Под това заглавие във вестник „Кюстендилски куриер" от 20 юни 1904 година, а след това и във в. „Работническа борба" от 1 юни с. г. се появи редакционна бележка :
„Само три учебни часа са останали на ученика Стефан Димитров от II курс, брат на покойния даровит и смел обществен деец Иван Димитров, за да довърши учебната година.
Обаче директорът на кюстендилското педагогическо училище г-н Недев се яви на 19 т. м. в класната стая и съобщи на ученика, че е изключен, защото не се е кръстил в час. Последният е помолил директора да бъде изключен поне след останалите три часа, за да завърши учебната година, но директорът заявил категорично: „Ти не си търпим даже за тия три часа".
Защо е бил изключен 15-годишният Станке ?
Писвал нещо в тефтерчето си във време на урок по руски език и когато му поискал г-н Гунчев да види що пише той, Станке Димитров в скрил тефтерчето си и не го давал, като казал че може да има нещо тайно.
На 12 май когато господин Гунчев изпъдил от клас Шопов Ат. и Драганов Ив, Станке Димитров заявил, че е по-добре да си излязат всички. За тая му постъпка г-н Гунчев го изпъдил от клас.
Иронично се извинявал пред г-н Ковачевски, че на 4 юни не бил приготвил урока си, понеже бил болен. На 15 юни не рачил да се кръсти при г-н Ковачевски, като казал, че това било нищо и затова не били прави и законите.
На 18 юни не рачеше и при мене да се кръсти и когато забелязах пред целия клас, че един от учениците не прави добре и не се държи прилично във време на молитва, Стане Димитров при излизането ми извика, че щел да докаже на г-н Ковачевски, че имал свободна воля.
На 19 юни запитах Димитров поддържа ли горните думи, които вчера говори при излизането ми из клас и с каква цел го каза, отговори ми : ,Да, поддържам го "
Предвид на поведението му през първия и втория срок, класният съвет реши тоя ученик да се не приема в нашето училище и изобщо тоя ученик не е за педагогическо училище, не е и за учител.“
и. д. Директор: Ян. Недев
Коментариите изглеждат излишни. Петнадесетгодишният младеж Димитров е вече съзнателен атеист, при това проявява такива черти от своя характер, които не се харесват на реакционерите и рутинерите-учители в Кюстендилското педагогическо училище.
Но това не е всичко. Да се върнем към първи курс на учението на Станке Димитров през 1902— 1903 год. В бележките му за поведението четем: „За ходене на социалистическа вечеринка се наказва на 9 септември 1902 год. с една точка." Ето къде е истината, ето къде трябва да се търси действителната причина за изключването на Станке от Педагогическото училище.
Още тринадесетгодишен юноша Станке тръгва по революционен път, тогава и още по-рано под влиянието на своя по-възрастен брат Иван, Станке се увлякъл по социалистическите идеали и не му били чужди сказките и излетите на работническото просветно дружество в Кюстендил.
Училищният другар на Станке от Кюстендилското педагогическо училище и в последствие за цял живот близък и задушевен приятел Симеон Големинов пише в своите спомени за Станке: „Стремежът и волята му да стане високообразован марксист, огромната му работоспособност и природни дарби бяха присъщи за него още от ученическа възраст. Ние, учениците от педагогическото училище, разбирахме че той стои цяла глава над нас. И учителите чувстваха, че той е изключително надарен ученик. Когато имахме часове по български език и правехме класни упражнения, тогава работата на Станке винаги беше най-хубава. Често учителят по литература Йордан Гунчев четеше в клас неговите работи, за да ни покаже как трябва да се пише. Освен марксическата литература, през първата година на нашия ученически живот Станке много обичаше да чете и произведенията на Горки.“
Цялата му по-нататъшна революционна дейност е била в една или друга степен свързана с педагогическата, предимно по време на политемигрантството.
Станке Димитров—Марек влезе в историята на БКП между другото и като дългогодишен много известен и обичан преподавател, пропагандатор и възпитател на партийните кадри из средата на българските политемигранти в Съветския съюз, които твърде много допринесоха за победата на Девети септември 1944 година и след това години наред работиха на отговорни постове в партийния, стопански и културен апарат на Народна република България.
Регина Кашер—Димитрова
Източник: вестник „Дупнишка комуна“, 20.02.1975 г.
