Търсене в този блог

сряда, 12 март 2014 г.

Фашистка хегемония – Томас Айпелдауер

 

Реални факти. В противовес на разпространяваните твърдения ултрадесните групи доминират на киевския Майдан. Привържениците им се увеличават.

 На киевската улица "Крещчатик", малко преди да се стигне до Майдан, маскирани с щитове и бухалки охраняват входа към една сграда. На вратата е залепен символът на "Десния сектор"  - тризъбец на черно-червен фон. Отпред по всяко време на денонощието чакат да влязат дузина хора, предимно млади мъже. Да се запишат и да се борят. Срещу корупцията и олигархията, както твърдят.
Срещам се с мъж с бойното име "Суха" - "Сухия". Той е отскоро тук, но вече се е изкачил до ранга на заместник-комендант. След 1991 г., когато е напуснал Комсомола, не бил членувал в никаква политическа партия. Сега се чувствал добре: "Мислех, че съм съвсем сам с мислите си. Сега обаче намерих приятели, единомишленици." Той би правил всичко за сектора, "каквото и да му кажат". Попитах го какво го кара да се присъедини тъкмо към "Десния сектор". "Тези политици, които са на Майдан и казват на хората: "Окей, да направим нещо". Те не ги защитават и нямат никакъв политически план. Това не ми харесва. "Десният сектор" е друг. На Майдан той е силата, която знае какво да се прави. Исках да участвам и затова се присъединих." Сухия не е единичен случай. Същия отговор получих и през следващите дни от хора с най-различни характери.

Недостъпната територия Киев

На групи по десет до петнадесет души маскираните патрулират през града. Който идва с автомобил, трябва да спре на техните бариери и да се остави да бъде обискиран. Ако искате да посетите обществени учреждения, парламента и седалището на президента, трябва да се легитимирате пред тях. Те насилствено прогониха левите, които в началото на протестите се опитаха да демонстрират политически позиции на Майдан. Киев е станал недостъпна територия за комунисти, антифашисти и привърженици на "Партията на регионите" на сваления президент Янукович. 
В повечето западни медии това дълго време се подценяваше или премълчаваше. Странно звучат твърденията на известни лица като Марина Вайсбанд, бивш политически главен секретар на Партията на пиратите в Германия: "Неонацистите, за които се чува толкова много, са една пренебрежимо малка част. На Майдан почти не ги видях", твърди тя в интервю за списание "Шпигел" в края на февруари. Там, където са били експертите на фондацията и г-жа Вайсбанд, не е бил киевският Майдан. Там просто не е възможно "да не се забележат" фашистите. Модифицираният келтски кръст, модерният знак на неонацистите, както и съкращенията на различните войнствени организации украсяват всяка стена в центъра на Киев. До главната сцена е поставен голям портрет на Степан Бандера, чиято Организация на украинските националисти (ОУН) през Втората световна война е отговорна за убийствата на десетки хиляди евреи и поляци. В една от песните на тази организация, чието черно-червено знаме се вее на Майдан, се пее: "Евреите ще изколим, поляците ще удушим, но ще си завоюваме Украйна".
Още през 2007 г. националистическият терорист Александър Мусичко, който стана популярен в Украйна през изминалите седмици като комендант на "Десния сектор" чрез безскрупулното си поведение спрямо политическите противници, заяви, че ще бори "срещу комунисти, евреи и руснаци, докато кръвта тече във вените му". "Десният сектор" е станал една от най-известните фашистки организации на Майдан. Той е сбор от много групи като ОУН, антисемитското УНС-УНСО (Украинско национално събрание с въоръженото си крило Украинска национална самоотбрана) или други по-малки групи като "Бели молот" ("Бял чук").
В международен план още по-приета от уличните бойци на "Десния сектор" и на другите неофашистки групи е партията "Свобода" на антисемита Олег Тягнибок. Това е неонацистка организация, имаща въоръжена част, която при антисемитски прояви е по-дясна от "Десния сектор". Тя поддържа тесни контакти с неонацистите от Национал-демократическата партия на Германия. Световният еврейски конгрес определи партията като неонацистка и поиска забраната й.

"Нашите момчета"
 
