Той предателски иска да се изчисти не само признателността ни към Русия, но и саможертвата ни в Априлското въстание, за да станем народ от тълпа и стадо
Това че нашенските русофоби превърнаха България в геополитически Юда за Русия, е ясно. Но те вече го играят Юда и спрямо страната си. Исторически май сме абонирани за антируски Юда. За трети път страната ни се подвизава в такава роля, при това в исторически моменти, които са били на "живот и смърт" за Русия, когато оцеляването й като държава и народ е висяло на косъм. Дори при Първата световна война косъмът на тогавашната й държавност направо се скъса. Плюс, че се превъплъщаваме в този антигерой спрямо държава и политика, които веднъж бяха освободителни за нас (1877-1878 г.), а втори път бяха и спасителни, защото отстояха сегашната ни територия (1944-1947 г).
Днес обаче нашенските русофоби "обогатиха" тази роля с ново съдържание - техният Юда действа предателски и към страната ни.
Най-прясното въплъщение е министърът на отбраната Тагарев (Т.Т.) с изказаната в САЩ фраза: "А преподаването на история в българските училища трябва да се изчисти от факти, способни да породят признателност към ролята на Русия в нашето минало".
От историята знаем, че Русия от времето на Петър Велики се бе обявила за покровителка на християнските народи в турската империя, заради което българите сме виждали в лицето на "дядо Иван" свой защитник. Няма данни Великобритания, Франция или Прусия да са поемали такава роля, след като са били геополитическите покровители на Османската империя. Историята обаче изискваше от нас
да направим своята си заявка за свобода
и да се вдигнем на въстание, както ни е съветвал руският посланик в Цариград граф Игнатиев. Няма данни британски или френски посланици и дипломати да са ни давали такива съвети. Знаело се е, че въстанието ще бъде жестоко потушено, но това ще даде основание на Русия да се намеси и "възстанови в България реда, гарантиращ живота на християнското население", както пише един от основателите на българската социология Иван Хаджийски в двутомника си "Бит и душевност на нашия народ" (1940-1945г.):
Така и стана. С една дума, Априлското въстание и руско-турската освободителна война са последователни части от едно цяло. Библията нравствено повелява да сме признателни в случая на Русия, но е важно да знаем, че свободата не ни е дошла даром, като на тепсия. И в този смисъл Априлското въстание опроверга Апостола, макар той да си остава икона за нас. Ние я заслужихме тази свобода и я постигнахме в крайна сметка, защото се саможертвахме за нея на дръвника в Батак, при кланетата в Старозагорско, Перущица, Панагюрище.
Руската освободителна война е продължението на нашата саможертва. И всъщност Тагарев настоява да се изчисти от учебниците не само освобождението ни, но и тази наша саможертва, която ни е коствала 30 000 избити българи по официални данни, 200 разрушени и 80 изчезнали от картите села. Нищо чудно, ако той настоява да се изтрият и онези около 500 народни песни с някогашното възпяване на "дядо Иван", които е събрал покойният вече поет и историк Христофор Тзавелла, който иначе е грък от Епирско.
Идеологът на нацизма Гьобелс е казвал: "Премахни историята на един народ и след едно поколение ще се превърне в тълпа, а след още едно можеш да го управляваш като стадо". Т.Т. не просто е мераклия да се фалшифицира националната памет и да се подмени миналото ни. В Америка той като истински Юда предаде Априлското въстание, нашата история и памет, за да ни превърнат след време в тълпа и стадо било на англосаксонския, било на евроатлантическия свят.
За съжаление това лице не е единственият представил на българофобския Юда. "Майната му на православието" също е казано от човек, който заема челно място в тази графа. Как да не си постъпил предателски спрямо страната си, след като
първият мирогледен залп на освобождението
е "История славянобългарска" от 1762 г., написана от православния монах Паисий Хилендарски. След като православието е изиграло важна роля в борбата ни за свобода и независимост. И след като българската църква, смятана за ортодоксална на Запад, спаси от нацистко унищожение етноса, към който принадлежи самозабравилият й се хулител.
