ПРОБУЖДАНЕ: Георги Муструков – един героичен живот

В борбата против капитализма и фашизма гр. Ст. Димитров се сочеше и сочи като една от силните крепости на БКП, записал светли страници в историята на работническото движение и Партията в нашата страна. В тази борба загинаха скъпи народни синове. Един от тях е видният партиен деец, смелият и неуморим организатор и водач на дупнишката беднота Георги Муструков.

През нощта на 10 срещу 11 януари 1920 год. партийната организация в град Дупница даде една от най-скъпите жертви. Тази нощ буржоазията отне ума на комунистическото движение в гр. Дупница, уби неговия ръководител Георги Муструков.

Кой беше Георги Муструков ?

Преди години, в ранните зори на 1 април в крайно бедна къща, в прочутия квартал „Бешика"— гнездо на буйни македонски революционери — в град Дупница се роди Георги Муструков — човек с голям ум и огромно сърце, човек, който вдигна на крак дупнишката беднота, даде й знаме в ръцете, за да го забие победно над славната Дупнишка комуна 1920-1923 г. и на 9. IX. 1944 г.

В своята ранна пролет той видя най-жестоката експлоатация, терор, безправие, разстрели над революционери. Затова му помага бедното и революционно семейство от което произхожда. Баща му Кочо Муструков е бил голям патриот и революционер.

От малък Георги остава сирак в ръцете на бедната и безкрайно любяща го майка —баба Елена. Георги расте и се учи при крайно тежки и лоши условия и немотия. Тази действителност възбуди у младия Муструков най-дълбока ненавист към всякакъв произвол, безчовечие и подтисничество, тя събуди и най-горещата любов и обич, към обикновения човек на труда.

Срещу тези неправди въстана младия Муструков.

Първоначалното си образование той получава в Дупница, а горните класове—в педагогическата гимназия в София. Завършил 1900-1901 год., веднага се отдава на учителска професия и революционна дейност. Учителства четири години в село Слатино, където става любимец на населението. Ето какво разказва Тодор Христов Тодоров за отношението на слатинци към Муструков: „Отиваме двамата с Муструков в с. Слатино, за да проведем събрание, на което да изясним международното положение. Отседнахме в кафенето на Гаве Анастасов, който докато ни приготви кафето из селото се разчуло, че Муструков им е гост. —Цялото село се стече в кафенето. Малко след това извикали по телефона кмета на общината и му заповядали да арестува Муструков и със стража да го изпратят в Бобошево. Връща се кмета от телефонния разговор и разказва:

„Как може в нашето село ние слатинци да арестуваме Георги Муструков, който е наш учител и просветител? Излъгах бобошевци, че Вие сте си свършили работа и сте си заминали. А сега Георги да те чуем". Вместо събрание, стана митинг. Хората жадни слушаха думите му. След митинга отидохме в домът на Ташо Николов, където сложихме началото на селската партийна организация".

Педагогическата гимназия не задоволява Муструков, жаждата за повече знания, за овладяване на крепостта „наука" не го оставя спокоен. През 1906 год. той се записва в Юридическия факултет.

Студентските му години протичат в голяма несрета и лишения. За да издържа себе си и майка си е принуден да работи тежка физическа работа. Работил е и като землемер в София, околните села и в Пловдив. Наред с това на помощ му се притича нашият съгражданин Георги Витошански, който въпреки, че не е бил комунист, виждайки неговите прекрасни качества, започнал да го издържа през последните две години. За него Георги Витошански пише :

„Георги Муструков беше добър, отзивчив, весел и приятен другар, обичаше музиката и песните, пееше хубаво и много обичаше народните песни. Вярата му в комунизма беше голяма. Учеше моите деца да пеят Интернационала и весело казваше: „И в твоята къща пропя комунизма“.

След завършване на университета провежда стажа си в Плевенския окръжен съд и е назначен в „Мировия съд"— гр. Оряхово. Впоследствие става зам. прокурор и следовател. Там го заварва Европейската война, която го завлича по бойните полета. По време на войната той провежда голяма дейност. За този период Крум Марков пише:

„Срещнахме се през време на Първата световна война в гр. Ниш. Първият му въпрос беше — дали имам връзка със сръбски комунисти. Отговорих му, че имам. — Ще направиме съвместна конференция с тях - каза той. Възразих му, че това е много опасно. Отговорът му беше — Не е по-опасно от положението на нашите другари на фронта“. Конференцията стана. Темата на която говори Муструков беше за Съюза на балканските републики, като единствено средство за спасение на балканските народи. Думите му бяха топли и затрогващи. Сръбските другари се разплакаха“.

