г. Коломойски е начело на създадения от него Европейски еврейски съюз и наскоро вдъхнови подписка на украински евреи интелектуалци, която уверява, че алармите от Москва за неонацистки уклон на новите власти в Киев били „руска пропаганда”. Коломойски има две деца и се води женен, но не показва семейството си. Въпреки това са налице упорити твърдения, че първият му брак е приключил и негова половинка от 2007 г. насам е

 сексбомбата и певица Вера Брежнева

от разпадналия се състав ВИА „Гра”. Блондинката преди това е живяла няколко години с деловия партньор на Коломойски, украинския предприемач Михаил Киперман, който спомага много за телевизионната й кариера. Киперман е генерален директор на украинско-къпърско-американската телефонна компания „Оптима Телеком”. Що се отнася до русата Вера, тя е родом от предградие на Днепропетровск – малкото градче Днепродзержинск, където е бил роден и Леонид Брежнев. Именно затова младата провинциалистка, чиято истинска фамилия е Галушка, избира артистичния псевдоним Брежнева. И така бързо пробива в шоусредите в Русия и Украйна. Засега не е ясно дали Коломойски планира да впрегне сексапила й за умиротворяване на площадите в Днепропетровска област, където рускоезичното население се пита защо не му се позволява онова, което на киевския Майдан минава за демократично геройство.

Същите емоции владеят доста жители и на съседната Донецка област, която пък се оглавява от 58-годишния Сергей Тарута, шеф на съвета на директорите на Индустриалния съюз на Донбас (ИСД) и президент на футболния клуб „Металург”. Той обясни, че е приел губернаторството, за да „защити страната, в която все не спира украинско-украинската война”. „Форбс” сочи, че състоянието на Тарута възлиза на 597 млн. долара. Неговият ИСД държи акциите на различни въгледобивни мини, а също на Алчевския металургичен комбинат, на Алчевския коксохимзавод, на Днепровския завод за тръби и т.н. Притежател е и на унгарския завод Dam Steel, както и на легендарната корабостроителница в полското пристанище Гданск, люлката на профсъюза „Солидарност”. Всъщност парите на Тарута спасяват каробостроителницата от закриване. Тя едва диша и днес в нея работят само 2000 души, 10 пъти по-малко, отколкото през 80-те.

Тарута е и колекционер на старинни бижута, включително на скитско злато. Твърди се, че е присвоил колекция, дарена на държавата от негов конкурент, който починал подозрително рано. Ценителят на древното бижутерство също има лоши спомени от Янукович. Нарича неговия клан „мародерски”. При предишния президент компанията на Тарута „Азовимпекс” е била отстранена от строежа на обектите за Евро-2012 –  стадиона и летището в Лвов. Освен това две от неговите предприятия са били принудени да си платят натрупани дългове за доставка на газ, заради което се наложила продажбата на техни активи. Тарута смята, че така Янукович му е отмъстил заради отказа да свидетелства срещу Тимошенко по едно от съдебните дела против нея.

Именно този факт сега му печели доверието на съратниците на Тимошенко, седнали на премиерското и на президентското място в Киев.

Твърди се обаче, че първоначално постът губернатор на Донецка област бил предложен на най-заможния украинец Ринат Ахметов, комуто „Форбс” приписва над 12.5 млрд. долара. (Впрочем именно неговата „Метинвест” навремето притиска Тарута за плащането на споменатите дългове.) Но Ахметов се отказал и само обещал „помощ” на киевското правителство. За него се знае, че беше основният спонсор на Партията на регионите на Янукович и дори преди време влизаше в „семейството” на избягалия президент.

Ахметов смени ориентацията още през декември

 когато се видя, че протестите на Майдана взимат прекалено радикален обрат и може да свършат непредвидимо. По-късно олигархът нееднократно публично призоваваше Янукович да седне и да преговаря с опозицията. Казват, че за това много помогнала личната среща между Ахметов и зам. държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд (онази, с Fuck the EU), която му разяснила, че се готвят санкции за приближените до Янукович бизнесмени. Някои дори обясняват мекушавото поведение на бившия президент спрямо протестите с това, че Ахметов, както и другият важен спонсор на тогавашните управляващи – Дмитрий Фирташ, го убеждавали непрестанно „да се държи демократично”.

