Площадна камбана
За първи път се срещнах с Георги Муструков в началото на 1919 година, когато дойде в Дупница като съдия.
По почин на местния комитет на партията тук се уреди всяка среда вечер в клуба да се провежда кръжок за младежта, в който да се разучава марксизма и всички щекотливи научни и жизнени въпроси, който кръжок да се ръководи от Георги Муструков. Малко продължава дейността си той в кръжока, само зимата на 1919 година, но той допринесе много за избистряне съзнанието на много младежи и възрастни, които винаги го посещаваха.
Идваха почти всички ангажирани в работническото движение. Идваха и по-голямата част от учениците в гимназията и много блуждаещи в живота интелигенти. Кръжокът стана нещо като народен университет с всички факултети. В него Георги Муструков говореше за работническия и бедняшкия проблем, за история и естествознание, религия и други.
Този кръжок повлия на много младежи, намиращи се и безпътица или симпатизиращи на общоделците да приемат класовата борба като неизбежна. Може и с положителност да се каже, че създаването на младежкото работническо социалистическо движение — РМС в нашия град води началото си от този кръжок на Георги Муструков.
Муструков беше много полезен и на възрастните партийни другари и на местния комитет, защото имаше не само големи познания за марксизма, но и нужното спокойствие да разглежда обективно нещата . . .
В желанието си да бъде полезен на партията и народа той се отказа от държавната служба „съдия“ и стана адвокат. Сега вече Муструков стана друг—не само просветител и салонен оратор, а бунтовник—площадна камбана за борба. Такъв ние го видяхме на едно предизборно събрание на площада при Развесената върба. Бунтовник и войвода го видяхме на централния площад на 24. XII. 1919 година.
20 декември 1965 г.
Тодор Хр. Тодоров (Сотелето)
Спомен на братовчедката
Помня бате Георги още като ученичка. Къщите ни бяха една до друга, а семействата ни все заедно. Той живееше с майка си, тетка Еленка, към която проявяваше голяма синовна обич и нежни грижи. Навсякъде ходеха заедно, дори когато той замина да учи, а по-късно и да следва право в София, тя беше с него.
Сутрин, когато тръгваше на работа, най-напред се отбиваше у нас. Сестра ми Мара работеше като чиновничка и той я викаше да вървят заедно на работа. Най-силно впечатление ми е правило това, че беше изключително скромен. Не пиеше и не пушеше, не обичаше да ходи и в модните по това време локали и кафенета. Даже в къщи когато го черпехме кафе едва-едва повдигаше чашката, колкото да не ни обиди. Обикновено след работа, при хубаво време ни взимаше със сестра ми и ни водеше на разходка по движението. А след това отивахме на сладкарница и ни черпеше локум и сок.
Беше много интересен събеседник. За какво точно сме разговаряли вече не си спомням, но след като се прибирахме от разходка, до късна вечер ни разказваше все интересни работи. А той умееше да разказва.
Едно от любимите му занимания беше четенето, отделяше много време над книгата.
Източник: „Дупнишка комуна“, бр. 13 / 02.04.1983 г.