След завършване на войната той е назначен „Мирови съдия" в родния си град. Тази длъжност той заема само няколко месеца. Напуска я и се отдава на адвокатска дейност, за да има повече време за партийната работа. Сега вече Муструков не е само просветител, оратор, а и бунтовник — както го наричат „Камбана за борба“.

С бистрият си ум, изучил и разбрал правилно произведенията на марксизма, той дава правилно разрешение на всички партийни въпроси и напътствия, за по-нататъшните борби. Така например, разказва Тодор Христов, когато Петко Енев издигна призива „Да изоставим построяването на партийни клубове, тъй като в скоро време щели сме да наследим от буржоазията удобни помещения и да се откажем от изборите, тъй като те в капиталистическия строй са залъгалка за масите", по този призив се бяхме плъзнали целия местен комитет, цялата партийна организация.

Един само Георги Муструков стана застъпник на указанията на Димитър Благоев, че трибуните на парламента, окръзите и общините, ние ще трябва да ги използваме като средства за агитация.

След три последователни заседания, комитета и партийна организация прие тезата защитавана от Муструков и се отказахме от Петко Енев“.

От къде Муструков имаше тези всестранни и дълбоки познания? За това Крум Марков пише:

„Георги имаше образцова библиотека с марксическа и научна литература. Когато го запитах, колко време ще му трябва да изчете всичката тая литература, той ми отговори: „Почти всичко съм прочел“.

В резултат на това, Муструков е всестранно образован и във всяко отношение превъзхожда своите другари. Със своето правдиво и красноречиво слово той успява да увлича хората, заставя ги да му вярват и да го следват, а със своя примерен живот и извоюван авторитет той респектира. В началото на 1919 г. Муструков, Тодор Христов и Христо Маданчев отиват в мина „Бобов дол“ да образуват миньорска секция.

Научил за това директора на мината веднага нарежда да ги арестуват в полицейския участък. Държат ги 3—4 часа. В същото време директора разбрал кой е Георги Муструков, постреснал се и отново наредил да ги освободят.

През 1919 г. Муструков се отдава всецяло на партийна работа. Не знае почивка и умора. Вътре в партията той изнася цялата просветна работа. За тази му дейност Коста Петров пише: „Какъв величав , курс преминахме ние през 1919 г. и лектора в този курс беше Муструков. Неговите лекции бяха тъй подбрани, така майсторски нагласени и така енергично държани, че скоро те прибраха всичко здраво и честно, не само из работническата среда, но и из тази на интелигенцията, не малко наши противници са го слушали със захлас и умиление в тези беседи. Той превърна клуба ни в действителен университет за масите“.

Муструков беше умът, сърцето и душата на дупнишките работници и движението. Всички искрено го обичаха, поради неговата голяма начетеност и забележителна доброта. За него нямаше пречки, умора, обезсърчаване.

През 1920 г. Дупница става важен тютюнопроизводителен и преработвателен център. В града ни има 18 тютюневи склада, в които се закупват 3 100 000 кг тютюн. В резултат на това тютюневите магнати печелят много, капиталите им нарастват многократно, а заедно с това расте и броят на експлоатираните от тях работници и бедни селяни. Черната, алчна и свирепа ръка на капитализма души дупнишките тютюноработници. Те работят в крайно нехигиенични условия, без всякаква охрана на труда, при безмилостна експлоатация и груб господарски произвол.

Складовете изсмукват силите на мъже, жени и деца, без да им осигуряват сносно съществуване. Постоянен техен гост е туберкулозата. Безмилостната жълта гостенка покосява живота на работническите сърца.

Полугладното състояние на бедните граждани създаде благоприятни условия за дейността на БКП. Дупнишката партийна организация, възпитана и ръководена от Георги Муструков, Станке Димитров и Коста Петров, спечели симпатиите и доверието на цяла бедняшка Дупница.

В това време Партията беше единствената политическа сила в града, която участва във всички политически борби самостоятелно. Тя беше господарка на улиците и площадите. Ярък пример на укрепналия авторитет на Партията в града бе избухналата на 19 май 1919 год. тютюноработническа стачка, която завършва с пълен успех.

На парламентарните избори на 17 август 1919 год. комунистическата партия печели нова крупна победа. 40 на сто от общото число избиратели дават гласа си за Партията, а всички останали партии разделят останалите гласове.

