Търсене в този блог

вторник, 18 март 2014 г.

Народна сила - Пётр Акопов

 

 

 

Украйна е развръзка на опитите да бъде притисната Русия

Патриотичният подем дава на Путин огромни възможности

 

Пър­вата мар­тен­ска сед­мица не само окон­ча­телно смаза отми­ращия вече едно­по­лю­сен свят, но и дълго ще влияе върху съби­ти­ята в Русия. На 1 март, когато Путин получи от Съвета на феде­раци­ята право да използва арми­ята на тери­то­ри­ята на разпа­даща се Украйна, стана ясно, че рус­кият пре­зи­дент не е от хората, които отстъп­ват пред сери­о­з­ните пре­диз­ви­ка­тел­ства. След пре­врата в Киев, когато мно­зина вече се бяха при­ми­рили с факта, че Украйна е загу­бена за Русия, той направи на пръв поглед невъзмож­ното: отказа се да играе по натрапе­ните на цял свят пра­вила, по които само Западът спо­ред сво­ите инте­реси опре­деля степента на закон­ност на съби­ти­ята в една или друга страна.

Опи­тите на всяка цена да се откъсне Украйна — част от исто­ри­ческа Русия, и тя да бъде интегри­рана в атлан­ти­че­с­ката общ­ност, а именно това искат САЩ от новите вла­сти в Киев, стана послед­ната капка, която преля чашата на търпе­ни­ето на Путин. Него­вият отго­вор стана водо­раз­делът, който минава между пери­ода, когато Русия, раз­би­райки всички опити на Запада да я при­тис­нат в ъгъла, все пак се ста­ра­еше да се дого­вори за вза­им­ния баланс на инте­ре­сите, и новата епоха, когато Москва твърдо опре­деля чер­тата, която САЩ не бива да пре­кра­ч­ват. Днес това е Украйна, която САЩ искат да при­съе­ди­нят към сво­ята сфера на вли­я­ние и да я превър­нат в анти­руски форпост.

Нещо повече, про­зву­ча­лите заплахи за изо­лация и бло­када на Русия бяха възпри­ети в Москва съв­сем спо­койно: тя показа, че защи­тата на наци­о­нал­ните инте­реси е висш при­о­ри­тет на ней­ната поли­тика и ника­кви заплахи не могат да я нака­рат да се откаже от него. Уни­кал­ното през тези дни бе въз­връща­нето на вярата на рус­ките хора в самите тях благо­да­ре­ние на твър­до­стта и решимо­стта, про­явени от Путин. Фак­ти­че­ски те вече доведоха до жела­ни­ето на Крим за встъп­ване в състава на Русия, а това пре­диз­вика неви­ждан взрив на наци­о­нална гор­дост и радост. И това не е лирика, а огромна съзи­да­телна сила. Защото вярата в соб­стве­ните сили е един­стве­ното, което може да изведе народа и стра­ната от кри­зата и смута.

Важ­ното е, че тази гор­дост не е пре­диз­ви­кана само от чув­ството на удо­вле­тво­ре­ние след всичко, което стра­ната преживя през 90- ​те години, а се дължи преди всичко на про­явата на реши­тел­ност и воля от страна на Путин. Всъщ­ност, нямаше нищо чудно, че той про­яви онези каче­ства на рус­кия човек, за които всички знаем, но през дългите години на смут вече бяхме отвик­нали от мисълта, че можем да ги про­явим. При това Путин не направи нищо принци­пи­ално ново — както бе гово­рил и действал през всички тези години, логично го доведе до днеш­ния ден.

Путин бе демо­ни­зи­ран и отляво, и отдясно, от либе­рали и псев­допат­ри­оти. Не защото е велик, а защото е опа­сен за някои. За кого именно, стана ясно през тези мар­тен­ски дни, когато кря­съците срещу „вой­ната на Путин” бяха 100-​процентна лъжа и про­во­кация, както извън стра­ната, така и вътре в нея. Март-​2014 про­сто направи сме­хо­творна цялата антипу­тин­ска про­паганда, а това ще се отрази сери­о­зно не само на под­крепата за Путин, а на ман­дата, който народът му даде преди две години. През това време олигар­хи­ята заедно с кос­мопо­лит­ната и корумпи­рана част от елита се опит­ваха да осу­е­тят програмата, която той предложи.

Това са онези, които през зимата на 2011 – 2012 г. заедно със САЩ пра­веха всичко, за да не допус­нат връща­нето на Путин в Кремъл, защото пре­красно раз­би­раха, че ще загу­бят позиции. Когато през про­летта на 2011 г. аме­ри­кан­ският вицепре­зи­дент Джо­у­зеф Байдън повта­ряше, че не е нужно Путин да се връща във властта, той имаше пред­вид, че не трябва да се допуска март-​2014 и демон­ти­ра­нето на едно­по­люс­ния свят. Докато в Русия се запаз­ваха шан­со­вете за вътреш­но­е­ли­тен пре­врат, или най-​малкото — за обкръжа­ване на пре­зи­дента от при­върже­ници на интеграци­ята със „све­тов­ния елит”, САЩ можеха да бъдат спо­койни. Щом обаче Путин се върна в Кремъл и предприе наци­о­на­ли­за­ция на същия този елит, на всички им стана ясно, че скоро аме­ри­канците ще се лишат от лосто­вете си за вли­я­ние в Русия. Затова опи­тите на Запада след пре­врата на 22 фев­ру­ари на всяка цена да откъс­нат Украйна и ответ­ната реакция на Русия са само раз­връзка и кулми­нация на проце­сите, на които сме сви­де­тели през послед­ните 3 години. Във­ли­чайки Путин в външ­нопо­ли­ти­че­ско про­ти­вопо­ста­вяне, САЩ го отвли­чат от вътреш­ните му задачи.

