Търсене в този блог

събота, 8 март 2014 г.

Избелват историческата ни памет – проф. Пламен Георгиев

 

 

Скъпо платени историци и политолози манипулират фактите и събитията, подменят националното ни съзнание, за да бъдем "удобни" на западните геополитически интереси и домогвания

Един асистент по нова и съвременна история неотдавна се изцепи : "Турско робство не е имало, както се втълпява на българите". Това заяви по ТВ "Европа" историкът Владо Станев, преподавател в  Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според него темата в учебниците по история била "преекспонирана". А "на децата се втълпявали неща, които не отговарят на фактите". Като пример новото светило в Алма матер посочи факта, че в рамките на Османската империя българите били имали право на собственост, международни пътувания и търговия. Ерго - свободата била гарантирана за всеки.

Турската империя се оказва нещо като "прото-ЕС". Стига да направим крачка назад, да "плеснем и се прегърнем", не ни трябва духът на Караджата. Защото всичко останало е само предразсък, отживелица, стереотипи и "хероистични" предубеждения. А те пречат в глобалния свят, където сите неизбежно ще станем братя.

Още един исторически факт, който се преиначавал, била ролята на Русия за освобождението на България", изтъква същият многознайко. Според някои историци руснаците били "окупирали, а не освободили българските земи". По думите на асистента - не е казано на кого асистира - в учебния план по история било необходимо да се включи и изучаването на новата българска история. (По това всъщност бил специалист и асистентът?!), което обяснява ищахът му да си разшири пазарната ниша. А познаването на събитията след 9 септември щяло "да подготви гимназистите за анализ на актуалната политическа обстановка в страната". 

Евтини трикове и номера

Сигурно помните как в Рибново обуха в шалварки малки момиченца. За "по-автентично". Снимаха преди време документално филмче за помашките културни традиции.
В старите ленти на колекционера меценат Албер Кан от началото на миналия век има една прочута снимка на две девойчета от Саарланд. Спорната територия между Германия и Франция, за която кръв се е ляло десетилетия наред. Двете момиченца са снимани в "саарландска носия". На главите им френски бонета, а пък фустичките - досущ германски. Дриндъл им викат в Бавария. Умилително, нали? За всички войници от двете страни на фронтовата линия на Първата световна война, чиято 100-годишнина съвсем скоро ще "честваме".  Само че след старателно проучване се оказа, че снимката е чист фалшификат. Такава носия няма. И никога не е имало, освен на плаката. Скалъпена е според  възможностите  на тогавашната фотопропаганда. Но още върши работа по нашите ширини. Е, нищо ново под слънцето, ще речете. И с право. В дигиталната ера чалмите стават още по лесни даже да се впишат в "пейзажа".
В недотам сигурната ни национална идентичност, взеха да бъркат всякакви политинженери. В Батак нямало изклани 3000 старци, жени и деца. То си е било някаква "махленска свада". Нямало и пълни списъци на изкланите. Макгахан и членовете на Комисията "Карнеги" били само няколко часа в селото, та не са имали време да изслушат както трябва хората. Пък и преводачи нямало за всички. Та записвали само поименно, членовете на фамилиите, както им ги съобщавали. Хорицата пък мислели, че нещо като помощи ще се раздават. Затова изреждали Иванко, Стоенчо, Драгинко и др. там имена. Но те не били заклани, а просто се разбягали по горите.
Че Турската армия седяла и гледала на 30 километра от Батак, ни дума ни стон..."Пара"милитерните активисти си били свършили работата.

Мераците на... неоосманизма

Ако ви трябва по-убедителна интерпретация на неоосманската етика - ей ви и лидера на новоизлюпената Партия ПОМАК. Не било достоверно мюсюлманин да гази хлябовете по трапезата в сватбата на Елица и нейния избраник, както показва филмът "Време разделно". Пресилено било - художествено. Поръчков роман бил и "Време разделно", понеже Антон Дончев взел командировъчно за 75 лв., за да си плати рейса до Родопите и да напише своя епос.
Казва ви го вещ пчелар, помак по произход, наследник на Аспаруха, дошъл с фес на Балканите от дълбоката древност, а днес - гражданин на европейска България (?!) Който е тръгнал да дои търтеи, няма да изкара пчелно млечице. Няма как да бъде измислена и "помашка нация", но достатъчно е да бъдат объркани главите на хората.
Друг радетел за правата и свободите, за които и мнозина "българе", се чувстват вече ощетени, се хвърли преди време на парламентарния килим. Щял да върви по пътя, очертан от жертвите на тоталитаризма и възродителния процес. Все съдени за тероризъм и зулуми срещу България. Между тирадите, как тъй едно от имената взе че съвпадна и някой си Давутоглу от с. Искра, Силистренско, с този на ....външния министър на Турция. За когото авторитетният германски "Шпигел" писа, че здравата се е объркал в геостратегическите си мераци да връща "вилаети" на някогашната Отоманска империя.

