„На 1-ий септемврий новоназначеният учител Георги К. Муструков от гр. Дупница, на 20-годмшна възраст, встъпи в длъжност и прие от предшественика си всички книжа и дела на училището“.
Така е записано в летописната книга на Слатинското основно народно училище за учебната 1902 - 1903 година. Това е времето, когато тихият и любознателен младеж, завършил реална гимназия в София, се завръща в родния си град Дупница и се нарежда в редиците на хилядите безработни. А една жажда го изгаря — да раздава знанията си на онеправданите и унижените, да учи млади и стари. Все още няма свидетелство за учителска правоспособност, но более за народна просвета. И Георги Муструков заминава за село Слатино като „волнонаемен учител".
Така започва една страница от неговия живот, за която по-късно в писмо до своя приятел Никола Въжаров той си спомня: „Това бяха най-светлите дни на моя живот, най-хубавите години на моята младост, тогава се сформираха у нас и мисъл, и характер, и воля. . .“
За кратко време след пристигането на Георги Муструков в Слатинското училище културният и просветен живот в селото се обогатяват. Отначало селяните гледат с недоверие на младичкия 20-годишен даскал, но скоро сами започват да го търсят — ту на мегдана, ту в читалището — да поговорят, да послушат умното му и справедливо слово. И още първата година от своята практика младият учител скромно отбелязва: „През декември се откри вечерно училище. . .“, а Никола Въжаров допълва в спомените си: „За тази ни дейност получихме от Министерското на народната просвета награда. . .“
Обогатява се и организационната дейност на училището, което става домакин или инициатор на различни мероприятия. „На 21 и 22 февруари 1904 г. заседава в училището Рилската учителска конференция. Четоха се следните реферати: „Другарството у децата" от Стоичко Смочевски, „По дисциплината“ от Йордана Николова, и „Политиката на Русия и европейските държави“ от Георги Стоянов, учител в Пороминово.
Променя се отношението към учебния процес: децата зарязват добитъка и редовно ходят на училище. А родителите вече не се мръщят. Те разбират, че учителят им е добър. А същият този учител съвсем лаконично отбелязва в летописната книга за 1903-1904 г.: „Записванията започнаха на 16 октомврий и продължиха до 15 ноемврий. Постъпиха всичко 82 ученика и ученички.“
За учебната 1904/1905 год. като учител в Слатинското училище постъпва тесният социалист Никола Въжаров ( м.б. по-късно кмет на Първата кюстендилска комуна), „свършил Кюстендилското педагогическо училище и издържал изпит за учителска правоспособност“. В книгата си „Житейският път на един народен учител" той споделя: „Дружбата ни с Георги Муструков в с. Слатино бе много плодовита. В продължение на две години не се разделихме. . .“
Учителят-тесняк бързо успява да привлече в редовете на партията интелигентния младеж, чието „възмущение от световните неправди“ прераства в „горещо желание да служи на великата кауза на пролетарското освобождение“. За младия Муструков няма вече друг път освен пътя на БРСДП (т. с.). Гласът му на учител се превръща в глас на народен трибун, на пламенен тръбач, който вдъхновява и помага на много младежи да видят истината за живота и науката, като ги ориентира към единственото спасение от мизерията и експлоатацията — борбата. По този начин допринася много за израстване на редица младежи-герои и за създаване на организирано младежко работническо движение в Дупница.
И макар четиригодишното учителстване на Георги Муструков в село Слатино да е записано в страниците на най-ранната му младост, тук той укрепва политически, калява организаторския си талант и сам идейно израства. Възпитава у себе си и у другите качества, които ще са му необходими за следващия, решителен етап от живота и борбата на дупнишкия пролетариат.
Наташа Стоилова
„Окръжен държавен архив“ – Кюстендил, 13.02.1983 г.
