Кой комунист би могъл ла напише светлото име Георги Муструков без да му потрепери ръката, без да почувства тялото си пронизано като от електрически ток, без да насълзи очите си!
Муструков? Какви спомени възбужда той у нас, какъв изблик на възхищение, каква тъга!
Пред нас е гробът на нашия велик учител, вожда на дупнишките работници—нашия незаменим беседчик! Пред нас е немият свидетел на неговото немилостиво убийство!
Поклон пред гроба ти, о мили друже! Последните слова, които нашите уста мълвят, устата на цяла комунистическа България са: „Ти не умря! Ти си жив! Ти вечно ще живееш и ще ни даваш сила и енергии, ще напътстваш нашите борби, ще бъдеш ореола на нашия велик идеал!"
Георги Муструков беше въплощение на комунистическия идеал. Той беше неговият реален израз. Роден и откърмен в мизерия, под нежните грижи на една рядка майка, той се издигна до теоретик на тези, които страдат под гнета.
Завършил с хиляди пречки средно образование, той не се задоволи с него. Неговият любознателен и проницателен ум искаше да отиде по-нататък. Той искаше да надзърне във висшата буржоазна наука. Но как? Той няма никакви средства за издръжка, а и бедната му майка чака от неговите ръце. За него няма пречки. С чуден стоицизъм той побеждаваше всичко. Залавя се на работа и следва. Надали има друг, който да е вложил по-голям труд от нашия мил Георги за своето издигане. Той става чертожник, наема се физически работник и през цялото време го преследваше една мисъл, една цел: да завърши, да си създаде възможност за всецяло отдаване в служба на комунистическия идеал. И успя. От 1915 год. той е адвокат в Дупница. От тогава и особено от 1918 г. дупнишките работници го познават по-отблизо. Малко той беше между тях, защото в разгара на неговата творческа работа, буржоазията ни го отне от ръцете.
Върнал се от европейската касапница (войната—б. р), където чувствителното му сърце бе дълбоко наранено, неговата първа грижа бе заедно с др. Стефан Димитров, Георги Панчаревски и други, бързо да възстановят организациите и да внесат в тях нов живот. В тази работа Георги вложи цялото си съществувание.
Какъв величав курс преминахме ние през 1919 година! И лекторът в този курс беше Муструков. Неговите лекции бяха тъй подбрани, така майсторски нагласени и така енергично изнасяни, че скоро те прибраха в курсовете всичко здраво и честно, не само из работническите среди, но и от интелигенцията.
Муструков беше умът, сърцето, душата на дупнишките работници и движението. Нито един въпрос от важен характер не се разрешаваше без него. Той трябваше да каже думата си и то често последната дума. Когато в партията се появи въпросът за парламентаризма и дупнишката организация почти изцяло стъпи на фалшива основа, той гордо застана на здравата позиция и отстояваше позицията на партията. Нито присмехите тогава, нито укорите на някои отишли много далече другари можаха да го отклонят от верните му схващания. Той всичко преценяваше и обмисляше до най-малката подробност, прекарваше го през комунистическата призма и само тогава казваше да или не.
Убит е нашият Муструков! Убит е милият ни и незабравим учител и водач, но неговият дух не е убит! Той живее, той вечно ще живее, за да сгрява сърната, да слива душите и ни води от победа към победа!
Муструков е убит! Да живее неговият и наш идеал! Да живее комунизмът!
Коста Петров
„Червен бюлетин" бр. 10 / 11 юли 1920 год.
Последната реч
Началото на м. декември 1919 година. Град Дупница е пред избори. Долитат все още радостни новини от първата победила революция, отекнала в сърцато на хората като предзнаменование и надежда. И още—като духовен стимул и оръжие за нова борба.
Привечер е. Дворът на градския партиен клуб шуми, изпълнен от много работници, занаятчии, служители и младежи. Поводът е организираното от Партията публично предизборно събрание, на което народа морално да подкрепи своите избраници. От постоянно пристигащите групи дворът сякаш ще се пръсне.
Някой подхвърля: „Да направим събранието на площада при Развесената върба. И множеството народ в дълги колони се проточва към посоченото място. Властта, изплашена не предприема нищо. От обикновена проява събранието се превръща във внушителен многолюден митинг. Взема думата за слово Коста Петров и развълнуваната маса наостря поглед и слух. След него пред множеството се изправя Георги Муструков—синеок и бледолик, с миловидните си черти, такъв, какъвто го познават всички дупничани. С първите изрази и вниманието е приковано. Грабва хората този мъжествен и режещ точ, убедената аргументация и боравене с политическите факти, прекрасно построената ораторска реч. Целият му израз добива някаква особена вглъбеност и развълнуваност, някаква покоряваща сила, която като че казва: Делото иска борба и ние трябва да бъдем бойците.
Дупничани са пленени и изненадани. Изненадва ги първоначалния мил поглед, сега суров и напрегнат, тези мобилизиращи и силни думи. И никой в този момент не подозира, че това ще бъде последната реч на Муструков.
Зимната нощ на 10 срещу 11 януари 1920 година е зла и настръхнала. Градът заспива тревожния си сън под голямата полицейска блокада. За да не попадне в нея Георги Муструков се укрива в къщата на вуйчо си Апостол Кукуличев. Но полицията прониква и там. Муструков скача от прозореца и прави опит да се измъкне по река Бистрица. Отеква силен полицейски залп по отдалечаващата се сянка и Георги Муструков мъртъв пада в студените води.
От този ден ни отдалечават много години. Но сякаш той все още е с нас, крачи в трудности и празници, сякаш по-силно дочуваме и думите му от последната реч.
Източник: вестник „Дупнишка комуна“, 17.01.1971 г.
Свързани публикации:
Георги Муструков – един героичен живот
https://probuzhdane.blogspot.com/2024/01/blog-post_16.html
Учител и вдъхновител
https://probuzhdane.blogspot.com/2024/01/blog-post_75.html
Спомени за Муструков
https://probuzhdane.blogspot.com/2024/01/blog-post_43.html
Делото иска борба
https://probuzhdane.wordpress.com/2024/01/11/deloto-iska-borba/
