На този етап от разрешаването на украинската криза руският лидер фактически получи половин Украйна без нито един изстрел
Свидетели сме на геополитеческа борба между САЩ и Русия. Участието на останалите играчи, особено на Германия и Франция, е важно. За Германия това може да се окаже крачка към необратимо и драматично разрушаване на позицията, която градеше търпеливо още Хелмут Кол. За Франция това може да представлява голямо завръщане на международната сцена и възможно осигуряване на положението си на важен посредник и медиатор в бъдещи спорове и постепенно излизане от положението, в което я вкара Саркози. Такива изводи се налагат от анализа на ходовете на Русия.
"Руската игра" в Украйна може в значителна степен да промени обстановката на континента. Вярно, че с ходовете си Западът много помогна на Русия.
Стъпките им бяха предвидими
и краткосрочно планирани. Но си струва да отбележим, че и Владимир Владимирович с изявите си прилича на Джордж Буш-старши от началото на деветдесетте. Не става дума за геополитическите му визии, тъй като геополитическите цели на двете страни са отдавна известни. Става дума за реалполитиката на Путин и ходовете, които той прави с "хирургическа точност".
1. Отлична беше оценката за целта на противника. САЩ имаха желание да предизвикат гражданска война в Украйна. Крайният резултат трябваше да бъде насилствено завземане на всички държавни и местни институции. Целта: цяла Украйна да попадне под пълен контрол на САЩ. Твърдението ни се подкрепя от това, че доколкото мирното завземане на властта също беше в техен интерес, те можеха да изчакат договореното насрочване на избори от страна на Янукович. Тогава с колапса на Пратията на регионите, кандидат и листа, подкрепяни от Вашингтон, несъмнено биха победили, макар и с малко. Защо тази опция не влезе в играта на САЩ? Ами защото такава нова украинска власт би изтраяла до пролетта. Украйна има големи икономически проблеми, а нейната зависимост от руския пазар и от руския газ е още по-голяма. Въпреки че проруските сили биха изгубили изборите, Русия би могла сравнително бързо да консолидира позицията си. За сценария с гражданска война Русия нямаше адекватен отговор. Ако се намеси в кръвопролитието, би изгубила възможността в следващите десетилетия да върне Украйна в своята орбита по мирен път чрез средствата на икономическата и културната политика. Украйна би се превърнала в нова Чехословакия.
При подобно развитие такъв ход на Русия би сплотил Запада. Русия би изгубила значителна част от населението, което днес има колебания по въпроса дали са украинци, малоруси или руснаци (главно населението от централните области и особено Киев). От друга страна, ако Русия не реагира при гражданска война в Украйна, чиято динамика би диктувал "Евромайданът", тя би претърпяла тежко (гео)политичеснко поражение. За Путин това бе сложна позиция, а изборът при нея се свеждаше не до доброто, а до
по-малкото лошото решение
Макар всички да побързаха да констатират, че "вдигането на въстание" в Украйна от страна на САЩ е "съвпаднало по време" с Олимпиадата в Сочи, погледнат от друг ъгъл "Сочи 2014" изглежда помогна на Путин. Той получи необходимото време да вземе правилно решение и да обърне нещата на терена в своя полза.
2. Два "външни фактора" утежняваха руската позиция в Украйна. Първият от тях бе Виктор Янукович. Някой вече го сравни с комбинация между Керенски и Горбачов, защото бе ужасно нерешителен, податлив на натиск от своето обкръжение с различни сметки и с грижата как да запази придобитото си лично богатство. Заради него той бе изнудван от страна на Запада. Янукович не можеше да спаси себе си, а камо ли да помогне на Путин да укрепи руските позиции. Най-голямото поражение на Янукович бе оставянето на Киев на демонстрантите. Най-голямо негово постижение (което изобщо не е за пренебрегване) бе купуването на време и контролът на кризата през неколкото важни седмици през януари. Накрая остана легално избраният президент на страната, който сега е "тежката артилерия" в дипломатическата дейност на Москва. От слабия Янукович Путин все пак извлече възможно най-многото. Ако бе искал нещо повече, може би още през декември Янукович щеше да подаде оставка и да отлети с парите и скъпоценностите си в Швейцария?
3. Друг "външен фактор" бе руското и преди всичко проруското население в Украйна. Това са трудолюбиви и оправни, но политически наивни хора. Дори когато се организираха и се опитаха да формулират исканията си, те призоваха към защита на конституцията на Украйна и се нарекоха "Украински фронт".
Те бяха лоялни към Украйна
и искаха да защитават Украйна. Позволиха дори в Харков, най-големият "руски град" в Украйна, да дойдат неколкостотин "евромайдановци" от Киев и да блокират с дни достъпа до местната администрация. С изключение на Крим, проруското население не показваше, че съзнава нито надвисналата опасност, нито организирането и защитата от тази опасност. Беше нужно "Евромайданът" да се проточи, та да изкристализират истинският образ и естество на протеста и в първите редици да застане "Десен сектор" и останали призраци на нацисткото минало. Това най-напред събуди, а след това и мотивира проруския Югоизток на страната да започне да се самоорганизира и да поеме съдбата в собствените си ръце.
4. Два вътрешни фактора повлияха въздържащо на поведението на Русия. Първият бе общественото мнение. Увлечено от Олимпиадата и загрижено от рязкото падане на рублата, в началото то малко се интересуваше от Украйна. Погледнато от дистанция, руското обществено мнение не съзнаваше, че в Украйна става нещо важно, защото бе свикнало, че там постоянно има някакви протести. При такива условия предприемането на каквито и да било политически действия или широкомащабни военни действия бе невъзможно. Просто такъв ход нямаше да има широка подкрепа от общественото мнение. Ако Путин бе предприел контрамерки около Украйна, той би завършил почти като Джордж Буш-младши, поне що се отнася до обществеността и своята популярност.
