Търсене в този блог

понеделник, 10 март 2014 г.

Разказът на баба Станка – сестрата на Стоян Лудев

 

 

Ето, не мога да не плача, когато трябва да говоря за Стоян, въпреки че очите ме болят. Такъв човек не се забравя. Ако имаше и един лев ще го даде на мен, за да мога да ида на събор или на сватба, с това можеше да се разнообразиш някога. Ще ми даде на мен, да не съм без пари, за себе си не мислеше.

Ееееее…, лоша дума не сме си казали никога през всичките години ! Много се уважавахме с брат ми, много. Делили сме си залъка. И аз винаги съм се вслушвала в неговото мнение.

Баща ми се занимаваше със земеделие, после е бил такъв – по ракията. Обикаляше по градове и по села. И така, мама повече сама е гледала дома и нас.

Като по-голям вече, брат ми казваше на баща ми да остави парите за семейството при майка ми, да не ги държи той. Стоян много обичаше мама. Винаги ме е карал аз да работя, да пера, да меся, да ходя на полето, за да не се товари мама с всичко.

Тежък живот живеехме, тежък. Аз съм 12 – то дете на майка ми. Много от децата са умрели. Едни са умрели почти веднага след раждането, други още като малки. Останахме само сестра ми Йорданка, която е 17 години по-голяма от мен, брат ми Стоян и аз.

И брат ми едва са го спасили. Изчуван е с триста билки. Като съвсем малък, майка ми го е носила в цедилка, къде ли не да го лекуват – по Копиловци, по Колуша…..Тогава нямаше пътища, нямаше превози.

После Стоян учи в Соволяно - прогимназия и всеки ден с децата от селото ходеха пеша. Това са осем класа. След това записа гимназията в Кюстендил. Но нямахме пари. Баща ми продаде тополи, за да събере пари, но те не стигаха. Имахме един комшия – инженер, той също даде пари. Някъде около 1000 лв. беше вноската.

Баща ми не ме пусна мен да уча. Няма кой да пасе говедата. А и нямаха пари за мен. Цял живот съм орала, копала, жито сеехме, със стоката се занимавам… Леле, какъв живот сме живели !

Брат ми и по-рано дружеше с прогресивни младежи, но в гимназията се запознава с много повече. И там той не е криел убежденията си, беше от малък прям и откровен.

При една случка се скарват на тази основа с някакъв попски син. Какво са правили, що са правили, не знам. Може би брат ми го е пораздрусал, но не е нещо сериозно да го бие. Да, но впоследствие другия го клевети за думите, преувеличава всичко и така се стига до изключване на брат ми.

Изключиха го от гимназията, не можа да учи втората година. А никъде няма работа. Ако ходи да работи на някого като аргатин, това е само за малко време. Но постоянна работа няма и няма. Тогава един човек от Соволяно го съжали, работеше по железниците и го прибра при него. Много се уважавахме с тези хора, наши познати, без да сме роднини.  Но не мога съвсем точно да си спомня колко време работи там.

Някъде по това време вече беше станал и член на РМС, после разбрахме и се занимаваше с политическа работа. Да е бил на не повече от 15-16 години. Криеше и у нас материали, но никога не ми е казвал каквото и да било.

След това работи и в мелницата в Кюстендил с едно добро момче Стефан от Мазарачево. После станаха много близки приятели. По- късно като го подгони полицията, брат ми неведнъж е ходил в Мазарачево да се укрива.

Стоян отиде войник  в Първи инженерен полк в София – 2 години. И там се е занимавал с ремсовата дейност, тайно и предпазливо. Това го разбрахме много по-късно.

След това с негови приятели, младежи, отидоха да работят в Пещера. От там ми донесе една брошка като подарък. Пазех я дълги години. Скоро я дадох на малката ми дъщеря да я съхранява.

(Тук баба Станка не може да уточни за град Пещера ли става дума или за село Пещера в община Земен.)

Брат ми не е работил в тютюневите складове. Аз не знам такова нещо. Там е ходил да разпространява позиви, защото имаше доста работници, включително и от нашето село.

Стоян ходи запас през 1942 г. в Югославия. Там е завързал приятелства и с местни хора, с които нелегално са работили политическа дейност в помощ на Съпротивата.

Даже след 9 септември 1944 г. в къщи дойде един човек от Велес да го търси, но него вече го нямаше…Много плака този човек, като му казахме за убийството на брат ми. Докато е бил там са имали много близки отношения и са спасявали хора.

За радиото да кажа. Ние по това време с волската кола работехме по залесяването край реката, с майка ми и баща ми.  Събраха пари от различни хора и го купиха. Беше от първите апарати тогава. Това радио, ако не беше, нямаше как да ловят предаванията от Съветския съюз. Властите запечатваха радиоапаратите с восък. А брат ми и другарите ме го отпечатват, слушат и пак запечатват.

Идвали са у нас на село много хора, и легални,  и нелегални. В старата къщичка имаше слама и там насаме те си говореха с другарите. Ние дори не сме знаели кои са, а и никога не сме задавали такива въпроси.

