Търсене в този блог

понеделник, 3 март 2014 г.

Етапни изводи от случващото се в Украйна – Калин Първанов

 


1. Засега няма руска инвазия, въпреки че в нашите медии се говори само за това. Дано всички страни в конфликта спрат до последния ръб на блъфа, войната не е решение!  

2. Евентуална война – дори и локална (за друга не смея и да си помисля при забъркването на ядрена сила в конфликта), ще вдигне нови Железни завеси и разделителни линии, включително и в българското общество. Хората масово ще бъдат принуждавани да изберат страна, а в такава обществена среда ще се загубят пространства за критична мисъл и независимо гражданско поведение.

3. Война все още няма, но нищо чудно, ако започне такава, тя да е първо гражданска, а чак после (при определено развитие на ситуацията) - междудържавна. Доскоро изглеждаше, че рускоезичната Източна и Южна Украйна се е примирила с новата власт в Киев, но изживяващите се като революционен Конвент десните радикали – вкл. Тангнибок и крайните националисти, пресолиха манджата и предизвикаха насрещна реакция. Надигащият се руски национализъм е не по-малко опасен, макар че избуява като защитна контрареакция (класическият въпрос: Кой имаше интерес?). Украинското общество е по-разделено от всякога и всяка от двете страни изглежда мотивирана да води битка.

4. Води се информационна война. Ние сме страна в нея. Огънят се води с оръдията за масово унищожение - големите телевизии. Някакво свободно пространство все още има в печатни и интернет издания, чиито възможности за влияние върху общественото мнение са несравнимо по-малки. Уви, демокрацията и свободата на словото в Европа явно са само за вътрешно ползване. По българските телевизии въобще не се показват масовите митинги в цяла Източна Украйна против властта на Майдана в Киев. В руски телевизии и сайтове обаче могат да се видят кадри от действително масови обществени прояви.

5. Руското население и рускоезични украинци масово свалят доверието си от Партия на регионите на Янукович и нейните губернатори, считат ги за страхливци, корумпирани и съглашатели.

6. Украйна се намира в състояние на икономически и финансов предфалит. Европа и САЩ очевидно не искат или не могат да платят сметката й. Ето още една класическа предпоставка за война: от историята е известно, че войните са начин за ликвидиране и изчистване на финансови задължения.

7. Вина за сегашното състояние носят всички замесени страни, особено голяма е отговорността на ЕС. На практика за сега Европа се проваля в ролята на „миротворец“. Европейските политици дълго подклаждаха дълбоката заблуда, витаеща в украинското общество – че ЕС ги чака с отворени обятия, че Украйна ще стане член на ЕС, дори и за това – че ще паднат визите за украинци. Всъщност, повод за Майдана стана отказа на Янукович от едно икономическо споразумение, от което Европа се канеше да извлече максимална търговска изгода на гърба на по-бедните слоеве от народите на Украйна. Лондон, Берлин и Париж не обелиха и дума за чисто фашисткия характер на част от групировките, довели до сваляне на властта в Киев; услужливо си затваряха очите за разпалването и взрива на крайния национализъм в Западна Украйна; не видяха репресиите, до които новата „власт“ бързо прибягна; одобриха състава на новите органи на властта, в които бяха привлечени крайно съмнителни елементи. Пълен провал бе и споразумението за предсрочни избори, за което европейски лидери посредничиха между Янукович и майданците. То беше денонсирано още на следващия ден и доведе до масова вакханалия в Киев, за която до ден днешен не е ясно откъде тръгна. А ако се потвърдят и фактите, изнасяни в руски медии, за военна и диверсионна подготовка на „борци за демокрация“ в лагери на НАТО в Прибалтика, то тогава може да се окаже, че се е разиграла грандиозна провокация, в която някой съвсем не е бил „миротворец“, за какъвто се е представял, а „подстрекател“.

8. В последен опит да закрепи властта си в Източна Украйна, т.нар. правителство в Киев разчита на източни олигарси. Няколко рускоезични такива (включително собственик на малка частна армия) минаха на страната на Майдана, но засега предизвикат само присмех сред съгражданите си. Явно са поставени под натиск да не загубят авоарите си в западни банки и статуквото в Киев им дава гаранции, че ще запазят статуса си, ако изберат „правилната страна“.
Последният факт е интересен с оглед на масовата подкрепа от протестната общност в България за майданците в Киев. Българските протестиращи уж бяха преди всичко срещу олигархията – каквато и да е тя. Да видим сега дали всичко това не е било приемлива обвивка за прикриване на добре познатата ни русофобия. Впрочем, наличието на „добра“ руска и украинска олигархия, базирана в Лондон, се признава и в последната статия на Збигнев Бжежински по украинската криза, която, впрочем, звучи доста разумно.

 

 

 

Източник: мнение от Фейсбук, 02.03.2014 г.