Търсене в този блог

неделя, 16 март 2014 г.

Свобода, равенство, ефективност – Пол Кругман

 

 

 

Повечето хора при натиск вероятно биха се съгласили, че крайното неравенство в доходите е нещо лошо, макар подобаващ брой консерватори да са на мнение, че темата за разпределението на доходите трябва да бъде забранена за обществено обсъждане. (Рик Санторъм, бивш сенатор и кандидат-президент, иска да забрани израза “средна класа”, който според него е част от езика на класовата борба и левите. Кой знае?) Какво обаче може да се направи по въпроса.

Стандартният отговор в американската политика е “Не много”. Преди близо 40 години Артър Оукън, главен икономически съветник на президента Линдън Джонсън, публикува класическа книга, озаглавена “Равенство и ефективност: Големият компромис”. Той твърди, че преразпределянето на доходите от богатите към бедните влияе отрицателно върху икономическия растеж. Книгата на Оукън поставя основите на почти целия последвал дебат: либералите може и да са настоявали, че цената на преразпределението е малка, а консерваторите - че е голяма, но всеки знаел, че каквото и да се прави за намаляване на неравенството, в крайна сметка ще има най-малкото известен отрицателен ефект върху БВП. Само че изглежда това, което всеки е знаел, не е вярно. Предприемането на действия за намаляване на крайното неравенство в Америка на XXI век вероятно би увеличило, а не намалило, икономическия растеж.

Да започнем с доказателството.

Широко известно е, че неравенството в доходите варира много в напредналите държави. По-конкретно, разполагаемият доход в САЩ и Великобритания е много по-неравно разпределен, отколкото във Франция, Германия и Скандинавието. По-малко известно е, че тази разлика е резултат най-вече от държавната политика. Данни, събрани от международната база данни Luxembourg Income Study (LIS) (към която и аз ще се присъединя от това лято - бел. авт.), сочат, че първичните доходи - доходи от надници, заплати, активи и т.н. - са много неравно разпределени в почти всички страни. Данъците и трансферите обаче намаляват това основно неравенство в различни степени: средно, но не много в Америка, много повече в редица други страни.

Дали намаляването на неравенството чрез преразпределяне ощетява  икономическия растеж? Не, според две епохални изследвания на икономисти в Международния валутен фонд (МВФ), който трудно може да са определени като левичарска организация. Първото изследване разглежда историческата връзка между неравенството и растежа и установява, че държавите със сравнително ниско неравенство в доходите се справят по-добре в постигането на устойчив икономически растеж, а не на спорадични “изблици”. Второто, оповестено миналия месец, разглежда директно ефекта от преразпределяне на доходите и установява, че “преразпределението изглежда като цяло има благоприятно влиянието върху растежа”.

Накратко, големият компромис на Оукън въобще не изглежда да е компромис. Никой не предлага да се опитаме да бъдем Куба, но насочването отчасти на американската политика към европейските норми вероятно ще засили, а няма да намали икономическата ефективност.

В този момент някои със сигурност ще каже: “Но не показва ли кризата разрушителните ефекти на социалната държава?”. Не. Европа плаща голяма цена за създаването на паричен съюз без политически съюз. В еврозоната обаче страните, правещи голямо преразпределяне, ако не друго, то устояха на кризата по добре, отколкото страните държавите, които правят по-малко. Само че как ефектите от преразпределението могат да влияят благоприятно на растежа? Щедрата помощ за бедните не намалява ли стимула за работа? Данъците за богатите не намаляват ли стимула им да станат още по-богати? Да и да, но стимулите не са единственото, което има значение. Ресурсите също са от значение и в едно общество с голямо неравенство много хора ги нямат.

Помислете по-специално за вечно популярния лозунг, че трябва да се стремим към равенство на възможностите, а не към равенство на резултатите. Това може да звучи добре на хората, които нямат идея какъв е животът за десетки милиони американци, но за хората с усещане за реалност това е жестока шега. Близо 40 % от американските деца живеят в бедност или почти в бедност. Мислите ли наистина, че те имат същия достъп до образование и работа като децата на богатите?

Всъщност много по-малко вероятно е бедните деца да завършат колеж, отколкото богатите им връстници, като разликата нараства бързо. И това не е лошо само за онези, които не са били достатъчно късметлии, раждайки се при неправилните родители; това е огромно и нарастващо пропиляване на човешки потенциал - пропиляване, което със сигурност действа като мощна и дори невидима спирачка за икономическия растеж.

Аз не искам да претендирам, че решаването на проблема за неравенството в доходите ще помогне на всеки. Много богатите биха изгубили повече от по-високи данъци, отколкото са спечелили от по-добър икономически растеж. Но е съвсем ясно, че заемането с проблема на неравенството би било добре не само за бедните, но и за средната класа (съжалявам, сенатор Санторъм). С две думи, каквото е добро за единия процент (най-богати американци) не е добро за Америка. А и не сме длъжни да продължим да живеем в нов Позлатен век, ако не искаме.

 

 

Източник: БТА, 15 март 2014 г.

Пол Кругман е Нобелов лауреат за икономика през 2008 г. за своите анализи на търговски модели и коментатор на в. “Ню Йорк таймс”