Същ­но­стта на плана на пре­зи­дента е в изграж­да­нето на само­до­статъчна и силна Русия. Неза­ви­сима от Запада не само във финан­сово отноше­ние, но и от гледна точка на мирогледа и идео­логи­ята. Това озна­чава съз­да­ва­нето на наци­о­на­лен елит, очи­стен от носи­те­лите на полу­ко­ло­ни­ално съзна­ние, които все още имат вли­я­ние в редица сфери от живота в стра­ната и сабо­ти­рат изпъл­не­ни­ето на изложе­ната от пре­зи­дента програма. Това са „запад­ниците”, които отри­чат на Русия правото да има само­сто­я­те­лен и неза­ви­сим път на раз­ви­тие, смя­тат я за заблу­ден сирак, оси­но­вен от вели­ката европе­й­ска циви­ли­за­ция. Това са огром­ната част от олигар­сите, плътно вър­зани с възг­ле­дите и парите си към англо­сак­сонците, влагащи награ­бе­ните пари в чужди банки, меч­та­ещи да наме­рят за себе си място редом до стопа­ните на Лон­дон­ското сити, като за целта използ­ват силата на Русия. Това е „кре­а­тив­ната класа”, отг­ле­дана на дълго кул­ти­ви­ра­ните „уни­вер­сални гло­бални ценности”.

Всички те са много удобни за САЩ, защото не си пред­ста­вят живота без гло­ба­ли­за­ция по аме­ри­кан­ски. Сега въпрос­ните „запад­ници” са в паника — те много добре раз­би­рат какво става. Светът се руши! Оказва се, че Русия наи­стина избира само­сто­я­те­лен път на раз­ви­тие. Спо­ред тях сегаш­ната криза е глупост: „Какво тол­кова, че Западът иска да европе­и­зира Украйна?”. „Запад­ниците” дори при­пя­ват на запад­ните си кумири ‚че за Русия нямало опас­ност от страна на НАТО.

Сега про­за­пад­ната ори­ен­тация става невъзможна и без­сми­слена, най-​малкото защото САЩ заявиха, че ще орга­ни­зи­рат бло­када на Русия. От една страна, това е неизгодно за тях самите, а от друга, по този начин сери­о­зно ще бъдат засегнати не само „запад­ниците”. Ще бъде удар по тън­ката, но вли­я­телна про­слойка на рус­кия елит, която съзна­телно игра­еше ролята на аме­ри­кан­ски съюз­ник. Въпреки това САЩ ще напра­вят тази стъпка, защото съзна­ват, че укреп­ва­нето на Русия скоро ще ги лиши от вся­ка­кви възмож­но­сти за про­кар­ване на сво­ята поли­тика на сдържане.

Какво би загу­била Русия в слу­чай на конфрон­тация със САЩ? Ще се закрие „Скол­ково”? Или Маса­чу­зет­ският тех­но­логи­чен инсти­тут ще пре­стане да полу­чава пари от рус­кия бюджет? Някои сери­о­зно вяр­ваха, че Западът ще ни допусне до модер­ните си тех­но­логии, както по-​рано вяр­ваха в него­вите инве­стиции. Аме­ри­канците винаги са бло­ки­рали за нас дори европе­йс­ките тех­но­логии и про­из­вод­ства, които формално не са им под­опечни. С други думи, Русия и без това е изо­ли­рана. Съще­временно до неот­давна тя бе напълно отво­рена за действи­ята на про­за­пад­ните информаци­онни и идео­логи­че­ски струк­тури, докато Путин не започна да ги огра­ни­чава, преми­на­вайки от отбрана към настъп­ле­ние във вой­ната на понятията.

Въпреки съпро­ти­вата от раз­лични посоки, за две години Путин успя доста: раз­ко­леба неже­ла­ни­ето на елита за промени, върна поня­ти­ето за истин­ски пат­ри­о­тизъм, осъзна­ва­нето на осо­бе­но­стите на рус­ката циви­ли­за­ция. Но това бе само подго­товка. Сега той получи огромна народна под­крепа, която ще му бъде достатъчна за осъще­ствя­ване на най-​смелите и твърди стъпки за изчистване на елита и реформи­ране на властта в стра­ната на всички рав­нища, без да я разклаща.

Не става дума само за властта. Соци­ал­ното нера­вен­ство, ста­нало една от глав­ните при­чини за взрива на Май­дана, е доста силно и в Русия — затова заяви и пре­зи­дентът, ана­ли­зи­райки при­чи­ните за укра­ин­ските съби­тия. Рус­кият народ така и не можа да се при­мири с „обще­ствено нерав­ните възможности”.

Русия може да издържи всеки външен натиск и про­ти­вопо­ста­вяне само в слу­чай, че има изгра­дено спра­вед­ливо обще­ствено устройство и силен наци­о­нално ори­ен­ти­ран елит, не раз­дро­бен на лагери и свър­зан — вклю­чи­телно и идео­логи­че­ски, с народа. Това го доказва опитът от двете големи войни. Именно над това ще работи през близ­ките години Путин — сега вече с удво­ени сили. Защото получи народ­ната под­крепа и зад гърба си има реа­лен наро­ден фронт. В този сми­съл можем да благо­да­рим на САЩ.

 

Източник: чрез „Русия днес” от „Взгляд”, 7 март 2014 г.

Пётр Акопов  -  главный редактор «Политического журнала»