Сп. „Шпигел” припомня, че началото на края на Янукович настъпи тогава, когато депутати от Партията на регионите започват масово да я напускат. Това няма как да е станало без участието именно на Ахметов и Фирташ. Първият е контролирал 60 души от тях, а вторият – 30, сочи списанието. Така е било осигурено нужното на опозицията мнозинство, за да се гласува отстраняването на Янукович от власт.

Дмитрий Фирташ очевидно също очаква сега осребряване на своя принос. Може би чрез участие в приватизацията на държавния „Нафтогаз”. Според „Форбс“ той притежава 673 млн. долара, като основната част от приходите му идват от доставки на руски газ за Украйна и за Централна Европа. За момента Фирташ работи активно и плодотворно с Русия. Тази седмица той изненадващо бе арестуван във Виена по искане на ФБР, което го разследва от 2006 г.

Новата киевска власт си има и свой фаворит сред олигарсите – „шоколадовия крал” и депутат Пьотр Порошенко, който се спряга за кандидат-президент. Именно президентската перспектива го отказа да влиза в сегашното правителство, въпреки че той има сериозен актив в развоя на събитията на Майдана. Състоянието на Порошенко е 1.6 млрд. долара и той заема седма позиция в класацията на „Форбс” сред  деветимата най-богати украински милиардери.

Зад всички олигаршески номинации и назначения сега прозира

уверената ръка на „газовата принцеса”

Юлия Тимошенко. Едва ли някой се съмнява, че подопечните й Арсений Яценюк (премиер) и Александър Турчинов (президент) действат в синхрон с волята на своята менторка.

За Турчинов е добре да се знае, че в края на 80-те и началото на 90-те е бил завеждащ отдел „Агитация и пропаганда” на Днепропетровския областен комитет на комсомола, начело на който пък стоял споменатият вече днешен олигарх и политик Сергей Тигипко. Именно тогава под шапката на същия този отдел в същия този комитет започва да действа младежкият център „Терминал”, създаден от младата Юлия и нейния съпруг Александър Тимошенко. Там те развъртяват първия си бизнес по даване на видеокасети под наем – по съвет на бащата на Александър, видния функционер на областната организация на КПСС Генадий Тимошенко. Любопитното е, че за Тимошенко-старши днес в официалните биографии на Юлия неизменно пише, че бил „обикновен съветски чиновник”… По-нататък „обикновеният съветски чиновник” насочва младите да основат корпорацията „Украински бензин”, която към 1995 г. се превръща в мощната корпорация „Единни енергосистеми на Украйна” с оборот от 1 млрд. долара. С протекцията на споменатия украински премиер Павел Лазаренко след година корпорацията получава монопол за търговията с руски природен газ в Украйна. И се ражда легендата за „газовата принцеса”…

По-късно Тимошенко усърдно се разграничава от Лазаренко, чието криминално кръстосване на власт с бизнес през 1999 г. най-после попада на мушката на украинската прокуратура. Лазаренко бяга в САЩ, където се опитва да получи политическо убежище, но то му е отказано и с делата му се заема съдът. През 2004 г. той получи присъда от 9 г. затвор за злоупотреби с държавни средства в особено големи размери. По данни на ООН Лазаренко си е присвоил 200 млн. долара от украинската хазна (или 0.4% от тогавашния БВП на страната), а самата Украйна  изчислява кражбата на 320 млн. долара. Според американски медии „приватизираните” от него суми са съизмерими само с милионите, с които се е облажил осъденият за корупция бивш президент на Перу Алберто Фухимори. Но Фухимори е трупал тези средства в продължение на 10-те си години на власт, докато Лазаренко е успял да се справи със задачата в рамките на своето едва едногодишно премиерстване.

При такива предтечи и такава школа очевидно ще наблюдаваме още доста интересни приключения на украинските олигарси във властта. Особено след като си я взеха цялата с нарочна революция.

                                                      *         *         *

Източник: чрез „Солидарна България” от списание „ТЕМА”

Къдринка Къдринова  е зам. главен редактор на сп. „Тема”. Международник с голям опит. Автор е на книгите „Под небето на Матагалпа“ (1987), „Романси в глобално кърваво“ (2005), „Виетнам — феникс и дракон“ (2009). Председател е на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България.