След Първата световна война, която донесе национална катастрофа на България, по примера на Октомврийската социалистическа революция работниците и селяните в България потърсиха спасение в Комунистическата партия. Още в първите общински избори след войната на 7 декември 1919 година Комунистическата партия извоюва бляскави победи. Тя получи над 140000 гласа и бяха избрани над 1500 общински съветници. Така Партията завладя напълно 22 градски и 65 селски общини, над които се развя червеното комунистическо знаме. И Дупница стана комуна, за която гласуваха 1014 избиратели.
Дупнишките чорбаджии побесняха и потърсиха начин За смазване на работническото движение. На 24 декември 1919 година трудещите се в Дупница се сражаваха с полицията и войската и успешно проведоха забранената от властта манифестация, като се дадоха 3 убити и 10 тежко ранени. Чорбаджиите се сплашиха от настроението на работниците и затова на 10 януари 1920 г. домъкнаха войска от други гарнизони, блокираха през нощта града, арестуваха над 200 души с целия комитет на партийната организация, с избрания от Кюстендилски окръг народен представител Станке Димитров и убиха секретаря на комитета Георги Муструков. Тази нощ др. Камберов в защита на своя дом застреля най-опасния дедектив Владо Гелев и с това спря вършения терор, а бъдещият кмет на Комуната Коста Петров стана нелегален. Поради така развилите се събития Дупнишката комуна започна своята работа едва на 22 ноември 1920 година.
Комунарите много добре знаеха, че при буржоазните обществени условия общинската комуна не може да разреши напълно въпросите за свободата на труда и за всестранното материално и духовно развитие на трудещите се, че всичко, което може да се извърши, е само кърпеж. Но те знаеха, че с борбата около общинската власт може да се отворят очите на трудещите се, да се изостря класовата борба и да се насочват масите към събаряне на капиталистическото господство. Благодарение на съзнателните комунари—общински съветници, на енергичния организатор, агитатор и талантлив оратор, всеотдайно предания на народа комунистически кмет Коста Петров, на здравата партийна организация и вожда на работничеството Станке Димитров, общинската комуна извърши много и стана образец на другите комуни.
Първата работа на Комуната беше да въведе публичност на заседанията на съвета. Постоянното присъствие на общината решава да подложи на публично обсъждане и одобрение своя проекто-бюджет, което до тогава никога не се е вършило от буржоазните съветници. На 5 април 1921 год. се свиква публично събрание в най-големия салон в града „Казиното", на което кметът докладва проекто-бюджета и чрез разискване от публиката с единодушно гласуване се одобрява. Проектът се разисква и одобрява и на събрания по квартали. Комуната проведе референдум на 11 септември 1921 година за одобрение решението на общинския съвет да се наложи извънреден налог от 1 000 000 лв. чрез прогресивна система върху доходите на гражданите за направата на мостовете в града, отвлечени от наводнението, като ония, които имат годишен доход до 30 000 лв. се освобождават от налога. Чрез общото гласуване това се одобрява от народа и с това се нанася силен удар на чорбаджиите. Около приемане на бюджета чрез публичните събрания и с референдума се разпалиха класовите борби, упорито и организирано се осветляваха гражданите за всяка пречка от централната власт, убеждаваше се народът в необходимостта за завземането на цялата власт в свои ръце.
Понеже правителството не одобряваше предложените проекто-бюджети или ги окастряше много, то съветът решава да събира доходи по онези параграфи, с които законът му дава право, а това са таксите и налозите, които общината може да налага и събира.
Разходите на комуната отиваха изключително за задоволяване нуждите на трудещите се и беднотата. Комуната извърши много неща в полза на работниците. Съвсем друго беше обаче отношението и към капиталистите, което ярко е изразено в едно нейно решение. По силата на един закон тя обложи тютюневите капиталисти по 1 лев на килограм тютюн, намиращ се в складовете от реколтата 1919 г. Бяха обложени: дружество „Рила" със 102 334 лв., братя Фернандис със 150 370 лв., Консорциума — 477 819 лв., Ив. С. Чапрашъков – 687 273 лв., дружество „Лист" — 451 551 лв., Никотея—326 436 лв., Йосиф Хаимов —208 679 лв. и др. Веднага им бяха изпратени червени покани да внесат сумите. Някои от тях се показаха толкоз арогантни, че не искаха да получат поканите и те им бяха залепени на вратите. Комуната поиска съдействие от околийския началник, но той по заповед отгоре не оказа помощ.
Въз основа на закона се пристъпи към принудително изземване. Кметът запечати касите им и прибра от тях намерените суми, описа им леките автомобили и камионите и ги обяви на публична продан. Едни от тях продаде.
Министерството на вътрешните работи телеграфически спря по-нататъшната продажба на чорбаджийските вещи и така насърчи чорбаджиите да не плашат данъците си. Това обаче отвори очите на работниците и те видяха кой защитава кесиите на капиталистите. Редица публични събрания разкриха ролята на централната власт и им показаха пътя за спасението.
Дупнишките капиталисти най-после употребиха последните си средства. Подкупиха македонстващите бандити и те на 21 февруари 1923 г. убиха от засада кмета на Комуната Коста Петров, един от най-енергичните борци за пролетарския идеал и комунизма. Той прослави Комуната, която достойно се бори срещу централната власт и можа да допринесе много нещо за класовото осъзнание на трудещите се, които на 9 септември 1944 г. свалиха капиталистическата власт и сега с бързи крачки вървят в изграждането на новия живот. Буржоазията разтури Комуната, но нейният дух живее, червеното й знаме се вее гордо над общината и напомня за миналите борби.
Тодор Цеков – комунистически народен представител за Кюстендилски окръг за периода 1919 -1923 г.
Източник: вестник „Дупнишка комуна“, 26.09.1970 г.