5. Вторият ограничаващ фактор е свързан с първия и се отнася до действията на опозицията в Москва. Ако Путин бе предприел "украйнска акция", без подкрепа на общественото мнение, или ако се беше намесил в "задаващата се гражданска война", вероятно щеше да получи своя "Евромайдан" в Москва. Такива протести не са изключени в следващите седмици, но при сегашните условия те едва ли биха имали някакъв успех. Значи, и от гледна точка на двата вътрешни фактора, бавните действия на Янукович, по време на които "Десен сектор" започна да играе ключова роля по улиците на Киев, бяха от полза за Путин.
6. При тези четири ограничаващи фактори и при нежеланието да се намеси военно (такава намеса само би влошила позицията му) Путин много спокойно и премерено реагира на вземането на властта от страна на четорката Яценюк - Кличко - Тягнибок - Тимошенко. Мнозина изтълкуваха тази позиция на Москва като слабост, дори като поражение. Но... Оценката, че с радикализма си опозицията ще предизвика само още по-голяма криза, която тя изобщо няма да може да управлява, беше една от поредицата точни оценки. Всъщност, опозицията след завземането на властта продължи да изпълнява "стария план", подготвен в случай на "гражданска война": премахване на руския език, забрана на трансграничните емисии на електронните медии, решения за действията на силите за сигурност и държавните институции, промяната в конституцията, насрочване на избори и легитимиране на "революционната дейност"... Това беше огромен пропуск на новоустановената власт в Киев, защото по този начин бе само хомогенизиран украинският Югоизток и мотивирано руското обществено мнение да осъзнае като нещо съдбоносно заплахата, която идва от Украйна.
7. Ако Янукович останеше на власт, до Великден на улиците на Киев щеше да има милион демонстранти. Той би обединил всички против себе си, защото украйнската икономика е в колапс, а бюджетът е изпразнен. До края на годината
на страната са нужни 35 млрд. евро
само за текущи нужди (заплати, пенсии, обслужване на дълга, материални разходи...). Кой ще ги плати? МВФ, ЕС, САЩ? Да беше началото на 2000 г. все още нещо краткосрочно би могло да се закърпи. Така няма икономическо решение за Украйна. Няма такова решение особено за огромната администрация в Киев и земеделската западна част на Украйна без крупните промишлени центрове Харков, Днепропетровск и Донецк и без пристанището в Одеса. Накрая такава "осакатена" Украйна, макар и с Киев в състава й, не е особено нужна на Запада. Западът не се прослави дори с издръжката на "косовските албанци", които са под милион и половина и не е трудно да направим извода, че не може да бъде постигнат по-голям успех при петнайсет пъти по-голямо население в Западна и Централна Украйна. Горещият картоф е преди всичко в ръцете на Запада, най-вече в ръцете на ЕС. САЩ очакват от Евросъюза да "реши" този въпрос, сякаш Брюксел няма и по-важни проблеми. Оттук идва и констатацията в началото на текста за ролята на Германия. Сега Германия ще трябва да плаща, да плаща и да плаща на Украйна. И защо? И при това да развали дълго и търпеливо изгражданите добри отношения с Русия.
8. Тактиката на изчакване откри възможност за хомогенизиране на проруското население в Югоизточна Украйна. На протест се вдигнаха Севастопол, Харков, Донецк, Мариопол, Одеса... Всички пряко и недвусмислено влизат в геополитическата сфера на Русия. На този етап от разрешаването на украинската криза Путин фактически получи половин Украйна без нито един изстрел... Тази част на Украйна няма да приеме изборите, които новата власт в Киев организира за 25 май и Украйна ще влезе в дълга и сложна институционална криза. Дали тя ще доведе до конфедерализация на страната или до нейното разпадане не е толкова съществено за интересите на Русия. Същността е в това, че голяма част от Украйна ще бъде под руски контрол.
9. Крим заема особено място в тази тактика. Със своя специален конституционно-правен статут и географско разположение Крим изигра ролята на лост, чрез който Путин започна да управлява украйнската криза.
10. Накрая дойде гласуваното решение за употреба на военна сила. Сега обаче употребата на военна сила идва като последица. Тя е възможна само ако новата власт в Киев продължи с радикализацията и налудничавите решения. Остава открит въпросът каква мобилизация може да проведе новата власт, когато масовото дезертиране от украинската войска вече започна. Като начало най-голямата част от ВМС отказа да се подчини. В случай на война това вече няма да бъде гражданска война, а класически сблъсък между две армии. При такова положение армията на тези и подобни власти няма никакъв шанс. И второ, такава мярка ще бъде подкрепена и от руското обществено мнение, и то убедително. Какво би направила НАТО, освен бурно да протестира със съобщения за обществеността. При това не бива да има съмнение, че ограничена руска военна намеса няма да се отнася само до Крим, нито само до югоизточната част на страната. При такъв случай Путин ще се намеси така, както му диктуват руските геополитически интереси (предположение: излизане на левия бряг на Днепър).
САЩ и новите власти в Киев са изправени пред труден избор. Или да се съгласят на "трудни компромиси" и да изгубят контрола над жизненоважната половина на страната, или да влязат в по-широк военен конфликт, при който ще изгубят повече.
* * *
Превод Марко Марков
Източник: вестник „Дума”, 17 март 2014 г.
----------
Авторът е бил три пъти депутат в Народната скупщина на Сърбия, бил е държавен секретар в сръбското министерство за Косово и Метохия, депутат в ПАСЕ и в ПА на НАТО. Изп. директор на Центъра за стратегически алтернативи, Белград.
