Тодор Михайлов Самодумов е един от основоположниците на марксистката педагогическа мисъл и голям деятел на революционното работническо движение е България.
Роден на 18 март 1878 г. в гр. Дупница, в семейството на занаятчия-кожухар, израсъл от средите на народа, той смело застава на страната на борците за справедлив обществен строй. През 1896 г. Тодор Самодумов е назначен за учител в с. Джерман.
По това време в страната се създават първите учителски организации и започва движението за сплотяване на силите в общ съюз. Идейният кипеж сред учителството обхваща и него, а книгата на Бюхнер „Сила и материя" извършва прелом в мисленето му. Като студент в София, Женева и Берлин, Тодор Самодумов изучава упорито педагогика, слуша лекции от авторитетните професори Людвиг Шайн, Люзе Ман и др. Успоредно с това той се запознава с идеите на марксизма-ленинизма, с проблемите на напредничавата философска мисъл — единствената правилна методологическа основа за обучение и възпитание на младото поколение.
Важен момент в неговия живот е дружбата му с изтъкнатите революционни дейци Гаврил Георгиев, Георги Кирков и Васил Коларов. Под тяхно влияние Тодор Самодумов се оформя като комунист и продължава започнатото от Димитър Благоев и Георги Димитров дело за пропагандиране и разпространение на прогресивните педагогически възгледи.
За политическата дейност той е уволнен завинаги като учител от деветоюнските превратаджии през 1923 г. През 1925 г. е интерниран в Дупница.
Загрижен за обучението и възпитанието на българските деца и младежи, Т. Самодумов открива в журналистиката нова трибуна за пропагандиране на марксистката педагогическа мисъл. На страниците на сп. „Наука и възпитание" (1923—1924) и сп. „Народна просвета" (1927— 1933 г.), които той редактира, заедно с прогресивни дейци като Тодор Павлов, Сава Гановски, д-р Кирил Драмалиев и др., води безкомпромисна борба против фашизацията на българското училище, разкрива антинародния характер на буржоазната политика в областта на образованието. Тодор Самодумов активно популяризира в България идеите на съветската педагогика, опитът й в изграждането на новото поколение — строители на социализма Той превежда и публикува трудове на Надежда Крупская, „История на педагогиката" от Е. Медински и др.
Избран е за депутат в 24 обикновено народно събрание през 1938 г. от Работническата партия, но е избора му е касиран под предлог, че е комунист
Пръв в България изучава и разпространява учението на Павлов за висшата нервна дейност, доказвайки голямото му научно и практическо значение.
Деветосептемврийската победа заварва Тодор Самодумов като известен, авторитет и зрял педагог. Той е в първите редици на създателите на новото социалистическо училище в България. През 1948 г. става професор в СУ, а през 1952 г. е избран за академик в БАН. От 1953 г. оглавява Научно-изследователския институт по педагогика в София, който носи неговото име.
Педагогическото творчество на Тодор Самодумов е богато наследство, което и в наши дни има огромно значение и служи за усъвършенстване на българското образование. То разкрива благотворното влияние на съветската педагогика както в годините на буржоазния и фашистки гнет, така и в периода на строителство на социалистическото общество. За приноса си в развитието на педагогическата мисъл и народното образование Тодор Самодумов е награждаван с високи награди и отличия. Умира на 2 ноември 1957 г., но остави спомена за високо принципен човек с честна мисъл и неподкупна съвест. Затова, като отбелязваме годишнината от рождението му, ние се отнасяме с възхищение към делото и личността му. В знак на голямата обич и признателност към големия педагог-марксист нашето училище през 1976 г. получи име-патрон „ Академик Тодор Самодумов". Това име ни вдъхновява за всеотдаен труд на попрището на народното образование.
Тенка ЧАВДАРОВА, зам.-директор на основно училище „Т. Самодумов"
Вестник „Дупнишка комуна“, бр. 14 / 12.04.1986 г.