Силата и влиянието на Комунистическата партия още по-ярко проличава в изборите за общински съветници на 7 декември 1919 година. На тази дата гражданството се готви да каже волята си по въпроса за бъдещия състав на общинския съвет. Политическата атмосфера е била много натегната. „Късно на 5 декември 1919 год. широкия двор на партийния клуб не можеше вече да побере идващите работници, чиновници и други, свикани на публично предизборно събрание — пише Христо Георгиев. Ето, че от някои разпалени глави се даде сигнала — „Другари, ще направим събранието на площада при Развесената върба!" Макар вече и стъмнило се, множеството тръгна към площада. Властта, уплашена от народа, не реагира. Събранието прерасна в митинг. Трябваше да говорят Станке, Коста и Муструков. Пръв говори Муструков. Тази негова реч ще се помни от всички, които са я чули. Станке и Коста се отказаха да говорят като чуха изчерпателната, бляскава реч на Муструков. Сам Коста Петров разказва: „Той изля там цялата си душа, цялото си изкуство, за да ни покаже може би що можеше да бъде за нас. Не само учител, не паметен вожд, но и талантлив оратор".

За комунистическите кандидати гласуват 1 014 души. Другите партии получават много по-малко гласове. В тези избори от Партията са издигнати и избрани за съветници комунистите: Георги Муструков, Станке Димитров, Коста Петров, Израел Леви, Владимир Радев, Крум Марков и Иван Чорлев.

Нарастващото влияние на комунистите вбесява дупнишката реакция и тя си поставя задача да обезглави партийната организация. Подготвя план за избиването на Станке Димитров, Георги Муструков и Коста Петров.

Тези свои кроежи дупнишката буржоазия смята да осъществи по време на забранената от властта партийна акция на 24 декември 1919 год. На тоя ден, обаче, дупнишкото работничество проявява такава сплотеност и такава силя, че не Партията, а градските управници капитулират. Манифестацията е била окървавена от войската и полицията — има убити и ранени, но народът се налага, той побеждава. Манифестацията се провежда и завършва с грандиозен митинг на площада. Сполуката окуражава още повече дупнишките работници и повдига самочувствието им. Но и врагът не мисли да се предава. Първата жертва е Георги Муструков. Точно тогава, когато той пръсна комунистическото семе, започна да настъпва жътва, когато пред него се издигна Дупнишката комуна, когато се създадоха и в нашия град кадрите — хилядите творци на бъдещето светло комунистическото общество, когато от него имахме най-много нужда, в тоя момент ни го отнеха. Платени с парите на Механджийски, на дупнишките милионери, военни, полицаи и детективи нападат и по най-вандалски начин обират скромното жилище на Муструков, когото не намират там. Нахлуват в къщата на неговия братовчед — Апостолов, дето нощувал тази нощ и го търсят под дърво и камък. За да избегне линчуването пред очите на старата му многообична майка, той прескача оградата на къщата и се упътва край реката. Но в същия миг устроената засада дава пушечен залп и от будния, 37-годишен младеж, жизнерадостния наш Муструков, остава само труп, над който тази дружбашка смет се гаври най-цинично.

В ковчега лежеше не мъртвец, а звезда.

На 12. I. 1920 г. след обяд, по случай погребението му гузната власт забранява всякакво движение по улиците. Много от другарите му са в затвора, другите са задържани в домовете им. Въпреки това, много роднини, работнически жени и граждани, изразяващи цялата погнуса от подлото убийство и кървавия терор, цялата тъга и протест на дупнишкия пролетариат, като го изпращат и се прощават с останките му. Цяла Дупница оплака самоотвержения комунистически борец, нашия скъп и незабравим Георги. В партийната жалейка пише: „Паметта на умния, кроткия, енергичния и безпределно предания на делото ни наш вожд ще ни бъде светилник и знаме на близките победни борби".

По случай 6 месеца от убийството му Коста Петров писа: „Поклон пред гроба ти о, мили друже! Последните слова, които нашите уста мълвят, устата на цяла комунистическа България са: Ти не умря! Ти си жив! Ти вечно ще живееш и ще ни даваш сила и енергия, ще напътстваш нашите борби, ще бъдеш ореола на нашия велик идеал".

По най-подъл и зверски начин бе убит и кмета на Дупнишката комуна д-р Коста Петров.

Дупнишката фашистка буржоазия след убийството на Георги Муструков и Коста Петров убива и граби повече от две десетилетия. На мястото на всеки убит борец се раждаха стотици нови борци. Въпреки свирепия терор и огромните жертви нашата партия издържа с чест великото изпитание.

Под ръководството на БКП, опирайки се на победоносното настъпление на Съветската армия, българския народ се вдигна през септември 1944 година на въоръжено въстание и събори омразната монархо-фашистка диктатура.

Трудещите се от гр. Станке Димитров не ще забравят никога Георги Муструков — неговият светъл образ, неговият живот на революционер, отдал всецяло живота си в борбата за освобождението на трудещите се от капиталистически гнет.

Христо Станоев

Слово при откриване паметника на Георги Муструков на 2.06.1966 г.

Източник: вестник „Дупнишка комуна“, 23.09.1966 г.