Водачът на Организацията на украинските националисти и нацистки колаборационист Степан Бандера се почита в Киев от мнозина. Все пак не всички хора, които се възпротивиха на корумпираното и клептократично правителство на Виктор Янукович, са фашисти. Мнозина излязоха на улицата поради катастрофалната социална ситуация в Украйна. Заплати от 200 до 300 евро съвсем не са рядкост, докато един малък слой от олигарси продължава да води живот в неописуем лукс. Разпределението на общественото богатство едва ли би могло да бъде по-неравно, натрупването на капитала след разпада на СССР протича "първоначално" по смисъла на Маркс, а именно чрез "завладяване, подчиняване, грабеж, убийства, накратко - насилие".
Резиденцията на Янукович заедно със зоологическата градина и луксозните лимузини стана за демонстрантите символ на безграничната кражба за сметка на украинското население. Доколкото хората на Майдана се обърнаха срещу тази форма на капиталистическо натрупване и господството на олигарсите, то въстанието имаше в ядрото си социален протест. Във всеки случай такъв, който от самото начало прие изразна форма, която противоречи на съдържанието му, доколкото организаторите и представителите на протестното движение принадлежаха на олигархията, и то на удобната на Запада, а демонстрантите на улицата не се бореха за собствените си класови интереси, а за тези на тяхната "нация".
В хода на този протест фашистите станаха хегемон. Те задават политическите съдържания, те са тези, които имат прираст, те са силата, която оказва натиск от улицата върху политическите решения. "Това са нашите момчета, те ни защитават" ми казва една млада жена, която от ноември участва в демонстрациите. Всеки ден крайно десните печелят нови привърженици. Когато водачът на "Десния сектор" Дмитро Ярош говори на голямата сцена, той получава много повече аплодисменти от Кличко или Юлия Тимошенко. Фашистите постигнаха културна хегемония върху площада.
Това съвсем не е необяснимо. И сред "нормалните" демонстранти доминират антируската неприязън и прекомерният украински национализъм. На Майдан не се поздравяват вече със "Здрасти" или "Добър ден". Новият поздрав е "Слава на Украйна", след който поздравеният отговаря със "Слава на героите" - поздрав на нацистките колаборационисти от ОУН. 
В една част от украинското общество липсва критично съзнание за ролята на Организацията на украинските националисти (ОУН) и на Украинската въстаническа армия по време на Втората световна война. Митът, че Степан Бандера не би могъл да бъде фашист, защото след като на 30.06.1941 г. е провъзгласил независимостта на Украйна, Хитлер през юли е заповядал да го арестуват, е много разпространен в буржоазната преса. "Фашистите не са бандеровци и бандеровците не са фашисти. Ако Степан Бандера, водачът на ОУН, е бил фашист, той не би прекарал три години от 1941 до 1944 в хитлеристки затвор", пише "Киевска поща" в материала за "Десетте най-големи лъжи на Кремъл". Не се споменава и дума за убийствата на евреи, комунисти и поляци, няма и ред за ориентацията на ОУН към хитлеристка Германия или за украинските помощници на германската армия.

Олигарси и фашисти

Най-съществената причина за укрепването на фашистите на Майдан би трябвало да е загубата на доверието на хората в досегашните политици. Така възникна вакуум, който националистите успяха да запълнят. Когато се говори с много хора в Киев, почти не се намира някой, който да очаква от Виталий Кличко или Юлия Тимошенко някакво подобрение на живота. Дори и настоящото временно правителство не се ползва с уважение.
Причините, довели до бунта срещу президента, бяха и са легитимни. Липсата на политическа алтернатива и националистичната форма, която прие въстанието, заедно с империалистическата намеса на САЩ и ЕС доведоха дотам, че това протестно движение пожъна един катастрофален резултат. Майдан е урок за това как при определени условия фашистките групи за кратко време могат да станат сериозен политически фактор.
Това, което понастоящем е налице под формата на скоропостижно признатото от Запада "правителство", не би могло да бъде по-лошо. Като премиер действа банкерът Арсений Яценюк, шеф на фракцията на Юлия Тимошенко "Всеукраинско обединение Родина - Баткивщчина", който вече обяви приватизация в голям мащаб. Негов заместник е Олександър Сич, депутат от "Свобода", който досега си спечели име като противник на правата на жените: той е в дъното на законодателната инициатива за пълна забрана на абортите, дори и при изнасилвания. Вътрешен министър е намиращият се под корупционни съмнения и поддържащ добри отношения с Юлия Тимошенко мултимилионер Арсени Аваков. Шеф на националната сигурност стана Андрий Парубий, убеден фашист и учредител на Социално-националната партия на Украйна. Негов заместник е Дмитро Ярош от "Десния сектор".
Това е правителство на западни марионетки, подставени лица на олигарси и фашисти. На това съответстват и първите им действия. Контактите с Международния валутен фонд бяха възобновени, подготвят се бюджетни съкращения и разпродажба на държавната собственост. Опитът да се премахне руският като регионален език дава представа за политиката към малцинствата, която може да се очаква от тази коалиция на неолиберали и ултранационалисти.
Политиката на временното правителство, което вече започна разпродажбата на страната, ще вкара масово още млади хора в ръцете на "Десния сектор". Колкото повече се случва това, толкова е по-невероятно в обозримо бъдеще да се състави правителство, което поради езиковите, културните, етническите и политическите линии на разделение в Украйна да се толерира от мнозинството от населението.

                                                       *       *       * 

Източник: вестник „Дума”

Препечатка със съкращения от статия на Томас Айпелдауер във вестник „Юнге Велт”, 08.03.2014 г.