Търсене в този блог

неделя, 21 януари 2024 г.

Борбата на Дупнишката комуна за осъществяване на задължително образование

 

 

Някои от посочените цифри в бюджетите на комуната убедително говорят за отношението й към просветата на трудещите се. Такава грижа буржоазията не е проявявала в продължение на 40 години. А само за 1 година и 7 месеца комуната дава повече от 1 /4 при гласуване на бюджетите си и 1/3 от реализирания бюджет за учебното дело.

 

А. Усилията за разширяване на училищната мрежа и на обхващане на децата, подлежащи на задължително обучение

 

До 1920 г. в Дупница има 7 първоначални, 2 прогимназиални училища, една гимназия и едно средно педагогическо училище. За комунистическото училищно настоятелство е ясно, че основните училища не могат да обхванат децата, подлежащи на задължително обучение, особено тези на градската беднота от крайните квартали. Затова то хвърля много средства  и усилия за осигуряване на училищни помещения. „Зданието, в което понастоящем се помещава мъжката гимназия — се казва в решение № 73 на общинския съвет — е далеч недостатъчно да задоволи нуждите на предназначението му, поради което учениците не могат редовно да посещават училището, с което сериозно се пречи на учебното дело". По предложение на настоятелството кметът Коста Петров, след като констатира, че през 1905 година по незаконен начин е дадено общинско място за построяване на казарми, предлага на съвета да искат от съответните министерства след освобождаване на казармите помещенията да се използват за настаняване на мъжката гимназия.            

Друг важен момент от дейност та на комуната е прибирането на децата, подлежащи на обучение, но отишли в производството. Издирването им става с помощта на училищното настоятелство и общината, в  чиито списъци над 7000 дупнишки граждани са признати за бедни. Голяма част от децата на тютюноработниците и градската беднота преждевременно напускат училище и навлизат в тютюневите складове и работилници, където стават ратаи на търговци и богаташи.  Училищното настоятелство чрез пресата, на събрания и общински сесии разобличава жестоката експлоатация на детския труд. Вестник „Тютюноработник"  пише: „През м. ноември един от най-верните надзиратели — господарски оръдия на склада „Ориенттабако", Георги Икономов, без всякакъв повод и причини нанася 4—5 удара, най-неприлично напсува и заплаши с уволнение малолетния работник Методи Георгиев, сирак, без майка и баща". Вместо да отидат на училище, „децата на пролетариата влагат своите слаби сили, нерви и кости в капиталистическия ад, за да изграждат величието и щастието на буржоазията"—  писа в. „Младежка правда".

Училищното     настоятелство   предвижда в своя бюджет суми за подпомагане на бедните деца, напуснали училищата, премахва и училищните такси. На публична сесия председателят на настоятелството Георги Стоянов заявява: „Не ще се прибират никакви такси, каквито досега плащаха   учениците от града и селото. Не ще се обременяват бедните граждани за издръжка на училището, защото, които имат доход по-малък от 30 000 лв. годишно, се освобождават от общински данъци и такси".

Важен момент в дейността на училищното настоятелство е осигуряването на безплатно обучение и материално подпомагане на бедните семейства. За общинския съвет е ясно, че „да даде поне първоначално и прогимназиално образование на децата на работниците и малоимотните, трябва да се дадат безплатно обувки, облекло, храна, защото  много от децата не ходят на училище или го напускат без време, тъй като родителите им не могат да ги издържат и са принудени от малки още да ги вкарат да работят, за да изкарват  прехраната си. Само за 1921 — 1922 г. настоятелството  предвижда 794 000 лв. С тези средства то възнамерява да снабди с облекло, обувки, учебници и др. 75 на сто от учениците в основните училища и най-бедните от гимназията.

Това мероприятие не се реализира изцяло, защото при утвърждаване на бюджета централната власт значително го намалява. За същата година настоятелството успява да реализира само 80 000 лв. С тези пари са закупени и раздадени обувки, плат за дрехи на около 700 ученика и ученички.

За бедните ученици училищното настоятелство урежда и безплатна трапезария. За целта са отпуснати 180 000 лв. Такава трапезария в Дупница е съществувала преди войните, поддържана от благотворително дружество. Комуната се противопоставя на буржоазната  благотворителност, която трови детското съзнание и е пакостна за правилното политическо възпитание на децата на работническата класа. На заседанието си от 3. IV. 1922 г. общинският съвет решава: „Утвърждава  произведените на 31. III. от училищното настоятелство публични търгове на предприемачи за доставката на покъщнина за безплатна трапезария при дупнишкото училищно настоятелство".

Комуната подпомага родителите на бедните ученици. Тя парцелира общинските места и раздава 184 парцела на бедните за построяване на жилища срещу нищожен наем. Издава безплатно 75 типови планове и освобождава бедните семейства от такси за позволителни на  нови постройки. Само за периода от 1. III до 21. IV. 1922 г.  бюрото за социални грижи при общината настоява да се дадат 14 818 лв. парична помощ  от фонд „Работнически осигуровки на 120 работници.

Съзнавайки лошите условия, при които живеят и учат децата на работническата класа, училищното настоятелство предлага средства и за откриване на занимални, в които синовете и дъщерите на бедните слоеве да се подготвят под ръководството на учители, за да не напускат преждевременно училище.

 

 

Източник: вестник „Звезда“, бр. 131 от 07.11.1970 г.