Призивите за смяна на руските наименования на улици и площади, независимо от кого идват, също са деяния на нашенския Юда. Както и отпадането на редица емблематични произведения на наши автори от учебниците за децата. Или подхвърлянето, че "Аз съм българче" трябвало да се премахне от учебниците, защото щяло да пречи на интеграцията на мигрантите, които живеят в нашата страна. "Културоложкото" признание, че българската народна музика е непоносима, защото ни разделяла от европейската култура, е също на българофобски Юда. Макар че за случая не по-малко уместно е заглавието "Когато сами си сваляме гащичките" на големия наш публицист и народопсихолог чл.-кор проф. д.ф.н. Марко Семов.
Предават ни на новите римски стражи
Стигам и до паметниците. Русофобите са е наточили да махнат и поругават Паметника на съветската армия в София и на Альошата в Пловдив, на загиналите партизани и антифашисти, защото всички те били символи на "мракобесния тоталитарен и чужд режим", на зависимостта ни от Москва.
На 25 януари 1939 г. земеделският министър Иван Багрянов признава пред Народното събрание: "Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък". Последвалите ръкопляскания са признание, че казва истината. На 9 септември България е изостанала аграрна държава, произвеждаща и изнасяща най-вече тютюн (над 50% от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици.
10 ноември 1989 г. заварва България като индустриално-аграрна страна на средно европейско равнище. Селото ни е разполагало с около 648 000 крави, 24 000 бивола, 4 120 000 свине, 8 610 000 овце и 41 805 000 птици. Ако през прехвалваната 1939 г. консумацията на месо е била по 8,7 кг на човек от 6-милионното ни население, през "мракобесната" 1988 г. показателят е 77,8 кг при почти 9-милионно население. Несравними са били и показателите по консумация на белтъчини и калории, което е признак за цивилизовано изхранване. Зависимостта ни от Москва няма как да е крала от устата на българина.
Периодът, олицетворен от паметниците,
създаде цял букет от нови индустрии, непознати преди това - ядрена, електроника, тежка химия и химическа промишленост, фармация, електротехника, машиностроене, черна и цветна металургия, металообработване. Ако до средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности, при "мрака" на режима те бяха нараснали 120 пъти, като достигнахме Австрия или Белгия.
Ако през 1935-1939 г. продължителността на живота е била 51,7 години, през "човеконенавистната диктатура" тя скача до 71,4 години - с цели 20 години. Ако в края на 1946 г. у нас е преброено малко над 7 млн. население (7,029 по данни на НСИ), през "потисническата" и диктаторска 1985 г. населението ни е вече 8 950 000 души, след това стига 9 млн. Това прави средно по около 450 000 души на десетилетие през всичките 45 години на "пагубния чужд режим". Клетите българи, били сме толкова "несвободни", че на воля сме раждали деца с осигурено бъдеще.
За първи път след 1878 г. българинът бе едновременно и нахранен, и облечен, и образован, и с осигурено бъдеще, и с приемлива социална справедливост -
рекорден скок в цивилизационното ни развитие
Епохата, олицетворена от паметниците, които русофобите напират да махнат, ни нареди на 27-мо място в света по индекса на ООН за развитие. А днес сме с още толкова места по-назад.
И друг път съм го казвал: нашенските русофоби мразят повече Русия, отколкото милеят за България. С отричането на соцепохата те се напъват да заличат очевидно най-плодоносния период в историята ни, въпреки недостатъците и дори недъзите му. Задръстеното им с догми мислене блокира за наложилата се в света истина, че цивилизационен скок може да се случи без либерализъм и демокрация. Българският Юда предателски заличава успешното и при това близко минало на страната си, за да служи на новите римски стражи във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Париж. Предава ни да се превърнем в народ от тълпа и стадо.
Само в едно бих се съгласил, че той не е Юда. Юда Искариотски все пак се обесва на смокиня, осъзнавайки какво е сторил. Ще дорасне ли българският Юда до такова покаяние?
Източник: вестник ДУМА, 24 януари 2024 г.