Пустият ни етнически модел,

 с който под път и се пъчим пред други, че сме "по-по-най" толерантни, докато под прозореца ни викат "Циганите на сапун", "Гяури", "червени боклуци" и прочее, а   правоохранителни органи се ослушват и гледат да не бъркат в рядкото гюбре, че току виж се оплескаме до ушите. Не питайте как се търпят тези полюси в несигурната българска идентичност, увита в "европейски" целофан. И ръфана от какви ли не политически песоглавци и маргинали.
Не знам докъде ни докара "ориентализацията", сиреч отблъскването ни към периферните "зони на Европа". Но самоориентализацията, сиреч пресътворяването на българската идентичност такава, каквато предпочитат да я виждат мнозина в т.нар. цивилизован свят  -  недодялана, примитивна,  или в най-добрия случай "екзотична", да не кажем варварска - обещава да ни довърши. Не толкова заради силикона и чалгата. А по-скоро поради системното ни самопринизяване и вменяване на чувство за малоценност.
Не е случайна и често чуваната реплика в тв-сериалите: "не е това, което си мислиш".  В граничните зони, тук на Балканите, етносите (както и в ред още кътчета на света) се преливат. България е известна в повечето щабни архиви, че повече от  100 години граничи със....себе си.
Инсценирането на "третата модерност" (Бек), повишава ентропията на риска. Това твърдят проникновени учени и на Запад. Живеем в паралелни светове. По думите на Валерщайн в неговия знаменит труд "Световното общество" : "Ако няма негри, ще създадем бели негри".  Ако не непременно чрез пигментацията на кожата, то в нравите, че и убежденията.

"Аз съм прост и вий сте прости"

Вий да не мислите, че "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"? Напротив "простотията дебне отвсякъде", както някой зевзеци перефразираха заглавието на нашумелия роман на Илия Траянов (германски писател, роден в България, както го лансира европейската критика). Защото е важно не какво, а Кой го е казал. "Аз съм прост и вий сте прости - все ще се разберем" - нали помните крилатата фраза на Бойко Борисов. Вождът може и да не е чак толкова прост, като нас, но го изрече с апломб "от последна инстанция". Та хвана дикиш. Дето викаше старият Хегел -  Край - "Канцеларията затваря". Този императив (Казах!!) витае над нас българите от Аспаруха и Крума Страшни, та чак до  наши дни.
Още съм му сърдит моя приятел проф.  Марко Семов, задето си отиде от този свят по-рано отколкото ни трябваше. И Тончо Жечев, че се пресели в отвъдното ненавреме. За Хайтов, пък, да не говорим. Хак са ни сега разните му "тути кванти дилетанти" да ни поучават с логически извъртания.

Модата на наративните скудоумия

Дебат по европейски ли? Че  какво му е европейското? Сипят аргументи, всякакви визии, какви ли не стратегии, че и прокоби даже. Иди  се опитай да кажеш нещо различно. Ексцентризмът минава за евристика. Каламбурът, за диалектика. Само дето "наративът" днес е на мода.  И никой вече не чува другия, а всички говорят един през друг, а казаното се наслагват като в развалена лента. Играят  на "Прескочи кобила", че и "на бъз"  даже в парламентарните междучасия.
Прав беше Уолтър Липмън : "В общество където всеки мисли другия да простак - няма обществено мнение". У нас накараха хората да говорят с корема си.  В цирковото изкуство то  е известно като вентология. Сиреч говорене, чрез използване на събран въздух в корема. 
На черното пак ни карат да му викаме бяло. Покрай дървото -  да не виждаме гората. "Наративът" се бил  променял, трябвало по други начин да четем историята си. "България е пълна с бедни хора с пари...." писа едно време Иван Хаджийски. Като гледам как ни подредиха като народ и нация разни там "кумулативни индекси" и рейтинги, че сме били най-крадливите, най-непросветените, че и най-нещастните, все повече ми се струва че "сите българе" сме се докарали до жива реликва от "пощадената" армия на Самуиловите ослепени воиници. При това без да сме "ходили" на война. Един вид парадокс на историята.
То и ветераните оредяха, че няма кой да ни каже какво и как е било... Че, какво пък. Хак ни е. Белким се освестим.

 

                                                       *       *       * 

 Проф. Пламен К. Георгиев, доктор на социологическите науки, е завършил социология в Хумболдтовия университет в Берлин. Автор е на  трудовете "Българската политическа култура" (Гьотинген, 2007 г.), "Корупционни покровителства в Югоизочна Европа (Визбаден, 2008 г.), "Самоориентализацията в Югоизточна Европа (2012 г.) и др. Гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен и др.

 

Източник: вестник „Дума”,  8 март 2014 г.