Доста време у нас на село укривахме Кирил Велинов – Богословски. Това беше преди да основат партизанския отряд. Той беше нелегален. По цял ден беше сам в къщи. Оставяхме му храна, но понякога нямаше и хляб, та се налагаше аз да обикалям по фурни и да търся.

Знам, че брат ми много уважаваше Биета, жената на Васил Лесички. Считаше я за истински комунист. Васил е от нашето село Скриняно и се познаваха. След като завършва, той беше учител някъде в Горни Кортен.

Материали от Стоян при нас не са останали. Брат ми имаше различни нелегални материали, книги, записки. Но изнесе всичко и го закопа над къщата, за не ги открият при обиск. Всичко се  е скапало много отдавна.

Когато властта започна да наблюдава брат ми, това го правеха от къщата на комшиите. Беше дошъл един агент, по това време на работа в София – Богоев и оттам следеше. Той иначе е от Ямборано. Но веднъж аз го видях, като влизаше в двора на съседите и казах на брат ми.

Когато полицията направи блокада на нашата къща, брат ми не беше при нас. Бил е при Асен Черкезов, син на девер на сестра ми. Там се укриваше. Навремето брат ми много му помагаше на него, защото Асен  е бил слаб ученик и се уважаваха.

Брат ми беше много общителен. С младежите от РМС работеше по политическа линия. Но той много обичаше и по-малките. Събира ги, купува им бонбони и други неща, свири им на хармоника, учи ги на игри. 

Арестуваха татко, мама и мен и ни закараха в полицията на разпит. Преди това ни правиха обиск в къщи. Правили са обиск и при сестра ми Йорданка. Но тя не беше при нас, много отдавна живееше с мъжа си в неговия дом.

В полицията биха и татко и майка. Този същия агент Богоев би изключително жестоко мама. Счупи от нея едно такова дебело дърво, като ръката ми. Като се нахвърли на майка ми да я гази с железните пулове на обувките. Гази, гази, място не остана здраво.

Аз му казвам:  - Абе ние я крепиме, болна е, със слабо сърце е, а вие я утепахте !

Той като се обърна и като ме удари по лицето със всичка сила. От това нещо получих болки и в шията и в очите.

После много дълго време сме лекували мама. Ходехме по доктори, къде ли не. Имаше и гноясали места и се наложи да се изрежат.

След  9. ІХ.  го задържаха този агент Богоев в Околийското управление, но не позволиха на татко да му отмъсти за боя върху нас. 

 Стоян беше оставил обувки при Кирил Арбов за поправка. Тогава той имаше обущарница при гарата. Беше ми поръчал да мина и да ги взема. Бяхме с моя позната от село. На гарата срещнахме едно момче, което носеше палто, точно като на брат ми – сиво на черти. Този човек питал жената имам ли брат. Тя му отговорила, че имам, но е някъде запас, такова обяснение му е дала. Нещо ме бодна в сърцето. Помислих си, сега или е дошъл, или са го убили. Като се прибрах в къщи, отново никаква вест от него. А уговорката беше, като взема обувките, да намери начин да си ги прибере. 

По едно време на село дойде Драган Кортенски и ни пита къде е Стоян. Аз му казах, че го няма, не се е обаждал, нищо не знаем. „Изгуби се” – каза той и си замина. После идваха и други от другарите му да питат.

Спомням си, че на Модро поле берехме летни круши. Мина един човек от Перивол и аз го питам: „ Чу ли някъде да има утепан човек ?” Той каза, че има убити хора на Черенец.

После разбрахме, че брат ми е бил с опинци и чорапи до коленете. Но тогава никой от нас не е разбрал какво е, що е.

Когато са ги убили били закопани в една дупка всичките четирима. Там са били 50 дена. Това го разбираме после. След 9 септември докараха тленните останки на брат ми в Скриняно и ги заровиха пред черквата. После ги преместиха при ливадите край реката. От там пак ги преместиха от другата страна, а след това ги положиха при културния дом. Сега мястото не е обозначено, няма и табела. Еее.., там да го заградят това местенце, поне да не се гази ! Брат ми е препогребван четири пъти. Минало време !....

Когато аз се омъжих живеехме на село в една стая. Мъжът ми не искаше там да живее и се преместихме тук – в Кюстендил на ул. „Йорданка Николова” № 11 A ( сега ул. „Илинден”)  После взехме майка ми тук, в тази къща.

Мен и днес ме е яд за Скриняно. На село си повече харесвам живота. Тихо бе. Па и хората ! Комшиите се повече уважават. Като бях там с овците – един се затича, помогне ти, друг също ти помага нещо. Дойде при теб, продума ти. Тук няма с кого да продумам една дума. Тук не се виждаме. Аз хич не исках да живея тук, но така стана.

 

 

Баба Станка е родена на 9 май 1921 г. в село Скриняно.

Разговорът е проведен  на 27.02.2014 г. и записан от Николай Ковачев

 

 

 

Свързани публикации:

 

Стоян Лудев – сроден с безсмъртието

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_22.html   

 

Стоян Лудев - фотодокументи

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_10.html 

 

Спомени на другарите за Стоян Лудев

http://probuzhdane.blogspot.com/2014/04/blog-post_6.html